№ 177
гр. Велико Търново, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д. ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500167 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес град
Елена, **********, чрез пълномощник по чл.32 т.2 от ГПК – К. Г. Т., срещу Решение №
21/14.02.2025г. по гр.д. № 414/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е
отхвърлен предявеният от нея срещу Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд –
Велико Търново иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.2в от ЗОДОВ за
солидарно заплащане на сумата от 33 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 471/2024г. по описа на
Районен съд – Велико Търново в разумен срок и нарушение на принципа на
безпристрастност при разглеждане на делото, съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от датата на забава –
19.09.2023г. до окончателното плащане. Жалбоподателят счита първоинстанционното
решение за недопустимо, респ. неправилно поради нарушения на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Излага, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ участието в процеса на прокурор като главна
страна – необходим другар на държавните учреждения /ищци или ответници/, е
задължително с оглед защита на държавния интерес, поради което с оглед разясненията,
дадени в т.6 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, не е достатъчно
само уведомяването, а е необходимо постановяването на нарочен съдебен акт за
конституирането му, какъвто в производството пред първата инстанция не е постановяван.
Намира направеният анализ за повърхностен поради необсъждане на всички наведени от
страните доводи и възражения, както и на събраните доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност. Липсата на излагане на фактически констатации, касаещи целия период на
производството, което е висящо и не е приключило и чиято неразумна продължителност се
твърди, водело до необоснованост на обжалвания съдебен акт, съответно до неправилно
приложение на критериите, заложени в разпоредбата на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ. Твърди
изготвянето на непълен и неточен доклад по делото досежно разпределената
доказателствената тежест и недаване указания на страните за кои посочени от тях факти не
сочат доказателства. Излага, че по аргумент от разпоредбата на чл.162 ГПК, когато искът е
установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът е
длъжен да го установи служебно, което първостепенният съд не е сторил. Излага
съображения за допуснати от Окръжен съд-Велико Търново процесуални нарушения,
изразяващи се в отказа му да събере съществени доказателства, а именно гласни
доказателства, както и неизлагането на мотиви за това. Навежда доводи за неправилност на
обжалваното решение, доколкото било налице основание за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК
на съдията-докладчик от разглеждане на делото, престиращ своя труд в орган на съдебната
власт, срещу който жалбоподателката е предявила иск, предмет на разглеждане по гр.д. №
513/2024г. и гр.д. № 111/2025г., и двете по описа на Окръжен съд-Габрово. Прави искане за
обезсилване на обжалваното решение, респ. неговата отмяна и връщането му на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав, евентуално вместо него
постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълния й предявен
размер.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите страни – Районен съд – Велико Търново и
Окръжен съд – Велико Търново, са подали отговори на въззивната жалба. В същите са заели
становища за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу
първоинстанционния съдебен акт. Считат, че същият е правилен и следва да бъде потвърден.
Въззиваемият Районен съд – Велико Търново прави искане за присъждане на разноски за
процесуално представителство във въззивното производство.
Жалбоподателката не се явява лично или чрез своя процесуален представител в
съдебно заседание.
Въззиваемите страни поддържат в писмен вид позициите си по спора. Окръжен съд-
Велико Търново прави искане за присъждане на разноски за процесуално представителство
във въззивната инстанция.
Апелативна прокуратура-Велико Търново, чрез прокурор Румяна Ирманова, заема
становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на
първоинстанционното решение. Моли същото да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост. С оглед на това, въззивният съд счита, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество и правилно.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Х. Г. срещу
Районен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Велико Търново с правно основание чл.2б
ал.1 вр. чл.2в от ЗОДОВ, в която ищцата изложила твърдения, че подала искова молба за
обезвреда пред Районен съд-Елена, насочена срещу същия съд, въз основа на която на
18.09.2023г. било образувано гр.д. № 300/2023г. С Определение № 243/19.09.2023г. същото
било изпратено на основание чл.7 ал.2 от ЗОДОВ на Окръжен съд-Велико Търново, в който
2
съд било образувано под № 757/2023г. С Определение № 1034/12.10.2023г. същото било
изпратено на Районен съд-Велико Търново, където било образувано под № 3102/2023г., с
Определение № 2462/22.11.2023г. отново било изпратено на Окръжен съд-Велико Търново.
Образувано било гр.дело № 963/2023г. и с определение, обективирано в Протокол от
проведено на 31.01.2024г. съдебно заседание делото било изпратено за разглеждане на
Районен съд-Велико Търново. Образуваното там гр.дело № 471/2024г. било прекратено пред
този съд и изпратено с определение от открито съдебно заседание на 31.05.2024г. на
Окръжен съд-Велико Търново. Въпреки посоченият от ответника електронен адрес,
връчването на книжа се извършвало на хартиен носител и в нарушение на чл.46 ал.3 вр.
чл.42 ал.1 от ГПК. Проведени били повече от пет открити съдебни заседания, предстояли
още минимум две такива, както и назначаване на експертиза, като е изминал срок повече от
шест месеца и делото продължава да е висящо. Твърди, че в резултат на нарушаване на
принципа на разумната продължителност на производството е претърпяла и продължава да
търпи душевни болки и страдания. Уточнява, че ангажира солидарната отговорност на
ответните съдилища, тъй като в производството били нарушение гаранциите на чл.6 § 1 от
ЕКПЧОС, тъй като производството по предявения иск било образувано преди образуване на
производството пред Районен съд-Велико Търново и Окръжен съд-Велико Търново. Излага
твърдения за нарушаване на принципа на безпристрастност при разглеждане на делото, след
изменение на иска и изпращането му на основание чл.7 ал.2 ЗОДОВ, тъй като определеният
в Окръжен съд-Велико докладчик бил състудент на административния ръководител на
Районен съд-Елена, бил родом от град Елена и състудент с другия магистрат в същия съд.
Освен това бил докладчик в основното производство пред въвззивната инстанция между нея
и „Енерго - Про Продажби“ АД, при което следвало да ревизира сам себе си. Твърди, че
същият веднъж се отстранил от разглеждане на друго производство - по в.гр.д.№ 664/2023г.
на Окръжен съд – Велико Търново, но участвал в съдебния състав по друго дело, за което
ищцата предявила иск по чл.2 В ЗОДОВ. Твърди, че още на твърде ранен етап от исковото
производство не била спазена гаранцията на чл.6 §1 ЕКПЧОС за разглеждане на делото в
разумен срок и от безпристрастен съд. Поради това направила искане за осъждане на
ответниците солидарно да й заплатят сумата от 33 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, последица то нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок и нарушение на принципа на
безпристрастност, съгласно чл.6 §1 от ЕКПЧОС, по гр.д.№ 471/2024г. по описа на Районен
съд – Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на забава – 19.09.2023г. до
окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Районен съд-Велико
Търново, в който се оспорва предявения иск. Не оспорва факта на образуване на гр.д. №
471/2024г. по описа на съда по предявена искова молба на Д. Х. Г., но оспорва същото да е
разгледано в неразумен срок. Изложени са твърдения, че делото е постъпило в съда на
05.02.2024г., било разгледано в четири открити съдебни заседания, две от които били
отложени по молба на процесуалния представител на ищцата. Преди последното съдебно
заседание ищцата направила изменение на размера на предявения иск, което наложило с
протоколно определение от 31.05.2024г. делото да бъде прекратено и изпратено по
подсъдност на по-горния по степен съд. Твърди, че в случай, че е допуснато някакво
забавяне, то се дължи изцяло на поведението на процесуалния представител на ищцата.
В същия срок е подаден отговор на исковата молба от втория ответник – Окръжен съд
– Велико Търново, в който се заема становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва да е налице неразумна продължителност на соченото производство. Твърди, че гр.д.
№ 757/2023г. било образувано на 02.10.2023г. и прекратено на 12.10.2023г. или делото било
висящо за период от десет дни, който период не можело да бъде счетен за неразумен. Сочи,
че производството по гр.д. № 963/2023г. било образувано на 11.12.2023г., проведено било
открито съдебно заседание за 18.01.2024г., в което то било прекратено, като общата
3
продължителност на делото била приблизително един месец. Твърди, че всички актове по
движение и администриране на делото били постановявани в кратки срокове. Оспорва
твърденията на ищцата да е търпяла и да продължава да търпи неимуществени вреди,
намиращи се в пряка причинна връзка с висящността на производството.
За да отхвърли исковата претенция, Окръжен съд – Габрово приел, че установената
продължителност на разглеждане на делото пред ответните съдилища не обосновава извод
за нарушение на разумния срок за разглеждането му и за нарушение на норми от правото на
ЕС при извършване на което и да било действие от тях, поради което за ищцата не е
възникнало правото на обезщетение по чл.2б ал.1 вр. чл.2в от ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
На 18.09.2023г. в Районен съд – Елена постъпила ИМ на Д. Х. Г. срещу Районен съд –
Елена с посочено в нея правно основание чл.2б от ЗОДОВ с цена на иска 33 000 лв. С
Определение № 243/19.09.2023г., на основание чл.104 т.4 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 ЗОДОВ,
производството по делото било прекратено и изпратено за разглеждане на Окръжен съд-
Велико Търново.
На 02.10.2023г. същото постъпило в Окръжен съд-Велико Търново, като на същата дата
било образувано гр.д. № 757/2023г. С Определение 1034/12.10.2023г. производството по
дело било прекратено и същото изпратено на Районен съд-Велико Търново, тъй като след
постановяване на прекратителното определение на Районен съд-Елена, но преди влизането
му в сила, била депозирана молба от ищцата за изменение размера на исковата претенция
чрез намаляването й от 33000 лв. на 300 лв. На 25.10.2023г. в Районен съд-Велико Търново
било образувано гр.д. № 3102/2023г., по което с два поредни акта от 27.10.2023г. и
02.11.2023г. на съдията-докладчик исковата молба е оставяна без движение поради
констатирани в нея нередовности, след което с разпореждане от 03.11.2023г. е разпоредена
размяна на книжа по чл.131 ГПК. С Определение № 2462/22.11.2023г. производството било
прекратено и делото изпратено на Окръжен съд-Велико Търново съобразно правилата на
родовата подсъдност поради изменение размера на исковата претенция на сумата от 33 000
лв. с молба от 20.11.2023г., уточнена с молба от 21.11.2023г. На 11.12.2023г. е образувано
гр.д. № 963/2023г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново. На 13.12.2023г. е проведено
подготвително заседание по чл.140 ГПК, делото насрочено за открито съдебно заседание на
18.01.2024г. и изготвен проект за доклад. На посочената дата заседанието е проведено, но в
същото производството е прекратено и делото изпратено за разглеждане от Районен съд-
Велико Търново поради изменение на размера на предявения иск на сумата от 6 000 лв.
На 05.02.2024г. в Районен съд – Велико Търново е образувано гр.д. № 471/2024г. На
09.02.2024г. делото е насрочено за 14.03.2024г. На посочената дата е проведено откритото
съдебно заседание, но не е даден ход на делото поради наличието на препятствие на
процесуалния представител на ищцата да се яви – представено било медицинско
удостоверение, в което е посочено, че лицето страда от заболяване, което не позволява
явяването му пред органи на съдебната власт за периода до 20.03.2024г. делото е отложено
за 05.04.2024г. Междувременно на 18.03.2024г. постъпило искане от ищцата за отвод на
съдията – докладчик, оставено без уважение и молба за бавност от нея от същата дата
поради непроизнасяне по искането за отвод. Насроченото за 05.04.2024г. отново не е
проведено поради неявяването на пълномощника на ищцата по причина заболяване, за което
му е предписано лечение при домашен стаен режим от 21.03.2024г. до 19.04.2024г.
Болничният лист бил издаден на 22.03.2024г. и представен по делото на 29.03.2024г. Делото
е отложено за 26.04.2024г. На посочената дата е проведено открито съдебно заседание с
участието на процесуалния представител на ищцата и със събирането на писмени и гласни
доказателства, като същото е отложено за събирането на писмени доказателства по искане
на пълномощника на ищцовата страна. Делото е отложено за 31.05.2024г., на която дата е
проведено съдебно заседание, в което производството е прекратено поради изменение
4
размера на предявения иск чрез неговата увеличаване на сумата от 33 000 лв.
На 18.06.2024г. в Окръжен съд – Велико Търново е образувано гр.д. № 524/2024г.
Първоначално определеният съдия докладчик се е отвел от разглеждане на делото и то е
разпределено на друг докладчик. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 30.09.2024г., когато е обявено за решаване. На същата дата е постановено
съдебно решение, с което предявеният иск е бил отхвърлен. Против постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от ищцата.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата и настоящата инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ и чл.2в ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, както и от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ и чл.2в
ал.1 т.2, исковете се разглеждат по реда на ГПК, като при първия иск съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи. Посочените
в тази разпоредба обстоятелства, относими към извода имали допуснато нарушение на чл.6 §
1 от КЗПЧОС, са общовалидни, извлечени от
практиката на ЕСПЧ, като тяхното изброяване в закона не изключва преценката и на други
обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния случай и имат
значение за правилното решаване на спора, стига те да не противоречат, да изключват или да
ограничават установените в практиката на ЕСПЧ критерии. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да съобрази установените от националното право правила, в
конкретния случай разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Прилага се принципът на пълно
обезщетение за вредите, причинени от неразумната продължителност на съдебното
производство. В случай, че бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко
съдилища, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само
срещу един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за частта,
съобразно неговия принос.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ предполага
установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка
причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна в съдебно
производство на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
Конвенцията е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди. Съгласно трайната
съдебна практика, относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че
неразумната продължителност на производството причинява такива /в този смисъл
Определение № 50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о., Решение
№ 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., ІV гр. о. на ВКС/. Фактическият състав на
отговорността на държавата по чл.2в от ЗОДОВ обхваща нарушение на норма от правото на
ЕС, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка
между него и причинените вреди.
В процесния случай, в деня на постъпването на исковата молба на Д. Х. Г. срещу
Районен съд-Елена в Районен съд-Елена е образувано гр.д. № 300/2023г. по описа на
ответния съд, определен е бил съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение
на делата, който на следващия ден е постановил своя акт за прекратяване на производството
и изпращането му подсъдност на Окръжен съд-Велико Търново поради посочената от
ищцата цена на предявения от нея иск. Така последователно са образувани и съответно
5
прекратявани производствата по две дела на ВТРС и на ВТОС поради изменение размера на
предявения иск от страна на ищцата чрез неговото намаляване, съответно увеличаване по
размер. Това наложило прехвърляне на делото от един в друг съд, докладването му за
образуване и разпределение на административния ръководител, съответно докладване на
определения съдия-докладчик и постановяване на всеки от съдебните актове, изпращането
им на страните и свързаното с това изтичане на сроковете за обжалване, за което е било
необходимо технологично време. Два пъти процесуалният представител на ищцата е ставал
причина за отлагане на гр.д. № 471/2024г. по описа на ВТРС поради заболяване,
непозволяващо му да се яви пред органите на съдебната власт, като вторият път тази
невъзможност е продължила един месец. Съдебните актове по посочените по-горе дела са
постановявани в изключително кратки срокове, а крайният съдебен акт по същество на
спора – в деня на обявяване на делото за решаване.
Така установените обстоятелства обосноват извод за своевременност и ритмичност на
извършваните от съда действия по делото. С оглед на това не е допуснато нарушение на
правото на ищцата по чл.6 § 1 от КЗПЧОС, нито нарушение на норми от правото на ЕС от
страна на ответните съдилища. Твърденията на същата за неразумна продължителност на
развилото се пред ответните съдилища съдебно производство и допуснато нарушение на
принципа за безпристрастност са недоказани в процеса и се опровергават от събраните по
делото писмени доказателства, извършените процесуални действия и установената им
хронология.
Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за допуснато от
първостепенния съд нарушение на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ. С определението си при подготовка
за разглеждане на делото в съдебно заседание съдът е постановил призоваването на
прокурор от Окръжна прокуратура – Габрово, на който е връчил препис от ИМ и
уточненията към нея. С оглед на това, всички дължими процесуални действия по
осигуряване участието на прокурор в производството пред първата инстанция са извършени,
а проведеното съдебно заседание по делото също е протекло с участието на прокурор.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката и за допуснато нарушение на
чл.146 ГПК поради изготвянето на непълен и неточен доклад по делото. Съдът е изготвил
проект за доклад по делото, съобщен на страните и съдържащ правнорелевантните факти по
основанието на иска, възраженията на ответника, правната квалификация на иска,
разпределение на тежестта на доказване според твърденията на страните, обявен за
окончателен.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за неправилност на обжалваното
решение с доводи за липса на отвод, а наличие на основание за такъв по чл.22 ал.1 т.6 от
ГПК на съдията-докладчик от разглеждане на делото. Посочената разпоредба визира като
основание за отвод съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно
съмнение в безпристрастността на съдията. То е условно по своя характер и подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. На съда е служебно известно обстоятелството на
образувани дела по предявени от жалбоподателката искове по ЗОДОВ срещу редица
съдилища, включително и Окръжен съд – Габрово, където съдията-докладчик в
първоинстанционното производство престира своя труд. Изложеното не съставлява само по
себе си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и
безпристрастност. С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на съда,
породено от сочените от нея обстоятелства, е неоснователно по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 6
ГПК, още повече, че същата не твърди спрямо нея да е процедирано по начин, поставящ под
съмнение разглеждането на спора и постановяването на решение само и единствено въз
основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъдат събрани
6
съществени доказателства, а именно гласни доказателства, както и неизлагането на мотиви
за това. С цел доказване претърпени от ищцата от твърдяния специален деликт
неимуществени вреди същата е поискала двама свидетели при режим на призоваване, като
на основание чл.159 ал.2 от ГПК е допуснат един от тях. Съдът е указал на страната да
посочи имената и адреса за призоваване на допуснатия свидетел в срок най-късно в първото
по делото съдебно заседание, което тя не е сторила, поради което съдът не е извършил
призоваване и е отменил определението си за допускането му. С оглед на това не може да се
приеме, че е налице соченото от въззивницата нарушение на процесуалните правила.
Ето защо, предвид изложеното по-горе, настоящият въззивен състав споделя напълно
изводите в обжалваното решение, че не е налице необосновано забавяне на воденото пред
ответните съдилища производството, поради което не е налице нарушение на правото на
ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
Конвенцията, нито установено нарушение на норми от правото на ЕС, в причинно-
следствена връзка с което тя да е претърпяла вреди. С оглед на това предявеният иск с
правно основание чл.2б ал.1 вр. чл.2в от ЗОДОВ се явява недоказан по основание и като
такъв подлежи на отхвърляне, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата от
19.09.2023г. до окончателното изплащане.
Като е достигнал до идентичен правен резултат, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на жалбоподателя не се следват разноски.
Ответните по жалбата страни – Районен съд-Велико Търново и Окръжен съд-Велико
Търново са направили искане за присъждане на разноски, което съдът намира за
основателно. Въззиваемият ВТРС е бил представляван по делото от съдия от състава на
съда, а ВТОС от съдебен помощник, в качеството им на правоспособни юристи. С оглед
това, в полза на всяка от ответните по жалбата страни - Районен съд – Велико Търново и
Окръжен съд – Велико Търново следва да бъде присъдена сумата от по 100 лв. за
възнаграждение на процесуалните представители по пълномощие, определено на основание
чл.37 от ЗПП във вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/14.02.2025г. по гр.д. № 414/2024г. по описа на
Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес град Елена, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Районен съд-Велико Търново сумата от 100 /сто/ лв., представляваща
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК за процесуално представителство във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес град Елена, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Окръжен съд-Велико Търново сумата от 100 /сто/ лв., представляваща
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК за процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8