№ 3786
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110205366 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от
ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от С. Г. М., ЕГН
********** чрез адв. К. А. срещу електронен фиш серия К № 3875008,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в електронния фиш
не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като същото не е
подробно индивидуализирано, липсва посочване на мястото, на което е
поставен пътния знак, за да бъде съобразено дали в този участък е действало
ограничение от 50 км./час., не е посочено дали е приспаднат т.нар. толеранс от
измерената скорост, не е ясно означено кой е собственикът на заснетото МПС,
липсва посочване на субективната съставомерност на деянието. Поддържа се,
че е налице противоречие в правната квалификация, тъй като разпоредбите на
чл. 21, ал. 1 и ал. 2 уреждат два отделни състава на административно
нарушение. Според жалбоподателя законен представител на дружеството –
1
собственик на заснетото МПС не е жалбоподателят, а ***. Поддържа се, че до
собственика не е отправяна покана по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП и не е изисквана
декларация по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
По-нататък в жалбата е аргументирана тезата, че тъй като не са
представени протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
снимка на разположението на техническото средство, то не може да се
извърши преценка дали отразените в тях обстоятелства отговарят на
изложеното в електронния фиш. Според жалбоподателя не е доказано по
несъмнен начин, че именно автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***
се е движил с превишена скорост, като се изразява предположението, че
отчетената скорост на движение би могла да бъде на друго МПС. Според
жалбоподателя при издаване на обжалвания електронен фиш е нарушена
заповед на министъра на МВР, с която е разпоредено поставянето на
камери/радари единствено на места с концентрация на ПТП. Поддържа се, че
обжалваният електронен фиш не съответства на одобрения образец и като не
са посочени в него редът и срокът за обжалване е нарушено правото на защита
на наказаното лице. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява,
представлява се от адв. А., която пледира за отмяна на електронния фиш, тъй
като нарушението е останало недоказано – не е установена изправността на
техническото средство, нито къде се е намирал заснетия автомобил, както и
каква е максимално допустимата скорост на движение. Намира, че тъй като
жалбоподателят не е законен представител на дружеството-собственик на
заснетото МПС, то неправилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и в полза на
„****” АД, тъй като дружеството е било привлечено като страна в
производството.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения
електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателствени средства прие за установено следното
от фактическа страна:
На 07.09.2017 г. от Български институт по метрология било издадено
Удостоверение на одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, с което
била одобрена преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност 07.09.2027г. Посочената преносима
2
система за контрол на скоростта била вписана в регистъра на одобрените
типове средства за измерване, воден при БИМ под № 5126. На 30.09.2019 г.
средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер 11743ее
преминало последваща периодична проверка за техническа изправност в
БИМ, за което бил съставен протокол от проверка № 49-С- ИСИС/30.09.2019 г.
На 11.08.2020 г. в 13:25 часа в гр. София по бул. „***“ с посока на
движение от Околовръстен път към ул. „***” било управлявано моторно
превозно средство - лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *******,
собственост на „****” АД. На бул. „***“ в района на стопанство ***
горепосочената преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер на устройството 11743ее заснела цитираното
моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а
именно 103 км./час /преди отчитане на възможна техническа грешка при
измерването/, при въведено с пътен знак В -26 ограничение на скоростта от 50
км/ч. за населено място. За позиционирането на системата за контрол на
скоростта бил съставен протокол рег. №4332 р- 49060, съгласно изискванията
на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на
преносимата система за контрол на скоростта.
След заснемането на процесния автомобил бил изготвен снимков
материал от паметта на техническото средство. Била извършена справка за
собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на
автомобила и бил установен неговият собственик – „****” АД. Към
11.08.2020 г. съветът на директорите на дружеството имал трима членове -
жалбоподателя С. Г. М., *** и ***. Като представител на дружеството в
търговския регистър бил вписан членът на съвета на директорите ***.
Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К
№ 3875008, с който на члена на света на директорите на дружеството-
собственик на заснетия автомобил – С. М. на основание чл. 182, ал. 1 т. 5 от
ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева
за нарушение на чл. 21, ал.2 ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено,
че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на
движение на автомобила била 100 км./час, т.е. допуснато било превишение на
разрешената скорост с 50 км/ч. На 23.12.2022 г. електронният фиш бил връчен
на жалбоподателя, а на 05.01.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, копие от
свидетелство за регистрация на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.
№ *******, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с
3
протокол за последваща проверка № 49-С-ИСИС/30.09.2019 г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№4332р-38347/12.08.2020 г., справка „Картон на водача“ за жалбоподателя,
копие на Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните
работи за одобряване образец на електронен фиш ведно с образец, копие от
проект на организация на движението по бул. „***” в района на стопанство
„***” с посока на движение от Околовръстен път към ул. „***”, копие на
разпореждане за осъществяване на дейностите по контрол на пътното
движение на територията а гр. София от 18.06.2021 г., известие за доставяне,
както и веществените доказателства - фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 на БИМ и протокол от проверка № 49-С-
ИСИС/30.09.2019 г. за проверка на средството за измерване се установи, че
процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 представлява
одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с
което е установено нарушението /с фабричен № 11743ee/ е технически
изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при
отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост
до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира приложената по делото снимка /прикрепена към задната
корица/ като годно веществено доказателствено средство. От същата се
установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и
измерената скорост. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е
посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол,
вкл. е представена и фотоснимка, установяваща разположението на
видеосистемата на платното за движение, както и снимка на поставения знак,
с който е въведено ограничение на скоростта.
Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към
доказателствената съвкупност на делото. Същият съдържа данни за мястото
на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение,
начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети
изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на
АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат с данните в
4
електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на МПС,
посоката на движение, ограничението на скоростта. Съдът намира, че при
попълването на протокола е допусната неточност, като в графата,
предназначена за посочване на ограничението на скоростта, чието спазване е
било контролирано, не е отразено изрично, че това ограничение е било
въведено с пътен знак. Това обстоятелство обаче се установява както от
представената снимката на пътния знак, така и от отразеното в протокола, че
АТСС е било разположено на 200 метра от пътния знак, въвеждащ
ограничението на скоростта. Въведеното с пътен знак ограничение на
максимално допустимата скорост на движение от 50 км./час се потвърждава и
от проекта за организация на движението в процесния участък и писмото от
директора на дирекция „Управление и анализ на трафика” при Столична
община.
Времето на извършване на нарушението съгласно отразеното в
електронния фиш е в съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В
протокола е посочено, че режимът на измерване е бил стационарен - тоест
техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил,
а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е
отчитало скоростта на приближаващите автомобили.
От представеното копие на свидетелство за регистрация и справка за
собственост се установява, че собственик на заснетия автомобил е търговско
дружество „****” АД.
От приетата справка от ТРРЮЛНЦ се установи, че към 11.08.2020 г.
законен представител на дружеството- собственик на заснетия автомобил е
била ***.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице /наказаното
физическо лице/, подадена е в законоустановения преклузивен срок за
обжалване /препис от ЕФ е връчен на 23.12.2022 г., а жалбата е подадена на
05.01.2023 г. и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по
този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
5
Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш
към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.
189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална
страна съдът намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
същия съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи
образец. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш - мястото на
извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, въведена със знак В26, както и
установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане
на възможната грешка от техническото средство /последното се установява от
доказателствата по делото/.
Не може да бъде споделен доводът за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш поради това, че не конкретизирано точно
мястото на извършеното нарушение. Напротив, от прочита на електронния
фиш се установява, че същият е издаден за нарушение, извършено в гр.
София, на бул. „***” стопанство *** /тоест в района на стопанство „***”/,
като изрично е посочено, че автомобилът се е движил по бул. „***“ от
Околовръстен път към ул. „****“. Съдът намира, че мястото на нарушението е
описано пределно ясно, еднозначно, точно и конкретно, с посочване на града
и булеварда, по която се е движил заснетият автомобил, като не се изискват
прекомерни усилия от страна на жалбоподателя, за да узнае и възприеме къде
се твърди да е извършено процесното нарушение
Първото задължително условие за санкционирането с електронен фиш
е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство /без да се конкретизира стационарно или мобилно/, т.е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективният човешки фактор
Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
„Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
6
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
От събраните по делото доказателства се установи, че използваното за
установяване и заснемане на процесното нарушение техническо средство –
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от БИМ,
като устройство от този тип с фабричен номер 11743ее, с което е установено
нарушението е преминало последваща проверка на техническата му
изправност на 30.09.2019 г., поради което същото към 11.08.2020 г. е било
технически изправно и годно да установи и заснеме процесното нарушение,
поради което възражение срещу техническата годност на използваното
средство би било неоснователно.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на заснетия автомобил е била 103 км/ч., в който случай допустимата грешка
при измерването е +/- 3 % от измерената скорост, поради което отразената във
фиша скорост от 100 км./ч. е изчислена след приспадане на възможна грешка.
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена
максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при
издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като
инкриминираната скорост е намалена на 100 км./ч., т.е. отчетено е превишение
от 50 км./ч., а не от 53 км/час, което обстоятелство се явява в полза на
жалбоподателя.
В резюме от анализа на доказателствените източници се достига до
несъмнен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място със
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ее е било заснето
управление на процесния лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №
******* със скорост от 103 км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3%
от измерената скорост) при ограничение от 50 км./ч., въведено с пътен знак
В26, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на
чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 ЗДвП, като максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е била превишена с 50 км./ч.
Въпреки това съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да
бъде отменен поради следното:
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда в случаите,
когато МПС е собственост на юридическо лице, предвиденото за извършеното
7
нарушение наказание да се налага на законния му представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на съответното МПС.
От справката по партидата на „****” АД се установява, че като представляващ
дружеството в Търговския регистър е вписана ***, а жалбоподателят С. М. е
член на съвета на директорите на дружеството. Съгласно чл. 235, ал. 1 от
Търговския закон членовете на съвета на директорите, съответно на
управителния съвет, представляват дружеството колективно освен ако уставът
предвижда друго. Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ТЗ предвижда, че съветът
на директорите, съответно управителният съвет с одобрение на надзорния
съвет, може да овласти едно или няколко лица от съставите им да
представляват дружеството. Касае се за законно представителство, тъй като
представителната власт на изпълнителния член произтича от факта на
възлагане управлението на дружеството. Ето защо в случая за извършеното
нарушение е следвало да се ангажира административнонаказателната
отговорност на управителния член на съвета на директорите - ***, а не на
който и да е член на съвета на директорите. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като член на
съвета на директорите на дружеството- собственик на МПС, с което е
извършено процесното нарушение е незаконосъобразно, поради което
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143 от АПК при отмяна на обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт жалбоподателят има
право на разноски - държавна такса, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат. Същевременно съгласно разрешението,
дадено с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/2012 г. „съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка” тоест за да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
не е достатъчно то да е уговорено, а е необходимо и действително да е
заплатено.
По делото /както и при предходното разглеждане на спора от друг състав
на съда/ е представен договор за правна помощ от 03.01.2022 г., видно от който
уговореното възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя М. до приключване на производството пред СРС е в размер на
400 лева без ДДС, платими по банкова сметка. На 03.01.2023 г. е издадена и
проформа фактура на стойност 480 лева, касаеща адвокатското
възнаграждение, дължимо от жалбоподателя М.. По делото е представен и
Анекс /л. 29 от делото/ към договора за правна помощ от 03.01.2022 г., в който
8
е посочено, че тъй като уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева без ДДС е непосилно за заплащане от страна на възложителя /тоест
жалбоподателя М./ то ще бъде заплатено от „****” АД. Видно от
приобщеното платежно нареждане от 14.03.2023 г. именно дружеството
„****” АД е заплатило адвокатското възнаграждение за процесуалното
представителството на жалбоподателя М.. Следователно по делото се
установи, че жалбоподателят не е заплатил уговореното в цитирания договор
адвокатско възнаграждение тоест тези разноски не са направени от него,
поради което и не следва да му бъдат възстановени.
Наред с това е представен и договор за правна помощ от 10.06.2024 г.,
сключен между адв. *** и жалбоподателя М., касаещ процесуално
представителство на жалбоподателя във връзка с настоящото дело /образувано
след отмяна на решението на СРС постановено при първоначалното
разглеждане на делото/. Видно от чл. 5 на цитирания договор за процесуална
защита на жалбоподателя по новообразуваното /тоест настоящото/ дело е
уговорено възнаграждение в размер на 400 лева, което е заплатено в брой в
деня на сключване на договора. С оглед изложеното съдът намира, че
единствените разноски за адвокатско възнаграждение, чието извършване е
доказано от страна на жалбоподателя в производството по обжалване на
електронен фиш серия К № 3875008, издаден от СДВР /по НАХД № 1329/2023
г. по описа на СРС, НО, 6 състав и настоящото НАХД № 5366/2024 г. по описа
на СРС, НО, 108 състав/ са в размер на 400 лева, който размер не е прекомерен
и същият следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
По делото е представена от адв. *** и молба от „***” АД, /озаглавена
„списък с разноски”/, с която се претендират разноски в размер на 1 680 лева.
Разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН предвижда право на присъждане на разноски
само и единствено за страните по делото. Дружеството „***” АД не е
конституирано като страна в настоящия процес, с оглед на което и същото
няма право на присъждане на разноски, а сторените от него могат да се
претендират по реда на ЗОДОВ.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3 т. 1 от
ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3875008, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя С. Г. М., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи да заплати на С.
Г. М., ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
заплатено от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
9
в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10