№ 225
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Величка П. Белева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно търговско дело
№ 20215001000689 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора Г. СТ.
П., ЕГН – ********** срещу Решение № 21 от 09.07.2021 г., постановено по т.д. № 164/2020
г. на Окръжен Съд – Кърджали, с което на основание чл. 422 от ГПК е признато за
установено че съществува паричното вземане на ищеца ИВ. В. К., ЕГН – ********** към П.
в размер на исковата сума от 44 150 лв. по Запис на заповед от 21.04.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.05.2020 г. – за което вземане е издадена по ч.гр.д. № 355/2020
г. на РС – Кърджали Заповед № ***/15.05.2020 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съответно П. е осъден да заплати на
К. направените от последния деловодни разноски за заповедното и исковото производство.
Решението се обжалва с оплаквания за неправилност като постановено в
противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и поради
необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на иска от въззивния съд.
Претендират се направените за двете инстанции деловодни разноски.
Въззиваемият – ищец е депозирал отговор за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от ИВ. В. К. срещу Г.
СТ. П. иск за признаване за установено съществуване на парично вземане в размер на 44 150
лв., произтичащо от издаден от ответника в полза на ищеца Запис на заповед от 21.04.2016
г., с който от издателя е поето задължение за заплащането на процесната сума безусловно,
неотменимо и без протест на падеж 31.12.2018 г.. За вземането по документа е издадена по
ч.гр.д. № 355/2020 г. на РС – Кърджали Заповед № ***/15.05.2020 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу
заповедта длъжникът е депозирал в срок възражение по чл. 414 от ГПК, съответно в срока и
1
на основание чл. 415 от ГПК кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на
вземането по ценната книга.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Твърди че процесния
запис на заповед е издаден като обезпечение, което да гарантира уговорено под условие
парично вземане на ищеца към него, произтичащо от сключен между тях в качеството им на
съдружници в „ Г. Г. „ ООД договор от 22.04.2016 г. за продажба на дружествените дялове
на ищеца. Уговорката при сключването на този договор била че В. му прехвърля
дружествените си дялове по номинална стойност – за сумата 850 лв., но ако до края на 2016
г. дружеството подобри финансовото си състояние / изключително тежко преди и към датата
на сключването на договора / и успее да покрие загубите си ответникът му дължи още и
процесната сума. Това условие не се сбъднало, поради което претендираното вземане не се
дължи. Като прикривала така твърдяното от него действително материално правоотношение
между страните / заплащане на дялове по договора по чл. 129 ал. 2 от ТЗ от 22.04.2016 г./
сделката по записа на заповед се явявала привидна и като така нищожна. Релевира
възражение за нищожност на записа на заповед и поради противоречие с добрите нрави. В
тази насока поддържа че бил принуден да издаде ценната книга, тъй като към датата на
издаването й се намирал в състояние на крайна нужда - без нея ищецът категорично
отказвал да му прехвърли дяловете си от капитала на „ Г. Г. „ ООД, съответно ответникът
не получавал възможност да стабилизира дружеството и да го изведе на печалба, което за
него било жизнено необходимо, тъй като фалита на фирмата би довел до тежки
икономически последици за него и членовете на семейството му доколкото всички те
осигурявали средствата за съществуването си единствено чрез работа в „ Г. Г. „ ООД.
Ищецът оспорва възведената кауза. Възразява записа на заповед да е във връзка с
договора от 22.04.2016 г. за прехвърляне на дружествените дялове от „ Г. Г. „ ООД и
задължението да е поето под релевираното от ответника условие - само при стабилизиране
финансовото състояние на дружеството и реализиране на печалба. Възразява сделката по
ценната книга да е привидна. Възразява ответникът да я е издал под принуда, намирайки се
в състояние на крайна нужда поради това че съпругата и синът му работили в „ Г. Г. „ ООД
и при прекратяване дейността на дружеството оставали без работа и доходи. Поддържа че
ответникът, съпругата и сина му са учредили през 2008 г. собствена семейна фирма " П. и
Б** „ ООД с паралелна на „ Г. Г. „ ООД дейност, в която работят и до момента.
Относно допустимостта на иска – за която съдът следи и служебно, няма спор и е
установено че за процесното вземане е издадена по ч.гр.д. № 355/2020 г. на РС – Кърджали
Заповед № ***/15.05.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, срещу заповедта е депозирано от ответника – длъжник П. в
срок възражение по чл. 414 от ГПК, а в срока по и на основание чл. 415 от ГПК ищецът -
кредитор е предявил настоящия положителен установителен иск относно съществуването
на вземането.
Няма спор и е установено че за валидността на правната сделка запис на заповед
законът установява задължителна форма и съдържание / чл. чл. 535 и 536 от ТЗ/, които по
отношение на процесния запис на заповед от 21.04.2016 г. са налице. Същият е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на ответника П. като
негов издател към ищеца К. като поемател, в размер на исковата сума от 44 150 лв. –
безусловно, неотменимо и без протест плащане на падеж 31.12.2018 г. в гр. Кърджали по
място на издаването. Няма спор че сумата не е платена, в това число и след покана, връчена
лично на издателя на 12.07.2019 г..
Във връзка с релевираните от ответника възражения за наличие на кауза по записа на
заповед, както и за нищожност по чл. 26 ал. 1 предл. 3 и ал. 2, изр. 1, предл. последно от ЗЗД
са представени следните писмени и гласни доказателства:
2
Протокол от проведено на 15.04.2016 г. общо събрание на съдружниците на „ Г. Г. „
ООД / ищеца К., ответника П., Д. Д., С. С. чрез пълномощника си Д. С. и С. Н./, който
обективира взети от върховния орган на дружеството решения, сред които решение за
неприемане на предложението на П. за внасяне от всеки от съдружниците на сума в размер
10 000 лв. на основание чл. 13/1/ от дружествения договор като временна финансова помощ
за дружеството и решение за свободно прехвърляне на дялове между съдружниците чрез
сключване на индивидуални договори за покупко-продажба по чл. 129 ал. 2 от ТЗ;
Протокол от общо събрание на съдружниците на „ Г. Г. „ ООД от 22.04.2016 г. –
горепосочените петима, който обективира единодушно взети решения за напускане на
съдружниците К., Н. и С. / въз основа на подадени от тях молби в този смисъл / и за
прехвърляне на дружествените им дялове на съдружника П. по номинална стойност;
Договорите по чл. 129 ал. 2 от ТЗ от 22.04.2016 г. в изискуемата се форма и
съдържание и в частност този, с който ищецът е прехвърлил на ответника своите 5 дяла с
номинал 170 лв. всеки срещу продажната цена от 850 лв. , заплатена от продавача и
получена от купувача изцяло;
Заключение на съдебно – икономическа експертиза, от което се установява че към
31.03.2016 г. дружеството е със силна финансова задлъжнялост, задълженията му са
краткосрочни и в общ размер възлизат на сумата 501 337, 11 лв. , основната част от тях в
размер на 227 353 лв. са към „ П. Б** „ ООД, налице са и задължения на дружеството към
съдружниците по предоставяна от последните финансова помощ. Съпоставката между
активите / 463 980, 09 лв. / и пасивите / 501 337, 11 лв. / на дружеството към 31.03.2016 г. е
отрицателна финансова величина – минус 37 357 лева;
Показания на свидетеля С. Г. П. – син на ответника. Свидетелят твърди да е работил
като счетоводител в Г. Г. ООД от 2004 г., а от 2011 г. – като главен счетоводител на
дружеството. Счита че процесния запис на заповед е подписан от баща му под принуда.
Дружеството трябвало да се стабилизира, а съдружниците отказали предложението на баща
му да направят парични вноски за това и му заявили че искат да напускат срещу сумите, за
които били изготвили записи на заповед. Г.П. ги подписал, за да се освободи от тези
съдружници и да стабилизира дружеството, тъй като в случай че то фалира не само той и
свидетелят, но и съпругата на ответника и майка на свидетеля, заемаща длъжност завеждащ
отдел „ Човешки ресурси „ в Г. Г. ООД, оставали без работа и доходи, като на трудовата
борса отивали и 25 работници във фирмата. Свидетелят депозира показания че „ П. Б** „
ООД е тяхна семейна фирма с паралелна на „ Г. Г. „ ООД дейност, управител на „ П. Б** „
ООД преди и към 2016 г. е неговият баща, а свидетелят - счетоводител и в двете дружества.
За опровергаване на възраженията по възведената от ответника кауза и за нищожност
на облигацията ищецът ангажира гласни доказателства – свидетелите Д. С. С. и Д. С. Н.,
като първият е син и пълномощник на съдружника С. С. в „ Г. Г. „ ООД, а вторият – син на
починалия съдружник С. Н.. Свидетелите депозират показания че през м. април 2016 г.
ответникът Г.П. сам поискал от съдружниците си да напуснат дружеството, за да остане и то
като „ П. Б** „ ООД негова и на семейството му фирма, като в замяна предложил да им
заплати до края на 2018 г. освен дяловете им по номинална стойност и сумите по издадени
от него записи на заповед като финансова компенсация за направени от тях през годините
парични вноски за покриване на текущи разходи на дружеството и за придобитите от
дружеството и оставащи в него значителни материални активи – сгради, машини и
автомобили. Тази договорка не е била връзка с договорите за прехвърляне на
дружествените дялове, а отделна самостоятелна такава. За изплащането на сумите по
записите на заповед не били поставяни никакви условия, ответникът дори заявявал че ще им
ги изплати и преди посочения падеж. Това се договорило след първото общо събрание от
15.04.2016 г. и преди второто от 22.04.2016 г., може би ден преди това, в офиса на
дружеството в присъствието на всички съдружници, пред които П. подписал записите на
3
заповед, предварително изготвени от него. Свидетелите депозират още показания че считат
лошия финансов резултат на дружеството им да е вследствие конкурентната дейност на „ П.
Б** „ ООД, коeто от години използвало за дейността си материалната база на „ Г. Г. „ ООД ,
връзките и клиентите на дружеството, като ответникът в качеството си на негов управител
водил дружествените работи в ущърб на неговите интереси, съответно в интерес на
семейната си фирма П. Б** ООД. Затова и съдружниците в Г. Г. ООД отказали да
финансират повече дейността на дружеството си и се съгласили с предложенията на
ответника да преустановят съдружието си срещу предлаганата финансова компенсация.
В горния смисъл и показанията на ищеца И.К. в качеството му на свидетел по т.д.
121/2019 г. по описа на ОС – Кърджали / протокола от с.з. на л. 97 - 103 от
първоинстанционното дело /, образувано по иск срещу същия ответник от съдружника С. Х.
Н.. Заявено е че сумите по издадените от П. Записи на заповед на съдружниците в Г. Г. ООД
нямат връзка с договорите по чл. 129 ал. 2 от ТЗ. Сумите по ценните книги ответникът се
задължил да му заплати / като подобни суми да заплати и на другите съдружници /
безусловно като финансова компенсация на съществуващи и оставащи в дружеството
материални негови активи, придобити през годините вследствие работата на всички
съдружници, както и заради предоставяни от тях през годините парични средства на
дружеството за покриване на разходи по текущата му дейност. Това е постигната между
страните втора, напълно самостоятелна сделка, независима от договорите по чл. 129 от ТЗ.
По нея П. се е задължил в лично качество. Задължението не е поето под условие. Не е бил
принуден да я сключи, напротив самият той я е предложил с искането за отсрочка на
плащането за срок от две години, с което ищецът и другите съдружници се съгласили. П.
