|
|
Р Е
Ш Е Н
И Е
№2095/2.4.2018г.
гр.София, 02.04.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, гражданско отделение,
ІІ-Д въззивен състав в публично
заседание на двадесет и трети
март две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Александрова
Мл.с.Богдан
Русев
при секретаря Илияна
Коцева и прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№9731/2017г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК.
С
решение от 09.03.2017г. по гр. д. № 64492/2014г. на Софийски районен съд, 27 състав е отхвърлил
предявените
от П.С.И., против Г.М.Н. и Д.Н.Д. искове
по чл. 422 ГПК вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумата от 5
000 (пет хиляди) евро, претендирана като част от задължение за заплащане
на сумата от 50 000 евро - при падеж 15.11.2009 г., установена в т. 2,
предложение първо от споразумение от 07.09.2009 г., сключено с нотариална
заверка на подписите в гр. Русе между П.С.И., от една страна, и Г.М.Н. и Д.Н.Д.,
от друга страна, ведно с обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва върху посочената сума от деня на депозиране на заявлението в съда
(30.03.2012 г.) до окончателното погасяване, за която сума от 5 000 евро, ведно
с обезщетението за забава в размер на законната мораторна лихва от деня на
депозиране на заявлението, е издадена заповед
за незабавно изпълнение от 09.04.2012 г. по ч. гр. д. 15951/2012 г. по описа на
Софийския районен съд, 21 състав. С решението на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П.С.И., е осъден да заплати на Г.М.Н. сумата от 945,00
лв.-разноски, а на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, П.С.И., е осъден да заплати на Д.Н.Д.
сумата от 945,00 лв.-разноски.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.С.И.. Жалбоподателят твърди,
че обжалваното решение е неправилно, поради
неправилни интерпретации на събраните по делото доказателства и
извеждайки неправилни правни изводи. Излага доводи, че е неправилен извода на
първоинстанционния съд, че неправилно попълнените бланки на записа на заповед,
правят същите нищожни, предвид на това, че ответниците доброволно , с ясно
съзнание, че дължат процесните суми са написали съответните записи на заповед,
както и че съдът без да изследва подробно и да ограничи отношенията между
страните по отношение на сключения помежду им договор за заем. Моли съда да
отмени обжалваното решение и постанови
друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответниците Г.М.Н. и Д.Н.Д. оспорват
въззивната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Молят съда да
потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.
СРС
е сезиран с иск с пр.осн.чл.422 ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания
съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във
въззивната жалба /чл. 269 от ГПК/ - изложеният по – горе довод на въззивника за
нарушение на процесуалните правила и в рамките, очертани от императивните
материалноправни норми. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите
на СРС относно предявения на горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях. Страните не
спорят, че на 07.09.2009 г. в гр. Русе са подписали
споразумение , с което са приели, че ответниците Г.Н. и Д.Д. не са издължили на
ищеца П.И. сумата от 168 432,20 евро), която сума е посочена като дължима по
издадени в полза на П.И. записи на заповед; Със споразумението ответниците са се задължили
солидарно да заплатят на ищеца П.И. сумата от
168432,20 евро по следния начин: 2.1. в срок до 15.11.2009 г. - сумата от 50
000 евро по банкова сметка ***; 2.2.1
в срок до 15.01.2010 г. - сумата от 50 000 евро по банкова сметка ***; 2.3.1 в срок до 15.03.2010 г. -
сумата от 50 000 евро по банкова сметка ***; 2.4./ в срок до 15.05.2010 г. -
сумата от 18 432,20 евро по банкова сметка ***; като уговорили, че при
неспазване на посочените срокове ответниците ще дължат и неустойка. Предметът
на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, а подлежащото
на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение почл.417,
т.3 от ГПК въз основа на спогодба,
с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за
заплащане на парични суми. По своята
правна същност спогодбата по чл.365 ал.1 от ЗЗД представлява консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, при чието сключване се
пораждат правните последици, към които са насочени волеизявленията на страните,
а осъществяването на съответните престации по него са в изпълнение на поетите
задължения със спогодбата. Тъй като с нея страните решават съществуващ или
бъдещ възможен правен спор чрез взаимни отстъпки, това обстоятелство обуславя
нейния възмезден характер - всяка една от страните прави отказ от субективни
права. Правното основание (непосредствената цел на съвпадането на двете насрещни
волеизявления за удовлетворяване на правно признат интерес) на спогодбата по
смисъла на чл.26 ал.2, предл 4 от ЗЗД представлява постигане на определеност и
яснота в техните отношенията, като се разреши съществуващият между страните
правен спор. За да се постигне тази цел, спорещите могат и да се отклонят от
действителното материалноправно положение, като се съгласят да считат помежду
си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя може
да включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, както и за
частично поемане на несъществуващо задължение - арг.чл.365 ал.2 от ГПК, който
предписва, че с взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да
се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Именно за да се
разреши доброволно съществуващ или бъдещ правен спор, целта на спогодбата е да
се изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. В
предмета на тази двустранна възмездна сделка се включват правните спорове,
чието окончателно решаване страните искат да постигнат.
Въззивният съд намира също така, че
първоинстанционния съд въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства е формирал правилен правен извод, че релевираните от ответниците възражения
срещу редовността на записа на заповед, а именно: разлика в сумите изписани
словом и с цифри, посочване на ответниците едновременно като издатели и
поематели на записа на заповед са основателни, които пороци, на основание чл. 536,
ал. 1 вр. чл. 535, т. 5 ТЗ, го правят същите нищожни.
Правилно ответниците се позоват на валидно
извършени от тях плащания,а именно: с приетия по делото разходен касов ордер и четирите
платежни нареждания, с които: на
20.10.2011 г. ответникът Г. Никое е превел в полза лично на ищеца П.И. по
сметка в „И.А.Б.“ сумата от 4995,00 лв. (четири хиляди деветстотин деветдесет и
пет лева), като основание за превода е записано „частично погасяване на заем“;
на 18.11.2011 г. ответникът Г. Никое е превел в по сметка на ищеца П. сумата от
7892,10 лв., като основанието за паричния превод е записано „частично
погасяване по заем“; на 16.11.2011 г. ответникът Г. Никое е превел в полза
лично на ищеца П.И. по сметка в „И.А.Б.“ сумата от 1998,00 лв., като основание
за превода е посочено „частично погасяване на заем“, .погасяват поетите от тях със споразумителния протокол парични
задължения.
Предвид изложеното, обжалваното решение
като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззиваемите а следва да се присъдят
разноските по делото направени пред въззивната инстанция за процесуално
представителство в размер на по 500лв. за всеки от тях.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 09.03.2017г.
по гр. д. № 64492/2014г. на Софийски
районен съд, 27 състав.
ОСЪЖДА П.С.И.,
ЕГН **********, да заплати на Г.М.Н., ЕГН **********, сумата 500лв.-разноски на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА, П.С.И.,
ЕГН **********, да заплати на Д.Н.Д., ЕГН **********, сумата 500лв.-разноски на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.