Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 01.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шести
февруари
две хиляди и осемнадесета годИ.в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 10574 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от П.М.Р. срещу „Д.З.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 03.04.2015
г. около 17,45 часа в с.Телиш, по ул. „Г.Димитров“ срещу № 22, И.Н.В.
управлявала л.а.м. „Фолксваген Кади“ с ДК № ******. По същото време ищцата в
качеството си на пешеходка пресичала пътното платно със спокоен ход, от дясно
на ляво, косо, под ъгъл спрямо посоката на движение на автомобила. Твърди се,
че водачът В. не пропуснала пресичащата пешеходка и станала причИ.за
настъпването на ПТП. При удара ищцата паднала на земята, ударила силно главата
си и загубила съзнание.Твърди се, че вследствие на процесното ПТП на ищцата е
причинена черепно-мозъчна травма, която е довела до загуба на зрението и в
двете очи за два часа, а впоследствие до двоене на погледа при поглед встрани,
посттравматичен церебрастенен синдром. Твърди се, че от датата на ПТП и до
момента ищцата изпитва постоянно главоболие, задълбочаващо се при физическо или
психическо натоварване, световъртеж, отпадналост и лесна уморяемост, обща
потиснатост, бледост, вялост, лесна раздразнителност и непровокирана
тревожност, които симптоми не са наблюдавани при нея преди. Налице е срив в
самочувствието и тежък психически шок. Поддържа се, че водачът на л.а.м.
„Фолксваген Кади“ с ДК № ****** попада в кръга на лицата, чиято отговорност се
покрива от застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/08/114002719337, със срок на валидност от 16.11.2014 г. до 15.11.2015г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 26 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
настъпили в причинно-следствена връзка от ПТП, осъществено на 03.04.2015 г. в
с.Телиш, по ул. „Г.Димитров“ срещу № 22, виновно причинено от водача И.Н.В. при
управление на л.а.м. „Фолксваген Кади“ с ДК № ******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при „Д.З.” АД
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
BG/08/114002719337, със срок на валидност от 16.11.2014 г. до 15.11.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-03.04.2015 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт П.надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
Твърди, че предявените искове са
недопустими с оглед разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
и моли да се прекрати производството по делото.
Това възражение е неоснователно.
Съобразно §22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай-договорът е сключен
на 16.11.2014 г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за З.то, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Ответникът
не твърди страните да са уговорили нещо друго, следователно приложимия закон е
част четвърта от КЗ /отм./.
По същество оспорва исковата
претенция като неоснователна. Не оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение. Твърди се, че от описаното ПТП ищцата не е
търпял и не търпи описаните в исковата молба телесни увреди, болки и страдания.
Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача И.В.. Намира
исковата претенция за силно завишена. Въвежда възражение за съпричиняване с
твърдението, че ищцата с поведението си сама се е поставила в ситуация на
повишен риск от увреждане. Оспорва иска за лихви с твърдението за недължимост
на същите от датата на увреждането.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата депозира допълнителна искова молба, с която заявява, че поддържа изцяло
депозираната искова молба. Оспорва възраженията на ответника, заявени с
отговора му.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа всичките си
възражения, включително и за недопустимост на исковата претенция.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Адвокат О.
претендира адвокатско възнаграждение определено по чл.38, ал.2 от ЗА.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира разноски.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От
протокол за оглед на местопроизшествие от 03.04.2015 г., албум към него, намиращи
се в приобщеното към доказателствата по делото н.а.х.д. № 128/2016 г. по описа
на РС-Червен бряг, разпита на свидетелката В., както и от неоспореното от
страните заключение на САТЕ се установява, че на 03.04.2015 г. около 17,50 часа
в село Телиш, обл. Плевен по ул. „Г.Димитров“ се движел л.а.м. „Фолксваген
Кади“ с ДК № ****** в посока към с. Девенци. По същото време по десния тротоар
се движела ищцата, като пред № 22 предприела пресичане на пътното платно в
посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. След като
изминала известно разстояние, е спряла след което е продължила напред. Ударът е
настъпил на около 5-6 м от десния край на пътното платно. Ищцата е ударена от
предна част на товарния автомобил, като ударът е бил върху лявата страна на
пешеходката и зоната между емблемата и десния фар на предния капак на автомобила.
Следствие на удара, пешеходката е била отхвърлена напред, като главата е била
на мястото на установеното петно кръв. Автомобилът е отклонен наляво и е спрял.
Установява
се, че при своевременно предприемане на спиране от страна на водачката на лекия
автомобил, удар на пешеходката не би настъпил. Преди мястото на удара е
констатиран пътен знак А18-пешеходна пътека. Установява се още, че ако
пешеходката е видяла наближаващия автомобил и е продължила с престоя на място,
където е спряла, то удар не би настъпил.
Между страните
е прието за безспорно, че водачът на л.а.м. „Фолксваген Кади“ с ДК № ******
попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/08/114002719337, със
срок на валидност от 16.11.2014 г. до 15.11.2015г., сключена с ответното
дружество.
От неоспореното от страните
заключение на комплексната психиатрична и психологична експертиза се
установява, че в резултат на пътния инцидент при ищцата са възникнали негативни
емоционални преживявания довели до невротична симптоматика: диссомния, загуба
на апетит, астения, тревожност, понижено настроение. Ищцата не е консултирана
от психиатър, не е провеждано медикаментозно лечение в психиатрично заведение.
Претърпеният от ищцата инцидент е довел до адаптационна реакция, която е
нарушила обичайното й психично функциониране за известен период. Към момента
невротичната симптоматика е напълно компенсирана. Установяват се нарушения в
основните параметри на вниманието /концентрация и устойчивост/, както и
анамнезни данни за страхови преживявания в определени ситуации.
Пред настоящата инстанция е
прието заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице О., което е оспорено от
ищцата. Вещото лице сочи, че ищцата е получила черепно-мозъчна травма с открита
рана на главата вдясно челно, както и временна загуба на зрение за около два
часа. Установява се, че е предприето адекватно лечение с режим на легло,
вливания на водно-солеви разтвори, манитол, обезболяващи, ноотропни средства,
витамини. Периодът на възстановяване е около шест месеца-една година. Сегашното
състояние на ищцата е много добро и няма невъзстановени увреди. Не са налице
трайни белези по тялото на ищцата освен малък цикатрикс в областта на челото
вдясно с дължИ.2 см, който е с деликатен изглед и не е обезобразяващ.
Във връзка с оспореното заключение
на СМЕ са допуснати повторна СМЕ, изготвено от вещо лице-неврохирург и СМЕ,
изготвена от вещо лице специалист офталмолог.
От заключението на вещото лице
офталмолог д-р С.К.И. се установява, че по наличната документация няма данни за
патология в очния статус на ищцата, която да се дължи на претърпяното ПТП. При
разпита си в съдебно заседание вещото лице установява, че ищцата има зрение
100% без корекция.
От повторната СМЕ на д-р Й. се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна
травма, изразяваща се: 1. в повърхностни наранявания по главата и тялото - разкъсно-контузна рана в дясната челна
област на главата с наложени три хирургични шева, охлузвания и насинявания в
дясно зигоматични /слепоочно-скулно/, охлузване и насиняване в дясно на таза.
Тези телесни увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на
здравето, не опасно за живота за период около 20 дни, 2. Мозъчно сътресение със
степенно разстройство /помрачаване/ на съзнанието /зашеметеност, замъгленост,
сънливост, обърканост/. Липсват данни за изпадане в пълно безсъзнателно
състояние. Това увреждане също е причинило временно разстройство на здравето,
не опасно за живота. Ищцата е лекувана медикаментозно. Установява се, че при спазване
на дадените указания /изключване на възбуждащи храни и напитки, избягване на
интензивна работа на компютър и гледане на телевизия, посещение на шумни
събития и др./, възстановителният период не би трябвало да надвишава тримесечен
период, като в болшинството от случаите приключва за около месец. Няма данни за
невъзстановени увреди. Няма причини да се счита, че ще има някакви бъдещи
усложнения.
При разпита си в съдебно
заседание вещото лице д-р Й. установява също така, че по делото няма достатъчно
обективна медицинска документация, която да потвърждава диагноза
посттравматична церебрастения, също така никъде няма данни за травма на шийния
отдел, поради което и настоящият съдебен състав приема, че установените при
изследването с ЯМР от 21.07.2017 г. дискова херния и паталогична позиция в шиен
отдел на гръбначния стълб не се намират в пряка, причинно-следствена връзка с
получените при процесното ПТП травми. Видно от разпита на вещото лице измененията-малки,
вертикални вкалцявания между предните части на телата на С2-С3, С3-С4 и С4-С5 с
вид на начални костни мостове, не биха могли да се получат от травма, а се
касае за хронично дегенеративни заболявания като шипове, артритни изменения.
Има различни костни заболявания, които се проявяват в млада възраст. Този извод
се потвърждава и от показанията на вещото лице д-р О., която също сочи, че
подобни, неспецифични промени обикновено са с дегенеративен характер и че не е
налице обективен материал за сравнение от преди травмата на тези структури.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица д-р И. и д-р Й. като обективно и компетентно изготвени, чийто
заключения почиват изцяло на приетата по делото като доказателство медицинска
документация.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Л.В.Ц.-баба на ищцата, която установява, че
произшествието станало по време на пролетната ваканция на внучка й в с. Телиш,
Плевенско. Свидетелката установява, че видяла внучката си веднага след
произшествието. П. била в неадекватно състояние, невиждаща, цялата в кърви,
имобилизирана с яка на врата. П. била сложена в линейката в неадекватно
състояние. Свидетелката й задавали въпроси, които тя трудно асимилирала и не
можела да отговори. С.през цялото време от страхотни болки по цялото тяло. Появило
се мъгляво зрение, когато ищцата получила втората болка. Има белег на челото,
където трябвало да й се направят три шева. Около 2 часа ищцата нямала зрение.
След това си загубила периферното зрение и по този повод постъпила в София в
Детска очна клиника. Зрението впоследствие се възстановило, но сега когато
претовари очите й се замъглява погледа. Преди произшествието ищцата била
перфектна ученичка, спортистка.Сега казва, че няма сили да спортува, че се
чувства изтощена, често не можела да стане от леглото, защото й се повръщало,
имала болки от гръбначния стълб, където има сколиоза и шипове във врата. След
ПТП имала болки във врата, които продължават и сега. Била предписана шийна яка,
която ищцата дълго носила- повече от половин година, не постоянно. Ищцата не
можела дълго време да стои наведена, да чете на бюрото, трябвало да бъде в
легнало състояние. В настоящия момент има болки във врата и болки в гръбнака.
Главоболието не е отшумяло, продължава.
Разпитана свидетелката С.П.Ц.-майка
на ищцата установява, че дъщеря й все още продължава да се оплаква почти
ежедневно от главоболие и казва, че много я боли. Много често се оплаква от
болки във врата, че е изморена, иска да спи. На прегледа при д-р О. във връзка
с делото, на който присъствали, ищцата ясно казала, че има главоболие и я боли
врата, целия кръст и гръб. На прегледа свидетелката видяла, че П. не съумяла да
си уцели носа и леко залитнала, като си затворила очи. Вие й се свят, замаяно й
е. Поне веднъж в седмицата ми се оплаква от световъртеж. Тя казала тези неща
пред д-р О..
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Настоящият
съдебен състав намира, че с доказателствата по делото се установява безспорно
виновно поведение от страна на водача на л.а.м. „Фолксваген Кади“ с ДК № ******.
Видно от протокола за
оглед на местопроизшествие на мястото на произшествието няма очертани пешеходни
пътеки, но има пътни знаци А18 "Пешеходна пътека" и В27 "Забранени са престоят и
паркирането".
Императивната
разпоредба на чл. 119 ЗДвП задължава
водачите на МПС при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на
нея пешеходци като намалят скоростта или спрат. Мястото със сигнализирана
пешеходна пътека, е зона на повишена опасност, тъй като предполага поява на
пешеходци, които се ползват с предимство. Това изисква и повишено внимание от
страна на водачите с намаляване на скоростта.
Безспорно и с
приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че при предприето
своевременно спиране от страна на водача на лекия автомобил, удар на
пешеходката не би настъпил.
Ето защо
съдът приема за неоснователно възражението на ответника, че водачът на МПС няма
принос за увреждането на ищцата и в този смисъл липсва противоправност в
действията му.
От друга страна и с поведението си ищцата в
качеството на пешеходец, също е допринесла за настъпване на произшествието и в
този смисъл възражението за съпричиняване, заявено от ответника с отговора му
се явява основателно. Безспорно ищцата е нарушила нормата на чл.113, ал.1, т.2
от ЗДвП и забраната да не спира без необходимост на платното за движение.
Безспорно
от доказателствата по делото, включително и от показанията на свидетелката В.
се установява, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно, след което внезапно
спряла и се върнала наобратно косо.
Съдът
като прецени нарушението извършено от водача на превозното средство и
нарушението на ищцата, като прецени че в случая отговорността на водача е в
много по-голяма степен, определя принос на ищцата в размер на 2%.
С оглед
заключенията на двете СМЕ, изготвени от вещите лица д-р И. и д-р Й., съдът
намира, че в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща
се: 1. в повърхностни наранявания по главата и тялото-разкъсно-контузна рана в
дясната челна област на главата с наложени три хирургични шева, охлузвания и
насинявания в дясно зигоматични /слепоочно-скулно/, охлузване и насиняване в
дясно на таза, които телесни увреждания са причинили на ищцата временно
разстройство на здравето, не опасно за живота за период около 20 дни, и мозъчно
сътресение със степенно разстройство /помрачаване/ на съзнанието /зашеметеност,
замъгленост, сънливост, обърканост/, което увреждане също е причинило временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, адаптационна реакция, която е нарушила обичайното
й психично функциониране за известен период, нарушения в основните параметри на
вниманието /концентрация и устойчивост/, както и страхови преживявания в
определени ситуации.
За тези увреждания
ищцата ще следва да бъде обезщетена.
С
ангажираните по делото писмени доказателства ищцата не доказа главно и пълно
твърденията за получени по-тежки увреди, а именно: загуба на зрението за два
часа, двоене на очите, посттравматичен церебрастенен синдров, фонова
ретинопатия, състояние след черепно-мозъчна травма и сътресение на мозъка,
увреждания на шийни прешлени, поради което и за тези твърдени травматични
увреждания, включително и световъртеж, отпадналост и лесна уморяемост, обща
потиснатост, бледост, вялост, ищцата не следва да бъде обезщетявана.
Съдът като
съобрази доказаните травматични увреждания, обстоятелствата, че ищцата е
лекувана медикаментозно, че възстановителният период е около три месеца, че няма
данни за невъзстановени увреди, както и че няма причини да се счита, че ще има
някакви бъдещи усложнения, че към момента невротичната симптоматика е напълно компенсирана, намира, че
размерът на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от
10 000 лв.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Така определения размер
удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
Като изхожда от установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от
нея болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира,
че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Предвид горното искът за неимуществени
вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лв. и отхвърлен до
пълния претендиран размер от 26 000 лв. Така определеното обезщетение ще
следва да бъде намалено и със сумата от 200 лв. на основание чл.51, ал.1 от ЗЗД, съобразно приетия принос на ищцата, с оглед на което искът ще следва да
бъде уважен за сумата от 9 800 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто
не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по
съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
Предвид горното съдът присъжда
лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането.
По разноските в настоящия процес:
Съобразно изхода на делото,
разноски се дължат и на двете страни.
Ищцата е освободена от държавна
такса и разноски, съответно не е правила разноски, поради което не се присъждат.
Адвокат О. претендира адвокатско
възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Видно от представения договор от
03.07.2017 г. адвокат О. осъществява на ищцата безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. При материален интерес в
размер на 26 000 лв., минималният Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на основание чл.7, ал.2, т.4
възлиза на сумата от 1580 лв. От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати сума в размер на 595,45 лв., която съответства на уважената част от
иска.
Ответникът претендира единствено
разноски в размер на 100 лв.-депозит вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв., определено на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От общата сума от 550 лв. и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сума в размер на 342,63 лв., която сума е съответна на отхвърлената
част от исковете /16 200 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 392 лв., съобразно уважената част от иска, както
и сумата от 471,08 лв.-заплатено възнаграждение на вещи лица от бюджета на
съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.226, ал.1 КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД
да заплати на П.М.Р., ЕГН **********,***, с адрес за кореспонденция: гр. София,
ж.к. „********1, ет.*****, адвокат В.В.О. сумата от 9 800 лв. /девет хиляди и осемстотин лв./ представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-претърпени
болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в причинно-следствена връзка
от ПТП, осъществено на 03.04.2015 г. в с.Телиш, по ул. „Г.Димитров“ срещу № 22,
виновно причинено от водача И.Н.В. при управление на л.а.м. „Фолксваген Кади“ с
ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при „Д.З.” АД със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № BG/08/114002719337, със срок на валидност от 16.11.2014
г. до 15.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането-03.04.2015 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан искът за неимуществени вреди за разликата над 10
000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв., а на основание чл.51,
ал.2 от ЗЗД за разликата над 9800 лв. до 10 000 лв., поради приет принос.
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.В.О.,
ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 595,45 лв.
/петстотин деветдесет и пет и 0,45 лв./
ОСЪЖДА П.М.Р., ЕГН **********,***,
с адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „********1, ет.*****, адвокат В.В.О.
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗК „Д.З.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 342,63 лв. /триста
четиридесет и два и 0,63 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата
инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Д.З.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 392 лв. /триста деветдесет и два лв./ както и сумата
от 471,08 лв./четиристотин седемдесет и един и 0,08 лв./-заплатено
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда, и двете изчислени, съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: