Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….02.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II-„А”
въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева,
въззивно гражданско дело № 12457
по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство реда на гл. чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на „С.П.“ ЕООД срещу решение от 09.07.2018г., постановено по гр.д. №
82184/2017г. на СРС, 58 състав, с което първоинстанционният съд e осъдил дружеството – жалбоподател да заплати на „К.К.“ АД, на основание чл. 309 ТЗ вр.
чл. 92 ЗЗД вр. т.6.1 от предварителен договор за
покупко-продажба и строителство от 16.02.2017г., сумата 9 025. 38 лв. –
неустойка за забава от 87 дни за периода 01.07.2017г. – 25.09.2017г., ведно със
законната лихва от 21.11.2017г. и е присъдил разноски в полза на ищеца в размер
на общо сумата 1111 лв.
Въззивникът – ответник „С.П.“ ЕООД обжалва решението изцяло, с
оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди, че са налице
предпоставките на чл. 6.3. от договора за изключване на отговорността му за заплащане
на неустойка за забава, поради действия на трети страни – извършена грешка от
правоспособно лице по Закона за кадастъра и имотния регистър, на което е било
възложено нанасяне на границите на сградата, която е довела до забавяне на
целия последващ процес по прехвърляне на обектите в
сградата, както и неизпълнение на задължения на съответните дружества за
присъединяване към водоснабдителната, кантализационната
и електроразпределителна мрежи. Поддържа, че не е налице негово виновно
неизпълнение на договора, поради което не дължи процесната
неустойка. Поради изложените съображения, моли настоящата инстанция да отмени
първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ищец, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че по делото не е
доказано от ответника, че забавата се дължи на действия „ЧЕЗ Р.“ АД, тъй като
срокът за въвеждане в експлоатация на съоръженията за електроразпределителното
дружество е 8 месеца от издаване на разрешението - 27.07.2017г. Отделно твърди,
че ответникът не е доказал, че е заплатил своевременно цената за присъединяване
на сградата към електроразпределителната мрежа. Излага съображения, че не са
налице предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за забавено
изпълнение. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно. Претендира
разноски.
Софийският
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира,
че решението е частично неправилно.
Предявен е иск за заплащане на сумата 9 025. 38 лв. –
неустойка за забава, дължима на основание чл. 6.1. от предварителен договор от
16.02.2017г. за покупко-продажба на недвижим имот и строителство за периода
01.07.2017г. – 25.09.2017г.
По делото е безспорно установено, че с цитирания
предварителен договор, ответното дружество, в качеството на продавач, е поело
задължение да построи описания в договора недвижим имот – апартамент № 3, да
извърши строителните работи за целия жилищен комплекс и апартамента в
съответствие с одобрения проект и да прехвърли на ищеца, в качеството на
купувач, собствеността на апартамента с издадено разрешение за ползване.
Съгласно чл. 3.1 от договора, продавачът се задължава да предаде апартаментите
с разрешение за ползване до 30.06.2017г., като при липса на друго уговорено, е
посочен нотариус, пред който да се явят за сключване на окончателния договор на
30.06.2017г. – чл. 3.2. Съгласно чл. 3.3
от договора, купувачът има право да изиска, а продавачът е длъжен да прехвърли
собствеността и преди издаване на разрешение за ползване или акт образец 16. В
случай, че продавачът не изпълни в срок задълженията си, посочени в чл. 3.1. и
3.3 от договора, дължи неустойка в размер на 0. 05 % за всеки ден забава върху
стойността на апартамента, но не повече от общо 10 %.
Съгласно чл. 6.3 от договора, никоя от страните няма
да дължи обезщетения за закъснения, причинени от непреодолима сила, включително
военни действия, природни бедствия, държавни декрети, криминални действия на
трети страни, забавяния, причинени от трети страни и др.
Установява се от представеното по делото писмо от „Г.“
ООД – изпълнител по сключен с ищеца договор за геодезическо
заснемане на процесната сграда и изготвяне на схеми
на самостоятелните обекти, както и от удостоверение за неприемане на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 15.06.2017г., че ищецът
е уведомен на 20.06.2017г., че АГКК е върнала изготвените от „Г.“ ООД документи,
поради допусната техническа грешка от техен служител при нанасяне границите на
сградата, като готовите схеми ще бъдат забавени около 40 дни.
С констативен протокол от 30.06.2017г. на нотариус Е.е
констатирано, че на посочената дата двете страни са се явили в нотариалната
кантора съгласно уговореното в предварителния договор, като представителят на
ответното дружество е заявил, че сградата е изградена в груб строеж, но няма
издадено разрешение за ползване, като са описани констатациите по-горе досежно допусната грешка в кадастралното нанасяне.
По делото е представена схема на процесния
самостоятелен обект, издадена от АГКК – СГНН – Павлово на 14.07.2017г.
От писмо изх. № СО –ООС-5299/23.05.2017г., изходящо от
ЧЕЗ Разпределение България АД и адресирано до ищеца се установява, че
електроразпределителното дружество заявява изрично наличие на обективна
невъзможност по смисъла на чл. 81 ЗЗД да изпълни сключения с ищеца договор от
02.07.2015г. за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на процесната сграда, поради възпрепятстване на служители на
дружеството от лице, което заявява претенции за собственост върху част от
трасето на кабелната линия. В писмото подробно са описани действия на лицето Г.Д.Г.
по неправомерно фактическо спиране на работата на разпределителното дружество,
включително и чрез извикан екип на телевизионното предаване „Господари на
ефира“ на 07.02.2017г., както и неправомерни негови действия на 10.04.2017г. и на 09.05.2017г., съответно са
описани подробно предприети от ЧЕЗ Разпределение АД искания за съдействие на
органите на МВР за преустановяване действията на това трето лице.
По делото е
безспорно, че процесният апартамент е прехвърлен от
ответното дружеството на ищцовото на 07.08.2017г. с
договор, сключен с нотариален акт № 175/2017г. на нотариус Е., в който сградата
е описана като построена в груб строеж.
На 08.09.2017г. е издаден констативен акт, образец 15
за установяване годността за приемане на строежа, представляващ външно
електрозахранване с кабели за нов трафопост за процесната
жилищна сграда, а на 26.09.2017г. е издадено разрешението за ползване на
сградата.
За уважаване на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, следва да
се установи по делото наличието на конкретна неустоечна
клауза, респ. настъпването на уговорените от страните условия за реализиране
отговорността на неизправната страна.
По делото е безспорно, че ищецът е изправна страна по
договора и има право да претендира процесната
неустойка.
Спорният въпрос по делото е наличието на обективна
невъзможност по смисъла на чл. 81 ЗЗД вр. чл. 6. 3 от
договора, на която се позовава ответното дружество.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите в
обжалваното решение, че клаузата „забавяния от трети страни“ е с неясна
формулировка. Освобождаването на длъжника от отговорност за договорно
неизпълнение поради обективни причини е предвидено в закона /чл. 81 ЗЗД/,
поради което предвидената в договора клауза е ясна и изцяло приложима, при
съответно пълно насрещно доказване на твърдените обстоятелства.
Процесната неустойка се претендира общо за периода 01.07.2017г. –
25.09.2017г. за забавено изпълнение от страна на ответното дружество на две задължения
- по чл. 3.1. и по чл. 3.3 от договора. Задължението по чл. 3.3 за нотариално прехвърляне
на собствеността е изпълнено на 07.08.2017г., поради което за периода 07.08.2017г.
– 25.09.2017г. въобще не е налице забава
на ответника досежно това задължение. По отношение на
задължението по т. 3.1. за прехвърляне на имота с разрешение за ползване е
налице забава на ответника за целия процесен период.
Забавата на ответника по отношение на задължението по
чл. 3.3 за нотариално прехвърляне на имота за периода 30.06.2017г. –
07.08.2017г. се дължи на извършената от
служител на „Г.“ ООД грешка при нанасянето границите на сградата. Неоснователен
е довода на въззивника, че тази грешка обосновава приложението на чл. 81 ЗЗД.
Когато причината за забавено изпълнение са действия на подизпълнители на
длъжника /каквото е „Г.“ ООД/, по отношение на които длъжникът може да упражни
контрол, не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 81 ЗЗД. Такава би
била налице при действие или бездействие на административен орган например, но
в случая грешката при кадастралното нанасяне на сградата не е нанесена от служител на АКГГ, а от
служител на подизпълнител на длъжника – ответник. Това неизпълнение касае
отношенията по договора за „Геодезическо заснемане на
сграда и изготвяне на схеми на самостоятелни обекти“ в процесната
сградата между ищеца и „Г.“ ООД, но не може да рефлектира в правната сфера на
ищеца чрез освобождаване на ответника от отговорност по процесния
договор от 16.02.2017г. Освен това ответникът е търговско дружество и неговата
отговорност като търговец е квалифицирана спрямо отговорността по гражданското
право. Ето защо по отношение на задължението за нотариално прехвърляне на имота
за периода 30.06.2017г. – 07.08.2017г. е налице забава на ответника, за която
са налице предпоставките за присъждане на неустойка в полза на ищеца, респ. не
са налице действия или бездействия на административен орган или други трети
лица, които да освободят ответника от отговорност. Уговорената за всеки ден
забава неустойка е в размер на по 0,05%
върху цената – 207 466. 63 лв. Изчислена по този начин, дължимата от продавача
неустойка е в размер на 103. 73 лв. на ден. Предвид изложеното, искът за
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението по чл.3.3 от договора за
периода 01.07.2017г. – 07.08.2017г. е основателен за сумата общо 3 838. 01 лв.
/за 37 дни забава/. За останалия процесен период
искът за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението по чл.3.3 е
неоснователен поради липса на забава, респ. изпълнение на задължението.
По отношение на забавата за изпълнение на задължението
по чл. 3.1 от договора съдът намира, че по делото е доказана невиновна
невъзможност за изпълнение на ответника по смисъла на чл. 81 ЗЗД вр. чл. 6.1. от договора. Констатациите в горецитираното писмо от 23.05.2017г., изходящо от „ЧЕЗ
Разпределение“ АД, не са опровергани от други доказателства по делото и
съгласно същите, причина за забавянето в присъединяването на сградата към
разпределителната електрическа мрежа, е действие на трето лице, а не действия
на страните по договора за присъединяване от 02.07.2015г. Доводите в отговора
на въззивната жалба в тази връзка за неизправност на ответника по договора за
присъединяване са неоснователни и недоказани. Не се налага различен извод и с
оглед удостовереното в констативния акт - образец 15/08.09.2017г. , тъй като в
същия липсват констатации, сочещи на неизпълнение на ответното дружество.
Забавеното изпълнение на задължението на ответника по чл. 3.1 от договора за издаване на разрешение за
ползване е в причинно –следствена връзка с действия на трето лице, а не поради
действия или бездействия на ответника или „ЧЕЗ Разпределение“ АД, както се
поддържа от въззиваемия – ищец.
Ето защо искът по чл. 92 ЗЗД за разликата над сумата 3838. 01 лв. до пълния
предявен размер и за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението по
чл.3.1 от договора е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че
жалбата е частично основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта за уважаване на иска за разликата над
сумата 3838. 01 лв. до пълния предявен размер и вместо него постановено друго
за отхвърляне на иска, а в останалата част за уважаване на иска до размера на
сумата 3 838. 01 лв. решението следва да бъде потвърдено. Решението следва
да бъде отменено и в частта за присъдените разноски над сумата 472. 45 лв.
до пълния присъден размер от 1 111 лв.
При този изход на спора, на въззивника – ответник
следва да се присъдят претендираните и доказани
разноски за настоящата инстанция в общ размер на сумата 439. 98 лв. /държавна
такса и адвокатско възнаграждение/ и сумата 574. 35 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
На въззиваемия – ищец следва да се присъдят претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на
сумата 318. 93 лв. – съответна част от заплатеното в общ размер от 750 лв.
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
въззивника е неоснователно, тъй като размерът не надвишава минималния по чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 4/2004г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения.
С оглед търговския характер на спора поради качеството
на страните и цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, пр. 1 ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 09.07.2018г., постановено по гр.д. № 82184/2017г.
на СРС, 58 състав в ЧАСТТА, с която е осъден ответника „С.П.“ ЕООД да заплати
на „К.К.“ АД на основание чл. 309 ТЗ вр. чл. 92 ЗЗД вр. т.6.1 от
предварителен договор за покупко-продажба и строителство от 16.02.2017г., разликата
над сумата 3838. 01 лв. до пълния
предявен размер от 9 025. 38 лв., както и разликата над сумата 472. 45 лв. до пълния присъден размер от 1 111 лв. –
разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.К.“ АД,
ЕИК ******срещу „С.П.“ ЕООД, ЕИК ******иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. т.6.1 от предварителен договор за покупко-продажба и
строителство от 16.02.2017г. за разликата над сумата 3838. 01 лв. до пълния
предявен размер от 9 025. 38 лв., ведно със законната лихва от 21.11.2017г.,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.07.2018г., постановено по гр.д. №
82184/2017г. на СРС, 58 състав в останалата част за уважаване на иска с правно основание
чл. 309 ТЗ вр. чл. 92 ЗЗД вр.
т.6.1 от предварителен договор за покупко-продажба и строителство от
16.02.2017г. до размера на сумата 3 838.
01 лв. - неустойка за забава за периода 01.07.2017г. – 07.08.2017г. за
неизпълнение на задължението по чл. 3.3 от предварителен договор за
покупко-продажба и строителство от 16.02.2017г., ведно със законната лихва от
21.11.2017г
ОСЪЖДА „С.П.“ ЕООД, ЕИК ******да заплати на „К.К.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
318. 93 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „К.К.“ АД, ЕИК ******да
заплати на „С.П.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 439.
98 лв. – разноски за въззивното
производство и сумата 574. 35 лв. –разноски за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.