Решение по дело №20603/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 03.07.2019 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на осми февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Г., гр. д. № 20 603 по описа за 2014 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) на ЖСК „Б.Х.“ срещу С.Г.Г. и Т.Г.Г., съдът да признае първия за собственик по отношение на вторите на недвижим имот и да осъди вторите да предадат на първия владението на този имот. Имотът представлява: апартамент No. 72 със застроена площ от 129,25 кв. м.; мазе No. 6 със застроена площ от 6,60 кв. метра; 6,280% идеални части от общите части на вх. „Е‘ на жилищната сграда и 0,682% идеални части от земята, върху която е изградена жилищната сграда. Имотът се намира в гр. София ж. к. „********(стар бл. 6), вх. „Е“, като апартаментът е на петия етаж. Апартаментът се състои от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, предверие, коридор и три балкона. Негови съседи са: апартамент No. 64, стълбище и двор; отдолу апартамент No. 71; отгоре апартамент No. 73. Мазето е със съседи: коридор, мазе No. 5, двор, мазе No. 7. ЖСК „Б.Х.“ е със съдебен – адвокат Р.,***. С. и Т. Г.са с съдебен адрес – адвокат С.,***.  

 

[2] ОСЪЖДА ЖСК „Б.Х.“ да заплати на С.Г.Г. и Т.Г.Г. 705,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението. Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 629,37 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I.              ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            По исковата молба на ищеца

 

[4] ЖСК „Б.Х.“ (ЖСК) заявява в искова молба от 22.12.2014 г., че е била учредена през 1984 г. ЖСК твърди, че е собственик на УПИ I от кв. 133 по плана на гр. София, местността „Красно село – Плавателен канал“. През 1989 г. ОбРНС „Триадица“ е определил ЖСК като инвеститор на 10 жилищни блока в западната част на УПИ I, след което през юли 1990 г. главният архитект е издал разрешение за строеж за изграждане на бл. 259 (стар бл. 6).

 

[5] На 22.10.1991 г. ЖСК е сключила договор за строителство със Строителна фирма „М.-Б.“ (Б.). С договора е било уговорено след приемането на сградите с акт 16, ЖСК да прехвърли на Б. собствеността на част от построените обекти. На 09.11.1991 г. Общото събрание (ОС) на ЖСК е индивидуализирало тези обекти и между тях е бил процесният апартамент 72.

 

[6] Тъй като Б. не е изпълнявал договора за строителство, на 17.07.1995 г. ЖСК е развалила договора. Междувременно обаче, Б. е продал процесния апартамент на С.П.. На 08.04.2000 г. ЖСК е извършила разпределение на построените обекти, като е разпределила процесния апартамент на Б.Ф.. ЖСК е издал нотариален акт на Б.Ф..

 

[7] Б.Ф. е завел иск по чл. 38а от ЗЖСК срещу С.П. и е спечелил делото. Б.Ф. е образувал изпълнително дело, но съдебният изпълнител го е спрял по искане на ответницата С.Г., която е твърдяла, че е собственик на апартамента. Впоследствие САС е постановил решение по гр. д. 3606/2012 г., с което е признал С.Г. и съпруга ѝ Т.Г. спрямо Б.Ф. за собственици на процесния апартамент по давностно владение, осъществявано от 15.12.1995 г. до 15.12.2005 г.

 

[8] ЖСК твърди, че С. и Т. Г.са ползвали апартаментите по договор на Т.Г. със С.П., а те и сега продължават да са в апартамента. Тъй като САС е отрекъл правото на собственост на Б.Ф., според ЖСК собственик на апартамента е ЖСК. Затова ЖСК моли съда да я признае за собственик на апартамента и да осъди С. и Т. Г.да ѝ предадат държането му (исковата молба, л. 2-7; уточнителните молби, л. 307-308, 323-324, 334, 337-338).

 

2.     По писмения отговор на ответника

 

[9] С. и Т. Г.са оспорили предявения иск. Те са изложили пет групи възражения.

 

[9] Първата е, че ЖСК не е собственик на терена, върху който е построен бл. 259 (стар бл. 6), защото:

а) нотариалният акт от 1975 г. е бил издаден без да има законово основание за това;

б) не е била приключила процедурата по отчуждаване на имотите, върху които е построен бл. 259, понеже не са били изплатени обезщетенията на техните собственици, а е възможно имотите или част от тях да са били реституирани;

в) писмото от Благоевски народен съвет (БгНС), удостоверяващо приключването на процедурата по отчуждаване, не е било издадено от компетентни лица;

г) Творческият фонд на С.НА Б.Х.(СБХ), от който ЖСК е придобил терена, не е бил правен субект и не е могъл да придобие правото на собственост върху терена;

д) ЖСК не е придобила правото на собственост на терена от Творческият фонд на СБХ, защото УС на СБХ не е взел решение за това, а председателят на Оперативното бюро на СБХ не е бил упълномощен да извърши разпоредителната сделка в полза на ЖСК.

 

[10] Втората група възражения е, че на ЖСК не е било учредено и право на строеж за бл. 259, защото:

а) не е бил осъществен фактическият състав, предвиден за това в чл. 15 и чл. 13 от ЗС и чл. 130 от ЗТСУ (отм.);

б) дори да е бил осъществен, ВрИК на ОбНС е отменил решението на ИК на ОбНС за учредяване на правото на строеж, а ЖСК е получил обратно сумата, внесена за придобиване на правото на строеж;

в) учредяването на правото на строеж не е било в нотариална форма и договор за това не е бил сключен преди сградата да е била изградена на груб строеж; договор, сключен след това, е нищожен.

 

[11] Третата група възражения е, че ЖСК не е собственик на процесния апартамент, защото:

а) ЖСК го е разпределила на Б.Ф.;

б) никога не го е владяла;

в) ЖСК е предявила иска по чл. 108 от ЗС срещу Б. за десетте блока, в един от които е процесният апартамент, но ЖСК се е отказала от този иск.

 

[12] Четвъртото възражение, е, че ответниците са придобили собствеността на имота чрез давностно владение. Според тях бл. 259 е бил завършен на груб строеж в началото на 1994 г., а С.Г. преди да сключи брак с Т.Г. е заместила С.П. в правата и задълженията му по предварителния договор с Б.. Така тя е получила владението върху апартамента, а не чрез договор за ползването на апартамента със С.П.. Ответниците заявяват, че решението по иска по чл. 38а от ЗЖСК на Б.Ф. срещу С.П. не им е противопоставимо. ЖСК не е препятствала владението на ответниците на процесния апартамент, въпреки че то е било явно.

 

[13] Петото възражение е за право на задържане. Ответниците твърдят, че са извършили подобрения в имота за 70 000,00 лева, които ищецът не им е заплатил. Затова те молят съда, ако уважи иска на ищеца, да постанови ответниците да задържат имота до заплащането от ищеца на сумата, заплатена за подобренията (писменият отговор, л. 181-199; молбата, л. 327-329).

                   

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНАВА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[14] На 16.04.1975 г. нотариус към Софийски народен съд е издал нотариален акт. С него той е признал Творческия фонд на СБХ за собственик въз основа на отчуждаване на 8 500,00 кв. метра, съставляващи парцел IV в кв. 133. Нотариусът е приел, че са били внесени по сметката на БгНС 39 695,61 лева – стойността на отчуждените имоти. За да състави нотариалния акт, нотариусът е използвал: писмо 2090/19.03.1975 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при БгНС; скица към писмото. За издаването на акта той се е позовал на чл. 289 от ППЗТСУ (отм) (нотариалния акт, л. 12).

 

[15] На 21.04.1986 г. ЖСК е провела общо събрание, на което е приела за член кооператор Б.Ф.. На събранието е било отчетено, че управителният съвет на ЖСК е търсил и намирал терени за строителство на жилища, ателиета и гаражи от ЖСК, като един от тези терени е бил в местността „Манастирски ливади“ (протокола, л. 30-33). Около месец по-късно, на 25.05.1986 г. Главният архитект на Столичен народен съвет (СтНС) е издал заповед, с която е одобрил частично изменение на застроителния план за парцел V от кв. 133д, местността „ж. к. „Красно село – Плавателен канал“ (заповедта, л. 25).

 

[16] На 30.05.1989 г. Изпълнителният комитет (ИК) на ОбНС „Триадица“ е приел решение, с което е определил ЖСК за инвеститор на девет блока в западната част на парцел V, кв. 133-Д, местността „Красно село – Плавателен канал“. ЖСК е следвала да внесе определената сума за правото на строеж съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗТСУ (отм) и чл. 152, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти (НДИ) (отм). С т. 7, статия 6 от решението е било прието, че, ако в двугодишен срок от отреждането на терена не е започнало строителството, ИК на ОбНС „Триадица“ е щял да отмени решението, с което ЖСК е бил определен за инвеститор (протокола, л. 17).

 

[17] На 21.06.1990 г. и на 18.07.1990 г. Началникът на отдел „Архитектура и благоустройство“ на СтНС е издал разрешения за строеж на ЖСК за строителството на блокове 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 в кв. 133-Д по плана на местността „Красно село – Плавателен канал“ (разрешението, л. 29). На 28.01.1991 г. Временният ИК на ОбНС „Триадица“ е отменил т. 7 от статия 6 от решението на ИК на ОбНС „Триадица“ по протокол 9/30.05.1989 г. (преписа, л. 206). В декларация, подписана от тях, Б.Н., като председател на ЖСК, и Никола Видиновски, като секретар на ЖСК, са заявили, че правото на строеж на ЖСК за терена в кв. 133-А, местността „Плавателен канал“ е било предоставено с т. 7, статия 6 от протокол 9 (декларацията, л. 226).

 

[18] След около година, на 22.10.1991 г. председателят и секретарят на ЖСК от една страна и от друга страна Строителна фирма „Б.“ (Б.) са сключили договор за извършване на строително-монтажни работи, включително въвеждане в експлоатация с акт 16 на 10 отделни блока на ЖСК. В договора е било предвидено, че Б. е имал право да се разпорежда с 50 обекта, между които е бил и процесният апартамент 72 (договор за СМР, л. 65-68). На 09.11.1991 г. общото събрание на ЖСК е одобрило договора от 22.10.1991 г., като е решило процесният апартамент да бъде предоставен на Б. (протокола от общото събрание, л. 70-74).

 

[19] На 05.02.1992 г. С.П. и Б. са сключили договор, с който последният се е задължил да включи първия в ЖСК, а след въвеждането на сградата в експлоатация, да снабди С.П. с нотариален акт за процесния апартамент 72 (договора, л. 81-85). На 05.03.1992 г. С.П. и Б. са сключили договор, с който срещу заплащане на цена първият е възложил на втория построяването на процесния апартамент 72. Б. се е задължил да продаде на С.П. собствеността на апартамента, след като сградата, в която е апартаментът, бъде въведена в експлоатация (договора, л. 86-89).

 

[20] В началото на 1994 г. сградата на блок 259 е била изградена на груб строеж (констативния акт, л. 274-276[1]; констативния протокол, л. 78[2]; показанията на свидетелката Р., л. 425-426[3]; показанията на свидетеля Б., л. 426-429). На 05.04.1994 г. Б. и С.Г. са сключили договор за изграждане и продажба. По него Б. се е задължил да изгради апартамент 72, а след това да го продаде на С.Г. (договора, л. 92-95 и л. 370-373).

 

[21] На 19.05.1994 г. СБХ е сключил договор за дарение с ЖСК за 1/10 идеална част от недвижим имот, а именно 8 500,00/20 595,00 идеални части от дворно място с площ от 20 595,00 кв. метра, представляващо парцел V от кв. 133-Д в местността „Красно село – Плавателен канал“ (нотариалния акт, л. 13-14). В същия ден СБХ е сключил договор за продажба с ЖСК за останалите 9/10 идеални части от същия имот. И при двете сделки СБХ е удостоверил правото си на собственост с нотариалния акт от 16.04.1975 г. и е бил представляван от Председателя на Оперативното бюро (нотариалния акт, л. 15). За да удостовери представителната си власт Председателят на Оперативното бюро е представил протокол от заседание на Управителния съвет на СБХ от 13.04.1993 г. (пак там). На 19.05.1994 г. не е имало заседание на УС на СБХ, който е бил компетентен да вземе решение за извършване на дарение (писмата, л. 365 и л. 304).

 

[22] На 04.08.1994 г. Б. е изпратил писмо до ЖСК, с което я е уведомявал, че не му е представила определени работни чертежи, съгласувани с контролните органи. В писмото Б. е заявил, че непредставянето им забавя изграждането на обекта (писмото, л. 271). На 19.08.1994 г. ЖСК е изпратила писмо до Б., с което е поискала от Б. да осигури на член-кооператорите достъп до обектите им, които са били „пред завършване“, за да могат „да организират своевременно изпълнението на някои довършителни работи“ или „да се ориентират навреме при изготвяне на бъдещите си мебели“ (писмото, л. 263).

 

[23] На следващия ден, 05.08.1994 г., Кметският наместник на ТОА „ТРИАДИЦА“ е изпратил докладна записка до кмета на Столична голяма община (СГО). В нея той е описал, че съгласно заповеди 165/30.05.1964 г. и 210/11.06.1969 г. на ГДИС парцел IV от кв. 133-В в местността „Красно село – Плавателен канал“ е бил отреден за нуждите на Творческия фонд на СБХ. След това са започнали отчуждителни процедури, като след изплащането на стойността на отчуждените имоти, Творческият фонд на СБХ се е снабдил с нотариалния акт от 16.04.1975 г. Впоследствие е била извършена промяна на частичния градоустройствен план, а със Статия 10 на протокол 8/25.04.1989 г. на ИК на ОбНС „Триадица“ на ЖСК е била предоставена източната част на парцел V, кв. 133-Д, местността „Красно село – Плавателен канал“. За отстъпване на право на строеж на ЖСК върху държавна земя не е била издадена заповед. Според кметския наместник нотариалните актове от 19.05.1994 г., с които СБХ е прехвърлил собствеността на земята на ЖСК, са били нищожни, защото при издаването им са били използвани документи с невярно съдържание – нотариалния акт от 16.04.1975 г.; удостоверение от ТОА „Триадица“ от 16.05.1994 г., издадено пред съд, а не за ползване от нотариус; декларация от ЖСК с невярно съдържание, удостоверяваща мълчаливия отказ на СГО (докладната записка, л. 207-208).

 

[24] На 15.04.1995 г. Държавната инспекция за териториалноустройствен и строителен контрол (Държавната инспекция) е изпратила писмо до ЖСК по повод писмо от ЖСК до нея за незаконно строителство на „подземен гараж с бизнес зала“ на територия на ЖСК в ж. к. „Красно село – Плавателен канал“. В писмото Държавната инспекция е уведомила ЖСК, че е установила започнато строителство на подземни гаражи – масов изкоп и кофраж, армиране и бетониране на стени в северната част – без одобрени работни проекти, разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво. Затова на 11.04.1995 г. кметският наместник е издал заповед за спиране на строителството, а на г-н Димитър Б. е бил издаден акт и наказателно постановление за извършено незаконно строителство (писмото, л. 131).

 

[25] На 05.06.1995 г. Инспектор от Държавната инспекция за технически надзор е издал акт за техническо освидетелстване на асансьор, който е бил монтиран от Б. в блокове на ЖСК със стара номерация 6-7 (акта, л. 273). Около месец по-късно, на 19.07.1995 г. ЖСК е връчила на Б. писмо, с което го е уведомила, че прекратява договора от 22.10.1991 г. на основание чл. 15 от него. ЖСК е поискала от Б. да опразни строителната площадка и да ѝ предаде всички строителни книжа за обекта (писмото, л. 75).

 

[26] На 11.08.1995 г. Б. и С.П. са сключили договор, с който Б. е продал на С.П. апартамент 11 на ул. „Чарлз Дарвин“ (нотариалния акт, л. 280-282). На 06.10.1995 г. С.П. и Б. са съставили протокол, за да удостоверят, че Б. е предал на С.П. апартамент 72 (протокола, л. 90).

 

[27] Около два месеца по-късно, на 15.12.1995 г. ответницата С.Г. и Б. са съставили подобен протокол, удостоверяващ предаването на апартамент 72 от Б. на С.Г. (л. 91 и л. 224). В началото на 1996 г. С.Г. е започнала ремонт на жилището (показанията на свидетеля Н., л. 475-478).

 

[28] На 04.03.1996 г. ЖСК е подала молба до Главния архитект на София. С нея ЖСК е изразила несъгласието си с постоянните проверки на строителството в нейния процесен имот, които не са установявали нарушения, а само са забавяли строителството и предаването на обектите, което е облагодетелствало Б.. ЖСК също е искала от Главния архитект да разгледа проекта за частично изменение, представен от ЖСК (молбата, л. 258-259). На 18.05.1996 г. С. и Т. Г.са сключили граждански брак (удостоверението, л. 214)

 

[29] ЖСК е искала да влезе в апартамент 72, но до 1997 г. Б. не я е допускал, защото е бил оградил обекта и не е допускал трети лица до обекти, които е считал за своя собственост или собственост на лица, които е допуснал да влязат в тях. След 1997 г. оградата е била премахната и достъпът до блоковете е бил свободен (показанията на свидетеля Б., л. 429; показанията на свидетелката Д., л. 475; показанията на свидетелката Панайотова, л. 425).

 

[30] На 17.07.1998 г. заместник-ръководителят на Държавната инспекция е издал заповед, с която е наредил на кмета на район „Триадица“ до 20.07.1998 г. да издаде заповед за забрана за обитаването на обекти от строежа в парцел V, кв. 133-Д, ж. к. „Красно село – Плавателен канал“. Той е издал тази заповед, защото строежът не е бил приет по законния ред (заповедта, л. 77).

 

[31] На 18.11.1999 г. Главният архитект на София е изпратил писмо до ЖСК, с което я е уведомил, че парцел V от кв. 133-Д, местността „Красно село – Плавателен канал“ е бил от 20 599,00 кв. метра, като 8 500,00 кв. метра са били на ЖСК, а останалите 12 099,00 кв. метра са били на Столична община. Той също е заявил, че ЖСК „АРХИТЕКТУРА“ е имала отстъпено право на строеж и ѝ е било издадено разрешение за строеж на 10 жилищни сгради. Според Главния архитект ЖСК „Б.Х.“ е имала одобрени строителни книжа и разрешения за строеж за десет жилищни сгради, ситуирани върху имота, собственост на ЖСК (писмото, л. 26). Няколко месеца по-късно, на 24.02.2000 г. Главният архитект е издал заповед, с която е одобрил за кв. 133-Д, местността „Красно село – Плавателен канал“: частичен застроителен план; частичен квартално-застроителен и силуетен план; частичен регулационен план (заповедта, л. 27).

 

[32] На 08.04.2000 г. общото събрание на ЖСК е решило да отмени решението по т. 2 от протокол от общо събрание на 09.11.1991 г. за оставане у Б. на определени обекти, между които и апартамент 72 (т. 1.1. от протокола, л. 39). Общото събрание е решило да разпредели този апартамент на Б.Ф. (протокола, л. 72).

 

[33] На 21.08.2000 г. е бил издаден акт за частна общинска собственост (АОС) за 12 095,00/20 595,00 идеални части от парцели I, II, III и IV от кв. 133-Д, местността „Красно село – Плавателен канал“. В него е било отбелязано, че предходният акт е бил за държавна собственост от 1994 г. за стар парцел V, а в забележка, че новообразуваните парцели са били: парцел I с площ от 8 500,00 кв. метра; парцел II с площ от 10 845,00 кв. метра; парцел III с площ от 918,00 кв. метра; парцел IV с площ от 332,00 кв. метра. В забележката към АОС също е било отбелязано, че със заповед от 05.05.1993 г. на Кмета на СГО е било отменено отчуждаването на част от 600,00 кв. метра от имот със стар пл. номер 19, кв. стар номер 133-в, в местността „Красно село – Плавателен канал“, защото е бил възстановен на собственика му. Той е попадал в границите на парцел със стар номер V (АОС, л. 16). Административен адрес местността „Красно село – Плавателен канал“, кв. 133-Д, парцел I, ЖСК „БЪЛГАРСКИ ХОДОЖНИК“ е идентичен с административен адрес, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 259 (удостоверението, л. 120).

 

[34] На 07.03.2001 г. ЖСК е подала молба до ВКС, с която се е отказала от исковете си срещу Б. по гр. д. 440/1997 г. на СГС за предаването на владението на обекти от процесния имот (молбата, л. 205). Не се спори, че ВКС е прекратил производството по делото и е обезсилил постановените решения. По това дело е било представено писмо от Столична община до СГС, в което Столична община е заявила, че тя и държавата не са били собственици на 8 500,00/20 599,00 идеални части от парцел V, кв. 133-Д в местността „Красно село - Плавателен канал“ (писмото, л. 64 от гр. д. 18 345/2006 г.).

 

[35] На 24.10.2005 г. началникът на Столична РДНСК е издал заповед. С нея той е забранил ползването на бл. 259 от ЖСК, защото не е бил приет по установения ред (заповедта, л. 79-80).

 

[36] От 2007 г. насам С. и Т. Г.са извършили сериозни ремонтни дейности в апартамент 72 (показанията на свидетеля Н., л. 475-478). Те са били за 64 713,36 лева, а вследствие на тях стойността на имота към настоящия момент се е увеличила с 45 311,95 лева (допълнителната експертиза и показанията на вещото лице П., л. 460-471 и л. 474).

 

[37] На 28.12.2009 г. нотариус И.Н.е съставил нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност. В него той е приел, че С.Г. е придобила 8 500,00/20 595,00 идеални части от апартамент 72 по давност, изтекла до 15.12.2005 г., (нотариални актове, л. 18-19).

 

[38] На 25.09.2009 г. е влязло в сила решение на СРС, с което съдът е осъдил на основание чл. 38а от ЗЖСК С.П. да предаде на Б.Ф. апартамент 72 (решението на СРС, л. 99-102; решението на СГС, л. 103-107). По това дело Т.Г. е признал, че е ползвал апартамент 72 на основание договор за заем за послужване, сключен със С.П. (решението на СРС, л. 101). На 01.10.2010 г. нотариус В.М.е издал на Б.Ф. нотариален акт за собственост за апартамент 72 на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК (нотариалния акт, л. 201).

 

[39] Предмет на гр. д. 11 270/2016 г. на СГС е иск на С. и Т. Г.срещу Б.Ф. и съпругата му по чл. 124, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС за признаването на С. и Т. Г.за собственици на процесния апартамент по давностно владение (решенията, л. 379-389, 413-419, 108-116, 377-378). Не се спори, че по делото все още няма постановен, влязъл в сила акт.

 

[40] ЖСК е заплатила: 1 508,75 лева на държавна такса (л. 147 и л. 167); 3 830,00 лева на адвокат (л. 8); 100,00 лева за вещо лице (л. 456); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 406 и л. 410). Ответниците са заплатили: 250,00 лева на адвокат (л. 200); 450,00 лева за вещо лице (л. 404 и л. 453); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 348).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРАВОТО, ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА, И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

[41] ЖСК е предявила иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС). Искът е неоснователен.

 

1.     По иска по чл. 108 от ЗС

 

[42] Съгласно чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2. ответникът да владее тази вещ без основание и без да е неин собственик.

 

[43] Съдът приема, че не е налице първата предпоставка за уважаването на иска, защото съдът установи, че на 01.10.2010 г. Б.Ф.е получил нотариален акт за собственост на апартамент 72 на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК. Така собствеността на апартамента е преминала от ЖСК към Б.Ф.. Тъй като не е налице предпоставка за уважаването на иска, съдът го отхвърля.

 

2. По възраженията на ответниците

 

2.1. По първата група от възражения

 

[44] Първата група от възражения включва тези, че:

а) нотариалният акт от 1975 г. е бил издаден без да има законово основание за това;

б) не е била приключила процедурата по отчуждаване на имотите, върху които е построен бл. 259, понеже не са били изплатени обезщетенията на техните собственици, а е възможно имотите или част от тях да са били реституирани;

в) писмото от БгНС, удостоверяващо приключването на процедурата по отчуждаване, не е било издадено от компетентни лица;

г) Творческият фонд на СБХ, от който ЖСК е придобил терена, не е бил правен субект и не е могъл да придобие правото на собственост върху терена;

д) ЖСК не е придобила правото на собственост на терена от Творческият фонд на СБХ, защото УС на СБХ не е взел решение за това, а председателят на Оперативното бюро на СБХ не е бил упълномощен да извърши разпоредителната сделка в полза на ЖСК.

 

[45] Всички възражения от тази група са неоснователни. Нотариалният акт от 16.04.1975 г., с който Творческият фонд на СБХ е бил признат за собственик на част от земята, върху която е бил изграден процесният апартамент, е констативен нотариален акт за собственост. Макар такива нотариални актове да не се ползват с доказателствена сила, обвързваща съда, оспорващият ги следва да докаже чрез пълно обратно доказване, че не е собственик на имота този, който е признат с акта за такъв (ТР на ОСГК на ВКС от 21.03.2013 г. по т. д. 11/2012 г.).

 

[46] В случая единственото събрано доказателство, което прави вероятно твърдението на ответниците, че Творческият фонд на СБХ не е бил собственик на имота, е докладната на Кметския наместник на ТОА „ТРИАДИЦА“ до кмета на Столична голяма община от 05.08.1994 г. (пар. 23). Тя обаче е правно становище на трето лице, чиято доказателствена стойност не е достатъчна, за да приеме съдът, че е проведено пълно обратно доказване. Затова съдът приема, че нотариалният акт от 16.04.1975 г. доказва обстоятелството, че Творческият фонд на СБХ е придобил собствеността върху част от земята, върху която е бил изграден процесният апартамент.

 

[47] Неоснователно е и възражението, че Творческият фонд не е можел да придобива собственост. Статутът на творческите фондове е бил уреден в Закона за творческите фондове от 1973 г. (ЗТФ). Чрез творческите фондове са се набирали средства за дейността на творческите съюзи, с които съответните органи на творческите фондове са могли да се разпореждат (чл. 2, ал. 2, чл. 4-5 и чл. 7-8 от ЗТФ). Следователно творческите фондове са могли да бъдат субекти на гражданския оборот и като такива да придобиват собственост. Ето защо е неоснователен и доводът на ответниците, че Творческият фонд на СБХ не е могъл да придобие право на собственост.

 

[48] При изготвянето на нотариалните актове от 19.05.1994 г., с които СБХ е прехвърлил на ЖСК правото на собственост за земята, върху която е изграден процесният апартамент, нотариусът е установил че Председателят на Оперативното бюро на СБХ е бил упълномошен за това от управителния съвет на СБХ с решение по протокол от 13.04.1993 г. Това удостоверяване на нотариуса не е оборено, защото ответниците са доказали единствено, че управителният съвет на СБХ не е имал заседание на 19.05.1994 г. Затова съдът приема, че Председателят на Оперативното бюро на СБХ е бил упълномощен да извърши сделките.

 

2.2. По втората група от възражения

 

[49]Втората група възражения е, че:

а) не е бил осъществен фактическият състав за учредяване на право на строеж, предвиден в чл. 15 и чл. 13 от ЗС (отм) и чл. 130 от ЗТСУ (отм);

б) дори да е бил осъществен, ВрИК на ОбНС е отменил решението на ИК на ОбНС за учредяване на правото на строеж, а ЖСК е получил обратно сумата, внесена за придобиване на правото на строеж;

в) учредяването на правото на строеж не е било в нотариална форма и договор за това не е бил сключен преди сградата да е била изградена на груб строеж; договор, сключен след това, е нищожен.

 

[50] Съдът установи, че на 30.05.1989 г. ИК на ОбНС е приел решение, с което е определил ЖСК за инвеститор на девет блока, като процесният апартамент е бил в един от тях. Към този момент редът за учредяването на право на строеж върху държавна земя  е бил уреден в чл. 13 от ЗС (отм). Това е ставало със заповед на Председателя на ИК на ОбНС, последвана от сключването на договор. В случая липсват заповед и договор. Следователно ЖСК не е придобил право на строеж за процесния апартамент (вж. в същия смисъл и решение на ВКС 96-2015-I Г. О. по гр. д. 4669/2014).

 

[51] Собственикът на земята е собственик на постройките върху нея (чл. 92 от ЗС). Съдът установи, че на 19.05.1994 г. ЖСК е придобила от СБХ 8 500,00/20 595,00 идеални части от земята, върху която е изграден процесният апартамент. Към този момент сградата на бл. 259 е била изградена на груб строеж (пар. 20). Следователно към 19.05.1994 г. СБХ е бил собственик на 8 500,00/20 595,00 идеални части от процесния апартамент.

 

[52] При прехвърляне на право на собственост върху земя, върху която има изградена постройка, запазването на собствеността върху постройката следва да бъде изрично заявена в прехвърлителния акт. В противен случай с придобиването на собствеността върху терена, приобретателят придобива собствеността върху сградата (решение на ВКС 96-2015-I Г. О. по гр. д. 4669/2014). В случая при сделките от 19.05.1994 г. не е било изрично уговорено, че СБХ е запазвал собствеността върху построената сграда. Следователно ЖСК е придобила и 8 500,00/20 595,00 идеални части от сградата на бл. 259 и съответно от процесния апартамент. Затова съдът приема, че ЖСК е била собственик на 8 500,00/20 595,00 идеални части от процесния апартамент, а възраженията на ответниците във втората група са неоснователни.

 

2.3. По третата група от възражения

 

[53] Третата група включва възраженията, че ЖСК не е собственик на процесния апартамент, защото:

а) го е разпределила на Б.Ф.;

б) никога не го е владяла;

в) ЖСК е предявила иска по чл. 108 от ЗС срещу Б. за десетте блока, в един от които е процесният апартамент, но ЖСК се е отказала от този иск.

 

[54] Първото от тези три възражения е основателно и затова по-горе съдът прие, че искът е неоснователен и го отхвърля. Дали ЖСК е владяла процесния апартамент е без правно значение за придобиването на собствеността в конкретния случай. От правно значение е дали ответниците са владели процесния апартамент и съдът отговаря на този въпрос в пар. 57.

 

[55] Отказът от иск за право на собственост върху определен имот, обвързва третите лица, неучаствали в делото, ако те са придобили имота след вписването на исковата молба, с която е бил предявен искът, по който е направен отказ. Ако собствеността е придобита преди вписването на исковата молба, както исковата молба така и отказът от иска, предявен с нея, не обвързват третите лица, неучаствали в делото (решение на ВКС 281-2012-I Г. О. по гр. д. 130/2012 г.).

 

[56] В случая съдът установи, че ЖСК се е отказала от иск срещу Б. по гр. д. 440 от 1997 г. От една страна ответниците твърдят, че са започнали да владеят имота преди това. От друга страна те не се позовават на придобиване от Б., а на първичното основание придобивна давност. Затова отказът от иска на ЖСК срещу Б. не обвързва ответниците. Ето защо възражението им е неоснователно.

 

2.4. По четвъртото възражение на ответниците

 

[57] Четвъртото възражение на ответниците е, че са придобили собствеността на процесния апартамент чрез давностно владение. За да бъде придобит един имот чрез давностно владение, то следва да е явно (решение на ВКС 68-2013-I Г. О. по гр. д. 603/2012 г.) Съдът приема, че в случая дори ответниците да са владели имота, тяхното владение не е било явно. Това е така, защото съдът установи, че по дело между Б.Ф. и С.П. ответникът Т.Г. е признал, че той е бил в процесния апартамент по договор за заем за послужване със С.П.. Следователно ответниците не са демонстрирали спрямо ЖСК своето намерение да своят апартамента. Ето защо съдът приема, че е неоснователно възражението на ответниците за придобиване на имота чрез давностно владение.

 

2.5. По петото възражение

 

[58] Петото възражение на ответниците е за право на задържане. Съдът не го разглежда, защото не се сбъдва условието за това – съдът не уважава иска на ЖСК, а го отхвърля. 

 

3.     По разноските

 

[59] С. и Т. Г.са поискали присъждането на разноски. Те са направил такива за 705,00 лева.

 

[60] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, а съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът отхвърля иска на ЖСК срещу С. и Т. Георгиеви. Затова съдът осъжда ЖСК да заплати на ответниците 705,00 лева разноски по делото.

 

 

Съдия: