Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 18.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично
съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдията АНД № 630 по описа на
Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.П.М.
ЕГН ********** ***, „***”, Трети път № *,
депозирана чрез
пълномощник – адв. В. Г. – ДАК, срещу Наказателно постановление № *, издадено
на 20.03.2018 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.
Добрич, с което на жалбоподателя за нарушения по:
- чл. 103 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца и по
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП му било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв.
С жалбата се иска наказателното
постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа изцяло.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена - не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя,
изложени в жалбата и изразеното чрез процесуалния му представител становище, в
съдебно заседание, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима
като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна
процесуална легитимация.
Независимо от основанията,
посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира, че в административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в
присъствието на жалбоподателя, след което му е надлежно връчен, като съдържа
задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на двама
свидетели, посочени като очевидци на нарушението и при съставяне на акта. При
запознаване със съдържанието на АУАН нарушителят е посочил, че ще представи
обяснения/възражения в срок. В законоустановения тридневен
срок обаче нарушителят не е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН.
НП е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентен
административно-наказващ орган.
С оглед изложеното съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален
аспект.
От фактическа страна се установи
следното:
На *** г. около * ч. св. М.Л.Ц. и
св. Д.З.Д. – служители на Първо РУ на МВР – Добрич, забелязали жалбоподателя М.П.
М* да потегля с управлявания от него автомобил марка „*** от паркинга пред клуб
„*” в гр. Д*. У свидетелите възникнало съмнение, че водачът е употребил алкохол
и непосредствено след като Маринов потеглил, полицейските служители му подали
светлинен сигнал да спре. В хода на последвалата проверка М* бил спокоен и
предоставил на служителите документите си за проверка. На
място бил повикан св. Г.Л.Д. – дежурен по КАТ в Сектор ПП при ОД на МВР –
Добрич, който трябвало да изпробва водача с техническо средство за употреба на
алкохол. Докато подготвял техническото средство св. Д. казал на св. З. да
покани водача до автомобила на КАТ, за да започне процедурата по изпробването
му с техническо средство. Св. З. уведомил водача, че следва да слезе от
автомобила и да отиде до патрулния автомобил на св. Д., където ще му бъде
извършена проба с техническо средство за употреба на алкохол. В този момент М*
казал нещо на служителя, затворил си прозореца и потеглил бързо с автомобила в
посока ул. „*”, като завил по ул. „*”. Полицейските служители веднага го
последвали с патрулен автомобил, но не успели да го настигнат. В хода на
проверката св. З. се е намирал от страната на водача в близост до автомобила,
като при потеглянето на автомобила, управляван от жалбоподателя, се наложило да
се изтегли назад, но опасност за живота и здравето му бе била възникнала.
Документите на водача останали в контролните органи.
На другия ден водачът бил поканен
в сградата на Сектор ПП при ОД на МВР – Добрич, където му бил съставен АУАН.
Въз основа на съставения АУАН,
административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки
установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършените деяния и
наложил съответни административни наказания.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена, доколкото същата се потвърждава от
показанията на св. Д., Ц. и З. – полицейските служители, осъществили проверката
и установили нарушенията, както и от приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, събрани в хода на производството.
При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:
1. С НП при установената в
АУАН фактическа обстановка, възприета изцяло от АНО, водачът е наказан за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Съобразно разпоредбата на чл. 103
от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Анализът на събраните
доказателства сочи, че показанията
на всички разпитани свидетели са непротиворечиви и едностранни и именно чрез тях и
чрез писмените доказателства, се установява по безспорен и категоричен начин,
че на посочените в АУАН дата, час и място жалбоподателят М* е управлявал описания в АУАН автомобил, след което
при подаден ясен сигнал е спрял плавно в най-дясната част на платното за
движение. Това обстоятелство се потвърждава от самите полицейски служители, които в
случая са контролните органи.
В същото време обаче безспорно се
доказа, че като водач на МПС жалбоподателят не е изпълнил указанията на
контролния орган, като е напуснал мястото на проверката, без същата да е била
приключила и без да изпълни дадените му указания да излезе от автомобила и да
отиде до дежурния служител на КАТ. В тази насока са събраните в хода на
производството гласни доказателства, както и АУАН, който е съставен от компетентен орган съобразно
изискванията на ЗАНН и ЗДвП и се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП. Направените в акта констатации не са опровергани от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели
(актосъставителя и свидетелите по акта) се установява по безспорен и
категоричен начин, че след като е бил спрян от полицейските органи и си е дал
документите за проверка, М* е бил уведомен, че трябва да излезе от автомобила,
за да му бъде взета проба за алкохол. Тогава Маринов демонстративно е напуснал
мястото на проверката.
В производството пред районния съд жалбоподателят не ангажира годни доказателствени средства, които да обосноват извода, че отразената в акта
фактическа обстановка не отговаря на действителната.
В този смисъл съдът намира, че обективираното в
АУАН и в НП административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП се явява доказано
предвид горните съображения.
По отношение на наложеното
наказание:
Предвидените наказания по чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Наложените от
административнонаказващия орган наказания са глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Правилно наказващият
орган е санкционирал жалбоподателя, но при определяне размера на наказанията,
административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние
на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в
рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от
нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и
съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно
е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно
действие, което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение.
Административно-наказващият орган е определил размера на наказанията в техния
максимум, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как
е определил именно тези размери на наказанията глоба и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на
наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени какви са те
конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът
на наказанията глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви
кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанията в размер,
по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанията не съответстват на
целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че следва
да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на
минимума, предвиден в закона, а именно – 50 лв., както и да постанови лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец.
Конкретното нарушение не би могло
да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения, свързани с опазване
сигурността на обществения ред чрез спазване правилата за движение по пътищата
и стриктно изпълнение указанията на контролните органи в тази насока.
2. С НП при установената в АУАН фактическа обстановка, възприета изцяло от АНО, водачът е наказан и за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП гласи, че всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Видно от показанията на разпитаните свидетели с
поведението си водачът М* не е създал опасност за живота и здравето на
проверяващия го служител. Самият св. Д.З. /неправилно посочен в НП като Д. З*/
в показанията си твърди, че не се е почувствал заплашен по никакъв начин от
поведението на водача.
В настоящия случай, въпреки
изпълнението на задължението за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, така както повелява разпоредбата на чл. 13, ал. 1
от НПК, съдът намира, че липсват безспорни доказателства, че
жалбоподателят е извършил вменените му нарушения.
Предвид изложеното дотук,
съдебният състав намира, че вмененото на М* нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването
на чл. 303, ал.
2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи
основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.
Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения логичен
извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
обуславящ отмяната му в тази част /за второто вменено с НП нарушение/.
Имайки предвид основния принцип,
залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на наказващия
орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на наказателното
постановление, административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, като е наложил административно наказание, без да е
установил по безспорен начин извършеното нарушение по п. 2 от НП.
Така мотивиран, съдът счита, че
наказателното постановление следва да бъде отменено в частта относно
нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП като незаконосъобразно.
Воден от изложените фактически
констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***, издадено на *** г. от
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Д*, В ЧАСТТА, с която на М.П.М.
ЕГН ********** ***, „*”, Трети път №* за извършено
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП са наложени наказания
„глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
шест месеца, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание ГЛОБА на 50 лева, както и срока на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО на един
месец.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *,
издадено на *** г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.
Добрич, в останалата му част, с която на М.П.М. ЕГН ********** ***, „* * за
нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 185 от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд гр. Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/