Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 28.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на седми декември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска адм. д. № 241 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по депозирана
жалба от О.И.И., ЕГН **********, чрез адв.
Г. С. при ШАК, против Решение №2153-27-95/14.09.2023 г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на осн.
чл. 117, ал. 2 от КСО е отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-89/14.08.2023 г. на О.И.И. с ЕГН **********, чрез адв.
Г. С. с адрес: гр. Шумен, ул. Съединение № 109, ет. 3, офис 7 срещу
Разпореждане № 2113-27-296#7 от 06.07.2023 г.
В жалбата се изразява несъгласие с така
постановеното решение, като спорът се свежда до зачитането на трудов и
осигурителен стаж през периода 11.04.1973 г. до 01.01.1974 г., който
оспорващият счита, че ако би бил зачетен, изводът за основателност на
подаденото заявление и доказаност на изискуемия стаж би бил налице. В тази
връзка, сочи че в копие на трудова книжка № 454/10.04.1973 г. е вписан спорния
стаж за периода от 11.04.1973 г. до 01.01.1974 г. Трудовата книжка е издадена
на О.И.И., като е вписан личен паспорт
№ ИЗ235493, издаден на 06.02.1985 г. На стр. 5 от трудовата книжка е отразено,
че същата е издадена от ДСМО „Добруджа“ гр. Толбухин, вписана е дата на
издаване 10.04.1973 г., положен
е подпис, а печат на институцията липсва. Вписванията в трудовата книжка на стажа
на жалбоподателя до 27.09.1976 г. са с положени подписи и печати на съответните
работодатели, но липсват подписи и печати щемпелите за приключване на стажа.
Едва от стажа в комбинат „Китка“ гр. Нови пазар за периода 27.09.1976 г. -
28.06.1989 г. е оформена по съответния ред. Счита, че тази липса на реквизит, а
именно печат на институцията не опорочава вписания запис, поради което и с
оглед другите изложени доводи в жалбата, счита че са налице основанията за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
като се отправя искане до съда за отмяна на процесното решение и потвърденото с
него разпореждане.
В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия
заявява, че поддържа жалбата, като уточнява, че процесният период е от 11.04.1973 г. до
01.01.1974 г.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ- Шумен, чрез процесуален
представител, заема становище за неоснователност на така подадената жалба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
О.И.И. подал заявление вх. заявление с вх. № 2113-27-296
от 31.03.2023
г. до Директора на ТП на НОИ – Шумен, за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ).
Към заявлението за пенсия за
удостоверяване на процесния осигурителен стаж е представена трудова книжка №454/10.04.1973
г.,
в която за периода 11.04.1973 г. - 01.01.1974 г., е вписан осигурителен
стаж от ДСМО „Добруджа“, гр. Толбухин, за който липсват подпис и печати, удостоверяващи надлежно приключен
трудовия стаж.
Установено е, че разплащателните
ведомости и трудовоправната документация за периода 11.04.1973 г. - 01.01.1974
г.
в ДСМО „Добруджа“ Толбухин са предадени в сектор ОА при ТП на НОИ-Силистра от
правоприемник „Монстрой“ АД гр. Добрич, от където служебно е изискано
издаването на удостоверение образец УП-13, което да послужи за зачитането на
осигурителен стаж.
От сектор ОА при ТП на НОИ-Силистра на 30.05.2023
г.
в ТП на НОИ-Шумен е получен отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 с
изх. №5512-18-926/26.05.2023
г„
тъй като в разплащателната и трудово-правна документация предадена от
осигурителя, липсва информация за лицето О.И.И. (Осман Шефкедов Исмаилов).
Отказ с изх. №5512-18-926/26.05.2023
г.
за издаване на удостоверение образец УП-13, издаден от сектор ОА при ТП на
НОИ-Силистра на 17.08.2023 г. е връчен на адв. С., упълномощен
представител, който не е обжалван и е влязъл в законна сила.
На основание чл. 36 от
Административно-процесуалния кодекс на 09.06.2023 г. с писмо изх.
№ 2113-27-296#6 адв.
Г.Ф.С.., упълномощено лице на г-н О.И.И., е уведомена, че следва да представи
удостоверение образец УП-3, за осигурителния стаж за периода на трудовото
правоотношение, ако разполага с такова.
Писмото е получено лично от адв. С. на 13.06.2023
г.,
но не е представен надлежен документ удостоверяващ стажа за периода 11.04.1973
г.-01.01.1974
г.
Съгласно служебен опис на осигурителния стаж на О.И. към дата на
заявлението му, същият доказвал осигурителен стаж, превърнат в трета категория
общо 14г. 10 м. и 28 дни.
Въз основа на всичко изложено е
издадено Разпореждане № 2113-27-296#7 от 06.07.2023 г. на ръководител
по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ, връчено на упълномощен представител на 10.07.2023 г.
С
жалба вх. № 1012-27-89/14.08.2023 г. до директора на ТП на НОИ – Шумен е
изразено несъгласие с обективирания в разпореждането отказ, който със свое
решение №2153-27-95/14.09.2023 г. е отхвърлил жалбата.
Решението
е съобщено на адв. С. на 18.09.2023 г., която го оспорила пред Административен
съд Шумен с жалба, подадена по пощата на 02.10.2023 г.
По делото са представени и приети като доказателства под опис
документите по пенсионната преписка.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна следното:
По допустимостта: оспорването се явява процесуално допустимо, като направено пред
компетентния съд, в рамките на преклузивния 14-дневен срок, след проведен
задължителен административен контрол пред Директора на ТП на НОИ – Шумен,
от лице с правен интерес, против годен за обжалване административен акт. Не се
установява наличие на друго обстоятелство по см. на чл.159 АПК за оставяне на
жалбата без разглеждане.
По основателността: съдът е длъжен да извърши служебно пълен контрол на
процесния административен акт /арг. от чл.168 от АПК/, като се ръководи от
критериите в чл.146 от АПК.
При
извършения такъв настоящият съдебен състав намира
следното:
Оспореното решение е издадено от материално и териториално
компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. „ а”
от КСО. Процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, както
и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО
реквизити, вкл. изрични правни и фактически основания за постановяването си.
Т.е. всички формални белези на едно властническо волеизявление са налице.
Съдът не установява да има допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждане на особеното производство, които да водят до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съдът намира, че в проведеното
особено административно-производство решаващият орган спазва установените
общи и специални правила, вкл. и тези по чл. 35 и чл. 36
от АПК. Както длъжностното
лице по чл.98, ал.1 от КСО, така и директорът на ТП на НОИ Шумен в
производството по обжалване на разпореждането предприемат всичко възможно чрез
използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички обстоятелства
от значение за случая, съобразявайки представените удостоверителни документи за
осигурителния стаж и извършвайки допълнително уточняване на спорните моменти.
Ето защо не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК за
отмяна на решението или обявяването му за нищожно.
По въпроса за съответствието на административния акт с материалния
закон, настоящият състав на съда приема, че процесното решение е съответно на
приложените материално-правни разпоредби и не е налице осн. по
чл.146, т.4 от АПК. Съображенията на съда се свеждат до следното:
По делото няма спор, че жалбоподателят
към датата на заявлението е навършил 68 г 05 м 16 дни, т.е.,
налице е изискуемата възраст, съгласно разпоредбата на чл. 68,
ал.
3 от КСО.
Пред съда спорът е дали в периода 11.04.1973 г.-01.01.1974
г.
се доказва положен труд по трудово
правоотношение към посоченият осигурител и на посочената длъжност, така както е
записано в представения официален удостоверителен документ-копие на трудова
книжка.
Видно от приложеното към заявлението за
пенсия за удостоверяване на процесния осигурителен стаж копие на трудова книжка
№454/10.04.1973
г.
е вписан за периода 11.04.1973 г. - 01.01.1974 г. осигурителен стаж от ДСМО „Добруджа“, гр.
Толбухин, за който липсват подпис и
печати, удостоверяващи надлежно приключен трудовия стаж.
В случая намира
приложение разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която осигурителният стаж се установява
с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец. Към датата на полагане на
осигурителният стаж е действаща Наредбата за трудовите книжки от 1953
г.
(изм. Изв. бр.74/1960
г.,
отм. считано от 01.01.1987 г.) и Инструкцията за прилагането й.
Съгласно Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на
документи за трудов стаж (обн. ДВ, бр. 20/12.03.1968 г.), такъв се
установява с осигурителни, трудови или занаятчийско-ученически книжки, с
удостоверения образец УП-30 и УП-2. В т. 6, ал. 2, б. „в“ от
Инструкцията, освен данните по т. 5 и 6 от Наредбата за
трудовите книжки, в книжката се вписва и продължителността на придобития от
работника или служителя трудов стаж. Тя се отбелязва на следващия ред под вписването
за напускане на работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на
учреждението, предприятието или организацията по такъв начин, че да засегне
двете страници, а в точка 8 се поставя изискване продължителността на трудовия
стаж, придобит от работника или служителя при работодателя, към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, да се подписва от ръководителя и
отговорния счетоводител, като се подпечата с печата на учреждението,
предприятието или организацията.
С оглед гореизложеното, изводът на ПО за
незачитането на процесния стаж поради липса на изискуеми реквизити по
приключването на трудовата книжка, се явява съобразен с фактите по делото и
относимата нормативна уредба.
В хода на пенсионното производство са
предприети действия по служебно събиране на доказателства досежно процесния стаж,
като е установено, че разплащателните ведомости и трудовоправната документация
за периода 11.04.1973
г.
- 01.01.1974
г.
в ДСМО „Добруджа“ Толбухин са предадени в сектор ОА при ТП на НОИ-Силистра от
правоприемник „Монстрой“ АД гр. Добрич, от където служебно е изискано
издаването на удостоверение образец УП-13, което да послужи за зачитането на
осигурителен стаж.
От сектор ОА при ТП на НОИ-Силистра на 30.05.2023
г.
в ТП на НОИ-Шумен е получен отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 с
изх. №5512-18-926/26.05.2023
г„
тъй като в разплащателната и трудово-правна документация предадена от
осигурителя, липсва информация за лицето О.И.И. (Осман Шефкедов Исмаилов),
който е връчен на адв. С., упълномощен представител, който не е обжалван и е
влязъл в законна сила.
На основание чл. 36 от
Административно-процесуалния кодекс на 09.06.2023 г. с писмо изх.
№ 2113-27-296#6 адв.
Г.Ф.С.., упълномощено лице на г-н О.И.И., е уведомена, че следва да представи удостоверение
образец УП-3, за осигурителния стаж за периода на трудовото правоотношение, ако
разполага с такова.
Писмото е получено лично от адв. С. на 13.06.2023
г.,
но не е представен надлежен документ удостоверяващ стажа за периода 11.04.1973
г.-01.01.1974
г.
Видно от данните от представената трудова книжка, чрез което
доказателство г-н И. претендира доказване на спорния стаж, съдът установява, че
същият е вписан, но при приключването на същия няма положен печат относно стажа
от 11.04.1973
г.-01.01.1974
г.,
т.е. положеният стаж
изобщо не е „заверен“, тъй като е записан цифрово и словом 8 м. и 16 дни /„осем
месеца и 16 дни“/, но липсва подпис и печат на учреждението, предприятието или
организацията по такъв начин, че да засегне двете страници, което сочи, че трудовата книжка относно
процесния стаж не е приключена в синхрон на императивните разпоредби на т.8 от
въпросната инструкция.
При така оформената трудова книжка настоящият съдебен състав
приема на първо място, че процесният стаж не се доказва по безспорен
начин чрез представения официален удостоверителен документ – трудова
книжка. Това означава, че в тази си част записът в обсъжданата трудова книжка
не съставлява официален документ, тъй като същият не е съставен по установената
форма и ред съгласно изискванията на Наредбата за трудовите книжки и
инструкцията, и не се ползва с официалната удостоверителна сила, която й
признава законът, поради което и напълно правилно не е ползвана от пенсионния
орган при издаване на неговия акт.
Правилността на този извод на ПО се потвърждава и от извършената служебна
проверка за наличие на други данни, съдържащи се в разплащателни ведомости и
др. документи на осигурителя, както и от постановен отказ изх. №5512-18-926/26.05.2023
г.
за издаване на удостоверение образец УП-13 от сектор ОА при ТП на НОИ-Силистра,
връчен на 17.08.2023
г.
на адв. С., упълномощен представител, който не е обжалван и е влязъл в законна
сила.
Предоставена е възможност на процес.
представител на оспорващия да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението
за положен стаж в процесния период, както в хода на административното
производство, така и в съдебната фаза, но такива не се представят.
След като по преписката, а и по делото не се представят други
автентични доказателства, чрез които е допустимо установяване на трудов стаж, а
представеното такова /трудова книжка/ не следва да се кредитира по изложените
по-горе причини, то следва изводът, че пенсионният орган законосъобразно не
признава осигурителния стаж на жалбоподателя, положен през периода от 11.04.1973
г.
до 01.01.1974
г., така както се претендира.
Безспорно се установява по делото, чрез допълнително
представените доказателства от ответника, че в съхраняваните разплащателни
ведомости липсва информация за лицето О.И.И., следователно, не се доказва по
несъмнен начин и с допустимите доказателства твърдението, че И. има положен
осигурителен стаж, така както се описва в трудовата му книжка. Вярно е, че
трудовата книжка се ползва с придадената й от чл.347
от КТ официална
удостоверителна сила относно вписванията в нея, които обаче следва да покриват
изискванията на нормативната уредба за надлежното приключване на трудовия стаж
за процесния период.
Оспорващият не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
твърденията си, доколкото с определение е разпределена доказателствената тежест
между страните в настоящото производство, като липсва искане за субсидиарно
прилагане на нормата на чл.165,
ал.1 от ГПК, която урежда
допустимост на свидетелски показания в случаите, в които законът
изисква писмен документ, само ако документът е изгубен или унищожен.
Оспорващият О.И. не доказва към дата на заявлението си за
отпускане на ЛПОСВ да има положен действителен осигурителен стаж от 15 години,
а доказва само такъв от 14г. 10м. 28 дни. При това положение на същия не се
следва отпускане на пенсия, нито по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО, нито по реда
на чл.68, ал.3 от с.з. и правилно му е отказана такава.
Наложилият се извод не се променя от възведените в хода на устните
прения и писмени бележки оплаквания от процес. представител на оспорващия, че
неправилно бил определен и зачетен стаж на оспорващия през периода 01.01.1986
г. до 22.06.1989 г., доколкото тези възражения се заявяват несвоевременно – те
не са били предмет на обсъждане нито в административното производство, нито са
предявени за разглеждане пред настоящият съдебен състав с жалбата и в хода на
производството, до приключване на съдебното дирене. За пълнота на изложението
следва да се добави, че оспорващият разполага с възможност да сезира
пенсионните органи с горепосочените възражения, в случай, че желае извършването
на проверка по тях.
С оглед гореизложеното, жалбата се явява неоснователна, а
наведените с нея оплаквания не се доказват, поради което се налага извода за
законосъобразност на оспореният административен акт.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на О.И.И.,
ЕГН **********, чрез адв. Г. С. при ШАК, против Решение №2153-27-95/14.09.2023
г. на Директор на ТП на НОИ – Шумен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: