Р
Е Ш Е
Н И Е № 410
гр.Пловдив,17.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на
секретаря МАЯ КРУШЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело
№493/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове за отмяна на решения на ОСА на
ответното дружество с правна квалификация по чл.74 от ТЗ.
Ищецът „Център за отдих и релакс“ЕООД с ЕИК
********* твърди,че е акционер в ответното дружество „Булгафрост“АД-с.Кочево,обл.Пловдив,с ЕИК ********* и притежава 18 000 броя
обикновени поименни акции с право на глас,с номинална стойност от по 1 /един/
лев всяка,като правото му на собственост върху акциите е удостоверено с
временно удостоверение №3 от 24.09.2015 г.Твърди,че на 01.08.2017 г. е
проведено общо събрание на акционерите на ответното дружество,на което ищецът е
присъствал и са били взети следните решения:
1.Решение за приемане на
доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2016 г.;
2.Решение за приемане на
годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г. и доклада за извършената одиторска проверка и заверка на ГФО за 2016 г.;
3.Решение за приемането на
предложението на Съвета на директорите за избор на „Димакс
М“ЕООД с ЕИК *********,представлявано от д.е.с. Д.А.Л. , с рег.№***, което да
извърши проверка и заверка на ГФО за финансовата 2017 г.;
4/Решение за освобождаване
от отговорност на членовете на Съвета на директорите за дейността им за
финансовата 2016 г. и до датата на провеждане на общото събрание на
акционерите.
Ищецът изразява в исковата
си молба позицията,че всички тези решения са незаконосъобразни и противоречащи
на повелителни разпоредби на закона и устава на ответното дружество.В тази
връзка ищецът твърди,че е получил поканата за свикване на общото събрание на
10.07.2017 г. и с оглед на това,че самото събрание е проведено на 01.08.2017
г.,то не е бил спазен срока по чл.32,ал.2,пр.3 от устава на ответното
дружество,съгласно който времето от обнародването или получаването на поканата
до откриването на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.
Ищецът се позовава още и
на неспазване на императивната /според него/ законова норма на чл.224,ал.1 от ТЗ,съгласно която писмените материали,свързани с дневния ред на общото
събрание,трябва да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до
датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото
събрание.Поддържа,че съгласно задължителната практика на ВКС има нарушение на
тази разпоредба и тогава,когато макар и да има изготвени и съществуващи
материали за събранието,те избирателно не са предоставени на определени
акционери,въпреки поискването им.Отделно от това,ищецът счита,че нормата на
чл.224,ал.1 от ТЗ въвежда императивно задължение на дружеството за предоставяне
на материалите за общото събрание и това задължение не е поставено в зависимост
от желанието на акционерите да се запознаят с тях.В случая обаче копие от
материалите за ОСА,свикано за 01.08.2017 г.,не били предоставени на
представител на дружеството-ищец,дори и след поискването им по време на
провеждането на самото общо събрание.
На следващо място ищецът
атакува взетите на 01.08.2017 г. решения на ОСА и с твърдението,че не е имало
кворум за вземането на същите,тъй като не бил изяснен с влязло в сила решение
въпроса относно това какъв е размерът на акционерните участия на отделните
акционери.
Срещу взетите решения за
приемане на доклада на СД и доклада за извършена одиторска
проверка и заверка на ГФО за 2016 г., ищецът поддържа и довода,че самите
доклади са бланкови и по никакъв начин не отразяват реалната ситуация в
дружеството.Ищецът излага и аргументи за разпродаване имуществото на ответното
дружество,без да има взето решение на общото събрание на акционерите за
това,каквото решение се изисквало от разпоредбата на чл.236,ал.2,т.2 от ТЗ.А
относно решението за освобождаване от отговорност на СД за 2016 г. ищецът
поддържа довода,че това решение би преградило бъдещите претенции,които той като
акционер в ответното дружество има срещу незаконосъобразните действия на съвета
на директорите на дружеството.
На база горните твърдения
ищецът моли на основание чл.74 от ТЗ да бъдат отменени гореизброените
решения,взети от общото събрание на акционерите на „Булгафрост“АД,проведено
на 01.08.2017 г.Моли да бъде осъден ответника да му заплати направените по
делото разноски.
Ответникът е подал в законния
срок писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил исковете като
неоснователни.В тази връзка ответникът поддържа аргументите,че процесното ОСА от 01.08.2017 г. е надлежно свикано и
проведено,при наличие на изискуемия се кворум за редовното му протичане и
акционерите са приели валидни и законосъобразни решения,които факти се
установявали от приложения протокол от общото събрание.Твърди също така,че на
ищеца е била изпратена покана за ОСА ведно с протокола,съдържащ решенията на СД
за свикване на събранието,още на датата 23.06.2017 г. и то на новия му адрес на
управление.Освен това ответникът твърди,че поканата за ОСА е била обявена и в
Търговския регистър по неговата партида на датата 28.06.2017 г. и с оглед на
тези доводи ответникът намира за невярно и неподкрепено с доказателства
твърдението на ищеца,че същата покана е била получена от последния на датата
10.07.2017 г.
Ответникът заявява още,че
писмените материали,свързани с дневния ред на ОСА,проведено на 01.08.2017 г.,са
били предоставени на разположение на акционерите в седалището и адреса на
управление на ответното дружество още на 23.07.2018 г.,а спрямо акционера-ищец
били извършени и допълнителни действия с цел същият да има възможност да се
запознае с тези материали.Поддържа още,че е бил налице изискващия се от закона
кворум за редовно провеждане на общото събрание и за приемането на валидни и
законосъобразни решения от присъстващите на събранието акционери.Заявява,че
обстоятелствата,на които се основават процесните
искове,са изложени превратно от ищеца,без същият да съобрази действителната
фактическа обстановка по свикването,провеждането и последващите,валидно
взети решения на ОСА от 01.08.2017 г.Твърди също,че липсват данни за начина на
получаване на поканата за ОСА от дружеството-ищец,като е посочена само
произволно определена дата,а и липсват обстоятелства за това кой,кога и от кого
е поискал предоставянето на писмените материали по дневния ред на ОСА,както и
кой е отказал тяхното предоставяне.Ответникът намира за невярно и твърдението на
ищеца,че писмените материали не са били представени на представител на
последния дори и по време на провеждането на ОСА.В тази насока ответникът
заявява,че на поканата на изп. директор да му бъдат
представени материалите,пълномощникът на ищеца адв. К.
е заявил пред всички присъстващи,че вече разполага с тези материали.Ответникът
сочи още,че липсват каквито и да било възражения относно начина на свикване на
ОСА,както и относно наличния кворум на събранието и против провеждането му
въобще.Имало само възражение от името на дружеството-ищец по т.4 от дневния ред
на общото събрание относно освобождаването от отговорност на членовете на
Съвета на директорите,но същото било неоснователно предвид разпоредбите на
чл.236,ал.3 от ТЗ и чл.45,ал.1,предл. /тире/ 6 от
устава на ответното дружество.
В допълнителната искова
молба ищецът е оспорил твърденията на ответника,че проведеното общо събрание на
акционерите от 01.08.2017 г. е надлежно свикано и проведено.В тази връзка
ищецът сочи,че адресът му на управление е бил променен на 10.02.2017 г. с
вписването на посоченото от него заявление А4 в търговския регистър и от този
момент вписаните обстоятелства се смятат за известни на третите лица.Освен това
ищецът заявява,че 30-дневния срок по чл.32,ал.3 от устава се брои от
обнародването или получаване на поканата до откриване на общото събрание,а в
случая ответникът коментирал само датата на изпращане на поканата до ищеца,не и
датата на получаването й.Сочи още,че за да бъде изпълнена редовно процедурата
по свикване на ОСА на ответното дружество,Съветът на директорите му е трябвало
да се погрижи всички акционери да получат писмените покани в срок и едно
публикуване в търговския регистър на покана за общо събрание на акционерите не санира опорочената процедура.Ищецът счита още,че обявяването в търговския регистър на годишния
финансов отчет за 2016 г. на ответното дружество,на доклада на СД и доклада на
независимия одитор,не санира
опорочената процедура по провеждане на общото събрание и същите документи са
били обявени в регистъра,не за да се предоставят писмените материали за общото
събрание,както ответникът поддържал,а с цел да се избегне налагането на
имуществена санкция за ответното дружество по посочените в допълнителната ИМ
причини.Ищецът е оспорил в същата молба и твърденията на ответника,че датата на
получаване на поканата за свикване на ОСА е „произволно посочена“,като
обосновава тази си позиция с конкретно описани обстоятелства и аргументи.
От ответника е подаден в
срок и отговор на допълнителната искова молба,в който е взето отношение по
допълнително наведените в същата аргументи на ищеца.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Безспорно е,че към момента на провеждане на общото събрание на акционерите
на ответното дружество „Булгафрост“АД с ЕИК *********
от 01.08.2017 г.,когато са взети атакуваните решения,дружеството-ищец „Център
за отдих и релакс“ЕООД с ЕИК ********* е имало
качеството на акционер в ответното дружество,притежавайки 18 000 броя
обикновени поименни акции с право на глас,с номинална стойност от по 1 лев
всяка.Притежаването на същите акции от ищеца се и удостоверява от представеното
с исковата молба временно удостоверение №3 от 24.09.2015 г.При тези данни
ищецът разполага с активна процесуална легитимация относно предявяването на процесните искове по чл.74 от ГПК.С оглед на това и предвид
очевидния факт,че исковете са предявени в 14-дневният срок по чл.74,ал.2 от ТЗ,като се има предвид,че ОСА е проведено на 01.08.2017 г.,а исковата молба за
отмяна на решенията,взети на посочената дата от същото събрание,е подадена пред
съда на датата 07.08.2017 г.,то крайният извод,който се налага е,че процесните искове са допустими и като такива следва да
бъдат разгледани по същество.
По същество е безспорно и обстоятелството,че на
01.08.2017 г. действително е било проведено общо събрание на акционерите на
ответното дружество,което е взело описаните в исковата молба решения.Видно от
приложения към делото протокол от същото събрание с дата 01.08.2017 г.,то е
проведено при дневен ред,както следва:1/Изслушване и приемане доклада на Съвета
на директорите за дейността на дружеството през 2016 г.;2/Приемане на годишния
финансов отчет на дружеството за 2016 г. и доклада за извършената одиторска проверка и заверка на ГФО за 2016 г.;3/избор на
експерт-счетоводител за финансовата 2017 г. и 4/освобождаване от отговорност
членовете на Съвета на сидекторите за финансовата
2016 г. и до датата на провеждане на общото събрание на акционерите.
По всяка една от горните точки от дневния ред е взето
решение от ОСА,отразено в посочения протокол от 01.08.2017 г. и тези решения са
буквално следните:
1/Решение,че общото събрание на акционерите приема
доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2016 г.;
2/Решение,че същото събрание приема годишния финансов
отчет /ГФО/ на дружеството за 2016 г. и доклада за извършената одиторска проверка и заверка на ГФО за 2016 г.;
3/Решение,че ОСА приема предложението на Съвета на
директорите за избор на „Димакс М“ЕООД,ЕИК
*********,представлявано от д.е.с. Д.А.Л. ,с рег.№***,което да извърши проверка
и заверка на ГФО за финансовата 2017 година;
4/Решение,че ОСА освобождава от отговорност членовете на
Съвета на директорите за дейността им за финансовата 2016 г. и до датата на
провеждане на общо събрание на акционерите /ОСА/.
