Решение по дело №542/2018 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        26.02.2019г.                                       Гр. Г.

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                              Граждански състав

На 11.02.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №542 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.448, ал.7, във връзка с ал.1 във връзка с чл.441 КЗ.

Искът е предявен от С.М.Д., М.С.М., действащ със съгласието на законния си представител С.М.Д. и Д.С.Д., представляван от своя баща и законен представител С.М. *** срещу „З.К.Б.И.“ АД гр.С.. С исковата молба се твърди, че наследодателката на ищците е починала на 08.03.2018г. в дома си. Същата е работела в „М.М.И.“ ЕАД клон „Р.Т.-*“ с.М., общ.Г.. Между работодателя и ответника бил сключен Договор за групова застраховка по чл.441, ал.2 КЗ, по който застраховани лица са всички работници и служители на „М.М.И.“ ЕАД, а срокът на договора е от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. Един от покритите рискове бил смърт от общ характер. Такова било настъпилото застрахователното събитие по отношение на наследодателката на ищците, поради което последните предявили претенция към ответника. Последният отказал изплащането на застрахователното обезщетение в размер на 8000,00лв., тъй като считал договора за прекратен с достигане на максималната предвидена стойност от изплатени застрахователни обезщетения. Ищците считат този отказ за неоснователен с оглед предвидения срок на застраховката – 31.12.2018г., която обуславя правния им интерес да предявят настоящия иск.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищците в качеството им на наследници на починалата Х.И.Д. сумата от 1000,00лв., представляваща част от общо дължимата сума от 8000,00лв. застрахователно обезщетение поради настъпило застрахователно събитие – смърт на застрахованата, дължимо по силата на договор за групова застраховка с полица №171020400001, сключен между ответника и „М.М.И.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и разноски по делото.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва факта на сключената групова застраховка на работниците на „М.М.И.“ ЕАД, нито факта, че наследодателката на ищците има качеството на застраховано лице по този договор. Твърди, че към момента на смъртта договорът е бил прекратен поради предвидената максимална стойност на застрахователното обезщетение. За застраховането на работниците и служителите на „М.М.И.“ ЕАД е бил сключен Договор МТ-№454/30.12.2016г. и две допълнителни споразумения, както и
Общи условия на застраховка „Злополука и заболяване“, застрахователна полица и Специални условия към нея. Всички тези документи в съвкупност определят условията на застраховането. В договора е предвидено автоматичното му прекратяване при достигане на определен размер на изплатените обезщетения. Няколко пъти ответникът уведомил ръководството на „М.М.И.“ ЕАД, че предстои достигане на максималната стойност на застрахователното обезщетение. На 02.02.2018г. размерът на изплатените обезщетения достигнал сумата 209080,24лв., с което договорът е бил прекратен. Поради тази причина към датата на смъртта на наследодателката на ищците не е имало валидно застрахователно правоотношение. Освен това в отправената претенция към застрахователя не била описана причината за смъртта и не било ясно дали настъпилата смърт е покрит риск по застрахователния договор.

Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото като писмени доказателства копия на: Удостоверение за наследници с изх.№69/13.03.2018г. на с.О., общ.Г., Препис-извлечение от акт за смърт №0003/09.03.2018г. на с.О., общ.Г., се установява, че ищците са законни наследници на Х.И.Д., б.ж. на с.О., общ.Г., починала на 08.03.2018г.

От приетото по делото копие на Трудова книжка на Х.И.Д. се установява, че същата до смъртта си е работела в „М.М.И.“ ЕАД клон „Р.Т.-*“ с.М., общ.Г..

Страните не спорят, че ответникът и работодателят „М.М.И.“ ЕАД са имали сключен Договор за групова застраховка по чл.441, ал.2 КЗ, по който застраховани лица са всички работници и служители на „М.М.И.“ ЕАД, а срокът на договора е от 01.01.2017г. до 31.12.2018г. По въпроса за причината за смъртта на наследодателката на ищците и наличието на валидно застрахователно събитие съдът прие като писмени доказателства копия на: Епикриза от отделение по нервни болести на болница „Т.“ гр.С.З., Болничен лист №Е20180349549/12.02.2018г.;  Болничен лист №Е20176457018/22.02.2018г.; Болничен лист №Е20176457070/06.03.2018г., Фиш за спешна медицинска помощ №0225089/08.03.2018г., страница от Журнала за визити, Акт за смърт №0003/09.03.2018г. на с.О., общ.Г. и Съобщение за смърт №19/09.03.2018г. издадено от д-р Д.Б., от които се установява, че около месец преди смъртта, починалото лице е било в болница и е ползвало отпуск поради временна нетрудоспособност с диагноза „Други неуточнени гърчове“. В Съобщението за смърт като причина за смъртта е посочена „Остър мозъчносъдов инцидент“, а като болест или състояние, непосредствено довели до смърт е посочено „Гърчове с неизяснен произход“. Съдът намира, че доколкото няма легално определение на текста „смърт от общ характер“, което е визирано като застрахователно събитие в приетото като доказателство по делото копие на Групова застрахователна полица №171020400001/27.12.2016г., то всяка смърт на застраховано лице представлява валидно застрахователно събитие. В разпоредбата на чл.449, ал.1 КЗ законодателят е посочил три хипотези, с оглед причината за настъпване на застрахователното събитие, при които се изключва отговорността на застрахователя в случай, че страните не са уговорили противното. Нормата на чл.449, ал.2 КЗ предоставя възможност на страните по договора за застраховка да договорят други изключени рискове. От анализа на сочените разпоредби се налага извода, че застрахователят по договор за застраховка "Живот" винаги носи риска от настъпване на застрахователното събитие – "смърт", освен в случаите изрично предвидени в закона или уговорени в договора между страните. В случая в приетите като писмено доказателство Общи условия на застраховка „Злополука и заболяване“ са предвидени „Изключени рискове“ в т.11. Причините за смъртта на наследодателката на ищците не попадат в никой от изключените рискове, като такива доводи не бяха и наведени от страна на ответника и не бяха сочени доказателства в подкрепа на такова твърдение. Поради тази причина смъртта на наследодателката на ищците представлява поет от застрахователя риск, за който се дължи застрахователно обезщетение.

Основен спорен момент по делото е фактът за действителността на договора за застраховка с оглед наведеното от ответника твърдение, че договорът е бил прекратен към момента на настъпване на застрахователното събитие. По делото бе прието като писмено доказателство копие на Групова застрахователна полица №171020400001/27.12.2016г., както и копия на Договор №МТ454/30.12.2016г., Споразумение към Договор №МТ454/30.12.2016г. от 09.06.2017г., Споразумение №2 към Договор №МТ454/30.12.2016г. от 21.08.2017г., Общи условия на застраховка „Злополука и заболяване“. Становището на ответника е, че валидни между страните по договора за застраховка са клаузите на представения от него Договор №МТ454/30.12.2016г. и съответно Общите условия. В представения Договор №МТ454/30.12.2016г. се съдържат клаузи за прекратяването му, а именно т.10.1.1. „Настоящия договор се прекратява: След изтичане на срока по т.3.2. или с достигане на предвидената в т.2.1. стойност.“ В т.2.1. от договора е уговорен размера на застрахователната премия, а именно 209080,24лв. От друга страна в представената от ищците застрахователна полица е предвиден освен размера на застрахователната премия, предвидени са покритите рискове, застрахователната сума за едно лице за всеки от покритите рискове, броя на застрахованите лица, общата застрахователна сума, сроковете за внасяне на застрахователната премия, както и други специални условия. В представения от ответника договор за застраховка тези клаузи липсват.

Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 КЗ „Застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.“ Чл.345, ал.1 КЗ определя съдържанието на договора за застраховка, а в ал.5 са визирани клаузите, които задължително трябва да присъстват в договора, като условие за неговата действителност, а именно: „покритите рискове и изключенията от покритие; условията за плащане на премиите от страна на застраховащия и последиците от неплащане или от неточно плащане; задълженията на застрахователя, срока за плащане и начина за определяне на размера на плащанията; задълженията при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване; обстоятелствата, свързани с промени в застрахователното правоотношение; условията и размера на предварителните плащания или заеми срещу застрахователни полици "Живот" и откупуването им.“ Анализът на цитираните норми налага извода, че законът поставя задължителни изисквания към съдържанието на застрахователния договор, а не към неговата форма. Изрично Кодексът за застраховането предвижда възможност форма на застрахователния договор да бъде застрахователната полица, стига тя да има необходимото по закон съдържание. В случая има противоречие между представените от страните документи – предвиденото в Договор №МТ454/30.12.2016г. основание за прекратяване на договора за застраховка не е предвидено в Групова застрахователна полица №171020400001/27.12.2016г. Затова трябва да се прецени кой е действителния договор за застраховка между страните. Съдът намира, че на изискванията за съдържание на договора за застраховка отговаря именно Групова застрахователна полица №171020400001/27.12.2016г., а не Договор №МТ454/30.12.2016г. В договора не са предвидени нито покритите рискове и изключенията от тях, нито застрахователната сума за едно лице за всеки от покритите рискове, нито броя на застрахованите лица, нито общата застрахователна сума. Сключеният между ответника и „М.М.И.“ ЕАД договор има по-скоро за предмет уговаряне на условия за последващо сключване на договор за застраховка, но самият той няма характеристиките на договор за застраховка, тъй като не отговаря на изискванията на чл.345, ал.1 КЗ.

Разпоредбата на чл.346 КЗ изрично урежда понятието "застрахователна сума", като я определя като лимит на отговорност, който е договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. От тук следва извод, че с изчерпване на плащанията по договора за застраховка до размера на уговорената застрахователна сума се изчерпва лимита на отговорността на застрахователя. В застрахователната полица е предвидена обща застрахователна сума в размер на 58440000,00лв., което далеч надхвърля сумата от 209080,24лв., представляваща застрахователната премия по договора. Прекратяването на договора за застраховка с достигането на сумата от 209080,24лв. би означавало, че платената от работодателя и застраховащ застрахователна премия само се разпределя от застрахователя на правоимащите лица – работници при застраховащия и всъщност застрахователя не носи никакъв застрахователен риск. Не това е целта на застрахователния договор. Това е още един аргумент в подкрепа на извода на съда, че представеният от ответника Договор №МТ454/30.12.2016г. не е договорът за застраховка между него и работодателя. Логично е договорът, в който е предвидено задължението да се застраховат работниците на „М.М.И.“ ЕАД да се прекрати със заплащането на застрахователната премия, тъй като по този начин всъщност договорът за застраховка, сключен под формата на застрахователна полица, влиза в сила. Но това не означава, че със заплащането на застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява. Съдът приема, че договорът за застраховка се прекратява с изтичане на срока му или с достигане на пълния размер на застрахователната сума - 58440000,00лв., за който няма данни към момента на смъртта на наследодателката на ищците да е достигната. Затова и съдът намира, че в случая не е изчерпан лимита на отговорността на застрахователя по застрахователния договор, тъй като уговорената застрахователна сума по договора не е достигната. Обстоятелството, че се налага застрахователят да заплати под формата на застрахователно обезщетение суми по-големи от получената по договора застрахователния премия, е част от риска, който застрахователят поема по договора за застраховка.

Основателността на предявен иск с правно основание  чл.448, ал.1 КЗ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване на валиден договор за застраховка "Живот", сключен между работодател и ответника, който покрива рискове, свързани със живота, здравето и телесната неприкосновеност на наследодателя на ищците, настъпване на застрахователно събитие по време на действието на застрахователния договор, както и размерът на застрахователната сума.

Видно от Общите условия към застрахователната полица – т.57 „В случай на смърт на Застрахования, когато Застраховката не е сключена в полза на трети лица, застрахователната сума се изплаща на законните наследници на Застрахования.“ Общата застрахователна сума възлиза на 8000,00лв., видно от застрахователната полица. Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищците сумата от 8000,00лв. застрахователно обезщетение. Тъй като ищците са предяви иска като частичен за сумата от 1000,00лв., представляваща част от общо дължимата 8000,00лв., то съдът следва да уважи иска в претендирания размер.  

Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адвокат К.К. сумата в размер на 300,00лв., представляваща възнаграждение за предоставената от процесуалния представител на ищците безплатна правна помощ и съдействие. Ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски за държавна такса в размер на 50,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „З.К.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителните директори Н.А.Л. и С.Д.С.-К. да заплати на С.М.Д., ЕГН **********, М.С.М., ЕГН **********, действащ със съгласието на законния си представител С.М.Д. и Д.С.Д., ЕГН **********, представляван от своя баща и законен представител С.М. ***, сумата в размер на 1000,00лв. /хиляда лева/, представляваща част от общо дължимото застрахователно обезщетение, цялото 8000,00лв. по Групова застрахователна полица №171020400001/27.12.2016г., сключена между „М.М.И.“ ЕАД и „Застрахователно акционерно дружество България“ АД, с настоящо наименование „З.К.Б.И.“ АД за настъпило застрахователно събитие – „смърт“ на застрахованата  Х.И.Д., б.ж. на с.О., общ.Г., починала на 08.03.2018г., ведно със законна лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2018г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 50,00лв. /петдесет лева/, представляваща направени от ищците разноски за държавна такса.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца С.М.Д.: IBAN: ***, BIC: ***.

 

ОСЪЖДА „З.К.Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от изпълнителните директори Н.А.Л. и С.Д.С.-К. да заплати на адвокат К.М.К. от Адвокатска колегия – гр.С.З., с адрес на кантората гр.С.З., бул.“М.М.Кусев“ №35 А, ет.2, ап.5, ЕГН **********, сумата в размер на 300,00лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищците.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: