МОТИВИ към НОХД 445/15г. .
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен
акт от прокурор от РП Пазарджик.
Обвинението е против Д.С.Ф. ***
за това, че на 10.08.2014г. на автомагистрала „Тракия", посока от
гр.Бургас към гр.София, в района на област Пазарджик, 67км., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „BMV", модел „330I” с peг.
№ ***, е нарушил правилата за движение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.21, ал.2 във
връзка с ал.1 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на В.Т.И. ***, изразяваща се в счупване на
дясната раменна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", предложение II, във
връзка с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.5, ал.1, т.1 и чл.21, ал.2 във вр.
с ал.1 от ЗДвП.
Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Като частен обвинител се конституира пострадалата в.Т.И..
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП
Пазарджик с искане за постановяване на присъда, с което подсъдимият бъде
признат за виновен в извършване на приписаното му престъпление и му се наложи административно
наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК, както и такова по ал.4.
Повереникът изразява солидарна позиция като настоява за акцент при
определяне размера на наказанията да се имат предвид вкл. и причинените макар и
леки по своята степен телесни повреди на спътниците на пострадалата.
Защитникът не оспорва виновността
в извършване на приписаното престъпление, без резерви към част от запълващите
бланкетния състав норми на ЗДвП. Настоява да се определи минималния размер на
административното наказание глоба с претенции да не се ангажира паралелното
наказание по ал.4, предоставено в хипотезата на ал.4 на чл. 78а от НК на
преценката на Съда.
Подсъдимият се признава за
виновен и депозира обяснения, с които признава фактите по ОА и изразява
позитивна позиция за възприемане на доказателствата от ДСП.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно
и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На 10.08.2014г., при ясно време и
суха пътна настилка, подсъдимият двадесет и четири годишният Д.Ф. управлявал по
АМ Тракия и в посока Бургас - София собствения си лек автомобил марка
„BMV", модел „ЗЗОГ' с per. № ***. С него пътували приятелите му: св.М.Д.,
св.Н.Ш. и Боян Стоилов. Младежите се прибирали в гр.София от КК „Слънчев
бряг."
Малко преди полунощ приближили
км. 67 /преди гр.София/. Мястото е на територията на област Пазарджик. В този
участък магистралата разполага с две платна, всяко от които има две ленти за
движение и лента за аварийно спиране и престой. Малко след км.67 пътят
преминава по мост. По мостът се извършвали ремонтни работи, поради което
максималната скорост на движение била ограничена последователно до 100км/ч., 80
км/ч. и 6Окм/ч. Ограничаването на скоростта било ясно обозначено с вертикална
маркировка /пътни знаци „В26"/. Непосредствено преди да влезе в зоната на
тези пътни знаци водачът Ф. поддържал скорост около 120 км/ч. Движел се в крайната
лява лента на платното /лентата за ускорение и изпреварване/. Понеже бил
застигнат от друго моторно превозно средство, той преминал в дясната лента за
движение, за да му направи път. Междувременно навлязъл в зоната с ограничение
на максималната скорост, но не намалил. По тази причина бързо се приближил до
попътно движещите се пред него други моторни превозни средства, чиито водачи се
били съобразили с пътните знаци. Непосредствено пред обвиняемия в същата лента
се движил лек автомобил марка „Фиат" модел „Браво" с peг. №***, чиято
скорост била около 70-75 км/ч. В него пътували водачът - пострадалата св.В.И.,
и свидетелите И.С. - на задната седалка, и С.К. - на седалката в дясно от
водача. Св.С. била без предпазен колан за разлика от останалите двама.
Вместо да намали скоростта си, за
да не се блъсне в тях, Ф. решил да ги изпревари. Предприел маневрата, като
започнал да се престроява в лявата лента за движение. Едва тогава погледнал в
огледалото за обратно виждане и забелязал, че в нея имало и друг автомобил,
който бързо се приближавал зад него. За да не му пресече пътя, Ф. прекратил
изпреварването и се върнал в дясната лента за движение зад автомобила на
пострадалата св.В.И.. Тъй като скоростта на БМВ-то все още била от порядъка на
120 км/ч., то бързо настигнало Фиата и се блъснало челно в неговата задна лява
част. Ударът станал в дясната лента за движение на около 136 м. след знака,
ограничаващ максималната скорост до 60 км/ч.
При него лекият автомобил на св.В.И.
получил въртящ момент по посока на часовниковата стрелка и се отклонил на
дясно, като същевременно допълнително се ускорил от придадената му кинетична
енергия от БМВ-то. Св.И. задействала спирачките и приблизително на 30 м. след
мястото на контакта автомобилът й започнал да спира ефективно, оставяйки
спирачни следи. Колата прекосила аварийната лента, след което преминала през
асфалтирано разширение на платното /отбивка/. Точно там дясната еластична
ограда /мантинела/ била прекъсната, поради което автомобилът продължил
безпрепятствено надолу по ската на магистралата. Той стигнал до оградната
метална мрежа и преминал през нея, като я разкъсал. Същевременно се завъртял ¾
оборот около вертикалната си ос и се
преобърнал през таван, след което се установил върху гумите си.
След удара Ф. също задействал
спирачките на своя автомобил и след около 25 м. той започнал да спира
ефективно, оставяйки спирачни следи. Отворили се и предпазните въздушни
възглавници, една от които го ударила по лицето. В резултат той за кратко
отпуснал спирачния педал, след което отново го натиснал. Колата му също
преминала през аварийната лента и отбивката, и тръгнала по ската от дясно на
платното, където спряла непосредствено до металната оградна мрежа, без да я
разкъса.
Пътуващите в лекия автомобил БМВ
не получили съществени наранявания, за разлика от пътниците във Фиата. Пръв от
колата излязъл св.С.К.. Заобиколил и отишъл до вратата на водача. От нея висяла
навън св.И.С., като единствено краката й от коленете надолу били вътре в
купето. Тя била изпаднала през счупеното стъкло на дясната врата /автомобилът
бил с 3 врати/. Св.К. й помогнал да се изправи, след което двамата извадили
водача - св.В.И. навън. Имали някои затруднения, тъй като вратата се отворила
трудно, а части от счупената седалка били притиснали краката на св.И.,
срязвайки прасците й. Освен това тя изпитвала силна болка в дясната ръка.
Тримата се изкачили обратно по
ската върху пътното платно, където вече стояли пътниците от другата кола. Там
всички изчакали пристигането на полицията и екип за спешна медицинска помощ.
Пътниците от Фиата били откарани в МБАЛ - Пазарджик, където се установило, че
имат следните наранявания:
Св.В.И. - счупване на дясната
раменна кост в горната й част, което наложило оперативна интервенция и
имобилизация за период около 3-4 месеца. Според заключението на изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, това нараняване е довело до трайно
затрудняване движението на десния горен крайник на пострадалата и представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Освен това по двете й
подбедрици имало разкъсноконтузни рани, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 отНК.;
Св.С.К. - контузия на главата с
мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието -
зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнанието до
степен на комоционна кома. Според СМЕ това нараняване е причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК. Същият е получил и охлузвания по гърба и левия хълбок,
които са му причинили болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК;
Св.И.С. - контузия на кръста и
тазобедрената става, както и множество охлузвания по долните крайници. Според
СМЕ контузията на кръста и тазобедрената става представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК,
а охлузванията са й причинили болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
В резултат от катастрофата по
автомобила на св.И. били нанесени множество повреди, които според заключението
на изготвената по делото автотехническа експертиза са го направили напълно
неизползваем по предназначение и неподлежат на отстраняване. Стойността на тази
щета възлиза на 1 750 лв.
При тези данни по произшествието
прокурорът е приел, че вина за настъпване на същото има подсъдимият, тъй като същият виновно е нарушил като не е изпълнил задължаващите
то като водач на МПС норми на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 21 ал.2 ЗДвП,
в резултат на което неизпълнение е настъпил сблъсъка с движещото се пред него
правомерно МПС, пострадал от който сблъсък е намираща се в този автомобил св. И.
. Причинените й увреждания от този удар, съставляващи средна телесна повреда са
дали основание за предаване подсъдимия на съд за престъпление по чл. 343 ал.1 б.Б вр.
Чл. 342, ал.1 чрез изпълване на бланкетния състав на нормите, които водачът не
изпълнил при процесното управление на МПС.
Проведеното съдебно следствие по
делото доказа по несъмнен начин обвинението.
Самите факти по настъпване на
пътно-транспортния инцидент, както и тези, които непосредствено ги предхождат и
са свързани с поведението на участниците в движението, между които и настъпил
сблъсъкът - не са спорни.
Предвид диференцираната
процедура, по която протече съдебният процес, доказателствен ресурс е от фазата
на ДСП. наличните и ползвани от тази фаза доказателства не се конфронтират н
непреодолима степен по правно-релевантните факти. Относно твърденията на
подсъдимия в обясненията му и неубедително поднесените такива от спътника му
св. Ш. за рязко намаляване скоростта на движещия се пред него Фиат (,
управляван от св.И., те са опровергани от показанията на тази свидетелка и
нейните спътници, съответни напълно и на експертно изяснения механизъм на
настъпване на пътно-транспортния инцидент.
Установено е, че в процесния
участък от АМ Тракия, където е настъпил сблъсъкът е действало въведеното с пътен
знак „В26"ограничение на скоростта до 60 км/ч, а скоростта на управлявания от
подсъдимия автомобил непосредствено преди ПТП е била от порядъка на
поддържаната 120 км/ч. Самият сблъсък настъпил след като подсъдимият,
застигайки движещия се пред него лек автомобил, управляван с разрешена скорост от
И., решил не да намалява скоростта и я съобрази с предписанието на знака, а да
изпревари автомобила пред него . Предприел маневрата като започнал да се
престроява в лявата лента за движение и една тогава в огледалото за обратно
виждане възприел приближаващ бързо по тази лента друг автомобил, че в нея имало и друг автомобил. подсъдимият
се върнал бързо в дясна лента, но разликата в скоростта му на движение с тази
на движещия се пред него Фиат довела до
челен сблъсък, който за Фиата бил в неговата задна лява част.
Установено е , че в резултат на това автомобилът на И. продължил
движението си, вкл. и ускорявайки се поради кинетичната енергия от задния
сблъсък. Въпреки реакцията на водача му да задейства спирачките, автомобилът се
завъртял поради удара в задната му лява част и продължил движението си през
уширението на платното, през ската на магистралата, през оградна метална мрежа
и се завъртял около вертикалната си ос, при което се преобърнал през таван, след което се установил
върху гумите си. При ударът отзад и това движение на автомобила пострадали леко
двамата пътници в него, но то-тежко пострадал водача св. И..
Експертно установените по вид и
степен увреждания са:
На св.В.И. - счупване на дясната
раменна кост в горната й част, което наложило оперативна интервенция и имобилизация
за период около 3-4 месеца, което е довело до трайно затрудняване движението на
десния горен крайник на пострадалата и представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Освен това по двете й подбедрици имало
разкъсноконтузни рани, преценени като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 отНК.;
На св.С.К. - контузия на главата
с мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието -
зашеметяване, обърканост, сънливост, но без пълна загуба на съзнанието до
степен на комоционна кома, преценено от експертите като временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Получените охлузвания по гърба и левия хълбок са му
причинили болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК;
На св.И.С. - контузия на кръста и
тазобедрената става, както и множество охлузвания по долните крайници, чиято
експертна оценка е за временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а охлузванията са й причинили болка и страдание
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
В резултат от катастрофата по
автомобила на св.И. били нанесени множество повреди, които според заключението
на изготвената по делото автотехническа експертиза са го направили напълно неизползваем по
предназначение и неподлежат на отстраняване. Стойността на тази щета възлиза на
1 750 лв.
Поставени в съответната
нормативна рамка тези факти действително изпълват състава на двете
административни нарушения на конкретни правила за движение по пътищата, с които
обвинението запълва балнката на чл. 343, аб.1 т.Б от НК вр. чл. 4342, ал.1 от НК. Подсъдимият е управлявал моторно превозно средство в нарушение на чл.21,
ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за движение по пътищата, тъй като се е движил
със скорост около 120 км/ч. при разрешена такава - до 60 км/ч. именно скоростта
на движение е бил основният фактор, предопределил застигането на намиращият се пред него лек автомобил и
сблъсъкът в неговата задна лява част, в резултат на който св. И. получила
увреждания, които съставляват средна телесна повреда. Така, че е налице и нарушение и на разпоредбата на
чл.5, ал.1, т.1 от същия закон, съгласно който всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. Неизпълнението на двете задължаващи норми е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия престъпен резултат - телесните
увреждания на И., от които едното съставлява средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал.2 от НК. С оглед останалите по-леки по степен следва да се има
предвид т.18 на ППВС 3/79г. „Когато с извършването на едно деяние деецът
причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания,
касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството
се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и
също престъпление.Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече
различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно
престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.“
Леки телесни повреди са били
причинени и на спътниците на пострадалата свидетелите В.И. и С.К., но правилно поради
вида им те не са обхванати от състава на процесното престъпление. Все в този
смисъл не са съставомерни и причинените
на св.И. имуществени вреди в размер на 1750лв., представляващи равностойността
на унищожения лек автомобил „Фиат Браво" с per. №***. Възстановяването им
обаче бе основание за приложението на института по чл. 78 а от НК.
Обвиняемият е извършил деянието
по непредпазливост - при проявена небрежност, тъй като не е предвиждал вредните
последици на своето опасно шофиране с превишена скорост, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Изложените до тук съображения
обосноваха решението на съда да признае подсъдимият за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Предвид вида и размера на
предвиденото за това престъпление наказание, както и предвид данните за липсата
на предходни осъждания, а и възстановените имуществени вреди ( виж данните от
ЗК и отразеното в протокола) , се отчете наличие на предвидените
материално-правни предпоставки по чл. 78а, ал.1 от НК. Така Съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност на това основание и му наложи
административно наказание глоба.
За определяне на конкретния
размер на глобата Съдът има предвид
както личността на подсъдимия, чиято цялостна характеристика почива на категоричната
липса на данни за предходни противоправни прояви и инцидентността на процесната
такава, но е последиците от нея , които надхвърлят съставомерните елементи на
деянието. Погинал е автомобила на пострадалата и са причинени леки телесни
повреди и на пътуващите с нея нейна дъщеря и приятел на последната. Взеха се
предвид и наличните данни за подсъдимия като водач на МПС, правоспособност за
което същият е придобил от 2008г. - л. 21 и които данни не визират тежки
административни нарушения. Санкциите са предимно на основание чл. 183 ЗДвП ,
като всички глоби са били заплатени.
Така, като има предвид, че глобата
следва да се явява съответна на
престъплението, за да бъде и възмездие за престъпното деяние, но и да постигне
целеното въздействие върху дееца за постигане на промени в съзнанието към
спазване на установения законов ред , както и за постигане спрямо него и спрямо
останалите членове на обществото на предупредително-възпиращо въздействие, Съдът
наложи административно наказание глоба в
размер на 2300 лева.
На особена превенция в случая се прецени, че следва да се разчита и с
оглед предвиденото наказание по чл. 78а, ал.4 от ЗДвП, преценката за което
законодателят е предоставил на решаващия съд. Съображенията за лишаването на
подсъдимия от правоуправление са освен визираните горе във връзка с отмерване
на глобата и социалният отзвук, който имат в последните години престъпленията
против транспорта, особено онези от тях, при които има пострадали. В случая и
пътната обстановка е предполагала не само стриктно спазване на правилата за
движение по пътищата, но и повишено внимание поради интензивността на
движението по тази траектория в летния сезон
и поради това, че движението се е осъществявало в тъмната част на
денонощието. Наложеното наказание по чл. 78а, ал.4 вр. чл. 343г от НК от десет месеца лишаване от правоуправление
се прецени като достатъчно, за да подейства превъзпитателно върху подсъдимия и
останалите членове на обществото и да гарантиращо постигането и на въздържанието
от бъдещо подобно поведение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК бе осъден подсъдимия Ф. да заплати
сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик в размер на 345,00 лева, а в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик в размер на 15,00 лева,
както и държавна такса в размер на 10,00 лева при служебно издаване на
изпълнителен лист, платима в полза на бюджета
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: