Решение по дело №130/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2009

гр. Пловдив, 09.11.2020 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХXVIIІ състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

          при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа административно дело № 130/2020 година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.145 АПК, вр. чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на В.Д.Б., ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-15-328 от 19.12.2019 г. на директора ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба срещу Разпореждане № **********, Протокол № N01432/24.10.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване“ /“ПО"/ при същото поделение, с което на основание чл.99 ал.1 т.1 б.“а“ от КСО му е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.07.2019 г..  Сочи се, че административните актова са незаконосъобразни, издадени при нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материално правните предпоставки, поради което се иска тяхната отмяна. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б.П., която поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество в писмена защита излага съображения за достатъчно доказателства, оборващи констатациите на административният орган. Затова по доводите, представени с жалбата, моли да се отмени административния акт. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. П. счита, че тя е неоснователна и в хода на съдебното производство ангажира писмени доказателства. По същество на спора по доводи, изложени в представеното становище дава мнение, че административното производство е законосъобразно проведено, съобразени са всички изяснени с доказателства необходими обстоятелствата, които обосновават приложението на съответните правила и затова счита, че административният акт е законосъобразен, а жалбата предлага да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и прецени събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 16801/12.03.2008 г. от Б. е поискано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което са представени документи по опис, включително Експертно решение № 0565 от заседание № 035, проведено на 19.02.2008 г. на Специализирана ТЕЛК при МБАЛ „Пловдив“ АД и Решение № 01760 от заседание № 088, проведено на 14.03.2008 г. на медицинска комисия при Районно управление „Социално осигуряване“ – Пловдив. При направена преценка на представените доказателства, е било издадено Разпореждане № **********, /Протокол № 01029/02.04.2008г./ на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив,  с което на основание чл.101 и §8 от ПЗР на КСО, считано от 19.10.2007г., на Б. е определен размер на лична пенсия поради общо заболяване при установена над 50 % /70.99% /намалена работоспособност. Прието е с него, че осигурителният стаж на Б. до датата на инвалидизирането поради общо заболяване (31.08.2007 г.) е в размер на 23 г. 02 м. 24 д., като на основание чл.75 ал.1 и ал.2 от КСО му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 150.84 лв.. В последствие със заявление вх.№ 2113-15-3206/26.07.2017 г. до пенсионния орган, от Б. е поискано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Във връзка с прилагане процедурата на чл.108 от КСО е извършена проверка, обективирана в Констативен протокол /КП/ №КВ-5-15-00345331/24.11.2017г., при която е констатирано, че В.Д.Б. не е подал ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ за 1997, 1998, 1999, 2000 и 2003 г. и по чл.50 от ЗДДФЛ за 2008 и 2012г.. За посочения период лицето не е упражнявало дейност, като собственик на ЕТ и не дължи осигурителни вноски, като е подало ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ за 2001, 2002, 2004, 2005 и 2006 г. и по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007, 2009, 2010 и 2011 г., като за това време е упражнявал дейност като ЕТ и дължи осигурителни вноски в приход на ДОО. Същевременно се установило, че за периодите от 01.09.2001 г. до 31.12.2002 г. и от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. не може да бъде удостоверен осигурителния стаж и доход на Б., упражнен като самосигуряващо се лице с ЕТ „Валдис – В.Б.“, тъй като не са внесени дължимите осигурителни вноски за посочените периоди и не са подадени данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО .Извършената проверка за периода от 01.01.2005г. до 18.10.2007г. установила, че не може да бъде удостоверен осигурителен стаж и доход на жалбоподателя, защото не са подадени данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, а внесената сума в размер на 3 717.08 лв. не е разпределена за посочения период помесечно, както и че не са посочени главници и лихви за периода. Направен бил извода, че след като от 19.10.2007 г. Б. е пенсионер с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, той съобразно чл.4 ал.6 от КСО не е бил задлъжен да се осигурява и като самоосигуряващо се лице за периодите от: 19.07.2007 г. до 31.12.2007 г. и от 01.01.2009 г. до 31.12.2012г.. С писмо изх. № 2113-15-3206#1/18.08.2017 г. ръководител „ПО“ е изискал от В.Б. представяне на документи за осигурителен стаж и доход за периодите от 12.06.1972 г. до 06.07.1973 г. от ДСО „Винпром“ и от 10.07.1989 г. до 01.10.1990 г. от СК „Булгарплод“, както и заверена осигурителна книжка за периода от 06.05.1997 г. до 01.01.2013г..Такива не били представени, още повече, че със саморъчна декларация от 11.03.2008г той е потвърдил, че липсва за него възможност да открие представител на това обединение. С Разпореждане №********** /протокол №01464/24.11.2017г./ ръководител „ПО“ е бил отпуснал на основание чл.68 ал.3 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 291.41 лв на В.Б., считано от 01.07.2017г., като приел навършена възраст 66г. и общ осигурителен стаж трета категория 22г. 02м. 01д.. В разпореждането е посочено, че не се зачита за осигурителен стаж времето от 12.06.1972 г. до 06.07.1973 г. и от 10.07.1989 г. до 01.10.1990 г., тъй като не са оформени в трудовата книжка по надлежния ред. В мотивите на разпореждането е посочено, че за времето от 01.01.1997 г. до 31.12.2000 г., за 2003, 2008 и 2012 г. лицето не е упражнявало дейност като ЕТ и не дължи осигурителни вноски. За периодите 2001, 2002, от 2004 до 2007 г. и от 2009 до 2011 г. Б. е упражнявал дейност и дължи осигурителни вноски. За периодите 01.09.2001 г. – 31.12.2002 г. и от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. не се зачита осигурителен стаж и доход, тъй като не са внесени дължимите осигурителни вноски и не са подадени данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. За периода от 01.01.2005 г. до 18.10.2007 г. не може да бъде издадена служебна бележка за осигурителен стаж и възраст, защото не са подадени данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, внесената сума в размер на 23 717.08 лв. не е разпределена за посочения период помесечно, както и не са посочени главници и лихви. Посочено е също така, че предвид факта, че Б. не е представил изисканите с писмо № 2113-15-32061/18.08.2017 г. документи, не му е зачетен осигурителен стаж за процесните периоди.     На 24.01.2018 г. със заявление вх. № 2109-15-17 Б. е поискал изменение на личната си пенсия на основание чл.99 ал.3 т.1 от КСО, като със заявлението е представил удостоверение обр. УП-3 от „Винарска изба Пълдин“ АД изх. № 161/06.03.2008 г.  Поради нови обстоятелства е издадено Разпореждане по Протокол № 01040 от 29.01.2018 г., с което е определен размер на пенсията от 304.61 лв. На 18.07.2019г. жалбоподателят е  подал ново заявление вх. № 2121-15-84, с което иска да му бъде признат за осигурителен стаж периодът от 2006 до 2009 г., когато е упражнявал дейност като ЕТ. В тази връзка на 25.07.2019 г. началник отдел пенсии е изпратил до началник отдел „КПК“ писмо изх. № 2121-15-84#1,2, с което изисква информация за сочения период относно внесените дължими осигурителни вноски. На 01.08.2019г. Директора на ТП на НОИ – Пловдив е изпратил до директора на ТД на НАП писмо изх. № 2121-15-84#3, с което е изискано да бъде предоставена информация във връзка с удостоверяване на осигурителен стаж и доход на В.Б., собственик на ЕТ „Валдис – Валентинс Б.“ за внесената сума за осигурителни вноски в размер на 3 717.08 лв. на 12.06.2012 г. за кои години се отнася, главница и съответно лихви. В отговор, изх. № РД-24-405/20.08.2019 г. от заместник директора на ТД на НАП – Пловдив е посочено, че внесената на 12.06.2012 г. в приход за ДОО сума в размер на 3 717.08 лв. от В.Б. е съобразно посочен период в платежния документ от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г., като са покрити всички задължения за ДОО за 2005, 2006, 2007 г. и 2009 г., както главници така и лихви, като същите са подробно описани по периоди и суми.Този отговор не е представен своевременно на органите по пенсиониране. Затова на 19.09.2019 г. от старши инспектор по осигуряването е извършена проверка, обективирана в КП №КВ-5-15-00651598, при която е установено, че за м.11.2005г. не е внесена осигурителна вноска в пълния дължим размер, за м.12.2005г. не е внесена дължимата осигурителна вноска, за м.10., м.11. и м.12.2006г. не са внесени дължимите осигурителни вноски. На същата датаорганите по пенсиониране  извършили и друга проверка, свързана с дадени на осигурителя ЕТ „В.-ВБ.“ задължителни предписания с №ЗД-1-15-00651551, с които го задължили да подаде данни с декларация обр.1 „Данни за осигурено лице“ за жалбоподателя В.Б.. В предписанието е посочено, че липсват подавани данни в регистъра на осигурените лица за 2005, 2006, 2007 и 2009 г.   Поради непредставяне в срок на писмо изх. № РД-24-405/20.08.2019 г. от заместник директора на ТД на НАП – Пловдив /представено по делото в съдебна фаза от страна на ответника/, на 24.09.2019 г. началник отдел „КПК“ изпраща до началник отдел „Пенсии“ служебна бележка за осигурителен стаж и доход на В.Б., която потвърждава резултатите от извършената проверка. При тези обстоятелства на 24.10.2019г. било издадено Разпореждане № **********, Протокол № 01432/24.10.2019г./, с която е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Б., на основание чл.99 ал.1 т.1 б.“а“ от КСО, считано от 18.07.2019г. при посочен общ осигурителен стаж от трета категория 26 г. 09 м. 25 д. и същата е в размер на 254.49 лв. В мотивите на разпореждане е посочено, че не може да му се издаде служебна  бележка за осигурителен стаж и доход за периода 01.01.2005 – 18.10.2007 г., защото не са подадени данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО и внесената сума в размер на 3 717.08 лв. не  е разпределена за посочения период по месеци, като не са посочени погасените главници лихви, което всъщност е и причина с разпореждането от 124.10.2017 г. да му бъде отпусната пенсия в по-висок размер. Недоволен от това разпореждане, В.Б. подава жалба до директора на ТП на НОИ – Пловдив вх. № 1012-15-411/22.11.2019 г., който с оспореното в настоящото съдебно производство решение е оставил без уважение жалбата.  В мотивите се приел, че за периода 01.01.2005г. – 18.10.2007г. не е зачетен осигурителен стаж и доход, тъй като съгласно КП № КВ-56-15-0034331/24.11.2017 г., не може да бъде издадена служебна бележка за удостоверяване на осигурителен стаж и доход, защото не са подадени данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО и внесената сума в размер на 3 717.08 лв. не е разпределена за посочения период по месеци, не са посочени и погасените главници и лихви за периода. Посочено е, че цитираните периоди на трудова дейност като самоосигуряващо се лице се отнасят до началната дата на пенсията и е задължително да бъдат включени при определяне на индивидуалния коефициент и размера на пенсията. Приел, че съобразно влязло в сила разпореждане № **********, протокол № 01464/24.11.2017 г., с което е отпусната ЛПОСВ, жаялбоподателят е уведомен за незачитане на осигурителен стаж и доход до началната дата на пенсията, който е задължителен за определяне размера на пенсията, а в сроковете по чл.14 ал.1 от НПОС и чл.99 ал.3 от КСО, лицето не е представило документите, касаещи определяне правилния размер на пенсията и е продължило да получава определеният по-висок размер на пенсията. Приел, че с КП № КВ-5-15-00345331/24.11.2017 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, Б. е бил запознат с проблема на неразпределената сума за осигурителни вноски, но не е направил необходимото, за да бъде отнесена сумата по предназначение. При тези въздприети обстоятелства и изградени изводи възприел, че разпореждането е правилно и законосъобразно, поради което и е оставил без уважение жалбата. В съдебно заседание на 18.08.2020 г. е изслушана и приета без възражения от страните заключение на съдебно-икономическа експертиза, за изготвянето на което вещото лице е използвало всички приложени по делото документи и е извършило допълнителни справки в „Данни от регистър на осигурените лица“. Експертът е установил, че с подадени декларации В.Д.Б. е декларирал периоди на упражняване на дейност, че е пенсионер и не желае да се осигурява от 19.10.2007г.. Установена е и транзакция по нареден превод от с/ка на ЧСИ К. Дерменджиева по и. д. № 123/2012г. с основание задължение 550101 за сумата от 3 717.08 лв. по с/ка на НАП, но по делото липсват декларации обр. 1, от които да се установи, за кои месеци се отнася плащането. От справката са установени отчетените месеци на осигуряване за периоди: 2005, 2006, 2007 и 2009 , като са подробно посочени по месеци., а сумата от 3 717.08 лв. е наредена към банкова бюджетна сметка на НАП за отчитане на ДОО, като е посочена и конкретната сметка. Вещото лице е установило от предоставената от НОИ справка от м.08.2020 г. „Данни от регистър на осигурени лица“ за В.Д.Б., изисканото, по задължителни предписания № ЗД-1-15-00651551/19.09.2019 г. е изпълнено.     В хода на съдебното производство към делото са приобщени и други писмени доказателства, представени от ответника с молба вх. № 11750/28.07.2020 г.: цитираните по-горе две писмо от кореспонденцията между директора на ТП на НОИ – Пловдив и ТД на НАП – Пловдив; справки данни за осигурено лице, предоставени от ТД на НАП – Пловдив с писмо вх. № 13764/08.09.2020 г. и удостоверение изх. № 5082/25.09.2020 г. на ЧСИ К. Петрова.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:    

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване на акта, в срока за обжалване, като същата е насочена срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Оспореният административен акт - Решението на директора на ТП на НОИ гр.Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Липсват основания за прогласяване на неговата нищожност. Налице са обаче съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до незаконосъобразност. Това е така, защото при постановяване на оспореното решение са допуснати нарушения на чл.35 и 59 АПК, приложими по силата на чл.117 ал.5 КСО. Преценявайки оспореният административен акт, съдът констатира, че решението на административния орган, макар и подробно,  се явява немотивирано съгласно изискванията на закона. Административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: първо, с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. Налице са съществени противерецчия в мотивите на решението. От една страна е посочено от него, че с мотиви към влязлото в сила разпореждане № **********, протокол № 01464/24.11.2017 г., с което е отпусната ЛПОСВ, г-н Б. е уведомен за незачитане на осигурителен стаж и доход до началната дата на пенсията, койот е задължителен за определяне размера на пенсията. В сроковете по чл.14 ал.1 от НПОС и чл.99 ал.3 от КСО, лицето не е представило документите, касаещи определяне правилния размер на пенсията и е продължило да получава определеният по-висок размер на пенсията. Същевременно от друга страна е посочено от него, че с КП № КВ-5-15-00345331/24.11.2017 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив, г-н Б. е бил запознат с проблема на неразпределената сума за осигурителни вноски, но не е направил необходимото, за да бъде отнесена сумата по предназначение. Налице са съществени неясноти относно приетите от административният орган обстоятелства. Същевременно са налични доказателства, че още преди издаване на Разпореждане №**********, Протокол № 01432/24.10.2019 г. (01.08.2019 г.) ръководител „ПО“ е бил наясно, че сумата от 3 717.08 лв. е надлежно разпределена и задълженията за ДОО са погасени още през 2012 г.. В Разпореждане № **********, Протокол № 01464/24.11.2017 г. е отбелязано, че не се зачита осигурителен стаж за времето от 12.06.1972 г. до 06.07.1973 г. и от 10.07.1989 г. до 01.10.10990 г., който пък стаж изобщо не е спорен и Б. няма претенции за него. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че за да бъде отпусната пенсия в по-висок размер през 2017 г., включително и издаденото такова на 29.01.2018 г. с Протокол № 01404, също в по-висок размер, вероятно органът е бил наясно, че сочената сума от 3 717.08 лв. е надлежно внесена и са погасени, както главница, така и лихви, още повече, че в решението си, директорът признава, че лицето, с разпореждането от 2017 г. получава пенсия в по-висок размер, което пък обстоятелство буди още по-голямо недоумение, как органът е допуснал „недобросъвестното“ получаване на по-високата пенсия. Разбира се, един съдебен акт, в никакъв случай не може да бъде издаден въз основа на предположения, но пък и от страна на ответника, не се представят доказателства за противното. По изложените съображения съдът намира, че административният орган се е произнесъл без да изясни всички релевантни факти и обстоятелства и без да събере нужните доказателства, които са от значение за определяне на приложимо осигурително законодателство, с което е нарушена разпоредбата на чл.59 от АПК. Налице е и нарушение на чл.39 и чл.40 от АПК, тъй като, каза се по-горе, още на 01.08.2019 г. при административният орган е постъпила информация относно погасените от Б. задължения за ДОО още през 2012 г., което обосновава извода, че административният акт е издаден преди да е изяснена изцяло и в пълнота фактическата обстановка. Според чл.39 ал.1 от АПК, относимите за административното производство факти се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. От своя страна, разпоредбата на чл.40 ал.1 и ал.2 от АПК гласи, че писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството, като силата им се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Очевидно е, че цитираното писмо на заместник директора на ТД на НАП - Пловдив вх. № 2121-15-84#4/30.08.2019 г., като официален документ, събран в хода на административното производство по издаване на разпореждане за изменение на пенсия, е годно доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК и има сила пред съда, съобразно чл.171 ал.1 от АПК, същото се оказва изключително важно за определяне размера на пенсията на Б.. Като не е обсъдил този документи и е издал оспореното разпореждане от 24.10.2019 г., административният орган е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Безспорно конкретни обстоятелства са наложили цитираната кореспонденция между ТД на НАП и ТП на НОИ по отношение погасяване задълженията за ДОО на Б., която е следвало бъде приложена изначало по преписката. Горното се подкрепя и от приетото заключение на проведената СИО, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи.

На следващо място, при определяне на действителния размер на отпуснатата пенсия по смисъла на  чл.70 ал.3 и чл.70а КСО, относими са именно осигурителният стаж и доход за периодите, за които са внесени осигурителни вноски за ДОО, респ. възнаграждението, върху което са внесени или дължими осигурителните вноски, в зависимост от това дали се касае за  самоосигуряващо се лице или работник/служител. Според Решение на СЕС по дело № С-103/2013 г. по преюдициално запитване на Административен съд София - град, никоя от страните по пенсионното правоотношение няма право на избор да не зачита осигурителен период, респ. осигурителен доход, за който са представени редовни документи. В случая, правото на жалбоподателя да ползва дохода, върху който е бил осигурен е ограничено, което е в противоречие с целта на закона - да се ползват права с оглед реалния принос на всяко лице към държавното обществено осигуряване. При положение, че некоректно е изчислен осигурителният доход и стаж на Б., послужили за определяне на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст, като не е съобразено правилото на чл.70 ал.3 КСО - не са включени в осигурителния доход процесните периоди, за които, от страна на органа се твърди, че към момента на подаване на заявлението не са внесени задълженията за ДОО в размер на 3 717.08 лв., за които всъщност има данни, че са заплатени и са погасени, както главници, така и лихви, надлежно, още през 2012 г., довело до неправилно определен индивидуален коефициент и размер на пенсията, разпореждането за отпускане на тази пенсия е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, както и решението, с което същото е оставено в сила.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя. Същите се констатираха в размер на 600.00 (шестстотин) лв., представляващи 200.00 лв. депозит за вещо лице и 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В.Д.Б., ЕГН **********,***, Решение № 2153-15-328/19.12.2019 г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, ведно с потвърденото Разпореждане № **********, Протокол № N01432/24.10.2019 г. на Ръководител на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-15-3206/26.07.2017 г., при съобразяване с указанията по приложение на закона дадени в мотивната част на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален Осигурителен Институт да заплати на В.Д.Б., ЕГН ********** сторените разноски по производството в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/