сам поискал от съдружниците си в „ Г. Г. „ ООД да му прехвърлят дяловете си и да напуснат
дружеството. Не се е намирал в твърдяната от него крайна нужда. Напротив той и членовете
на семейството му учредили през 2008 г. семейната фирма „ П. П** „ ООД с паралелна на „
Г. Г. „ ООД дейност, за осъществяването на която си дейност ползвала материалните активи
и машините на „ Г. Г. „ ООД. Тази фирма „ застанала на входа и изхода „ на „Г. Г. „ ООД и
вследствие нейната дейност и дейността на П. като единствен управител на „ Г. Г. „ ООД
дружеството изпаднало в лошо финансово състояние.
Справка в ТР установява че от създаването на „ Г. Г. „ като дружество с ограничена
отговорност през 2008 г. и към април 2016 г. съдружници в него са ответника Г.П., ищеца
К., както и С. С., С. Н. и Д. Д.. Считано от 03.05.2016 г. съдружници са Г.П. и Д. Д. – за
който няма спор да е зет на П., а към 17.05.2016 г. – Г.П., дъщеря му Х. П.а и сина им С. П..
Единствен управител на Г. Г. ООД, ЕИК ********* от 2008 г. и понастоящем е ответника
Г.П..
Справка в ТР установява че „ П. Б** „ ООД, ЕИК ********* е учредена през 2008 г.
от съдружниците Г.П. и съпругата му В. М. П.а – те и управители, а от 10.09.2012 г.
съдружници са В. М., децата им С. П. и Х. П.а, управител - В. М..
След преценка на така ангажираните доказателства във връзка със становищата и
възраженията на страните окръжният съд е признал съществуването на вземането на
основание записа на заповед като абстрактна сделка. Прието е за недоказано и като така
неоснователно възведеното от ответника при лежаща върху него доказателствена тежест
каузално правоотношение и обезпечителната функция на записа на заповед по каузата,
както и възраженията за нищожност на едностранната абстракта сделка запис на заповед
поради привидност и противоречие с добрите нрави. Показанията в противна насока на
свидетеля С. П. не са кредитирани поради липса на лични и непосредствени впечатления във
връзка с поемането на задължението по ценната книга от ответника, като е отчетена
родствената връзка на ответника с този свидетел, както и че показанията на последния не
се подкрепят от други ангажирани по делото доказателства. Напротив – противоречат на
показанията на свидетелите С. и Н., които са лични и непосредствени и от които се
4
установява че паричното задължение по записа на заповед е поето от ответника не по
твърдяната от него кауза, а във връзка и за уреждане на други имуществени отношения
между издателя и поемателите и конкретно за дадени на Г. Г. ООД от съдружниците му –
поематели и в частност от ищеца К. заемни средства за покриване на текущи разходи и за
ползване на предоставени материални активи / сгради , машини / на дружеството, като
плащането на сумите по ценната книга не е било поставено под отлагателно или
прекратително условие и конкретно твърдяното такова от П..
Във въззивната жалба се поддържат следните доводи:
Решението да е постановено от незаконен състав - за съдията докладчик било налице
основание за отвод по чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК, тъй като същият състав на съда разгледал и
разрешил спора по иска на С. Н. срещу ответника П. за вземане по издаден от П. на Н. запис
на заповед с идентично на процесния съдържание, вземането по който произтичало от
материално правоотношение по сключен между тях договор по чл. 129 ал. 2 от ТЗ за
прехвърляне на дружествени дялове в „ Г. Г. „ ООД, във връзка с който и като обезпечение
на който издаден записа на заповед в полза на Н.. По това дело са заявявани същите
възражения от ответника, представени са същите писмени доказателства, а настоящия ищец
К. е бил разпитан като свидетел на ищеца Н.. Следователно съдът е имал вече изградено
вътрешно убеждение по всички ангажирани доказателства, както и формирана воля относно
правнорелевантните и за двата спора факти и обстоятелства, установени чрез тези
доказателства и като така неправилно е отклонил искането на въззивника – ответник да се
отведе от разглеждането на настоящото дело;
Неправилна преценка на ангажираните доказателства относно установените с тях
факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на спора. Така е възприета
неправилна фактическа обстановка, съответно неправилни са и формираните въз основа на
нея правни изводи. Поддържа се че чрез показанията на свидетеля С. П. и заключението на
икономическата експертиза е безспорно установено възведеното каузално правоотношение,
във връзка и за обезпечаването на което е издаден записа на заповед, като показанията на
ищцовите свидетели С. и Н. не само не го опровергавали, а били в подкрепа на същото и
като така се налагал безспорния извод за обвързаност на ценната книга с договора по чл. 129
от ТЗ за прехвърляне на дружествените дялове от „ Г. Г. „ ООД при възведеното условие,
което не се е осъществило и като така вземането по каузата не е възникнало, съответно не се
дължи и плащане по записа на заповед с предмет същото вземане. С оглед проведеното
според въззивника пълно и главно доказване на каузата по записа на заповед неправилен
бил и извода на съда че абстрактната сделка не е нищожна като привидна, прикриваща
действителното материално правоотношение между страните.
Жалбата е неоснователна.
Действително - след извършена служебно справка, се установява че същия състав на
окръжния съд е постановил решение, с което е уважил иска по чл. 422 от ГПК на ищец С. Х.
Н. срещу ответника Г.П. – т.д. № 121/2019 г. на ОС Кърджали, в.гр.д. № 87/2020 г. на АС –
Пловдив, т.д. № 2041/2020 г. на ВКС, Второ т.о.. Налице е сходство между това дело и
настоящото относно предмета, становищата и възраженията на страните във връзка с
наличието на каузално правоотношение по издадената ценна книга, недължимост на
вземането по нея във връзка с несбъдването на условието по каузата, нищожност на ценната
книга поради привидност и противоречие с добрите нрави. Идентични са представените
писмени доказателства, настоящия ищец К. е разпитан като свидетел на ищеца Н. по т.д. №
121/2019 г.. Направения в тази връзка отвод по чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК в с.з. на 02.03.2021 г.
състава на първоинстанционния съд не е приел с мотиви че към този момент постановеното
от него решение по предходното дело № 121/2019 г. не е влязло в сила и като така не са
формирани окончателни правни изводи относно спора по него със същия ответник, като и в
случая записа на заповед и ищецът били различни.
5
Всеки съд сам решава дали е налице основание по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК
да се отведе от разглеждането на делото и в случай че не приеме отвода законът го
задължава да обяви обстоятелствата за това. В случая доводите на първоинстанционния съд
не дават отговор на основанието на което е заявен отвода – формирано вътрешно убеждение
по предходен казус, по който единствената разлика с настоящия е че ищецът е друго лице, в
полза на което е издаден от същия ответник запис на заповед с идентично съдържание и при
същите възведени от ответника възражения за недължимост и ангажирани от страните
доказателства. Но решението на съдебен състав при неприет отвод в хипотеза на чл. 22 ал. 1
т. 6 от ГПК не е постановено от незаконен състав – противно на твърдяното от въззивника.
Съставът е законен – решението е на лице с качеството на съдия от състава на ОС –
Кърджали, постановено е еднолично, тъй като този съд е първа по спора инстанция, този
съдия е участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Затова
решение не е нищожно. Не е и недопустимо. Евентуалните съмнения на въззивника –
ответник в безпристрастността на съда при хипотеза на чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК – в случая
предварително формирано вътрешно убеждение поради решаване по същество на дело №
121/2019 г., касаят правилността/неправилността на постановения от него акт, която
съгласно чл. 271 от ГПК се проверява чрез обжалването му. Или правилността на решението
е предмет на настоящата въззивна проверка, инициирана по жалба на ответника П. пред
апелативния съд, който е инстанция по съществото на спора.
Записа на заповед не може да е нищожен като привиден поради това че прикрива
наличие на каузално правоотношение между страните. Защото вземането по записа на
заповед винаги произтича от обективираната в него абстрактна сделка, основанието на която
е извън съдържанието на документа. Основанието – каузата, на вземането по повод или във
връзка с което е издаден записа на заповед може да се възвежда от страните и подлежи на
изследване в исковото производство по чл. 422 от ГПК доколкото дължимостта на
вземането по документа е обусловено от наличието и дължимостта по каузално
правоотношение и/или обезпечителния характер на ценната книга за последното. В този
смисъл допустимо е възражение за нищожна като привидна на каузалната сделка, но не и на
абстрактната като прикриваща каузалната. В случая възражението не касае привидност на
каузалната сделка. Въззивникът не е поддържал каузалната сделка да е привидна, а че
вземането по нея - за обезпечаване плащането на което е издаден записа на заповед, не се
дължи поради несбъдването на условието, при което е уговорено да възникне.
Релевираното от ответника каузално правоотношение не се установява при лежаща
върху него доказателствена тежест. Договорите по чл. 129 ал. 2 от ТЗ и в частност този с
продавач ищеца, както и решенията на общите събрания на съдружниците на Г. Г. ООД не
установяват връзка между продажбата на дружествените дялове и ценната книга и
конкретно твърдяната такава за обезпечителния характер на ценната книга поради
действително договорена по висока продажна цена на дяловете. Като страна по договорите
ответникът може да опровергава установената чрез тях продажна цена чрез гласни
доказателства само при наличие на хипотеза по чл. 165 ал. 2, изречение първо от ГПК.
Такава в случая не е налице. Напротив същата се отрича от ищеца както в становището му
по делото и дадените на основание чл. 176 от ГПК обяснения, така и в показанията му като
свидетел по предходното дело № 129/2019 г. по описа на ОС -Кърджали. Дори и да се
приеме че записът на записа на заповед обезпечава друго каузално правоотношение между
тях – в който смисъл признание на ищеца чрез показанията му като свидетел по т.д. №
129/2019 г. и показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели С. и Н., не се
установява задължението по него ответника да е поел при твърдяното условие, при
несбъдването на което вземането не възниква, съответно не се дължи и плащането му по
записа на заповед.
Поради неустановяването на възведеното каузално правоотношение неоснователни са
6
и възраженията за нищожност поради противоречие с добрите нрави – въззивникът да е
принуден да издаде записа на заповед, тъй като в противен случай ответникът не би му
прехвърлил дружествените си дялове от Г. Г. ООД. В тази насока следва да се отбележи
още че възведените твърдения за принуда и крайна нужда не осъществяват основанието за
нищожност по чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Те сочат на самостоятелни други основания за
недействителност, в подкрепа на които - с оглед гореизложеното, не са налице
доказателства.
Предвид изложеното искът правилно е уважен с обжалваното решение на основание
процесния запис на заповед, по който въззивникът – ответник се е задължил безусловно и
неотменимо да заплати на ищеца процесната сума и същата не е заплатена на падежа и
понастоящем. Съответно правилно – съгласно т. 12 от ТР № 4/18.6.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
на въззиваемия – ищец са присъдени освен разноските, направени за исковия процес и тези в
заповедното производство. Решението се потвърждава като правилно.
С оглед този инстанционен резултат въззивникът дължи на въззиваемия направените
от него и за настоящото производство деловодни разноски в размер на 1 200 лв. –
възнаграждение за един адвокат.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 21 от 09.07.2021 г., постановено по т.д. № 164/2020 г. на
Окръжен Съд – Кърджали.
Осъжда Г. СТ. П., ЕГН – ********** да заплати на ИВ. В. К., ЕГН – **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1 200 / хиляда и двеста / лева –
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7