Решение по дело №2746/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 57а, ал. 3, изр. ІІ от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. Н. Р., против Заповед № 3881/31.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ към Община Варна, с която, на основание чл.57а, ал.3, вр. чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ, вр. чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, е наредено дружеството-жалбоподател да демонтира собствения си павилион № **, разположен в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № ** и павилион № **, съгласно утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005 година.

Жалбоподателят привежда доводи за нищожност на обжалваната заповед, поради издаването й от некомпетентен орган. Намира, че по силата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ компетентността за постановяване на актове за премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ е предоставена на кмета на общината и на началника на ДНСК, или упълномощено от него лице. Счита, че така формулираната разпоредба позволява делегиране на правомощия само от началника на ДНСК, но не и от кмета на общината.

В условията на евентуалност жалбоподателят намира обжалваната заповед за неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на изискуемата от закона форма и при неправилно приложение на материалния закон, както при несъответствие с неговата цел. Конкретно привежда доводи, че служителите, съставили Констативен акт № 117/25.10.2024г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед, не са такива по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Намира, че заповедта не съответства на изискванията за форма в частта относно фактическите основания за издаването й, тъй като в действителност посоченият в нея ПИ с [идентификатор] не съществува, а павилион № ** не е разположен върху тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“. Поради това същият не би следвало да е засегнат от инвестиционното намерение-„Основен ремонт“ на посочената улица, на което се позовава издателят на заповедта.

Жалбоподателят счита, че изискванията за форма са нарушени и във връзка с едно от посочените правни основания за издаване на заповедта, а именно- разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ (преместваемият обект не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията), тъй като липсват твърдения кои конкретни правила и нормативи за устройство на територията не са спазени.

В жалбата се изразява становище за противоречие на заповедта с целта на закона, тъй като разпореденото с нея е във връзка с реализацията на инвестиционно намерение за ремонт на ул.“Д-р Пискюлиев“, в границите на която обаче според жалбоподателя обектът не попада.

По отношение претендираното нарушение на материалния закон, в жалбата се сочи, че разполагането на преместваемия обект е в резултат на издаденото от кмета на Район „Одесос“ Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002 година. Поддържа се, че същото е действащо към момента на издаване на обжалваната заповед, тъй като процесният павилион № ** попада в терен, определен за пазарна площадка с издадената от кмета на община Варна Заповед № 0456/12.03.2003 г., по отношение на който е приложима Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, а не Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. По изложените съображения се отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна обжалваната заповед, а в условията на евентуалност- да отмени същата като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Е. С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Депозира и писмени бележки в подкрепа на позицията си, в които доразвива аргументите си за основателност на жалбата.

Ответникът – директорът на дирекция „УСКОР“ към Община Варна, чрез упълномощените процесуални представители, в съдебно заседание и с представения от юрисконсулт А. Р. писмен отговор /л. 174-180 от делото/ и писмена защита, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно развити съображения. Оспорва поотделно изложените в жалбата доводи и привежда аргументи в обратна насока. С депозирания писмен отговор претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

На 15.07.2002г. било сключено Споразумение № Д-2-9200/399/л. 220-221 от делото/, по силата на което от Община Варна било дадено съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“, ъгъла с [улица], представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1330 кв.м., съдържащ 46 паркоместа. Бил предвиден срок на действие на споразумението- до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна, съгласно ЗОС, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и ЗУТ. На 16.12.2002 г. било сключено и Споразумение № 02-9200/824/. /л. 222-223 от делото/, с което Община Варна дала съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в [населено място], [улица], ъгъла с [улица]и по протежението на улицата до ул. „Д-р Пискюлиев“, представляващ незастроен терен, върху който да бъдат разположение временни преместваеми съоръжения за търговия (съгласно приложена схема за разполагане). Отново бил предвиден срок -до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна.

С Решение по т. 10 от Протокол № 30/11.10.2002 г. /л. 16 – 18 от делото/ на РЕСУТ, назначен със Заповед № 01/07.01.2002г. на кмета на Район „Одесос“, на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и съгласно Заповед № 1405/23.09.1991 г. /л. 118 от делото/ на председателя на Временния изпълнителен комитет на Общински народен съвет Варна, предоставяща терена около района на паркинга, находящ се на ул. „Д-р Пискюлиев“ в отсечката между [улица]и [улица]на оперативно управление на „Пазари“ ЕООД, била приета схема за разполагане на преместваеми обекти – павилиони с размери 2,00/2,00м за търговия и други обслужващи дейности, при спазване изискванията на Устава на „Пазари“ ЕООД, приет с Решение № 185-4/27.03.1996г. – Протокол № 8 на ОбС, с указание Схемата да бъде съгласувана с КАТ. На 15.10.2002 година приетата от РЕСУТ схема била одобрена от главния архитект на [населено място], след което и на основание протоколното решение № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ, кметът на Район „Одесос“ издал, на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, Разрешение № О-6/17.10.2002 г. за поставяне на временни преместваеми съоръжения /л. 14/, с което било разрешено на „Пазари“ ЕООД да постави общо 108 бр. преместваеми обекти /павилиони/ с размери 2,00/2,00м и площ от по 4,00кв.м. Обектите следвало да бъдат разположени на терена около паркинга по [улица]в отсечката от [улица]до [улица], предоставен в оперативно управление на „Пазари“ ЕООД със Заповед № 1405/23.09.1991г. на председателя на временния изпълнителен комитет на ОбНС-Варна. В Разрешението изрично било предвидено, че обектите имат временен характер /т. 1 от Раздел „Задължения“/.

Действието на посочените споразумения било прекратено със Заповед №0401/27.02.2002г. /л. 241/ на кмета на Община Варна, като било наредено терените, предмет на споразуменията, да бъдат освободени в 7-дневен срок от получаване на заповедта. Издаването на заповедта било мотивирано от извършена от кмета преценка, че сключените споразумения противоречат на чл. 12, ал. 3, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗОС и Раздел І, чл. 7 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, тъй като отдадените за ползване по споразуменията площи не са индивидуализирани съгласно изискванията на ЗУТ, не представляват самостоятелни имоти, за тях липсват представени актове за общинска собственост и по характера си са обекти на публична общинска собственост.

По делото е приложена Заповед № 0456/12.03.2003 г. /л. 22/ на кмета на Община Варна, по силата на която действието на споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. и Споразумение № Д-02-9200/824/16.12.2002г. се счита прекратено от 27.02.2003г., а действието на споразумение № СС-3-9200/2/14.01.2003г. се прекратява с издаването на посочената заповед. Издаването на заповедта е обусловено от настъпилите промени в приетата с Решение № 2231-10(40)/06.11.2002г. от Общински съвет – Варна „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл. 56 ЗУТ“ и „Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество“. С оглед изпълнение на предходно издадената Заповед № 0401/27.02.2003 год., терените, предмет на посочените споразумения, които отговарят на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл. 56 ЗУТ, били определени за „пазарни площадки“. Наредено било разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях да бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие „Пазари“ ЕООД, а режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти- да бъде съобразен с приетите промени в Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл. 56 от ЗУТ, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти. Заповедта отменяла Заповед № 0401/27.02.2003г. в частта, с която било разпоредено терените, обхванати от посочените споразумения, да бъдат освободени от „Пазари“ ЕООД в 7-дневен срок.