В протокола от 01.08.2017 г. е отразено,че на събранието
присъстват акционери,представляващи 100 % от капитала на дружеството с право на
глас,съответстващо на вписванията в книгата на акционерите,като няма спор в
настоящото производство,че на същото събрание е присъствал и представител на
дружеството-ищец.Последното е и удостоверено в приложения списък на акционеритеуприсъствали на същото събрание.А за всяко едно
от гореописаните решения е проведено гласуване с едни и същи резултати,както
следва:гласували „ЗА“-56400 броя акции,представляващи 75,81 % от капитала на
дружеството,гласували „ПРОТИВ“-18000 броя акции,представляващи 24,19 % от
капитала на дружеството и нула процента гласували „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“,т.е. всяко
едно от решенията е взето с мнозинство 56400 броя акции,представляващи 75,81 %
от капитала на дружеството,както е отразено в коментирания протокол.
Ищецът оспорва всички решения на ОСА,взети на 01.08.2017
г.,поддържайки няколко довода за тяхната незаконосъобразност и противоречието
им на повелителни разпоредби на закона и устава на дружеството,като първия
такъв е за нередовно свикване на самото събрание,тъй като съгласно чл.32,ал.3
от устава на дружеството свикването на събранието се извършвало само с писмени
покани,изпратени до притежателите на поименни акции и времето от получаването
на поканата до откриване на общото събрание не може да бъде по-малко от 30
дни,а в случая изпратената до дружеството-ищец покана за свикване на ОСА била
получена от него на датата 10.07.2017 г. и с оглед на това предвиденият в
горната разпоредба на устава срок не бил спазен.
Ответникът от своя страна поддържа,че на ищеца е била
изпратена покана за ОСА ведно с протокола,съдържащ решенията на СД за свикване
на събранието,още на датата 23.06.2017 г. и то на новия му адрес на
управление,вписан в ТР.Освен това ответникът твърди,че поканата за ОСА е била
обявена и в Търговския регистър по неговата партида на датата 28.06.2017 г. и с
оглед на тези доводи ответникът намира за невярно и неподкрепено с
доказателства твърдението на ищеца,че същата покана е била получена от
последния на датата 10.07.2017 г.
Във връзка с горния довод на ищеца срещу атакуваните
решения на ОСА,съдът приема следното:
Същият е основателен.Съгласно изречение първо от
чл.32,ал.3 от устава на ответното дружество,свикването на ОСА се извършва чрез
покана,обявена в Търговския регистър,но според изречение второ от същата
разпоредба на устава,ако няма издадени акции на приносител,свикването се
извършва само с писмени покани,изпратени до притежателите на поименни акции.И
според изречение трето-времето от обнародването или получаването на поканата до
откриване на общото събрание не може да бъде по-малко от 30 дни.В случая,видно
от приложения списък на акционерите,присъствали на проведеното на 01.08.2017 г.
общо събрание,акциите,притежавани от тях са поименни,а тези акции,съгласно
отбелязването в протокола от 01.08.2017 г.,представляват 100 % от капитала на
дружеството съобразно вписванията в книгата на акционерите.Тези обстоятелства
обосноват извод,че всички издадени акции на акционерите в ответното дружество
са поименни и няма издадени акции на приносител.Затова и съобразно
чл.32,ал.3,изречение второ от устава на дружеството,действал към момента на
проведеното на 01.08.2017 г. общо събрание,свикването му е следвало да се
осъществи само с писмени покани,изпратени до акционерите-притежатели на
поименни акции.От тази гледна точка обстоятелството,че поканата за свикване на
събранието е била обявена в търговския регистър на датата 28.06.2017 г. няма
значение за редовността на свикването на събранието и в частност за спазване на
30-дневния срок по изречение трето от чл.32,ал.3 на устава.За да е редовно свикано
събранието,проведено на 01.08.2017 г.,следва поканите за свикването му да са
получени лично от акционерите и това да е станало поне 30 дни преди датата на
провеждането му.Ответникът поддържа,че е изпратил на ищеца поканата за свикване
на събранието още на датата 23.06.2017 г.,за удостоверяване на който факт е
представил с отговора на исковата молба служебен бон,издаден от „Български
пощи“ЕАД на същата дата.Обаче датата на изпращане на поканата за свикване на
общото събрание няма отношение към редовността на свикването,защото е важен и
следва да е установен факта на самото й получаване от акционера и именно от
момента на нейното получаване започва да тече предвидения в чл.32,ал.3 от
устава 30-дневен срок спрямо съответния акционер-адресат на поканата.В случая
от писмо с изх.№94-Н-44 от 28.05.2018 г. на „Български пощи“ЕАД-Регионално
управление „Западен регион“-гр.София е видно,че препоръчана пратка с № *** с
получател Й.З., *** е доставена на получателя на 10.07.2017 г. на гише в
пощенска станция София 97 срещу подпис в опис за доставяне на препоръчани
пратки.Номера и получателя на пощенската пратка,посочени в това писмо,съвпадат
с номера и получателя на пратката,посочени в представения от ответника служебен
бон,издаден на 23.06.2017 г. от „Български пощи“ЕАД.Но това съвпадение
установява само обстоятелството,че пратка с конкретен номер е получена от
адресата й на датата 10.07.2017 г.То не разкрива релевантните за спора факти,касаещи
съдържанието на пратката и по-специално,че тя е съдържала поканата за общото
събрание на акционерите на ответното дружество,насрочено за 01.08.2017 г.,както
и обстоятелството,че тя е била адресирана до дружеството-ищец,съответно,че
именно тази покана е получена от горното физическо лице като представител на
дружеството-ищец.С оглед на това и предвид липсата на други доказателства,които
да потвърдят тези факти,същите остават недоказани,но дори и да се приеме,че
въпросната пощенска пратка е съдържала именно адресирана до ищеца покана за
свикване на ОСА за датата 01.08.2017 г.,то тя очевидно е получена на датата
10.07.2017 г. и от тази дата до датата,за която е проведено събранието,не е бил
изминал изискващия се от чл.32,ал.3 от устава тридесетдневен срок.С други
думи,спрямо ищеца-акционер този срок не е бил спазен,а това налага крайния
извод,че свикването на проведеното на 01.08.2017 г. общо събрание на
акционерите е нередовно и в противоречие с изискването на чл.32,ал.3 от устава
на ответното дружество да са изминали най-малко 30 дни от получаването на
поканата за свикване на събранието до датата на неговото откриване.Нередовното
свикване на общото събрание опорочава и всички решения на събранието от
01.08.2017 г.,тъй като те са взети при нарушаване на императивно изискване на
устава относно процедурата по свикване на самото събрание.Ето защо съдът намира
за основателен коментирания и изложен на първо място в исковата молба аргумент
на ищеца за отмяна на решенията,взети от ОСА на ответното дружество на датата
01.08.2017 г.На това основание и предявените искове по чл.74 от ТЗ за отмяната
на същите решения се явяват основателни и като такива следва да се уважат
изцяло.
На второ място в исковата си молба ищецът се позовава
на незаконосъобразност на атакуваните
решения,тъй като не е спазена императивната законова норма на чл.224,ал.1 от ТЗ съгласно която писмените
материали,свързани с дневния ред на общото събрание,трябва да бъдат поставени
на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяване или изпращане
на поканите за свикване на общото събрание.Ищецът твърди,че писмените
материали,свързани с дневния ред на ОСА,не са били представени.Във връзка с
този аргумент на ищеца съдът приема следното:
В адресираната до ищеца покана за свикване на
ОСА,представена по делото,е отразено,че „материалите по дневния ред на
събранието са на разположение на акционерите в седалището и адреса на
управление на „Булгафрост“АД,с.Кичево,п.к.
4119,община Садово,област Пловдив,в офиса на дружеството в Хладилна
база-с.Кочево,всеки работен ден от 09,00 ч. до 17,00 часа“.Ако се приеме,че
ищецът е получил тази писмена покана на 10.07.2017 г.,каквото се изисква за
редовността на свикване на събранието и това бе коментирано по-горе,то следва
да се счете,че тогава е бил осведомен от ответното дружество и за мястото,където
са поставени на разположение свързаните с дневния ред на събранието писмени
материали.Но това не е достатъчно,за да се счете,че ответникът и спазил
разпоредбата на чл.224,ал.1 от ТЗ.В случая предмета на решенията по т.1,2 и 4
от дневния ред на събранието са изисквали съставянето и предоставянето на
разположение на акционерите на писмени материали,като:доклад на СД за дейността
на дружеството през 2016 г.,годишен финансов отчет на дружеството за 2016 г. и
доклад за извършена одиторска проверка.В тежест на
ответника е да установи,че тези материали са били съставени и предоставени на
разположение на акционерите на мястото,посочено в писмената покана за свикване
на събранието,както и че точно те са били предоставени на разположение още към
момента на изпращане на поканата.Дали съответния акционер е направил искане да
му се предоставят тези материали,или-не,е последващ
въпрос,но при всички положения,при въведено от ищеца твърдение,че изобщо не са
били представени материали за съответния дневен ред на ОСА,ответникът следва да
установи наличието на тези именно материали и предоставянето им на разположение
на акционерите в обявеното в поканата място за това.Тези обстоятелства не се
установиха по делото.Простото отбелязване в поканата,че материалите за дневния
ред на ОСА са на разположение на акционерите на горепосочения адрес не
установява обстоятелството,че към момента на изпращане на поканата за свикване
на събранието материалите вече са съществували и са били съставени,нито пък
установява какви са били тези материали,какво е било съдържанието им,за да се
прецени дали те са относими към въпросите от дневния
ред на събранието.Ответникът поддържа аргументите,че годишния финансов отчет на
дружеството за 2016 г.,ведно с доклада на СД за дейността на дружеството през
същата година и доклада на независимия одитор са били
представени в търговския регистър със заявление Г2 с вх.№ *** и че това е бил
начин ищецът да има допълнителна възможност да се запознае с материалите по
дневния ред за насроченото общо събрание,независимо,че те са били на
разположение на акционерите и в седалището и адреса на управление на
дружеството.Съдът намира тези аргументи за неоснователни.Както вече се
посочи,спазването на изискването на чл.224,ал.1 от ТЗ от ответника изисква установяване
съществуването на конкретни материали,относими към
дневния ред на съответно насроченото ОСА и наличието им към момента на
изпращане на поканата в мястото,обявено в поканата като такова,в което
акционерите могат да намерят тези материали и да се запознаят с тях при
поискване.Представянето на горните доклади и ГФО на дружеството като приложения
към конкретно заявление,подадено пред Агенция по вписванията,не установява
изпълнението на тези изисквания,защото заявлението е подадено на дата,след
сочената от самия ответник дата на изпращане на адресираната до ищеца покана за
ОСА- 23.06.2017 г. и от тази гледна точка остава неясно дали въпросните
материали са били в действителност съставени и предоставени на разположение на
акционерите към същата дата,която е релевантна за случая с оглед установения с
разпоредбата на чл.224,ал.1 от ТЗ най-късен момент,до който материалите следва
да се предоставят на разположение на акционерите.Представянето на описаните
документи с подаденото от ответника заявление в ТР не установява и същественото
за случая обстоятелство материалите за ОСА да се предоставят на разположение на
акционерите в мястото,което е посочено в поканата за свикване на събранието.С
оглед на всичко изложено съдът намира за основателно поддържаното от ищеца
съображение,че атакуваните от него решения на
ОСА са незаконосъобразни,тъй като не е спазена императивната законова
норма на чл.224,ал.1 от ТЗ,тъй като не се установи относимите
към дневния ред на събранието материали да са били съставени и предоставени на
разположение на акционерите и то точно там,където е обявено в поканата,че ще са
на разположение,нито се установи какви конкретно са били въпросните
материали.Обстоятелствата,че на 01.08.2017 г. са взети решения за приемането на
доклада на СД за дейността на дружеството за 2016 г.,както и на ГФО за същата
година заедно с доклада за извършена одиторска
проверка и заверка на този отчет,не означава,че всички тези документи са били
предоставени на разположение на акционерите и то на посоченото в поканата място,а
и към момента на изпращане на поканите за общото събрание,както изисква
чл.224,ал.1 от ТЗ,а също и че вече са съществували към този момент и дори да са
съществували-че именно те са съставлявали материалите,съставени от ответното
дружество и предоставени от ответника във връзка с дневния ред на събранието.По
тези съображения съдът намира атакуваните от ищеца решения за незаконосъбразни и подлежащи на отмяна и на основание
нарушение разпоредбата на чл.224,ал.1 от ТЗ.
Останалите поддържани от ищеца доводи срещу обжалваните
от него решения са неоснователни,макар това да се променя вече формирания
извод,че решенията подлежат на отмяна с оглед изложените по-горе
съображения.Неоснователен е довода на ищеца за липса на кворум за вземане на
решенията,тъй като имало висящо производство по конкретно дело,където се
обжалвала проведената процедура по едновременно намаляване и увеличаване на
капитала на ответното дружество по реда на чл.203 от ТЗ и оттам бил неизяснен
все още въпроса относно това какъв е размерът на акционерните участия на
отделните акционери.Такова исково производство,дори и да е налице,не рефлектира
върху преценката за акционерното участие на всеки акционер към момента на
провеждане на процесното общо събрание от 01.08.2017
г.В протокола за проведеното на тази дата събрание е отразено и това не е
спорно,че представеното на събранието акционерно участие на всеки от
присъствалите на събранието акционери съответства на вписванията в книгата на
акционерите и това е достатъчно за надлежната легитимация на всеки от тези
акционери за самото събрание като притежател на съответния брой акции.Върху
тази легитимация,към конкретния момент на провеждане на ОСА,не може да има
отражение изхода от спора по соченото от ищеца висящо исково производство,а и
по делото не се представиха доказателства относно предмета на същото
производство,който предвид позицията на ответника по този въпрос,се явява спорен
по делото въпрос и следваше да с установи от ищеца.
А що се касае до останалите поддържани от ищеца аргументи
за незаконосъобразност на обжалваните от него решения,основани на
твърденията,че през 2016 г. ответното дружество е извършило незаконосъобразни и
в нарушение на разпоредбата на чл.236,ал.2,т.2 от ТЗ разпореждания /без взето
решение за това от ОСА/ с основни свои активи-описания в ИМ недвижим имот и
движими вещи,то съдът намира,че тези аргументи са неотносими
към процесния спор с оглед предмета на атакуваните
решения и предизвикания спор по повод на така сочените от ищеца действия на
ответното дружество,ако такъв е налице,следва да бъде решаван по друг ред и в
друго исково производство.Затова тези аргументи няма да бъдат коментирани по
същество.
Като краен резултат,вследствие на всичко изложено
по-горе,съдът намира,че обжалваните в настоящото производство следва да бъдат
отменени като незаконосъобразни и противоречащи на устава на ответното
дружество.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 75,50 лв. съдебни разноски,включваща
платена ДТ и такса за съдебно удостоверение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ всички решения на общото събрание на акционерите на „Булгафрост“АД-с.Кочево,община
Садово,област Пловдив с ЕИК *********,взети на датата 01.08.2017 г.,а
именно:1/Решение за приемане доклада на
Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2016 г.;2/Решение за приемане на годишния финансов отчет на
дружеството за 2016 г. и доклада за извършената одиторска
проверка и заверка на ГФО за 2016 г.;3/Решение за приемане предложението на
Съвета на директорите за избор на „Димакс М“ЕООД,ЕИК
*********,представлявано от д.е.с. Д.А.Л. ,с рег.№***,което да извърши проверка
и заверка на ГФО за финансовата 2017 година и 4/Решение за
освобождаване от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им
за финансовата 2016 г. и до датата на провеждане на общо събрание на
акционерите /ОСА/,като взети в противоречие с
изисквания,визирани в чл.32,ал.3 от устава на дружеството и като
незаконосъобразни поради противоречието им с императивната разпоредба на чл. 224,л.1 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„БУЛГАФРОСТ“АД-с.Кочево,община Садово,област Пловдив с ЕИК ********* да заплати
на „ЦЕНТЪР ЗА ОТДИХ И РЕЛАКС“ЕООД-гр.София с ЕИК ********* сумата от 75,50 лв.
/седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :
.