Р Е Ш Е Н И Е
№ 1548 20.10.2021 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, ХХІІІ-ти състав, в открито
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Галя Русева
Секретар: И. Г.
като разгледа докладваното от съдия Русева адм. дело № 1958 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.54,
ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба, уточнена в молба вх.№
8571/07.10.2020 г. на държавата, чрез министъра на земеделието, храните и
горите, като процесуален субституент на осн.чл.27, ал.6 от Закона за горите,
против Заповед № 18-6924-28.07.2020 г. на началник на СГКК Бургас, с която е
одобрено изменение на КККР на гр. Бургас за ПИ с идентификатор № 07079.11.262,
ПИ с идентификатор 07079.11.547, сграда с идентификатор № 07079.11.547.1, ПИ с
идентификатор № 07079.11.548, одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК по отношение на ПИ с идентификатор №
07079.11.262 и съгласно скица-проект № 15-588179-06.07.2020 г., състоящо се в
нанасяне на нови обекти в КККР, а именно: ПИ с идентификатор 07079.11.547, ПИ с
идентификатор 07079.11.548, ПИ с идентификатор 07079.11.547.1, промяна в
границите на ПИ с идентификатор 07079.11.262 и промени в данните за собственост
и собственици за ПИ с идентификатор 07079.11.547, ПИ с идентификатор 07079.11.548,
ПИ с идентификатор 07079.11.547.1.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния
закон, като се твърди, че неправомерно, под формата на коригиране на явна
фактическа грешка /каквато не е била налице/, без спазване на разпоредбите на
Закона за горите, са променени данните за собствеността на горски територии,
публична държавна собственост, като е променен видът и начинът им на трайно
ползване и по този начин е облагодетелствано частно лице. Сочи се, че
посоченият ПИ 07079.11.262 по КККР на гр. Бургас е горска територия, публична
държавна собственост, с площ от 51811 кв.м., като в площта му попадала и част
от защитената местност „Ченгене скеле“, обявена със Заповед № РД-419/14.11.1995
г. на МОН, а процесният ПИ е част от защитена зона „Залив Ченгене скеле“ с
идентификационен код BG 0000242 от екологична мрежа Натура 2000, одобрена със
Заповед № РД-513/22.08.2008 г. на МОСВ. Твърди се, че новообразуваният ПИ
07079.11.547 представлява част от тази защитена зона, публична държавна
собственост, която, предвид преминаващото през нея линейно съоръжение, е с
учреден сервитут по Закона за енергетиката, както и че собствеността, вида
територия и промяната на начина й на трайно ползване следва да бъдат извършени
и определени при спазване разпоредбите на ЗГ и ЗДС, което в случая не е
сторено. Сочи се, че незаконосъобразно и в нарушение на чл.74, ал.1 ЗГ е
променен начинът на трайно ползване на имота от „друг вид дървопроизводителна
гора“ на „ниско застрояване“, както и видът на собствеността – от „държавна
публична“ в собственост на физическо лице; видът територия е променен от
„горска“ в „урбанизирана“, без да е налице решение на МС по предложение на
министъра на ЗХГ и без да е с цел строителство на обекти, държавна или общинска
собственост. Твърди се и нарушение на процедурата за оценка на промяната на
предназначението по реда на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски
територии и на тази, уредена в чл.79 ЗГ. Отделно от това, сочи се, че
новообособеният ПИ 07079.11.548 е с площ от 10 кв.м. и е предвиден да остане
горска територия – публична държавна собственост, а малката му площ не отговаря
на изискванията за гора по чл.2, ал.1, т.1 ЗГ и фактът, че не граничи с други
държавни горски имоти, прави стопанисването му от държавата невъзможно. Твърди
се, че заявителят Г.Й.Л. не доказва собственически права върху имот в землището
на гр. Бургас, и че горските територии в новообразувания ПИ 07079.11.547 се
владеят не по установения в ЗГ ред, без учредяване право на ползване, отдаване
под наем или промяна на предназначението на тези земи. Сочи се ,че промяната на
данните за собственост и собственици за ПИ с идентификатор 07079.11.548 и за ПИ
с идентификатор 07079.11.262 е в противоречие с особените разпоредби на
ЗВСГЗГФ. Сочи се несъответствие в одобряването на плана за земеразделяне на с.
Маринка, Общ. Бургас, плана за земеразделяне на кв. Крайморие, гр. Бургас, от
една страна, с плана на новообразуваните имоти въз основа на актове по §4 ЗСПЗЗ
за м. „Черниците-Училищното“, землище на с. Маринка, Общ. Бургас, и с плана за
земеразделяне от 06.07.2005 г., издаден от ОСЗГ Бургас. Твърди се, че не става
ясно от процесната заповед с кой от плановете е допусната ЯФГ, още повече че
съгласно чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ, засегнатите от такива грешки лица следва да се
обезщетят по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Сочи се също, че новият обект с
идентификатор № 07079.11.547, образуван от ПИ 07079.11.262, е с начин на трайно
ползване „ниско застрояване“, което е недопустимо съгласно чл.61 от Наредба №
РД-02-20-5/05.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР,
при липса на влязъл в сила административен акт на компетентен орган за промяна
на това предназначение по реда на ЗГ. Сочи се и нарушение на чл.12, ал.2 ЗУТ,
като се обосновава, че в случая изобщо не е предвидено застрояване на ПИ с
идентификатор № 07079.11.547 и № 07079.11.547.1 с влязъл в сила ПУП, че видът
на територията за ПИ 07079.11.547 следва да остане „горска“, а в имота има
нанесена сграда, собственост на заявителя Л.. Иска се отмяна на атакуваната
заповед като незаконосъобразна, постановена при неизяснена фактическа
обстановка, без наличие на нормативно установените предпоставки за това, в
противоречие с целта на закона и в нарушение на съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на заинтересованата страна Г.Л..
Ответникът – началник на СГКК Бургас, е представил административната
преписка по издаването на оспорения акт. В съдебно заседание, редовно уведомен,
не изпраща представител. Не изразява становище по оспорването.
Заинтересованата страна – Г.Й.Л., чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата в депозиран по делото писмен отговор (л.82-86) и
в съдебно заседание. Твърди, че собственият му имот е с площ 468 кв.м. съгласно
притежавания от него титул за собственост и с такава площ е нанесен в плана на
новообразуваните имоти, поради което е налице грешка в действащата
кадастралната карта, която не е съобразена с този план и в която имотът е
нанесен неправилно с площ от 331 кв.м. Поддържа, че именно тази грешка е
правилно отстранена от началника на СГКК – Бургас, при липса на направено
възражение от страна на жалбоподателя пред административния орган.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на заинтересованата
страна по нея, представената административна преписка и като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване срещу
подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес /държавата/, собственик на
засегнат от изменението недвижим имот.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Установява се от представените
по делото доказателства, че административното производство по издаване на оспорената
заповед за изменение на КККР на гр.Бургас по отношение на имот с идентификатор
07079.11.262 е започнало по заявление на заинтересованата страна Г.Й.Л.,
входирано с № 01-271809-29.06.2020 г. в СГКК – Бургас (л.53). Същият се е
легитимирал като собственик на поземлен имот № 18 в кадастрален район 501 по
плана на селищно образование „Черниците - Училищното“ в землището на с.Маринка,
Община Бургас, целият с площ 468 кв.м., и на построената в имота сграда за
сезонно ползване с разгърната застроена площ от 35 кв.м., съгласно Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том I, рег.№ 1705, дело №
139/13.09.2012 г. на нотариус с № 450 в регистъра на НК, вх.рег.№
9783/13.09.2012 г., акт № 21, том 32, дело № 5225 на Служба по вписванията –
гр.Бургас (л.61). Селищно образование „Черниците-Училищното“ е създадено на
осн.чл.25, т.1 и т.3 от Закона за териториално-административното устройство на
Р Б България с Решение на Общински съвет Бургас, взето по Протокол №
11/17.05.2000 г. /л.220/, от което следва извод, че имотът на Л. попада в
урбанизирана територия.
Към
заявлението на Л. до СГКК Бургас /в което не е посочено на какво основание се
иска да се допусне изменението в кадастралната карта и регистри на гр. Бургас/ е
приложен и проект за изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР,
съдържащ и обяснителна записка, скица-проект за промяна на КККР, КРНИ,
комбинирана скица – извадка от действащата кадастрална карта и плана на
новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образование (с.о) „Черниците - Училищното“
в землището на Маринка в частта на имот № 18 по ПНО, ръчна скица, геодезическо
заснемане на сградата, построена в имота и огради; данни от измерванията,
извадка от кадастралния план на с.о „Черниците-Училищното“ и регистър към ПНИ.
Видно от обяснителната записка към проекта за изменение, същото е поискано със
заявлението, тъй като част от имот № 501.18 по ПНИ на с.о „Черниците –
Училищното“, собственост на Г.Л., попада в землището на гр.Бургас, но това не е
отразено в КК. В обяснителната записка е пояснено, че землищната граница между
с.Маринка и гр.Бургас минава пред ПИ 501.18 по ПНИ на с.о „Черниците –
Училищното“ и го разделя на две части, като частта от имота, попадаща в
землището на с.Маринка, е отразена в КК като ПИ 47202.503.18 с площ 331 кв.м., а частта, попадаща в землището на гр.Бургас,
в която е изградена и постройката, не е отразена в КК. С проекта за
изменение е поискано отстраняване на тази грешка, а именно -частта от ПИ 0501.18 по ПНИ, попадаща в землището на
гр.Бургас, да бъде нанесена в КК на гр.Бургас като ПИ с проектен идентификатор
07079.11.547 с площ 137 кв.м, а изградената в нея постройка - като ПИ 07079.11.547.1 с площ 32 кв.м, като
едновременно с това се променят границите и намали площта на ПИ 07079.11.262,
от който да се отдели и нов самостоятелен имот с проектен идентификатор
07079.11.548 с площ 10 кв.м.
Засегнатият от поисканото изменение ПИ 07079.11.262 е отразен
в КККР на гр.Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-9/30.01.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ 51 811 кв.м, начин на трайно
ползване – друг вид дървопроизводствена гора, с вписан собственик - Министерство на земеделието, граните и
горите въз основа на Решение на ПК по
чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на
собственост с план за земеразделяне от 06.07.2005 г., издаден от ОСЗГ Бургас, видно
от представена по делото скица на поземлен имот № 15-821840-08.09.2020 г. (л.30-31).
С писмо изх.№ 20-42948-06.07.2020 г.
началникът на СГКК – Бургас е изпратил приетия проект за изменение на КККР до
Областна дирекция „Земеделие“ - Бургас за съгласуване относно обезщетяване по
реда на чл. 10б от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на
Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
(л.48).
С писмо изх.№ РД-12-03-62-1/13.07.2020
г. директорът на Областна дирекция
„Земеделие“ – Бургас е съгласувал проекта за изменение на КККР, посочвайки, че
няма засегнати имоти, подлежащи на обезщетение по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ и
чл.6 и §8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ.
С уведомление с изх.№ 24-16459 от
15.07.2020 г. (л.42-43 от делото), на основание чл.26 от АПК, Началникът на
СГКК – Бургас е уведомил Министерство на земеделието, граните и горите, че по
повод подаденото от Г.Л. заявление с вх. № 01-271809-29.06.2020 г. е започнало
производство по изменение на КККР за отстраняване на явна фактическа
грешка, засягащо границите и площта на ПИ с идентификатор 07079.11.262 и нанасяне
на нови обекти на кадастъра. Към уведомлението е приложена и скица-проект за
изменението с № 15-588179-06.07.2020г., изработена от СГКК – Бургас (л.44). С
уведомлението органът е указал възможността в 7-дневен срок, считано от датата
на получаването му, да се изрази писмено становище по преписката и да се
представят доказателства. По преписката липсват доказателства на коя дата това
уведомление е било получено от адресата Министерство на земеделието, граните и
горите.
С писмо изх. №
РД-12-0-276-1/24.07.2020 г. на Областна Дирекция „Земеделие“ гр.Бургас (л.34) е
било изпратено по компетентност до Югоизточно държавно предприятие Сливен уведомително
писмо на началника на СГКК Бургас за изразяване на писмено становище по преписка за изменение на КККР на
гр.Бургас, с което се засяга ПИ
07079.11.262, горска територия.
На 28.07.2020 г., преди постъпване на становище от
страна на заинтересованата страна МЗХГ и преди изтичането на срока за даване на
такова, началникът на СГКК – Бургас е издал на основание чл.53б, ал.1 и
ал.2 и чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР Заповед
№ 18-6924-28.07.2020 г., предмет на оспорване по
настоящото съдебно производство.
След издаване на оспорената заповед директорът
на Югоизточно държавно предприятие Сливен е изпратил до СГКК – Бургас становище
изх.№ АСД-13-59(20)(3/03.08.2020 г. (л.32-33), в което е изразил несъгласие с проекта
за изменение на КККР – гр.Бургас, засягащ ПИ имот с идентификатор 07079.11.262,
тъй като същият представлява горска територия, публична държавна собственост, в
чийто обхват попада част от защитена местност „Ченгене скеле“, обявена със
Заповед № РД-419/14.11.1995г. на МОС с площ 16 000 кв.м., ограничена в подотдел
240 „а“ по ГСП от 2014г. на ТП ДГС – Бургас. Посочил е, че новообразуваният имот с проектен
идентификатор 07079.11.547 с площ 148 кв.м, съгласно ГСП от 2014 г. на ТП ДГС –
Бургас, подотдел 240 „10“
представлява просека ВН, Защитена зона по Натура 2000, като за нея, предвид
преминаващото линейно съоръжение, са налице условия за възникнали вещни права
(сервитут) по действащи специални закони. Изложил е и доводи, че горски
територии се владеят не по установения от закона за горите ред. Направил е
заключение, че производството по отстраняване на явна фактическа грешка следва
да се осъществи след приключване на съответните процедури по Закона за горите,
инициирани от заинтересуваните лица, за промяна предназначението, вида
собственост и начина на трайно ползване на горските имоти – държавна
собственост. Становището на директора на Югоизточно държавно предприятие Сливен
е входирано в СГКК – Сливен с №
02-803-05.08.2020г., видно от придружителното писмо, с което началникът на СГКК
– Бургас е изпратил жалбата до съда и административната преписка по издаване на
оспорената заповед.
Видно от мотивите на оспорената заповед, одобрено
изменение на КККР на гр.Бургас е на основание отстраняване на явна фактическа
грешка, изразяваща се в погрешно отразени граници на поземлен имот 07079.11.260
в КК, поради неправилно отразени граници на ПНИ на земеделски земи,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
за местност „Черниците – Училищното“, землище на с.Маринка, одобрен със Заповед
№ РД-09-61/21.04.2007г. на Областен управител на Област Бургас. В заповедта е
посочено, че при изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри на
землище на с.Маринка, Община Бургас е установено, че за процедираната територия
е налице контактна зона, за която е установено, че част от поземлените имоти на
с.о „Черниците-Училищното“ (включително поземлен имот № 18) попадат частично
или напълно извън границите на землище с.Маринка. При извършена
проверка, измервания и съвместяване на данни е установено, че имот
с пл.№ 18 по ПНИ на с.о „Черниците-Училищното“ попада едновременно в землището
на гр.Бургас и в землището на с.Маринка, което само по себе си органът
е приел, че представлява явна фактическа грешка. Одобреното със заповедта
изменение на КККР се състои в нанасяне на три нови обекти в КККР и вписване на
промени в данните за собственост на два от тях, както следва:
-
ПИ с идентификатор 07079.11.547 с площ 137 кв.м., с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), с вписан нов собственик - Г.Й.Л.
въз основа на документ Нотариален акт № 21 том 32, рег.№ 9783 дело 5225 от
13.09.2012г., издаден от Служба по вписванията – гр. Бургас;
-
ПИ с идентификатор 07079.11.547.1 с площ 32 кв.м. /като попадащ в ПИ с идентификатор 07079.11.547 /, с предназначение „друг вид сграда за обитаване“, с вписан нов собственик Г.Й.Л.
въз основа на документ Нотариален акт № 21 том 32, рег.№ 9783 дело 5225 от
13.09.2012 г., издаден от Служба по вписванията – гр. Бургас;
-
ПИ с
идентификатор 07079.11.548 с площ 10 кв.м. и начин на трайно ползване „друг вид
дървопроизводителна гора“, собственост на Министерство на земеделието, храните
и горите въз основа на документ: Решение на ПК по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ (чл.27
от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне
от 06.07.2005г., издаден от ОСЗГ Бургас;
-
промяна в
границите на съществуващ обект в КККР, а именно - поземлен имот с идентификатор
07079.11.262, с начин на трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“,
собственост на Министерство на земеделието, храните и горите въз основа на
документ: Решение на ПК по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ (чл.27 от ППЗСПЗЗ) за
възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне от
06.07.2005г., издаден от ОСЗГ Бургас, в резултат на която площта на имота се
намалява от 51 811 кв.м. на
51 663 кв.м.
Чрез така описаните
промени в КККР, извършени с оспорената заповед на началника на СГКК Бургас, на
практика се отнемат 137 кв.м. площ /спорните по делото/ от поземлен имот с
идентификатор 07079.11.262, с начин на трайно ползване „друг вид
дървопроизводителна гора“, собственост на Министерство на земеделието, храните
и горите, като същите се нанасят като ПИ с идентификатор 07079.11.547, собственост на частно
лице - Г.Й.Л., с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, т.е.
освен промяна в собствеността, се извършва и промяна в начина на трайно
ползване и в предназначението на имота /от неурбанизирана територия, същият е
включен с площта от 137 кв.м. в урбанизирана територия/.
В
заповедта не са изложени никакви мотиви защо органът е приел, че по отношение
на новонанесения обект, представляващ ПИ с идентификатор 07079.11.547.1 с площ 32 кв.м., с предназначение „друг вид сграда за
обитаване“, с вписан нов собственик Г.Й.Л., която сграда попада в спорните 137
кв.м. площ от поземлен имот с
идентификатор 07079.11.262, е налице явна фактическа грешка по смисъла на §1, т.9 от ДР
на ЗКИР.
Заповедта е съобщена на адресатите по реда на чл.53б,
ал.7 от ЗКИР, конкретно на жалбоподателя
- на 04.08.2021г. (л.37) и по приетото в срок оспорване е образувано
настоящото производство.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, заключението на която е
изработено от в.л. В.Г. /л.287-л.291/. Вещото лице е посочило, че при
изработването на плановете за земеразделяне, зоните за земеделско ползване по
§4 ЗСПЗЗ се нанасят само с външния си контур, без подробно заснемане на имотите. Констатирало
е, че в плана за земеразделяне или картата на възстановената собственост (КВС)
на с.Маринка, зоната по §4 е нанесена с № 000004 в местността „Черниците-Училищното“,
с трайно предназначение на земята „земеделска територия“, начин на трайно
ползване „Друг вид терени със селищен характер“. Съгласно плана за земеразделяне, северната граница на селищното
образование „Черниците- Училищното“ съвпада със землищната граница между
землищата на гр.Бургас (кв.Крайморие) и с.Маринка, като от север е Държавен
горски фонд в землището на Бургас, а от юг е зоната по §4 в землището на
с.Маринка. Посочило е, че с одобряването на кадастралните карти на
гр.Бургас през 2009 г. и на с.Маринка през 2016 г. землищната граница, която е и граница на ДГФ, е запазена същата като
в картата на възстановената собственост или плана за земеразделяне. Със Заповед
№ РД-09-61/21.04.2007 г. на Областен управител на Бургаска област е одобрен
планът на новообразуваните имоти (ПНИ) за зоната по §4 от ЗСПЗЗ в местността
„Черниците-Училищното“ в землището на с.Маринка. Северната граница на тази зона
/и на процесния имот, собственост на заинтересованата страна Л./, представлява
траен топографски обект – дере с водно течение, което е заснето в кадастралната
основа на ПНИ.
Вещото лице е достигнало до извод, че с
одобряване плана на новообразуваните имоти в с.о „Черниците-Училищното“
землищната граница между землищата на с.Маринка и гр.Бургас (кв.Крайморие) е
заснета по съществуващото дере и не е съобразена с одобрената граница на зоната
по §4 от ЗСПЗЗ по картата на възстановената
собственост, в който смисъл е прието, че с одобряването на ПНИ в с.о.
„Черниците-Училищното“, землищната граница между землищата на с. Маринка и на
гр. Бургас, кв. Крайморие, е засегната.
Според заключението на СТЕ, имотът на Л. е заснет в
ПНИ с № 18 с пълния обем на правото на собственост, съгласно притежавания от
него документ за собственост. Вещото лице е констатирало, че землищната граница
и граница на ДГФ разделя процесния имот пл.№ 18 по ПНИ на две части, като
северната част от имота попада в землището на гр.Бургас, кв.“Крайморие“ и в
държавния горски фонд. Поради тази причина бунгалото на Л., което се намира в
тази северна част на имота, не е заснето в действащата КК на с.Маринка. Вещото
лице е дало заключение, че спорната северна
граница на процесния имот с пл.№ 18 по ПНИ, която според заключението е и
граница на зоната по §4, не е била заснета правилно в кадастралната карта или по-точно
не е била заснета на място при изготвяне на КВС и КК, а е нанесена чрез
оцифряване на лесоустройствените проекти на държавен горски фонд, които се
изработват в мащаб 1: 10000 (един милиметър от картата е равен на 10 метра от
действителния терен). Според вещото лице предвид факта, че това е граница на
държавен горски фонд с урбанизирана територия, би следвало тя да бъде заснета
на място, както е заснета в плана на новообразуваните имоти. В заключението си
вещото лице посочва, че улична регулация в с.о. „Черниците-Училищното“ не е
провеждана.
От доказателствата по преписката /писмо на директор на
Дирекция „Устройство на територията“ към Община Бургас на л.131 от делото/ се
уставовява също, че за територията на с.о. „Черниците-Училищшното“, землище на с.
Маринка, Общ. Бургас, са одобрени няколко ПУП – планове за улична регулация
/ПУП-ПУР/, но нито един от тях не достига до имот пл.№ 501.18 и не засяга
границите му. Посочено е също, че с Решение № 42-24/28.10.2014 г. на Общински
съвет Бургас е одобрено задание за проектиране и е разрешено изработването на
ПУП-ПУР на обслужващи улици за осигураване на транспортен достъп до имоти в
с.о. „Черниците-Училищното“, землище на с. Маринка, Общ. Бургас, като
новопредвидена улица достига и до имот пл.№ 501.18, но към настоящия момент
процедурата по одобряване на ПУП-ПУР, допуснат с Решение № 42-24/28.10.2014 г.
на Общински съвет Бургас, не е завършена и същият не е влязъл в законна сила.
По делото е приложено и Решение № 42-24/28.10.2014 г.
на Общински съвет Бургас /л. 134/, видно от което на осн.чл.21, ал.1, т.11 ЗМСМА, чл. 124а, ал.1 и ал.5, чл.124б, ал.1 и при условията на чл.16 ЗУТ, е
одобрено задание и е разрешено изработването на ПУП-ПУР на обслужващи улици за
осигуряване на транспортен достъп до имоти в с.о. „Черниците-Училищното“ и
ПУП-ПРЗ за ПИ № 37 по ПНИ на с.о. „Черниците-Училищното“, в устройствена зона
3/Ов, съгласно ОУП на с. Маринка. Посоченото решение на Обшински съвет Бургас
от 2014 г. е прието на основание и при действието на чл.16, ал.7 ЗУТ, в редакцията
на разпоредбата към правнорелеватния момент /ДВ бр.61/2007 г./, съгласно който за територии с неурегулирани поземлени
имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по
предходен устройствен план по решение на общинския съвет
вместо плана по ал. 1 /а именно - подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с
неприложена първа регулация по предходен
устройствен план/ може да бъде създаден план за улична регулация и
имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2.
Разпитана е по делото св. Бонка Стойкова, която
заявява, че в имотът, обработван и ползван от Л., има дървена постройка, която
съществува от 1970 г., построена е от негови праводатели, както и че този имот
никога не е бил гора, винаги се е ползвал за самозадоволяване с плодове и
зеленчуци, т.е. за земеделско ползване.
Въз
основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна
следното:
Оспорената заповед е издадена на основание чл.53б, ал.5, т.1 от ЗКИР, от
материално и териториално компетентен орган по смисъла на посочената разпоредба,
съгласно която измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти по чл. 51, ал. 1, т. 3 (в хипотезата на явна
фактическа грешка) се извършват със заповед на началника на службата по
геодезия, картография и кадастър, когато изменението засяга до 50 поземлени
имота.
Заповедта е издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон.
При издаването ѝ е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила. Това е така, тъй като жалбоподателят е бил уведомен по реда на чл.26,
ал.1 от АПК за започналото административно производство, като му е била указана
възможността да участва в същото, да се запознае с преписката, да представи
становище по проекта за изменение на КККР, както и доказателства. Той се е възползвал
в указания му седмодневен срок от тази възможност, но възраженията му на
практика не са били взети предвид от органа, тъй като той е постановил акта си
преди за жалбоподателя да изтече срокът за представяне на възражения /доколкото
по преписката изобщо липсват данни такъв срок да е започнал да тече, предвид
липсата на данни за датата на уведомяването на жалбоподателя за изпратеното
уведомление по чл.26, ал.1 АПК/. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените
правила обаче не е самостоятелно основание за отмяна на акта, доколкото
възраженията на жалбоподателя срещу исканото изменение на КККР на гр. Бургас са
упражнени в хода на настоящото съдебно производство.
Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно §1, т.9 от ДР на ЗКИР, "явна фактическа грешка" е несъответствието в
границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41,
ал. 1, както и несъответствие
в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти
с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез
геодезически измервания и границите им от
планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите
и земите от горския фонд, когато
разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в
наредбата по чл.
31.
Съгласно §1, т.16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или
грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия
спрямо действителното им състояние.
В случая от фактическите и правните основания, изложени в заповедта, а и
от събраните доказателства по делото е видно, че с нея е одобрено изменение на
КККР на основание чл.53б, ал. 1-6, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР за отстраняване
на явна фактическа грешка в първата хипотеза, установена в §1, т.9, предл.1-во
от ДР на ЗКИР, а именно - при наличе на несъответствие в границите на
поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при
обединяване на данните по чл. 41,
ал. 1 от ЗКИР. Такива данни съгласно цитираната разпоредба се съдържат в карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни
градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и
друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република
България, отменения Закон за териториално и
селищно устройство, Закона
за устройство на територията, Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху
горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни
и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31, както и които са набрани чрез геодезически измервания и изчисления, или се
съдържат в одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри или в кадастрални
планове, одобрени по реда на § 40 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.). Т.е. за да е налице тази хипотеза на явна
фактическа грешка, е необходимо имотите да попадат в урбанизирана и
неурбанизирана територия, да са предмет на карти и планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР,
при съвместяването на които границите им да не съвпадат.
Според §1, т.21 от ДР на ЗКИР, "неурбанизирани територии" са
землища и част от землища извън границите
на урбанизираните територии на населените места и
на селищните образувания, за които са
създадени планове и карти, одобрени по
реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите
и земите от горския фонд.
По делото безспорно е установено, че в случая става
въпрос за граници на имоти, единият от които се намира в урбанизирана територия
/този на Л./, а този на жалбоподателя – в неурбанизирана. В този смисъл,
първата предпоставка за явна фактическа грешка по смисъла на чл.53б, ал.5, т.1 ЗКИР вр. §1, т.9, предл.1-во от ДР на ЗКИР, е налице.
Втората предпоставка, за да е налице явна фактическа грешка, е да е
налице несъответствие в границите на тези имоти, което да е резултат от
обединяване на данните по чл.41, ал.1 ЗКИР. Данните по делото, обаче,
включително заключението на вещото лице, сочат, че всъщност не е налице несъответствие
в границите на двата имота, попадащи в урбанизирана и неурбанизирана територия,
което да е резултат от обединяването на тези данни, а е налице частично застъпване /припокриване/ в площите
на имота на заинтересованата страна, отразен с пл.№ 18 в действащия ПНИ за с.о селищно
образование „Черниците- Училищното“, и на имот с идентификатор 07079.11.262, отразен
в КККР на гр.Бургас със собственик Министерство на земеделието, храните и
горите, попадащ в ДГФ. Това застъпване откъм северната граница на имота на Л.
не е резултат от допусната явна фактическа грешка при обединяването на данните
при изработването на кадастралната карта на гр. Бургас, а е резултат от факта,
че застъпената площ е включена в територията както на землището на с. Маринка,
така и в землището на кв. Крайморие, гр. Бургас, както между другото е посочено
и в мотивите на самата оспорена заповед. Както безспорно се установява по
делото от заключението на СТЕ, с одобряването на плана на новообразуваните
имоти, границите на който вещото лице потвърди, че не са съобразени с одобрената
граници на зоната по §4 ЗСПЗЗ, е засегната землищната граница между землищата
на с. Маринка и гр. Бургас, кв. Крайморие, т.е. проблемът със спорната
територия е възникнал още тогава, през 2007 г. с одобряването на ПНИ, защото
при изготвянето на КВС и на КК спорната граница не е била заснета на място.
Същевременно, спорната територия с площ от 137 кв.м. е включена съгласно плана за земеразделяне от 06.07.2005г., издаден от ОСЗГ Бургас, в имота
на жалбоподателя, представляващ ДГФ. С процедираното изменение на КККР, което
се оспорва, на практика спорната територия се отнема от жалбоподателя и се
записва като собствена на Л., и то при положение, че заинтересованата от
изменението страна – държавата, чрез МЗХГ, изрично се е противопоставила на
това изменение и е оспорила правото на собственост на Л. досежно тази спорна
площ. Всички тези данни по преписката налагат извод, че в случая не става
въпрос за явна фактическа грешка по смисъла на §1,
т.9, предл.1-во от ДР на ЗКИР, а за спор за материално право по смисъла на чл.
54, ал.2 ЗКИР. Недопустимо е в рамките на административното производство,
инициирано по искане за изменение на КККР, органът да решава коя страна е
правоимаща и кому принадлежи правото на собственост върху тези 137 кв.м.
Конкуренцията между реституционни права на двете страни следва да бъде
разрешена в отделно исково производство, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.2 ЗКИР.
Както приема и съдебната практика
/Решение № 12328 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2018 г., II о./,
„двете предпоставки – фигуриране в КР като
носители на права и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да
се приеме, че е повдигнат спор за материално право … относно частта от имота, отговаряща на площта, чието намаляване според
отразяването в картата е последица от промененото местоположение на границата
му.
Съществуването на спора е отрицателно
материалноправно условие на волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за
отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по
аргумент от чл. 54, ал.
2, изр. 1 ЗКИР. Проверката на
източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън
компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй
като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Основание да се одобри промяната в ККР би възникнало или с влизането в
сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР, или при
постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР“.
Горното налага извод, че заповедта е издадена при липса на основанието,
посочено в нея, с което е нарушен
материалният закон. Органът е следвало да разгледа подаденото заявление в
хипотезата на чл.54, ал.1 ЗКИР – непълнота и грешка на кадастралната карта, като
извърши преценка дали са налице предпоставките за извършване на поисканото
изменение, след като вземе предвид становището на заинтересованата от
изменението страна - държавата, чрез МЗХГ, в качеството му на собственик на
съседния имот, от чиято площ се отнемат 137 кв.м., и едва при липса на спор
относно собствеността върху тази площ и построената в нея постройка да издаде
поискания административен акт. Като не е сторил това, органът е нарушил
материалния закон и е издал един незаконосъобразен административен акт.
Следва да се има предвид, че досежно процесната постройка, представляваща
ПИ с
идентификатор 07079.11.547.1 с площ
32 кв.м. /като попадащ в ПИ с идентификатор 07079.11.547 /, с предназначение „друг вид сграда за обитаване“, с
вписан нов собственик Г.Й.Л., не са изложени никакви мотиви в обжалваната
заповед защо органът е преценил, че по отношение на нея е налице хипотезата на
явна фактическа грешка. В тази част заповедта е постановена при липса на
мотиви. Доколкото от доказателствата по делото става ясно, че постройката не е
отразена в предходни планове, а за първи път се нанася в кадастралната карта,
то по отношение на нея изобщо не може да се говори за явна фактическа грешка, а
единствено за непълнота на кадастралната карта, което пак сочи на правно
основание чл.54, ал.1 ЗКИР, различно от посоченото в заповедта, и е още един
аргумент за отмяна на акта в тази част.
Съдът счита, че
посредством процедираното изменение е нарушена и императивната норма на чл.61
от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /в редакцията й
към правнорелевантния момент/, според която „Не се допуска съединяване на
поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията“. Липсата на изменение в статута на спорната
територия от 137 кв.м., чието предназначение е „горска територия“, е пречка и
за обособяването на ПИ с идентификатор 07079.11.547 с площ 137 кв.м., с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), което обуславя начин на трайно предназначение на имота „урбанизирана територия“. Това е така, тъй като, макар и спорната площ да е
отделена като самостоятелен имот, на практика същата се присъединява към имота
на Л. и пак се стига като краен резултат до обединяване на два имота, които
чисто графично само ще бъдат нанесени с отделни идентификтори, но териториите
им продължават да са с различно трайно предназначение.
Незаконосъобразно е променен с процесната заповед и
начинът на трайно ползване на новообособения ПИ с идентификатор 07079.11.547 с площ
137 кв.м., с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), при
положение, че от доказателствата по делото става ясно, че за територията няма
влязъл в сила ПУП, нито ПУП-ПУР, а за процесната територия не е възложено дори
изработването на ПУП-ПРЗ /такъв има възложен само за ПИ № 37 по ПНИ в с.о.
„Черниците-Училищното“/.
С оглед на горното,
заповедта се явява незаконосъборазна и следва да бъде отменена, като преписката
бъде върната обратно на органа за ново произнасяне при съобразяване на
задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото решение, и при
преценка за наличието на предпоставките по чл. 54 ЗКИР, като следва да бъде
определен едномесечен срок за новото произнасяне на осн.чл.174 АПК.
Предвид крайния изход
на спора и претенцията на ответника за присъждане на разноски, която се явява
основателна, ответникът по жалбата, издал незаконосъобразния акт, му дължи
направените по делото разноски на осн.чл.143, ал.1 АПК в общ размер на 350 лв.,
от които сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
осн.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, и сумата от 200 лв. – депозит за
експертиза.
Мотивиран от горното и
на осн.чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на държавата, подадена чрез
министъра на земеделието, храните и горите, Заповед № 18-6924-28.07.2020 г. на
началника на СГКК Бургас, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Бургас по
отношение на ПИ с идентификатор № 07079.11.262 и съгласно скица-проект №
15-588179-06.07.2020 г., състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а
именно: ПИ с идентификатор 07079.11.547, ПИ с идентификатор 07079.11.548, ПИ с
идентификатор 07079.11.547.1, промяна в границите на ПИ с идентификатор
07079.11.262 и промени в данните за собственост и собственици за ПИ с
идентификатор 07079.11.547, ПИ с идентификатор 07079.11.548, ПИ с идентификатор
07079.11.547.1.
ВРЪЩА преписката по подаденото от Г.Й.Л. заявление с вх. №
01-271809-29.06.2020 г. обратно на началника на СГКК Бургас за ново произнасяне
при съобразяване на мотивите в настоящото решение, като на осн.чл.174 АПК,
определя едномесечен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър – София да заплати
на държавата, представлявана от
министъра на земеделието, храните и горите, сумата от 350 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: