№ 11438
гр. София, 01.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д. К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А
като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110162481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
С искова молба ищецът Д. К. Д. е предявил отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 439 ГПК против **********, със седалище и адрес на управление:
**********, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер
на 4523.68лв., представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 0020-160-0044-2012, сума в размер на 15.00 лева, представляваща направени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда– 20.03.2015г., до окончателното изплащане на задължението (които са
изчислени в размер на 3098.59лв. към исковата молба), както и съдебно-деловодни разноски
в размер на 90.78 лева – заплатена държавна такса, които е издаден изпълнителен лист №
5297/16.06.2015 г. по ч.гр.д. № 3104/2015 г. по описа на ВРС, XVII състав, издаден в полза
на ***********, въз основа на който било образувано изп. д. № 2021******0402124 по
описа на ЧСИ Х. Г., рег. № ****** на КЧСИ. Твърди, че вземането по изпълнителния лист е
погасено по давност, вкл. към датата на подаване на исковата молба вземането по
изпълнителния лист е недължимо, като погасено с изтичането на петгодишен давностен
срок от датата на издаване на изпълнителния лист – 16.06.2015г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения
иск за неоснователен, тъй като вземанията по изп.д. № 2021******0402124 по описа на ЧСИ
Х. Г., били дължими към датата на предявяване на исковата молба. Оспорва вземането да е
погасено по давност. Твърди, че въз основа на процесния изпълнителен лист на 09.12.2015 г.
е образувано второ изпълнително производство по и.д. № 20157790400315 по описа на ЧСИ
1
********, по което за събиране на сумите по изпълнителния лист са извършвани
изпълнителни действия, които са от естеството да прекъснат течението на давността за
същите, вкл. и на 26.02.2016г. е бил наложен запор на вземанията по банкови сметки на
длъжника. Твърди, че на 10.05.2018 г. са извършвани справки за имуществото на длъжника,
за наличие на трудови договори и дялове в търговски дружества, на 28.03.2019 г. са
извършвани справки за притежавани недвижими имоти, както и че на 29.03.2019 г. до
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с което е била прекъсната
давността. Посочва, че понастоящем архивите на ЧСИ ******** са били прехвърлени на
ЧСИ *******, поради което и с оглед продължаване на изпълнителните действия, за
събиране на вземанията по заявление на ответника е образувано изп.д. №
2021******0402124 по описа на ЧСИ Х. Г..
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото заверено копие на изп.д. № 11958/2021г. (преобразувано
изп.д. № 315/2015г. по описа на ЧСИ *************) по описа на ЧСИ *******, се
установява, че изп.д. № 315/2015г. е било образувано по молба от 09.12.2015г. от ответника
въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2015г. (издаден въз основа на влязла в сила
заповед по чл.410 ГПК), издаден по ч.гр.д. № 3104/2015г. по описа на РС-Варна, с който
ищецът е осъден да плати на ответника сумата от 4523.68лв. главница, 15лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 20.03.2015г. до изплащане на вземането, както и
440,78лв. разноски по делото. В молбата за образуване са поискани конкретни изпълнителни
действия (запор на банкови сметки), като изпълнителни действия са извършвани, както
следва: на 26.02.2016г. е изпратено запорно съобщение. След въпросното действие има
извършвани справки за проучване на имущественото състояние, без по изп.д. № 315/2015г.
да има извършвани други изпълнителни действия. С молба от 16.11.2021г. (след
преобразуване на изп.д. № 315/2015г. в изп.д. № 11958/2021г.) ответникът е поискал
връщане на изпълнителния лист.
Установява се от приетата по делото заповед № СД-04-51/11.10.2021г. на
Министерството на правосъдието, съгласно която ЧСИ ************* е починала и се
нарежда служебният архив на починалия ЧСИ да бъде предаден и прехвърлен по опис на
ЧСИ ******** на КЧСИ, като действията да се извършат от 12.10.2021г. От приетия по
делото акт за смърт № 1191/18.08.2021г. се установява, че ************* е починала на
17.08.2021г.
От приетата по делото молба вх.№ 46825/02.12.2021г. от ответника до ЧСИ Х. Г., рег.
№ ****** на КЧСИ, се установява, че е образувано изп.д. № 2124/2021г. въз основа на ИЛ
по ч.гр.д. № 3104/2015г., като в молбата за поискани извършване на изпълнителни действия
(налагане на запори).
Останали писмени доказателства са ирелевантни за предмета на делото.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното
По допустимостта:
Съдът намира, че исковата молба е частично недопустима в частта, в която се иска
признаване за установено, че не се дължат таксите по образуваното изпълнително дело,
защото разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда оспорването на вземането, което да
се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, т. е. оспорването
по този ред е само за съдебно установени вземания. Таксите и разноските в изпълнителното
производство не са установени по съдебен ред, а са последица от наличието на вземане,
което подлежи на принудително изпълнение, съответно ако се признае за установено, че не
се дължи вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело – като последица не отпада основанието за начисляването им.
В останалата част исковата молба е допустима.
По основателността:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
С оглед твърденията на страните и предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание (заповедното производство), са настъпили факти, които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право (в конкретния случай се твърди изтичане на погасителната
давност за вземания). Предвид наведените основания за недължимост на сумата, ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Спорът е концентриран върху това дали след издаване на изпълнителния лист е
изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвани
действия по изпълнение, които прекъсват погасителната давност, съответно налице ли са
основания за спиране на давността в определен период.
Изпълнителният лист е бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г.
давност за вземанията (в който смисъл е и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г.
по описа на ВКС , IV г.о.).
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане
3
и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
В конкретния случай, въз основа на издадения в полза на ответника срещу ищеца
изпълнителен лист (16.06.2015г.), с молбата за образуване на изпълнително дело
(09.12.2015г.) е поискано извършване на конкретни изпълнителни действия, което според
мотивите на цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи давността. След
образуване на изпълнителното дело са извършвани действия, прекъсващи давността –
налагане запор върху банкови сметки - 26.02.2016г. (по изп.д. № 315/2015г.). Следващото
искане за извършване на конкретни изпълнителни действия, което според мотивите на
цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи давността, е с молба вх.№
46825/02.12.2021г. от ответника до ЧСИ Х. Г., рег.№ ****** на КЧСИ. С оглед чл.3, т.1
ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г.
Съдът приема, че 5г. давност е изтекла, защото не са извършвани действия,
прекъсващи давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр. приетото в ТР 2/15 по т.д. 2/13 на
ОСГТК на ВКС, в периода от 29.02.2016г. до 01.12.2021г. (2102 дни, 5 години; 9 месеци; 3
дни), вкл. съобразявайки чл.3, т.1 ЗМДВИП, т.е. 70 дни.
Възраженията, че давността следвало да се приеме за спряла за периода от смъртта на
ЧСИ ********* до прехвърляне на служебния архив на ЧСИ ******* (17.08.2021г. до
27.10.2021г., т.е. 71 дни), защото не е имало орган, който да извършва действията по
изпълнението, съдът намира за неоснователни, доколкото не е сред изрично уредените в
императивната норма на чл.115 ЗЗД. Възражението за приложение на правилото contra non
valentem agere non currit praescriptio, който не е непознат на българското право (вкл. в
мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 / 2013 г., ОСГТК
т.10 - …ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече; така и тези в
т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК - …за да е
налице неоправдано кредиторово бездействие, което законодателят не толерира, отнемайки
възможността за принудително осъществяване на оспореното субективно право, то трябва да
е възникнало и да може да бъде упражнено, съответно – защитено), е неоснователно,
защото, за да влязат в действие конституционните принципи на справедливостта и
правовата държава, от които се извежда правилото „contra non valentem agere non currit
praescriptio“, правнотехническото въплъщение на което правило са институтите на спиране,
продължаване и възстановяване на сроковете (из мотивите на Решение № 2 от 30.03.2000 г.
по к. д. № 2/2000 г. на КС), следва титулярят на правото да е възпрепятстван от такива
обстоятелства, които го лишават въобще от действителна възможност да упражни правото
си, т.е. наличието на действителна възможност за упражняване на правото на защита е
условие за ефективността на това право. Оттук съдът приема, че ответникът не е бил
ефективно действително лишен от възможност да упражни правото, доколкото въпреки
смъртта на ЧСИ *********, в периода от 17.08.2021г. до 27.10.2021г. е можел да иска
извършване на изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело с молби, в които
се посочва конкретно изпълнително действие, което се иска за прилагането им по делото,
4
доколкото и с оглед ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС искането за изпълнително
действие прекъсва давността („Ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство“ - Решение №
127/12.07.2022г. по гр.д. № 2884/2021г. по описа на ВКС, Трето г.о.). Но дори и да се
приеме, че с оглед смъртта на ЧСИ ********* ответникът е бил ефективно лишен от
действителна възможност за упражняване на правото на защита, съответно давността е
спряла за периода от 17.08.2021г. до 27.10.2021г. (т.е. 71 дни), вкл. съобразявайки спирането
по чл.3, т.1 ЗМДВИП (13.03.2020г. до 22.05.2020, т.е. 70 дни), то пак в периода между
29.02.2016г. до 01.12.2021г. (2102 дни, 5 години; 9 месеци; 3 дни) е изтекла необходимата
5г. давност, приспадайки горните периоди от 17.08.2021г. до 27.10.2021г. и 13.03.2020г. до
22.05.2020.
По разноските:
С оглед частичното връщане на исковата молба и с оглед основателността на иска в
останалата част с право на разноски разполагат двете страни. Ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 369,1лв. за д.т. и 2000лв. за адв. възнаграждение (л.54) или общо
2369,1лв., поради което има право на разноски в общ размер на 2073,98лв. Ответникът е
доказал сторени разноски в общ размер на 1440лв. за адв. възнаграждение (л.40), поради
което има право на разноски в общ размер на 179,38лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 30519/09.05.2022г. по описа на РС-Варна, подадена
от Д. К. Д., ЕГН: **********, ********* срещу ********** ЕИК: *********, ***********,
В ЧАСТТА, в която се иска признаване за установено, че не се дължат начислените от
ЧСИ Х. Г., рег. № ****** на КЧСИ, такси и разноски по изп.д. № 2021******0402124 в
общ размер на 1149,49лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 ГПК, че Д. К. Д.,
ЕГН: **********, ********* не дължи на ********** ЕИК: *********, ***********,
сумите по изпълнителен лист № 5297/16.06.2015г., издаден по ч.гр.д. № 3104/2015г. по
описа на РС-Варна, а именно: 4523.68лв. дължима главница за изплатено застрахователно
обезщетение и сумата от 15лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
тях, считано от 20.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 440,78лв., въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп.д. № 2021******0402124, по описа на ЧСИ Х. Г., рег. № ****** на КЧСИ,
поради погасяването на сумите по давност.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК Д. К. Д., ЕГН: **********, ***********, да
заплати на ********** ЕИК: *********, ***********, разноски в общ размер на 179,38лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ********** ЕИК: *********, ***********,
да заплати на Д. К. Д., ЕГН: **********, ********* разноски в общ размер на 2073,98лв.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която се връща исковата молба, има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част решението подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6