С Решение № 2454-4 по Протокол № 44/5,6.03.2003 г. /л. 95-105/ на Общински съвет - Варна била изменена приетата с Решение № 2231-10(40)/6.11.2002 г. Наредба за разполагане на временни преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ, като бил въведен нов раздел ІІІ в глава І, озаглавен „Пазарни площадки“. В тази връзка кметът на Община Варна издал Заповед № 0456/12.03.2003г., с която във връзка с Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и изпълнението на негова Заповед № 0401/27.02.2003г. наредил действието на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. и Споразумение № Д-2-9200/824/16.12.2002г., да се счита за прекратено от 27.02.2003г. Терените, предмет на посочените споразумения, които отговаряли на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ, били определени за „пазарни площадки“, като било предвидено разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях да бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие „Пазари“ ЕООД. Указано било режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти да бъде съобразен с приетите промени в Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти. Включена била отмяна на Заповед № 0401/27.02.2003г. в частта, с която е разпоредено терените, обхванати от посочените споразумения, да бъдат освободени от „Пазари“ ЕООД в 7-дневен срок.

С Решение № 1839/1840/26.02.2007г. на Окръжен съд – Варна по ф.д. № 319/2007г. /л. 26 от делото/, на основание чл. 490, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 264 и сл. от ТЗ, по фирмено дело № 2111/96г. било вписано прекратяването на „Пазари“ ЕООД без ликвидация, поради преобразуването му чрез промяна на правната форма в еднолично акционерно дружество с наименование „Пазари“ ЕАД. В решението изрично се приемало, че целият капитал на дружеството е собственост на Община Варна, както и че новоучреденото дружество е правоприемник на преобразуващото се дружество „Пазари“ ЕООД.

Видно от представените справки от кадастралната карта, [ПИ] е с площ 1353кв.м., трайно предназначение на територията /л. 28/: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; [ПИ] е с площ 9562кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица /л. 30/; [ПИ] е с площ 8888кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за първостепенна улица /л. 32/. От представения Акт за частна общинска собственост № 7546/22.10.2013г. /л. 115 от делото/ се установява, че [ПИ] с площ 1353кв.м. е частна общинска собственост, а съгласно скица № 8913/29.03.2013г. е с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс. В посочения ПИ са разположени общо 122бр. преместваеми търговски обекти /павилиони/, които са вписани в инвентарна книга на „Пазари“ ЕАД /видно от приложените Препис-извлечение и Ценоразпис за размерите на месечните наеми-л. 36-41 от делото/.

Със Заповед № 3626/10.10.2013г. /л. 81 от делото/, кметът на Община Варна предоставил [ПИ] за ползване на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – за срок до реализация на мероприятията, но не по-дълъг от 5 години.

На 02.08.2022г. било проведено заседание на Съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД /видно от приложения протокол-л. 326-327 от делото/, в хода на което било взето решение за утвърждаване разполагането на 115 бр. преместваеми обекти в терен на ул. „Д-р Пискюлиев“, определен за пазарна площадка и съставляващ [ПИ], от които 113 бр. с номера от № 1 до № 43 вкл. и от № 53 до № 122 включително – собственост на „Пазари“ ЕАД – павилиони с размери 2/2,30м всеки от тях и 2 бр. собственост на наематели, разположени в границите на терена на обособените Търговско място № 1 и Търговско място № 2. Констатирано било, че преместваемите обекти са пространствено разположени в съответствие със схемата, одобрена на 15.10.2002г. от главния архитект на Община Варна и с номерация съгласно схема, утвърдена от изпълнителен директор на „Пазари“ ЕАД, съставляваща неразделна част от този протокол.

Впоследствие от главния архитект на Община Варна било издадено Разрешение за строеж № 252/ТИ/14.11.2022г. /л. 24 от преписката/, за обект: „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]по плана на 10-ти м.р., [населено място]“, с възложител – Община Варна.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН/22.01.2024г. /л.10 от преписката/ директорът на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ уведомил директорите на Дирекция УСКОР, ОП „Общински паркинги и синя зона“, „Пазари“ ЕАД и Дирекция ОСИСД за обстоятелствата, че от Министерство на финансите са отпуснати средства за обект: „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р., р-н Одесос“; в обхвата на обекта попадат преместваеми обекти, които се намират на тротоарната настилка и застрашават живота и безопасността на преминаващите пешеходци, които са принудени да слизат по пътното платно за да се придвижват, поради което е необходимо да се предприемат действия по компетентност за премахване на преместваемите обекти, намиращи се в [ПИ]. В тази връзка бил изготвен доклад от началника на отдел „Контрол по търговската дейност и туризма“ /л. 11 от преписката/ до директора на Дирекция УСКОР, в който било отразено, че в [ПИ] са разположени над 100 бр. павилиони и платен паркинг. Някои от павилионите са обединени в един търговски обект, а към момента на проверката повечето не функционират. Пред павилионите с лице към ул. „Д-р Пискюлиев“ има изграден тротоар, а обектите, разположени от вътрешната страна на парцела, граничат с улица от междублоковото пространство. Теренът между павилионите се използва за платен паркинг. Всички обекти са разположени съгласно схема за пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2,00 х 2,30м“ и се отдават под наем от „Пазари“ ЕАД. Към доклада били приложени схема на платен паркинг и павилиони с посочените размери; снимков материал.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_002ВН/15.02.2024г. /л. 14 от преписката/ директорът на дирекция УСКОР е уведомил директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ Варна, че във връзка със стартирана процедура по премахване на преместваеми обекти във връзка с проект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р., район Одесос [населено място], е извършена проверка, при която е установено наличието на 124 броя павилиони, разположените върху процесния терен. С писма рег. № ИИБ24000232ВН_003ВН/70.03.2024г. и № ИИБ24000232ВН_004ВН/15.03.2024г. директорът на дирекция ИИБ е уведомил директора на Дирекция УСКОР и директора на „Пазари“ ЕАД, във връзка с постъпили писма от 25.01.2024г. и 15.02.2024г., че Община Варна има инвестиционни намерения да изгради тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти и е необходимо да се предприемат действия по компетентност за премахване им.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_005ВН/24.04.2024г. /л. 16 от преписката/ директорът на Дирекция УСКОР при Община Варна е уведомил и.д. кмет на район „Одесос“ за стартирането на процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на преместваемите обекти.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_005ВН_002ОД/30.04.2024г. /л. 17 от преписката/ до директор Дирекция УСКОР при Община Варна от район „Одесос“ е изискано разрешение за строеж и проектна документация относно изграждането на тротоарна настилка в [ПИ] и [ПИ] във връзка със стартиране на процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на преместваеми обекти.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_006ВН/15.05.2024г. /л. 18 от преписката/ директорът на Дирекция УСКОР е уведомил директора на Дирекция ИИБ, че от район „Одесос“ е получено искане да им бъдат изпратени разрешение за строеж и проектна документация, относно изграждането на тротоарна настилка в [ПИ] и [ПИ], както и в [ПИ] и [ПИ], съгласно писмо рег. № ИИБ250001339ВН/29.04.2024 г., във връзка със стартиране на процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на преместваеми обект, попадащи в опасни терени.

На 20.08.2024г. с писмо № ИИБ24000232ВН_009/20.08.2024г. /л. 19 от адм. преписка/ директорът на Дирекция ИИБ уведомил „Пазари“ ЕАД за възникналата инвестиционна инициатива и издаденото Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г. за „Основен ремонт на [улица] Пискюлиев от ул. А. К. до [улица]ти м.р., [населено място]“, по проект за основен ремонт/реконструкция на уличната мрежа на територията на Община Варна, както и изграждане на тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти разположени в [ПИ], [ПИ], [ПИ] и [ПИ]. Изискал представянето в 3-дневен срок на цялата налична в дружеството документация за собствеността на обектите, правното основание за поставянето, т.е. разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, издадена от район „Одесос“, както и договорите с наемателите. Видно от известие за доставяне, писмото е получено на 22.08.2024 година.

С писмо изх.№ 577/27.08.2024г. /л. 29 от преписката/ „Пазари“ ЕАД заявило на Община Варна, че ПИ с [идентификатор] не съществува, като посочило, че площите са им предоставени за ползване като пазарни площадки.

С писмо рег.№ ИИБ240002324ВН_011ВН/10.10.2024г. /л. 20 от преписката/ зам.-кмет на Община Варна уведомил изпълнителен директор на „Пазари“ ЕАД относно предприемане на действия по чл. 57а от ЗУТ във връзка с възникнала инвестиционна инициатива на основание разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г., касаещо основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]по плана на 10-ти м.р., [населено място], по проект основен ремонт/реконструкция на уличната мрежа на територията на Община Варна, както и изграждане на тротоарна настилка, на мястото на преместваемите обекти от № 1 до № 53, разположени в [ПИ]. Било указано в срок от 3 дни да се даде информация относно готовност за предприемане на действия на доброволен демонтаж на посочените обекти, като било отправено предупреждение, че в случай на отказ ще стартира процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на описаните преместваеми обекти.

С писмо рег.№ ИИБ240002324ВН_012ВН/25.10.2024г. /л. 22 от преписката/ зам.-кмет на Община Варна уведомил изпълнителния директор на „Пазари“ ЕАД, че в 7-дневен срок следва да бъдат предприети действия за доброволен демонтаж за преместваемите обекти.

С уведомително писмо рег.№ Д24001717ВН_003ВН/05.11.2024 г. /л. 32 от преписката/ директор на Дирекция УСКОР при Община Варна уведомил управител на „П. Й.“ ЕООД относно планирано извършване на предварителен оглед и изготвяне на предварителна качествено-стойностна сметка, във връзка с издадени заповеди № 3841 и № 3883 на кмета на Община Варна, въз основа на възникнало инвестиционно намерение за демонтаж на 43 бр. преместваеми обекта-павилиони, разположени в имот общинска собственост с кадастрален [идентификатор], находящ се в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“.

С писмо № УСКОР 24002324ВН_001ВН/01.11.2024г. /л. 78 от преписката/ до изпълнителен директор на „Пазари“ ЕАД били изпратени 43 бр. заповеди -от № 1 до № 43, които да послужат като уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК и основание за демонтаж по реда на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ във връзка със стартирала процедура за демонтаж и премахване на павилионите.

С писмо рег. № ЗК24002395ВН/05.12.2024г. /л. 319 от делото/ Община Варна указала на изпълнителния директор на „Пазари“ ЕАД, в срок до 06.12.2024г., да представи инженерно-техническата част от част „Конструктивна“ към проекта за изграждане на посочените преместваеми обекти, в която да съдържа точните указания за монтирането и демонтирането им.

Представено е задание за проектиране-промяна по чл.154 от ЗУТ /л. 87-88/ за обект-основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р., район „Одесос“ Варна, като за обекта има издадено разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г. от Главен архитект на Община Варна, влязло в сила на 1.12.2022 година. От писмо рег.№Д24001733ВН-002ВН/30.10.2024 г. на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ се установява, че относно договор за проектиране рег.№ Д 24001733ВН/10.10.2024г. е взето решение да бъдат премахнати първи ред от преместваеми обекти, намиращи се на кръстовището на ул. „Д-р Пискюлиев“ и [улица]и на тяхно място да бъде проектирана велоалея.

От писмо рег.№ ПНО 25000037ВН-004ОД/28.01.2024г. /л. 218/ на район „Одесос“ се установява, че съгласно одобрена схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия на територията на район „Одесос“ за периода 2022 год.-2028 год. на територията на ПИ с [идентификатор] няма нанесени позиции за преместваеми обекти.

С писмо рег.№ПНО25000071ВН-001ВН/06.02.2025г. /л. 219/ директорът на Дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ при Община Варна е уведомил директора на Дирекция „Правно-нормативно обслужване“ при Община Варна, че в архива не е установено да е предадено споразумение № СС-3-9200/2/14.01.2003 година.

От констативен акт № 117/2024г. /л. 8-гръб – л. 9 от делото/ се установява, че на 25.10.2024г. инж. Н. К. – главен инспектор „СК“ в Дирекция УСКОР, с участието на Б. Н. – главен инспектор в Дирекция УСКОР, и Г. К. – старши инспектор в дирекция УСКОР, извършили проверка на преместваем обект за търговия – павилион № 41, собственост на „Пазари“ ЕАД, разположен на терен – общинска собственост – „Пазарна площадка - „Платен паркинг и павилиони с размери 2.00 х 2,30м на ул. „Д-р Пискюлиев“, съгласно схема № 1553/06.10.2005г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД. При проверката било установено, че теренът е общинска собственост и че павилионът е разположен върху него без разрешение за поставяне за 2024 г., с лице към ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно; същият граничи с павилион № ** и № **; обектът е метална конструкция, остъклен с алуминиева дограма, електрозахранен, но не водоснабден. Обективирано е наличието на следните нарушения: „Обектът няма издадено Разрешение за поставяне, съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, както и основание чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти, съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ“. Съгласно КА, предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, същият е основание за издаване на заповед за демонтаж по реда на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, както и че КА служи за уведомление по чл. 26 от АПК, и е даден срок за възражения.

Със Заповед № 0694/11.03.2022г. /л. 85-86 от делото/ на кмета на Община Варна, издадена от заместник-кмета Х. И. в хипотезата на заместване, съгласно Заповед № К-019/10.03.2022 г., на основание чл. 223, ал. 2, вр. чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ и чл. 70, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, т. II, за Община Варна са оправомощени длъжностните лица от Дирекция УСКОР да съставят констативни актове в предвидените в чл. 57а от ЗУТ случаи, сред които по т. 3 – инж. Н. А. К. – главен инспектор „Строителен контрол“. Представени са и длъжностни характеристики за старши инспектор „Контрол по търговската дейност“ и главен инспектор в отдел „Контрол по търговската дейност“ – Дирекция УСКОР, според които едни от основните задължения за тези длъжности са извършване на проверки относно правомерността на разполагане на преместваеми обекти и рекламно-информационни елементи, съгласно разпоредбите на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и Наредбата за рекламна дейност на територията на Община Варна, и извършване на дейности по премахване на преместваеми обекти и рекламно-информационни елементи, съгласно чл. 57а от ЗУТ.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_013ВН/25.10.2024г. /л. 215 от делото/ от зам.-кмета на Община Варна, на изпълнителния директор на „ПАЗАРИ“ ЕАД, във връзка със стартиране на процедурата за демонтаж и премахване на 53 бр. преместваеми обекти, разположени в [ПИ] на ул. „Д-р Пискюлиев“, му се изпращат 53 бр. констативни актове от № 78 до № 130, които да послужат като уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК и като основание за издаване на заповеди за демонтаж по реда на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ.

От Заповед № 3881/31.10.2024г. /л.7-8 от делото/ се установява, че във връзка с възникнало инвестиционно намерение на основание РС № 252/ГИ/14.11.2022г. за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]и писма от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ с рег. № ИИБ24000232ВН/15.03.2024г. и рег. № ИИБ № 24001339ВН/29.04.2024г. относно премахване на преместваеми обекти, които се намират върху тротоарната настилка в [ПИ], както и въз основа на констатациите в КА № 117/25.10.2024г., срещу който в 3-дневния срок не са постъпили възражения, на основание чл. 57а, ал. 3, вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ и във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, директорът на Дирекция УСКОР при Община Варна е разпоредил на „ПАЗАРИ“ ЕАД да демонтира собствения си павилион № **, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилиони № ** и № **, съгласно Утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005г., предоставена на Дирекция „УСКОР“ в отговор на писмо рег. № ИИБ 24000232ВН_009ВН/20.08.2024 година. Заповедта е издадена от директора на Дирекция УСКОР в изпълнение на правомощията, предоставени му със Заповед № 4153/28.11.2023г. на Кмета на Община Варна.

С КП № 597/04.11.2024г. /л. 12 от преписката/ е удостоверено залепяне на съобщения за издадени заповеди от № 3841/31.10.2024 г. до № 3883/31.10.2024 г. по реда на чл. 57а от ЗУТ - на входните врати на преместваемите обекти, а също и на информационното табло на Община Варна. Съобщението за павилион № ** е залепено на обекта на 04.11.2024 година /л. 13 от преписката/.

„Хидрострой“ АД, в качеството си на изпълнител по договор с предмет Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица], по плана на 10 м.р.“, е представило Протокол обр. 19 за установяване на изпълнение на завършени СМР и Протокол обр. 12 /л. 321-324 от делото/.

Представено е възлагателно писмо рег. № Д24001717ВН_007ВН/28.11.2024г. /л. 338 от делото/ на директор на Дирекция УСКОР при Община Варна относно принудително изпълнение на влезли в сила заповеди от № 3841/31.10.2024г. до № 3883/31.10.2024г. на Кмета на Община Варна, въз основа на възникнало инвестиционно намерение за демонтаж на 43 броя преместваеми обекти – павилиони, разположени в имот общинска собственост с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица]и ул. „Д-р Пискюлиев“.

Видно от отговор с рег. № РД24030328ВН_007ВН/20.01.2025г. на директора на Дирекция АГУП при Община Варна до Дирекция „Правно-нормативно обслужване“ /л. 120/, съгласно действащия ПУП на 10 подрайон на [населено място], одобрен със Заповед № 51/20.07.1971г. на председателя на ИК на ГНС, имот [ПИ] (идентичен със сграда ***** представляваща в КК съвкупност от процесните преместваеми обекти) изцяло попада в кв.363, отреден за „жилищен комплекс“. Със Заповед № РД-12-557/30.12.1981г. на първи зам.-министър на Министерство на строителството и архитектурата е одобрен ЗРП на централна градска част на [населено място] (където попада процесният имот), според който около 2/3 (по дължината) от [имот номер] са попадали в трасето по регулация на бул. А. Стамболийски“ (сега ул. „Д-р Пискюлиев“), а останалата около 1/3 част от имота – в УПИ І - за жилищно строителство, магазини и трафопост от кв.363. Заповедта е обявена за нищожна с Решение № 11477/20.12.2005г. на ВАС по административни дело № 6371/2005 година.

Видно от отговор на кмета на Район „Одесос“ до директора на Дирекция ПНО рег. № ПНО25000037ВН_005ВН/29.01.2025г. /л. 218/, в одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия на територията на район „Одесос“ за периода 2022-2028г., на територията на [ПИ] няма нанесени позиции за преместваеми обекти.

Представен е инвестиционен проект за обект - основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р., район Одесос [населено място] – промяна по време строителството съгласно чл. 154 от ЗУТ от о.т.0 до о.т.39. Приложен е и приемо-предавателен протокол от 31.03.2025г. между Община Варна и „Спато“ ООД, касаещ изпълнение на договор с рег. № 24001733ВН/10.10.2024г. за строеж: „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р. район „Одесос“, [населено място]“- промяна по чл. 154 от ЗУТ. Представено е становище от ОД на МВР-Варна относно технически проект за организация и безопасност на движението на обект – „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10 м.р., район „Одесос“, [населено място] - промяна по време строителството съгласно чл. 154 от ЗУТ от о.т.0 до о.т.39 /л. 224 и сл./.

С писмо с.д. № 7385/02.05.2025 г. от ответника по делото е представена част Пътна от Инвестиционен проект за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ по плана на 10-те м.р. район „Одесос“, [населено място] /л. 257-309 от делото/.

По делото са събрани редакциите на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл. 56 от ЗУТ, действащи към процесния период, съгласно решения на Общински съвет – Варна: № 712-9(12)/26.06.1996 /л. 130-133/, № 1780-5(34)/16.05.2002г. – първа редакция /л. 89 – 92/; № 2454-4(44)/05,06.03.2003г. /л. 130-133/. Приет е Общински вестник бр.5/17.03.2003г., в който е публикувано Решение на ОбС Варна № 2454-4(44)/05,06.03.2003г. /л. 243 – 255 от делото/.

С оглед изясняване на спорните по делото факти е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава следното заключение: Действащ план за улична регулация на ул. „Д-р Пискюлиев“ при кръстовището с [улица]е план за централните градски части /ПЦГЧ/ от 1981 г., който е допълнение към плана за изменение на регулационния и застроителен план на 10-то подрайон от 20.07.1971 година. Към 2002г. и към настоящия момент действащ план за улична регулация за [ПИ], както и за съседните му парцели е ПЦГЧ от 1981 година. В плана за изменение на кадастралния и застроителен план от 1971 г. [ПИ] не съществува. На негово място има маломерни ПИ, попадащи в кв. 363, застроени със сгради. В плана се въвежда отреждане на кв. 363 за „жилищен комплекс“, като маломерните ПИ се окрупняват и се отреждат за „петна“ за застрояване на жилищни блокове. В последната разработка от 1981г. маломерните ПИ, в които попада и [ПИ], се окрупняват и на тяхно място се получава [ПИ], в който попада процесният имот. В плана от 1981г. е въведена улична регулация с котирани улично платно и тротоари. Съгласно действащата за територията градоустройствена разработка е за уширение на ул. „Д-р Пискюлиев“, като предвидената в плана улична регулация отразява приблизително 2/3 от [ПИ] за разширяване на уличното платно. Вещото лице е установило, че предвиденото в действащия регулационен план уширение на ул. „Д-р Пискюлиев“ от 1981г., е заложено и в проекта на ОУП, като оставащата част от [ПИ] попада в устройствена зона СМФ. Налице е идентичност между терена по Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г., сключено между Община Варна и „Пазари“ ЕООД, но се наблюдава разлика в площта на предоставения за ползване със споразумението имот и площта на [ПИ] по кадастрална карта. Преместваем обект – павилион № **, посочен в Заповед № 3881/31.10.2024г. е попадал в [ПИ]. При направен оглед на място вещото лице е установило, че [ПИ] не е застроен. Експертизата дава заключение, че изхождайки от отреждането на територията, в която попада [ПИ] - за разширяване на уличното платно и тротоарите на ул. „Д-р Пискюлиев“, не е възможно да се разреши поставяне на преместваем обект. Процесният поземлен имот не е отреден за озеленяване. Според вещото лице е налице застрашаване на живота, здравето и безопасността на гражданите, тъй като някои от преместваемите обекти са разположили стока върху тротоара, която заема приблизително 50% от ширината му; поставените преместваеми обекти ограничават визуалните възприятия при излизане от паркинга, както и липсата на велоалея предполага, че велосипедистите и водачите на електрически тротинетки следва да се движат по пътното платно. Експертът сочи, че процесният имот е бил разположен в съответствие със схемата за разполагане на преместваеми обекти, приета от РЕСУТ при район „Одесос“, по Протокол № 30/11.10.2002г. и утвърдена на 15.10.2002г. от Главния архитект на Община Варна. Вещото лице е посочило, че [ПИ] не попада в обхвата на Разрешение за строеж № 252/ГИ14.11.2022 година. Експертизата дава заключение, че имот с [идентификатор] е сграда и същият не е коректно нанесен в регистрите на АГКК, както по отношение на неговите регулационни линии, които съвпадат с регулационните линии на [ПИ], което според вещото лице не е възможно, така и по отношение на застроената му площ – 1353м², предвид факта, че [ПИ] не е застроен.

В открито съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: По отношение на въпрос 1 сочи, че е допусната грешка в заключението и действащият план след отмяната на този от 1981г. е планът от 1971 година. Във връзка с въпрос 5 прави уточнение, че по отношение на процесния имот уличната регулация е прокарана, както е предвидена по плана от 1981 година. По въпрос 2 уточнява, че разликата в площта е между 10 и 15кв.м., която се явява несъществена, но не се дължи на погрешно измерване от 2002 година. Уличното платно не е било уширявано, нито през 2002г., нито в момента. Регулацията е приложена на база на това, че предвиденото уширение го има на място. Според вещото лице ОУП на Варна не може да бъде пряко прилаган, а трябва да има ПУП. Експертът сочи, че на въпрос № 7 е отговорил общо, а не е съобразявал конкретния обект, тъй като задачата му е така поставена. Твърди, че самият обект пречи на движението. Към момента на изготвяне на експертизата в инвестиционният проект не е имало предвидено изграждане на велоалея. Няма отреждане за пазарни площадки, нито по плана от 1981г., нито по този от 1971 година. Предвижданото уширяване е визирано в плана от 1981г., а в плана от 1971г. са дадени нови габарити на уличното платно, но не и конфигурацията.

Заключението на вещото лице е оспорено от страна на процесуалния представител на жалбоподателя в частта на въпрос № 5 и № 7, като в тази връзка е допусната повторна съдебно – техническа експертиза.

Вещото лице по повторната СТЕ дава следното заключение: теренът, в който попада ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], 10 м.р. на града са изготвени: застроителен и регулационен план на 10 м.р., одобрен със Заповед № 51/20.07.1971г. на Кмета на Община Варна върху кадастрална основа-кадастрален план на 10-ти подрайон на [населено място], изготвен 1965г., съгласно който [ПИ] попада в кв. 363 с отреждане „За жилищен комплекс“; планът е приложен; ЗРП на централна градска част, одобрен със заповед № РД-12-557/30.12.1981г. на Зам.-министъра на МСА, обявена за нищожна с решение № 11477/20.12.2005г. на ВАС, съгласно който ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] попада в кв.363 с отреждане „за жилищно строителство, магазин и трафопост“. Действащ остава застроителният и регулационен план, одобрен със заповед № 51/20.07.1971 година. На изготвената комбинирана скица №1 от сканирания застроителен и регулационен план на 10 м.р., одобрен със Заповед № 51/20.07.1971г. на Кмета на Община Варна, действащ към настоящия момент и ПИ****** по КККР на [населено място]. Към датата на поставяне на преместваемите обекти, както и към датата на издаване на процесната заповед е било възможно поставяне на преместваеми обекти за търговия в [имот номер], съгласно схема за поставяне, одобрена от Главен архитект на 15.10.2002г. и Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., независимо че имотът се ползва за платен паркинг. Вещото лице е посочило, че към настоящия момент процесният обект, попада в обхвата на основния проект по разрешение за строеж № 252/14.11.2022г. и запазването му е невъзможно. Според експертизата разполагането на преместваеми обекти върху терена съгласно схема за поставяне № 1553/06.10.2005г. не застрашава здравето, живота и безопасността на гражданите. Вещото лице приема, че на база констативния протокол и на база проектът, който е одобрен, процесният имот няма как да не бъде премахнат, за да се разгърне целият тротоар.

В съдебно заседание вещото лице прави следните уточнения: Мястото е било определено за пазарни площадки, но няма отреждане в ПУП. Сочи, че към момента на поставянето на обектите е било възможно, но сега заради проекта са вече премахнати. Според експерта тротоарът е бил 3м и не се е създавала опасност за живота и здравето на гражданите.

От страна на процесуалния представител заключението е оспорено в частта, в която вещото лице сочи, че процесният обект попада в обхвата на разрешението за строеж, като във връзка с оспорването не са направени доказателствени искания.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на Заповед № 3881/31.10.2024г. на директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и срещу акт по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ – от категорията на обжалваемите по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 146 от АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, без допуснати в производството съществени процесуални нарушения, които да съставляват самостоятелни основания за отмяна. Съгласно чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение (т.1); не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията (т.3). Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти по чл. 56, ал. 1, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове - от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му (чл. 57а, ал. 2). В 7-дневен срок от връчване на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал.1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а (чл. 57а, ал. 3).

Дори и да се приеме становището, изложено в жалбата, че визираното в чл.57а, ал.3 ЗУТ „оправомощено от него длъжностно лице“ се отнася само до правомощие на началника на ДНСК, то съгласно общата норма на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая обжалваната заповед е издадена от директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, който със Заповед № 4153/28.11.2023г. /л. 3 от преписката/ на кмета на Община Варна - т. II. 1, на основание чл. 223, ал. 1, т. 1 - 10 ЗУТ, вр. § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, е оправомощен да издава мотивирани заповеди по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, за обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ при констатирани нарушения по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 7 от ЗУТ. При това положение Заповед № 3881/31.10.2024г. се явява издадена от материално компетентен орган. Следователно искането за прогласяване нищожността на обжалваната заповед се явява неоснователно.

На следващо място съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК, и съдържа изискуемите по ал. 2 на същата разпоредба реквизити. Задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дадат възможност на засегнатите/заинтересованите от акта лица да се запознаят с основанията за издаване на акта, а на съда - да упражни ефективен контрол за законосъобразност. В случая тези изисквания са спазени, като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правни основания за разпреденото премахване. Посочен е адресатът на акта и произтичащите му от акта задължения, налице е яснота относно волята на издателя, обектът е индивидуализиран в достатъчна степен посредством местонахождение и разположение (извършено е изрично препращане към конкретна схема на поставяне), конструкция, площ, граници. Изискванията за форма не са спазени само във връзка с позоваването на чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, което несъответствие ще бъде обсъдено по-долу.

Не е спорно между страните, че павилион № ** е преместваем обект и попада в [ПИ]. При изписване на идентификатора на ПИ, в който е разположен процесният павилион, е допусната техническа грешка, като е посочен идентификаторът на сграда – съвкупност от процесните преместваеми обекти, като тази техническа грешка по никакъв начин не препятства идентификацията на разпоредения за премахване (демонтиране) преместваем обект, съответно – не ограничава правото на защита на адресата на заповедта.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че не е спазена процедурата по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, тъй като констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта, е съставен от некомпетентни длъжностни лица. Констативният акт по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ е типичен констативен акт с две основни функции в административното производство – сезираща и доказателствена. Както следва от чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, констативният акт сезира административния орган да издаде заповед за премахване, но същевременно се явява и доказателство за наличието на обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, както и за осъществените от длъжностните лица процесуални действия, чрез които са установени релевантните за производството факти и обстоятелства. При условие че констатациите в акта се възприемат от кмета на общината, респ. от оправомощеното от него лице, те не отменят необходимостта от мотиви в заповедта за премахване, а само ги допълват. Макар че констативният акт по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ е основен акт във фазата на производството по издаване на акта по ал. 3, той е процесуален акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което пороците при съставянето му не рефлектират върху валидността на заповедта за премахване. Доколкото обаче в качеството на процесуален акт, констативният акт е процесуална предпоставка за издаването на заповедта по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, то липсата на редовно съставен такъв сочи на неспазване на процедурата по издаване на индивидуалния административен акт. Това налага изследване редовността на приложения по делото констативен акт, издаден по реда на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Според цитираната разпоредба обстоятелствата по ал. 1, при които се премахват обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Компетентни, съгласно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). В случая КА № 117/25.10.2024г. е съставен от инж. Н. К. – Главен инспектор „Строителен контрол“ в Дирекция УСКОР, с участието на: Б. Н. – главен инспектор в Дирекция УСКОР, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ и Г. К. – старши инспектор в дирекция УСКОР, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“. Изготвилата КА инж.Н. А. К. заема длъжност главен инспектор „Строителен контрол“, в Дирекция УСКОР, Отдел „Строителен контрол“, /видно от трудов договор № 00008/24.01.2018г. -л. 82-84/. Основната функция на тази длъжност е извършването на проверки, свързани със строителството на територията на Община Варна. Съгласно т. 5 от приложената длъжностна характеристика, сред преките й задължения са по т. 5.2 - извършване на проверки на територията на Община Варна, като за строежите от четвърта, пета и шеста категория: констатира незаконни строежи и строежи с нарушения; установяване на др. нарушения на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, на Наредбата за обществения ред на Община Варна и на ЗУЧК. Следователно инж. К. има качеството служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, в преките задължения на когото е възложено да извършва проверки, свързани със строителството на територията на Община Варна.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че липсват доказателства инж. К. да е имала право да установява нарушения на чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, както и че заместник-кметът не е имал правомощия да извършва такова оправомощаване, тъй като не били представени доказателства за отсъствие на кмета на общината към датата на издаване на Заповед № 0694/11.03.2022 година. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 38 от ЗМСМА, кметът на общината е орган на изпълнителната власт, който се избира пряко от населението за срок от 4 години, при условия и по ред, определени със закона. При отсъствие на кмета от общината, същият определя заместник-кмет, който го замества – чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА. След като се касае за изборна длъжност, ползването на отпуск не се разрешава с акт по чл. 173 от КТ, прилага се само уведомителен режим и издаването на заповед по чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА е достатъчно за валидното упражняване на правомощия от страна на посочения заместник – за целия посочен период на отсъствие. В този смисъл Заповед № 0694/11.03.2022г. е валиден акт. Независимо от това следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ не дават възможност на кмета на общината да определя длъжностните лица, компетентни да съставят констативни актове по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, доколкото предвид изричната законова разпоредба на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, това са само служителите за контрол по строителството в администрацията на съответната община – което условие в случая е спазено.

Обратен извод се налага относно длъжностните лица, присъствали на проверката – гл. инспектор Б. Н. и ст. инспектор Г. К., за които не се установява да са такива по смисъла на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и същите не придобиват това качество с включването в преките им задължения на извършването на проверки относно правомерността на разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и на дейности по премахване на преместваеми обекти съгласно чл. 57а от ЗУТ. Независимо от това, подписването на КА и от други длъжностни лица, извън кръга на тези по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, не опорочава същия до степен на нищожност, респ. не води до нарушение на процедурата по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ поради липсата на валиден констативен акт.

Неоснователно жалбоподателят поддържа и че служителите – актосъставители по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, трябва да са поне двама, тъй като от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ следва извод, че служителите могат да бъдат един или повече от един. Безспорно инж. Н. К. притежава това качество, поради което са спазени изискванията на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ и образуваното със съставяне на КА административно производство не е опорочено.

КА № 117/25.10.2024г. е съставен в отсъствие на представител на „Пазари“ ЕАД, но от писмо изх. № ИИБ24000232_013ВН/25.10.2024г. от заместник-кмета на Община Варна се установява, че до „Пазари“ ЕАД са изпратени 53 бр. Констативни актове с номера от № 78 до 130. Върху писмото е поставен вх. № ДР 230/25.10.24 г. на „Пазари“ ЕАД – Варна, поради което възражението на жалбоподателя за ненадлежно връчване на КА е неоснователно.

Съставянето на КА № 117/25.10.2024г. в отсъствие на адресата на заповедта и издаването на заповедта преди изтичане на срока за възражения не са съществени процесуални нарушения и основания за отмяна. ЗУТ не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място, като също така със съставянето на КА и заповедта не се преклудира възможността да се подават възражения срещу констатациите на органа, вкл. в съдебното производство, което в случая е сторено.

В оспорената заповед са посочени три отделни основания за премахване на процесния павилион № **, а именно: обектът е разположен без разрешение за поставяне, съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ; подлежи на премахване въз основа на възникнало инвестиционно намерение по разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г., съгласно чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ; обектът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.

Възражението на жалбоподателя за неспазена форма на административния акт е основателно само по отношение основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ – в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК, в оспорената заповед единствено е цитирано това правно основание, но липсва изложение относно фактическото такова, т.е. не е посочено в какво се състои несъответствието на процесния преместваем обект с правилата и нормативите за устройство на територията. Нарушението по чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ е свързано с изискванията на чл. 56, ал. 7 от ЗУТ – поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени имоти да се разрешава само ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. Констатации в този смисъл не са направени с КА № 117/25.10.2024г. – със същия по отношение процесния павилион № ** е констатирана само липса на издадено разрешение за поставяне /чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ/, но не и че павилионът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията. Това основание е посочено в обжалваната заповед, но при липсата на каквато и да било обосновка, поради което нарушение на чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не е доказано от страна на административния орган.

Поради неспазената форма на оспорената заповед в частта й, касаеща основанието по цитираната в нея разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, предмет на съдебен контрол за материална законосъобразност и за съответствие на административния акт с целта на закона са единствено останалите две основания за премахване на процесния павилион № ** - основанието по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и това по чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

Ответникът не е доказал съществуването на фактите по посоченото в оспорената заповед основание по чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, които според заповедта са свързани с възникналото инвестиционно намерение на основание Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г. за обект „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица]по плана на 10-ти м.р. район „Одесос“, [населено място]“. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата, обектите се премахват по заповед на кмета на Община Варна при реализация на инвестиционни проекти, осигуряващи достъпна транспортно-комуникативна среда. Цитираното в обжалваната заповед като относимо към правното основание по чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата инвестиционно намерение по Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г. предполага наличието на одобрен към датата на издаване на обжалваната заповед инвестиционен проект.

Този извод на съда се подкрепя от отговора на поставения допълнителен въпрос № 1 от първоначалната съдебно–техническа експертиза. В тази връзка съдът приема за правилно и обосновано заключението на вещото лице арх. Л. П., в тази част. При изготвяне на заключението си вещото лице е направило справка в „ИИБ“ при Община Варна и е установил обхвата на издаденото разрешение. След изследване на графичната част на проекта експертът е установил, че границата на строително монтажните работи се допира до регулационната граница на [ПИ], но не навлиза в него. Съдът не кредитира заключението на вещото лице инж. Р. П. в частта, в която вещото лице сочи, че към настоящия момент процесният обект попада в обхвата на основния проект по разрешение за строеж, тъй като към повторната експертиза не е поставен такъв въпрос, а и освен това от заключението на вещото лице не се установява как е достигнато до този извод – не са посочени изследваните документи, послужили за формирането му. С оглед изложеното, както вече бе посочено, правилното приложение на нормата на чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата има предвид реализацията на одобрен, т.е. действащ инвестиционен проект, какъвто юридически факт не е съществувал към датата на издаване на оспорената заповед. По тези съображения съдът намира, че не е налице основанието по чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от ЗУТ за премахване на процесния павилион № **.

Твърденията на жалбоподателя, че дейностите по изграждане на тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ са завършени на 27.11.2024 г., не могат да бъдат приети. Условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях, са определени в Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В същата са посочени изрично образците на всеки документ, с който се удостоверява завършване на строежи, на отделни етапи или части от тях. Видно от Приложение № 12 към чл. 7, ал. 3, т. 12 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., акт Образец 12 установява всички видове СМР, подлежащи на закриване или това е т.нар. акт за скрити работи. Видно от Приложение № 1 – акт Образец 19 за установяване изпълнение на завършени и подлежащи на заплащане натурални видове СМР, не всички възложени дейности по договор са изпълнени в цялост, поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че дейностите по изграждане на тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ са завършени на 27.11.2024 година. След фактическото премахване на павилиона на 04.12.2024 г. СМР са продължили до изпълнение на заложените количества по договора. Отделно от изложеното, от приетите актовете по време на строителството не може да се установи за коя част или етап от изпълнението се отнасят.

Категорично е доказано обаче нарушението по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а именно, че за процесния преместваем обект – Павилион № **, жалбоподателят не разполага с действащо разрешение за поставяне. От събраните по делото доказателства се установява, че Павилион № **, предмет на Заповед № 3881/31.10.2024 г., попада в обхвата на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002 г., издадено на основание протоколно решение № 30/11.10.2002 г. на РЕСУТ и е разположен в съответствие с одобрената на 15.10.2002 г. схема от главния архитект, съответно в съответствие със схемата от 2005 г., подписана от управителя на „Пазари“ ЕООД.

Независимо от това обаче Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002 г. на Кмета на район „Одесос“, на което се позовава жалбоподателят, не е действащо към датата на издаване на обжалваната заповед. Действително, в това разрешение не е посочен срок на действие, но в същото изрично е отбелязано, че „обектите имат временен характер“. На съда е служебно известно, че към този момент е била в сила Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл. 56 от ЗУТ, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002 година.

Според чл. 6, ал. 5, т. 2 от посочената Наредба, предоставените за разполагане на преместваеми обекти общински и държавни терени са със срок за ползване, който не може да бъде по-дълъг от 3 години. Както е посочено в самото разрешение, теренът е общински, предоставен в оперативно управление на „Пазари“ ЕООД - Варна със Заповед № 1405/23.09.1991 г. на председателя на временния изпълнителен комитет на ОБНС-Варна. В този смисъл разрешението за поставяне на преместваемия обект няма по-дълъг срок на действие от срока за ползване в случая на общинския терен, т.е. срокът на действие на разрешението е не повече от три години.

Същата нормативна уредба е запазена и при извършеното с Решение № 2231-10 на Общински съвет - Варна по протокол № 40/06.11.2002 г. приемане на новата Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ – в чл. 6, ал. 4, т. 3, отново е посочен максимален тригодишен срок за ползване на общинските и държавни терени.

От заключението по първоначалната съдебно-техническа експертиза се установява точното местоположение на процесния павилион № ** – той попада в ПИ с [идентификатор], чийто терен е идентичен с терена, определен за пазарна площадка с издадената от кмета на Община Варна Заповед № 0456/12.03.2003 година. При положение, че самият жалбоподател се позовава на тази идентичност, за да обоснове безсрочност на горепосоченото Разрешение за поставяне № 0-6/17.10.2022 г., то грешно посоченият в обжалваната заповед идентификатор на имота (******) очевидно не ограничава правото му на защита, поради което този факт е без значение за преценката относно приложението на материалния закон.

Като всеки административен акт, Заповед № 0456/12.03.2003 г. се нуждае от съответната нормативна основа, като в случая въпреки цитираното в заповедта Решение № 2231-10/40/06.11.2022 г. на ОбС - Варна, всъщност такава се явява влязлото в сила впоследствие изменение на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ, прието с решение № 2454-4 на ОбС-Варна по протокол № 44/5,6.03.2003г. – с изменението по чл. 2а, изр. ІІ, за първи път се дават правомощия на кмета на Община Варна да определя терените за пазарни площадки, като предишната редакция на Наредбата, приета с решение № 2231-10/40/06.11.2002г., е предвиждала в чл. 1, ал. 6, т. 6.1. терените за пазари и базари да бъдат регулационно отредени за разполагане на преместваеми обекти. Решението на ОбС-Варна от 5,6.03.2003г. за изменението на Наредбата е обнародвано в местния печат на 17.03.2033г. (л. 243-255 от делото), от която дата изменението е в сила, съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗНА.

Противно на изложеното от жалбоподателя, сочената от него Заповед № 0456/12.03.2003г. няма пряко действие по отношение на цитираното Разрешение за поставяне № 0-6/17.10.2022 г. В съответствие с правомощията на кмета, същата единствено има за предмет определянето на терените за пазарни площадки, а както е посочено в самата нея, режимът на съществуващите и попадащи в пазарните площадки обекти се съобразява с приетите промени в Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия - маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ. В този смисъл приложима е разпоредбата на чл. 2в от изменението на Наредбата, прието с решението на ОбС-Варна от 5,6.03.2003 г., съгласно която решенията за разполагане на преместваеми обекти на пазарните площадки се издават от управителя на общинска фирма „Пазари“ ЕООД.

Видно от представения от самия жалбоподател протокол от заседание на съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД -[населено място] от 02.08.2022 г., такова решение на управителните органи на „Пазари“ ЕООД за разполагане на преместваеми обекти на определената със заповедта на кмета пазарна площадка не е издавано – посочено е само наличието на утвърдена от управителя М. Т. схема за разполагане на обектите с вх. № 1553/6.10.2005г., към която дата нормативната уредба е вече различна. В тази връзка, служебно известно е на съда, че с Решение № 2645-7 по протокол № 46/21.05.2003 г. на ОбС-Варна е изменена Наредбата за разполагане на преместваеми обекти, като наименованието на раздел ІІІ в глава І е променено от „Пазарни площадки“ на „Площадки за разполагане на временни преместваеми обекти /ВПО/“, а чл. 2в е изменен, както следва: „Разрешенията за разполагане на ВПО върху площадки за разполагане на ВПО, се издават от кмета на съответния район на „Пазари“ ЕООД. Видно е от тези изменения, че правомощията на управителя на „Пазари“ ЕООД по издаване на решения за разполагане на преместваеми обекти са отнети.

Не по-различна е и уредбата на приетата с Решение на ОбС-Варна № 500-10(9)/04,05.07.2012г. нова Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, публикувана на страницата на Общински съвет Варна, секция Нормативна уредба – архив. В чл. 6 от наредбата е регламентирано, че разполагането на преместваеми обекти на пазарните площадки се организира от „Пазари“ ЕАД при спазване на разпоредбите на Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД. Съгласно чл. 7, ал. 1, преместваемите обекти по чл. 2, ал. 1 (за търговия и други обслужващи дейности) се разполагат съгласно схема, одобрена от главния архитект на Община Варна, в която следва да фигурират под точно определен номер, а съгласно чл. 10, ал. 1 разрешението за поставяне на преместваеми обекти по чл. 2, ал. 1 и други се издава от кмета на района, като съгласно чл. 10, ал. 3, т. 5 разрешенията се издават по образец, одобрен от кмета на общината, при задължително посочване на обстоятелствата по т. 1–8 , в това число и срока за ползване. Съгласно § 8 от ПЗР на Наредбата, обектите, изградени по реда на чл. 197 от ЗТСУ и чл. 120а от ППЗТСУ, включени в схемата по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, се запазват с разрешената квадратура съгласно първичния документ за разполагане, на името на ползвателя – собственик на обекта. Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата, същата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, като за издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти за търговия се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са издадени разрешенията.

Жалбоподателят не установи наличието на издадено от кмета на района разрешение за поставяне съгласно горецитираната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Нещо повече, липсата на такова разрешение също е видна от протокола от заседанието на съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД от 02.08.2022 година.

Противно на приетото с този протокол, нормативната уредба е била ясна – от момента, в който правомощията на управителя на „Пазари“ ЕООД за издаване на решения за разполагане на преместваеми обекти, нормативно са отнети в полза на кметовете на райони, то разпоредбата на чл. 15 от Наредбата, на която жалбоподателят се позовава, определя, че регламентът на Наредбата е изключен по отношение на терените, определени за пазарни площадки. За тях приложима е Наредбата за вътрешен ред на пазарните площадки, но само по отношение на всички възникващи правоотношения като организирането на реда, спазването на чистота, налагането на санкции, договарянето на наемните правоотношения и други подобни, т.е. най-общо казано- правоотношенията по стопанисването на пазарните площадки в рамките на предмета на дейност на търговското дружество, като изрично предоставените на кметовете на райони административни управленски правомощия по издаването на разрешенията за поставяне на преместваемите обекти продължават да се уреждат от Наредбата за разполагане на преместваеми обекти.

Съобразно така установените факти, според които не е имало решение на управителя на „Пазари“ ЕООД за поставянето на процесния павилион № **, нито ново разрешение от кмета на район „Одесос“ за поставяне, то максималният срок на действие на Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № 0-6/17.10.2002г. е до 17.10.2005г. (три години). Няма нормативна уредба, която да определя безсрочност на заварените разрешения за поставяне на преместваеми обекти, напротив регламентът е, че действието на същите продължава до изтичането на срока им.

С Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013г. на ОбС-Варна е приета действащата към този момент Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, публикувана на интернет страницата на Общински съвет – Варна, секция Нормативна уредба. Съгласно чл. 15, ал. 1 от същата, не са предмет на регламентиране в настоящата наредба преместваеми обекти, разположени на терени, регулационно отредени за пазари или определени за пазарни площадки със заповед на Кмета на Община Варна, а съгласно чл. 15, ал. 2, поставянето на преместваеми обекти на пазарните площадки се организира от „Пазари“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Наредбата на Общински съвет - Варна за вътрешен ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД – Варна. Съгласно чл. 24, ал. 1, преместваемите обекти в общински и държавни имоти се поставят съгласно схема, в която следва да фигурират под точно определен номер. Според чл. 25, ал. 1, схемите за разполагане на преместваеми обекти по чл. 21, ал. 1, т. 1 и т. 2 (преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности като павилиони, кабини, маси за извършване на търговия) в общински и държавни имоти се изработват служебно от техническата служба на съответната районна администрация до 30-и ноември на предходната година. Съгласно чл. 27, ал. 1 и ал. 2, след съгласуване от общинския ЕСУТ, схемите се одобряват от главния архитект на Община Варна в срок от 14 дни, но не по-късно от 31-ви януари на съответната година. Разрешенията за поставяне на целогодишни преместваеми обекти в имоти - държавна и общинска собственост, се издават на името на ползвателя от кмета на съответния район в 14-дневен срок от вземане на решението на съответната комисия, като в разрешението фигурира и името на собственика на терена - чл. 52, ал. 1. Съгласно първоначалната редакция на чл. 62, ал. 1, сроковете за които се издават разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, в зависимост от вида на обектите са, както следва: т. 1. за целогодишни обекти - до три години. Според нормата на § 4 от ПЗР на Наредбата, обектите изградени по реда на чл. 197 от ЗТСУ и чл. 120а от ППЗТСУ, които са включени в схемата по чл. 24, ал. 1 от настоящата Наредба, се запазват с разрешената квадратура съгласно първичния документ за разполагане на името на ползвателя (собственика) на обекта. Съгласно § 5 от ПЗР, Наредбата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (приета с решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г.), като за одобрените схеми и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са одобрени схемите и издадени разрешенията.

Тази нормативна уредба е действаща и към датата на издаване на обжалваната заповед, като видно от нейното съдържание, същата не предоставя на дружеството-жалбоподател правомощия, различни от вече коментираните и присъщите за това търговско дружество дейности по стопанисване на пазарната площадка. Действително, както е изразено в мотивите от Протокола от заседанието на съвета на директорите от 02.08.2022 г., налице е известна неяснота по тълкуването на така съществуващата нормативна уредба, но ако има бездействие на местните органи на власт за тълкуване на същата тази нормативна уредба, то при всички случаи това бездействие, както и бездействието на кмета на района за издаване на ново разрешение за поставяне след изтичане на срока на Разрешение № 0-6/17.10.2002г., не представляват нормативно основание за прехвърляне на правомощия от орган на местна власт към органи за управление на търговско дружество. В този смисъл, взетото на 02.08.2022 г. от Съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД решение по т. 1 е лишено от правна стойност.

Същото е правното положение и към датата на издаване на обжалваната заповед, още повече, че към този момент Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, на която жалбоподателят се позовава, вече е била отменена с Наредба за отмяна, приета с Решение на ОБС-Варна № 250-2 (12) 27.06.2024 година.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 37 ЗПП, вр. чл. 24 НЗПП, а именно - 100 (сто) лева.

Водим от горното, Административен съд - Варна

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. Н. Р., против Заповед № 3881/31.10.2024г. на директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 3, вр. чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, вр. чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, на дружеството е разпоредено да демонтира собствения си павилион № **, разположен в [населено място], [улица]и ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно на ул. Г. Бенковски, граничещ с павилион № ** и павилион № **, съгласно утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005г., и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение.

ОСЪЖДА „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изп. д-р Н. Н. Р. да заплати на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.