РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Свиленград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Частно наказателно дело
№ 20255620200266 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.157 и сл. от Закона за здравето.
В предложението на прокурора, на основание на което е образувано
делото, се посочват факти и обстоятелства, обосноваващи извода, че лицето
И. Д. К. с ЕГН ********** от град ***********************************,
страда от психическо заболяване, което я прави опасна за себе си и околните,
като се иска задължително настаняване и лечение по ЗЗ.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград поддържа Искането за
задължително лечение по принудителен ред в психиатрично заведение на
лицето И. Д. К..
Настаняемото лице И. Д. К. изслушано в съдебно заседание,отрича да
има психично заболяване. Твърди че съседът й постоянно я тормозел и поради
тази причина носела нож за самозащита,а обидните думи които отправяла към
различни граждани и деца,същите чувала от съседи и повтаряла думите
им,като щом те викали и тя повишавала глас. Счита,че всички съседи нарочно
и пречели да започне работа и за това подавали сигнали срещу нея.
След изготвяне на Заключението по назначената от Съда експертиза, по
реда на чл. 162, ал. 1 от ЗЗ, отново бе изслушана И. Д. К., като заявява, че не е
съгласна с изводите на вещото лице,тъй като умишлено искал тя да бъде
вкарана в психиатрична клиника,за да може да и попречи да започне работа.
Назначеният служебен защитник на лицето, чието настаняване се иска –
адвокат М. А., сочи, че И. Д. К. следва да бъде настанена в психиатрично
1
заведение с оглед Заключението на вещото лице, което намира че е правилно и
законосъобразно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед становищата на страните, Съдът установи
следната фактическа обстановка:
Въз основа на Жалба, депозирана от М. Д. Ч. за осъществявани от страна
на сестра й И. Д. К. несвойствени за психично здрав действия,а именно :
използване на нецензурни думи и обръщения към съседите й късно
вечерта,надлудно поведение в несвойствени часове в денонощието,като
танцуване,крещене и други ,носене на нож ,неадекватно държане към
съседите й и граждани на обществени места и други ,поради което е
извършена полицейска проверка, която установява наличието на посочените
видове тормоз.
Видно от приложеното Писмо на „Център за психично здраве” – Хасково
ЕООД, И. Д. К. не се води на диспансерен отчет в болницата.
Видно от показанията на разпитаните свидетели М. Д. Ч. ( сестра на
настаняемото лице ) , Г. М. Д. и В. И. А. ( първият съсед на настаняемото
лице,а втория работещ в магазин до жилището на същата ), става ясно, че И.
Д. К. същата била завършила висше образование педагогика ,но не работела
по специалността си,като когато работела,била съвестен работник. От
няколко години останала без работа и психичното й здраве се влошило,като
живеела в къща,без при нея да има роднини,които да полагат грижи за нея.
Съседите установили,че И. Д. К. с течение на времето започнала да се държи
налудно,да говори по телефона с въображаеми лица за любовници на
началници ,да вика и крещи нецензурни думи късно вечерта,като по този
начин пречела на същите да си починат. Отделно от това преди няколко месеца
носела в себе си нож ,както по улицата,така и при пазаруване в близкият
магазин,което обстоятелство притеснило ,както персонала на магазина,така и
пазаруващите в него.Посочват и случаи в които И. Д. К. обиждала с
нецензурни думи /лесбийка,педераст/ преминаващите покрай нея
семейства,които били с децата си, както и че заставала на кръстовището на
улицата,започвала да ръкомаха , да вика, обижда и да разговоря с
несъществуващи лица,като имало случай в който след 24,00часа карала ролери
по улиците,без да е поставила обезопасителна жилетка и други.
На основание разпоредбата на чл. 159, ал. 1 от ЗЗ за изясняване на
делото, Съдът назначи и изслуша психиатрична експертиза с вещо лице
Психиатър- П. М. Г., който посочва , че И. Д. К. страда от психично
разстройство:Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане,което
представлява сериозно нарушение на психичните функции-„Психоза“, като в
това си състояние застрашава собственото си здраве, както и това на околните
(с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, както и се покриват
критериите на чл. 155 от ЗЗ). Лицето с оглед данните, които се съдържат в
Заключението на вещото лице не се лекува доброволно и не проявява желание
да се подложи на такова. С оглед установения повишен риск от опасно
поведение на настаняемото лице е уместно провеждането на принудително
лечение за срок от 2 месец в Държавната психиатрична болница ,като
уточнява институцията- в Държавната психиатрична болница гр.Кърджали.
2
Вещото лице посочва в писменото заключение , че настаняемото лице
може да дава информирано съгласие за лечение,но в съдебно заседание в
устния си доклад сочи,че поради техническа грешка в него неправилно е
посочено,че може да дава информирано съгласие вместо ,че не може да дава
информирано съгласие за лечението си.
Заключението и устния доклад с посоченото по горе уточнение по
психиатрична експертиза е прието по делото и не е оспорено от страните.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението по
психиатрична експертиза, тъй като е изготвено след извършване на
необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства.
Експертизата е изготвена от специалист в съответната области, поради което
няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на
специалист. С тези съображения, Съдът приема посочената Експертиза за
извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания,
липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценка и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано,
в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата
правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в посоченото Заключение на вещото лице няма,
поради което Съдът намира за обоснована и правилна Експертизата и ползва
същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
Съдът кредитира за достоверни и свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Свидетелските показания са
последователни, без вътрешни противоречия, логични, правдиво звучащи,
взаимно подкрепящи се и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелте. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към настаняемото лице, което да ги провокира да дадат именно
тези показания. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия и
такива по между им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства, приложени в кориците на делото,
които Съдът кредитира.
В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът възприе като
достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля М. Д. Ч., макар и същата
да е сестра на настаняемото лице, тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията й. Фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички
допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с
предварително определена доказателствена сила. Показанията на сестрата на
настаняемото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да
бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на
делото. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
3
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
условията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценено по същество, Искането на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение – Свиленград, съдът намира за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 155 от Закона за здравето, лицата се
настаняват на задължително лечение, когато са налице кумулативно
посочените в цитираната разпоредба предпоставки.
Първата от тях е така наречения "медицински" критерий, който
предполага наличието на психично заболяване на освидетелстваното лице по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от Закона за здравето.
Втората предпоставка е т. нар. "социален" критерий, който предполага
опасност, обусловена от психичното състояние на лицето от извършване на
престъпление спрямо околните нему лица, както и застрашаване на
собствените му живот и здраве.
Съдът намира за безспорно доказано, че И. Д. К. попада в кръга на
лицата, които по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ се нуждаят от специални
здравни грижи, тъй като страда от психично заболяване. Психичното й
заболяване е трайно и безспорно установено. Въз основа на него може да се
направи извода, че е налице вероятност болният И. Д. К. да извърши
престъпление, което представлява опасност за близките й, за околните, за
обществото или застрашава сериозно здравето им, както и своето.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че са налице и двете
предпоставки на разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ и настаняемото лице подлежи
на задължително настаняване и лечение, тъй като поради заболяването си
(първата предпоставка) може да извърши престъпление, което представлява
опасност за близките и околните и застрашава сериозно здравето им (втората
предпоставка).
По делото безспорно се установи агресивно поведение-носене на нож
(предвид кредитираните от съда свидетелски показания) и безкритичност към
заболяването си от страна на настаняемото лице.
Съгласно чл. 156, ал. 2 от ЗЗ и предвид мнението на специалиста по
изслушаната психиатрична експертиза, формата на това лечение следва да
бъде стационарна, като болният се настани в лечебно заведение за
специализирана психиатрична помощ, а именно: в Държавната
психиатрична болница - Кърджали.
Периодът на лечение следва да бъде за срок от 2 месеца. Съдът приема, че
продължителността на лечението е било съобразено от експерта, който в най –
пълна степен би могъл да прецени колко време е необходимо за стабилизиране
на здравословното състояние на конкретния пациент.
Предвид Заключението на вещото лице, Съдът приема, че И. Д. К. не
може да изразява информирано съгласие за лечение, поради което на
основание чл. 162, ал. 3, вр.§ 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби от ЗЗ
следва да бъде определено лице, което да изразява информирано съгласие за
лечение.
4
Предвид липсата на желание от страна на негови роднини и близки и тъй
като болничното заведение (Държавната психиатрична болница –
Кърджали) е отдалечено от местоживеенето на близките на И. Д. К., Съдът
следва да назначи за такова лице определеното от Кмета на Общината по
седалището на лечебното заведение.
Относно разноските:
Разноските по делото в общ размер на 781,93 лв.,представляващо
възнаграждение за вещо лице за даване на мнение при изслушване на
настаняемото лице ,за изготвяне и защита на Заключението, по изготвената
психиатрична експертиза и пътни разноски, следва да останат за сметка на
Държавата.
Ето защо и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗЗ, Съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА И. Д. К. с ЕГН ********** от град
**************************************, за задължително лечение в
Държавната психиатрична болница - Кърджали за срок от 2 (два) месеца,
считано от датата на постъпване в лечебното заведение до неговото изтичане,
или до настъпване на предвидените в нормите на чл. 164, ал. 3 от ЗЗ
предпоставки, които обуславят прекратяване на задължителното настаняване
и лечение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето
СТАЦИОНАРНА форма на постановеното задължително лечение.
ПРИЕМА ,че е налице ЛИПСА НА СПОСОБНОСТ на И. Д. К. с ЕГН
********** от град **************************************, област
Хасково, да изразява информирано съгласие за лечението си.
НАЗНАЧАВА лице, определено от Кмета на Общината по седалището на
лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението на
И. Д. К. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 165, ал. 1 от ЗЗ, сумата в общ размер на
781,93 лв., представляваща направени разноски за психиатрична експертиза и
пътни разноски на вещото лице, ДА ОСТАНАТ за сметка на Държавата.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето,
предварително изпълнение на Решението,независимо от постъпването на
жалба или протест срещу него.
На основание чл. 163, ал. 2 от ЗЗ обжалването на Решението не спира
неговото изпълнение.
5
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок, считано от
днес пред Хасковския окръжен съд.
Препис от Решението да се връчи на Държавната психиатрична болница
- Кърджали за привеждането му в изпълнение.
Препис от Решението да се изпрати на Кмета на Общината по седалището
на лечебното заведение за сведение и изпълнение.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6