Решение по дело №155/2010 на Административен съд - Габрово

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 177

 

гр. Габрово, 07.01.2011 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в публично заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря Катя Николова и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 155 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

             Със Заповед № РД-18-21 от 12.05.2010 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ – гр. София на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ са одобрени кадастрална карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ за землището на гр. Трявна и селата Генчовци, Койчовци и Рашовите /без територията на жп гара Трявна/, община Трявна, област Габрово.

             Посочената заповед се оспорва пред настоящата съдебна инстанция от Р.Н. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. И.Ш. ***, в частта  й относно поземлен имот № 56304.507.2, находящ се в с. Генчовци, община Трявна, област Габрово. Оспорващата твърди, че като законен наследник на баща си Н. Г. Н., бивш жител ***, е собственик на недвижимия имот с № 56304.507.2 в с. Генчовци, целият с площ от 2730 кв. м. С Решение № 33 от 22.02.1993 година на Поземлена комисия – Трявна на наследодателя й е признато право на възстановяване върху 0.500 дка в местността Ген-хармана и 0.100 дка в Ген-бостана. Имотите се намирали един до друг и влизали в регулационния план на селото, но за последните два се възстановявало правото на собственост като земеделски земи с план за земеразделяне. Имотите били оградени с трайна каменна ограда, която съществувала и сега на място, но не била заснета, поради което е налице грешка при определяне кадастралните граници на имота. Въпреки наличието на трайна ограда /каменен зид/ неправилно била заснета и границата между имота на оспорващата и имоти с №№ 56304.507.5 и 56304.507.3. В допълнителна молба /л. 26/ се сочи, че неправилно според оспорващата са нанесени и границите между нейния имот и имоти с №№ 7343.17.1, записан на Ц. К. Н. и 73403.326.8 – гора. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от своя надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа се жалбата, по същество се претендира уважаването й, претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

             Изпълнителният директор на АГКК – ответник в настоящото производство - се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат. Оспорва се жалбата, като се твърди, че жалбоподателката не се легитимира като собственик в претендирания обем от 2730 кв. м. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 47, ал. 5 от Наредба № 3, както и че ако жалбата бъде уважена ще се наруши забраната, визирана в чл. 47, ал. 6 от Наредбата. По същество се прави искане за отхвърляне на оспорването.  

             По делото са конституирани заинтересовани страни, като явилите се заинтересовани страни – Н.Р.К., Р.Н.Р., А.Д.А. - не изразяват становища по оспорването и по същество.

             Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.  

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

             Производството по създаване на КК и КР за процесната територия е открито със Заповед № РД-16-14 от 07.02.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК /л. 6/, обнародвана в „Държавен вестник” брой 19 от 02.03.2007 година /л. 8/.

             С обжалваната Заповед № РД-18-21 от 12.05.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София /л. 12/ на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ са одобрени кадастрална карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ за землището на гр. Трявна и селата Генчовци, Койчовци и Рашовите /без територията на жп гара Трявна/, община Трявна, област Габрово. Заповедта е обнародвана в “Държавен вестник” брой 42 от 04.06.2010 година /л. 13/.

             ПИ № 56304.507.2, находящ се в с. Генчовци, община Трявна, област Габрово /скица на л. 17 от делото/ съгласно одобрените с оспорената заповед КК и КР е нанесен, както и построените в него 2 сгради, и записан като собственост на Н. Г. Н.. Според така одобрената КК имотът е отразен с площ от 1951 кв. м. Жалбоподателката се легитимира като съсобственик на имота и построените в него постройки в качеството й на наследник на посочения  в КР Н. Г. Н., който факт се установява от удостоверение за наследници № 000275 от 11.06.2010 година, издадено от Община Трявна /л. 3/, и нотариален акт № 176 от 20.11.1981 година /л. 85/, според който Н. е собственик на дворно място в с. Пещерите от около 1800 кв. м. заедно с постройките в него. Представено е и уведомление по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ до Недялков /л. 4/, за това, че с Решение № 33 от 22.02.1993 година на ПК – Трявна на наследниците на Г. Н. Г. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на гр. Трявна, а именно: 0.500 дка в местността Ген-хармана и 0.100 дка в Ген-бостана.

             За изясняване на фактите по делото, по искане от страна на оспорващата, е назначена и изслушана техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда като доказателство по делото /л. 91-100/.

             При изготвяне на заключението вещото лице е ползвало предоставени му от СГКК – гр. Габрово данни в цифров вид за процесния имот и съседните му, данните от полските измервания на геодезическата снимка за изработването на КК на с. Кисийците, картата на контактната зона и протокола за нейното отстраняване /вж ІV. Констативно-съобразителна част от заключението/.  Според писменото заключение на вещото лице и обясненията, дадени в съдебно заседание, се установява следното: до 1960 година населеното място, в което се намира процесния имот се е казвало Генчовци. С Указ № 50 от 06.02.1960 година на Президиума на НС наименованието е променено на Пещерите. С Указ № 8 от 04.01.1991 година на Президента на РБългария е върнато старото име Генчовци. За с. Генчовци няма изработени кадастрален и регулационен план, има само околовръстен полигон, одобрен с Решение № 35, Протокол № 2, т. 11 на ИК на ОНС от 26. 02. 1974 година /копие на полигона е приложено към заключението – Приложение № 1/, като има само графична, но не и описателна част /обяснение в с. з. на 07.12.2010 година/. От справка в ОСЗ е установено, че за землището на гр. Трявна, в което попада с Генчовци, съществуват планове, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, наричани карта на възстановената собственост /КВС/, като КВС, одобрени и публикувани съответно в ДВ, бр. 107 от 11.09.1998 и 71 от 29.08.2000 година. При огледа на място вещото лице е установило, че границите на процесния имот не са означени с регламентираните трайни знаци по образец съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, а имотът, с изключение на един участък от 32.9 метра в западната част от северната граница, има материализирани граници, описани по вид на л. 2 от заключението, р. ІV Констативно-съобразителна част и Приложение № 4. Вещото лице е извършило и геодезическо заснемане на имота, резултатите от което са отразени в Приложение № 4 към заключението, в което приложение е отразено и по какъв начин са материализирани имотните граници. Според вещото лице, при изработване на КК са използвани част от източниците по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, а именно КВС на землище Трявна, откъдето е пренесена западната граница на имота – границата на населеното място, липсват изработени кадастрален и регулационен план, не е ползван и оригиналния лист на околовръстния полигон. КК за процесния имот е създадена въз основа на съществуващото положение на място за северната и източната граници и за сградите. Западната граница е пренесената граница на околовръстния полигон от КВС на землището. Южната граница  е създадена като е свързана с права линия вярно заснетата точка с № 309 на границата на имота с улицата с грешно заснета точка № 333, като не са заснети чупките в имотната граница, материализирана с висок каменен дувар между посочените две точки – 309 и 333 /Приложение № 2/. При изработване на КК от правоспособното лице  за имота са извършвани преки геодезически измервания само за северната и източната част и за сградите. Според вещото лице, видимите на място граници на процесния имот съответстват на отразените такива в Нотариален акт № 176 от 20.11.1981 година. При изработването на КК за процесния имот правоспособното лице е констатирало контактна зона със съседните ПИ с №№ 56304.507.1 и 56304.507.5 /Приложение № 2/, като вещото лице сочи, че не е ясно как е констатирана контактна зона за северозападната граница на процесния имот, след като не е била заснемана. Комисията, разглеждала контактната зона е взела решение западната граница на процесния имот да съвпадне с източната на имот с № 17.001 /Приложение № 3 – т. 41 от протокола/. Вещото лице констатира контактна зона, различна от тази, констатирана от правоспособното лице /Приложение № 4/ - застъпване на процесния имот и имоти с №№ 62308.17.1 и 62308.326.8 от КВС, като според вещото лице контактната зона е поради незаснемане на съществуващите на терена стари реални граници на посочените 2 имота от КВС. Налице е грешка в имотната граница между процесния и имот с № 56304.507.3, като процесния граничи с посочения имот както южно, така и западно от къщата.

             Кадастърът, съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗКИР, е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред, както и данни за правото на собственост и други вещни права върху недвижимите имоти. Съдържанието, условията и редът за създаването и поддържането на КК и КР се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройство, издадена на основание чл. 31 от ЗКИР, като към датата на издаване на обжалваната заповед, както и към настоящия момент, действува Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /ДВ бр. 41 от 13. 05. 2005 г./, наричана по-долу за краткост Наредба № 3. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР сочи приоритетността на данните за установяване в кадастъра на границите на поземлените имоти. Не се спори, че процесният имот не е означен с регламентирани трайни знаци по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, което изключва установяването на границите по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3. В случая не са налице и посочени по съгласие на страните граници /чл. 14, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Наредба № 3/. След като не са били означени със специално регламентираните и безспорни знаци, границите на процесния имот принципно следва да бъдат нанесени така, както са материализирани на място, но със следното уточнение – по отношение навлизането на процесния имот в КВС съдът не споделя становището на вещото лица за наличие на т. нар. контактна зона. Разпоредбата на чл. 47 от Наредба № 3 урежда колизията при изготвяне на кадастралните карта и регистър по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР между действащ кадастрален план на урбанизирана територия и план за възстановена собственост по ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ, давайки приоритет на първия, но ако е подкрепен с документ за собственост. В случая самото вещо лице сочи в заключението си, че за с. Генчовци, община Трявна няма изработен кадастрален /както и регулационен/ план , т. е. не е налице един от визираните елементи, между който и КВС да е налице колизия, отстранима по регламентираната в Наредбата процедура. В този смисъл с основание следва да се приеме, че ако бъде нанесена частта от имота, попадаща в КВС, ще се засегнат правата на други лица с възстановена по надлежния ред собственост и по отношение на които е налице забраната по чл. 47, ал. 6 от Наредба № 3. При тези данни налице е спор за собственост, който не може да бъде разглеждан в настоящото производство, а следва да се реши по исков ред – в този смисъл Решение № 4823 от 10. 04. 2009 г. на ВАС по адм. д. № 11562/2008 г., II отд.; Решение № 9623 от 14. 07. 2009 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2009 г., II отд.; Решение № 13435 от 11. 11. 2009 г. на ВАС по адм. д. № 15541/2008 г., II отд. Следва да се отбележи и това, че по реда на чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ не се възстановя правото на собственост по отношение на земеделска земя, заявена за възстановяване. С това решение се признава правото на възстановяване, но окончателно реституцията на земеделската земя приключва с постановяване на решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. С това решение на основание влезлия в сила план за земеразделяне се определя размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници и съседи, както и ограниченията на собствеността. Именно това решение, придружено със скица, удостоверява право на собственост за възстановената земеделска земя - чл. 27, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Решението по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ удостоверява единствено признато за възстановяване право, но конкретния имот, който ще се възстанови на собственика се определя с плана за земеразделяне. В този смисъл жалбоподателката не е доказала правото на собственост върху 600 кв. м, които претендира, че са възстановени и били част от процесния имот.

             При това положение изпълнителят, изработил КК, правилно е отразил западната граница на процесния имот в рамките на урбанизираната територия - до границата с одобрена КВС /аргумент и от чл. 13, ал. 1 от Наредба № 3, чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ и § 1, т. 1 от ДР на ЗВСВГЗГФ/.

             Гореизложеното налага извода за частична основателност на оспорването срещу Заповед № РД-18-21 от 12.05.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София, в частта й относно поземлен имот № 56304.507.2, находящ се в с. Генчовци, община Трявна, област Габрово, поради постановяването на заповедта в оспорената й част в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона Преписката следва да бъде върната в СГКК – гр. Габрово за одобряване на КК и КР за процесния ПИ за площта му в урбанизираната територията, като границите му /с изключение на западната – във връзка с направеното по-горе уточнение за отразяване в рамките на урбанизираната територия/ бъдат отразени както са материализирани на място, съобразно дадените в настоящото решение указания, а в КР имотът бъде записан като собственост с припадащите им се идеални части на жалбоподателката Р.Н.Н. и заинтересованите лица Е.К.Н. и И.Н.г., легитимирали се с надлежни документи като съсобственици на процесния имот. 

             Предвид частичната основателност на оспорването, разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.

           

             Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

             Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ Заповед № РД-18-21 от 12.05.2010 година на Изпълнителния директор на АГКК – гр. София, в частта й относно поземлен имот № 56304.507.2, находящ се в с. Генчовци, община Трявна, област Габрово.

              ВРЪЩА делото като преписка на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Габрово за одобряване на КК и КР за ПИ № 56304.507.2, находящ се в с. Генчовци, община Трявна, област Габрово съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания.

 

             Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 

                                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: