Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 301
гр. Пловдив, 25.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети
състав, в открито заседание на втори октомври, през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Нели Богданова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 335 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивните жалби от Е.Т.Р.,
против решение № 294 /погрешно означено в жалбата с № 329/ от 04.07.2018 г., допълнено
с решение № 118 от 27.02.2019 г., постановено по т.д. № 305 по описа за 2017 г.
на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените
от Е.Т.Р. против ЗК „О. – клон Б.“ КЧТ обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над уважения до предявения
размер, както следва: за сумата от 36000 лева, представляваща разликата над
присъдените 24000 лева до претендираните 60000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, както и за сумата от 377.06 лева, представляваща разликата
над присъдените 1508.26 лева до претендираните 1885.32 лева - обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на претърпени от ищцата травматични увреждания
вследствие на ПТП, настъпило на 15.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 29.09.2017 г. до окончателното им изплащане.
Делото е образувано и по въззивна
частна жалба от Е.Т.Р., против определение № 989 от 14.09.2018 г., постановено по
т. д. № 305 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е
оставено без уважение искането на адв. П. К. като пълномощник на ищцата, за изменение на
решение № 294/04.07.2018 г. по т.д. № 305/2017 г. по описа на ОС – Стара Загора
в частта относно размера на присъдените разноски, съразмерно с уважената част
на исковата претенция като неоснователно.
В подкрепа на въззивната жалба, се излагат
доводи, че при определяне на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, не
са взети предвид всички обстоятелства, обуславящи справедливия му размер.
Поддържа се също, че неправилно и в нарушение на материалния закон,
първоинстанционният съд е приел наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, в резултат на което, неправилно е намален
размера на и без това заниженото обезщетение.
По изложените съображения жалбоподателката, чрез процесуалния си
представител, моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това,
да се постанови друго в същата част, с което да й се присъди обезщетение за
претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди в пълния претендиран размер
– 60 000 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1885.32 лева;
както и на представлявалото я адвокатско дружество „К. и С. – А. д.“, на
основание чл. 38 ЗА, да се присъди дължимото адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважения размер на предявените искове за двете инстанции, включително и
дължимото ДДС.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника ЗК „О. – клон Б.“ КЧТ.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството
пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявени от Е.Т.Р. против ЗК
„О. – к. Б.“ КЧТ обективно съединени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, както и за сумата от 1885.32 лева - обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на претърпени от ищцата травматични увреждания
вследствие на ПТП, настъпило на 15.03.2017 г. в гр. С. З., по вина на трето,
застраховано при ответното дружество лице – И. З. Я., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 29.09.2017 г. до окончателното им изплащане. Исковете
се основават на следните, установени по делото
факти:
На
15.03.2017 г. около 20.00 часа, в гр. С. З., на бул. „С.“ до № 90, е настъпило ПТП, при което лек
автомобил марка „М.“, с peг. № ..,
собственост на И.З.Я. и
управлявано от същото лице, удря пресичащата пътното платно пешеходка Е.Т.Р..
Безспорно
установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия
автомобил – И.З. Я.. В
тази насока по делото е установено, че с решение № 714 от 22.11.2017 г.,
постановено по а.н.д № 2918/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд,
водачът на лекия автомобил И. З. Я. е признат за виновен в това, че е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Е.Т.Р.,
изразяваща се в счупване на лявата подбедрица, което й е причинило трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок от около осем месеца,
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия; както и че на основание чл.78а НК, Старозагорския районен съд е
освободил Я.от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е
наложил административно наказание глоба.
Безспорно
установено е също, че собственикът на лекия автомобил „М.“, модел „М. С.“ с peг. № .., към
деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна
полица № .. г., действаща до 17.03.2017 г.
Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата Р. е
претърпял следните увреждания: счупване на костите на лявата подбедрица,
варусна деформация на колянната става. Получените вследствие процесното ПТП увреждания са
наложили хоспитализация и болнично лечение на пострадалата Р. през периода от
15.03.2017 г. до 23.03.2017 г., както и продължително лечение в домашен режим.
Несъмнено е, а и тези обстоятелства се установяват, както
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и от показанията на
разпитаните свидетели, че получените от ищцата травматични увреждания са й
причинили различни по степен и интезитет болки и страдания. Освен, че е
причинило продължително разстройство на здравето на ищцата, счупването на
лявата подбедрица е било свързано и със силни болки, трайно затруднение на движението
на левия крак и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването
на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с
домакинството и със самообслужването, а също - и до неблагоприятни промени в
психическото й състояние.
Според заключението на
съдебно-медицинската експертиза и от обясненията на вещото лице д-р Е. Б.,
дадени в съдебно заседание, при подобна травма, каквато ищцата е претърпяла, нормално протичане на възстановителен процес
трае около 7-8 месеца. В конкретния случай това не се е случило, като, и след
изтичането на този период, и по време на процеса пред окръжния съд, движението
на увредения крайник на ищцата не е било възстановено. Според обясненията на
експерта, това състояние се дължало на усложнения, изразяващи се в раздвижване
на фрагментите на счупения крайник и образуването на т.нар. „лъжлива става“,
което е опорочило възстановителния процес. Предвид възрастта на пострадалата,
прогнозата за възстановяване на движението на левия й крак, според вещото лице,
е песимистична без специализирана намеса т.е. без консултация с ортопед и
евентуална операция за обездвижването на костните фрагменти.
Заключението на съдебно - медицинската
експертиза относно здравословното състояние на ищцата Е.Р. се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели, според които, изпитваните от
ищцата болки, страдания и дискомфорт, продължават и понастоящем. Освен, че все
още изпитва болки, както и затруднения при придвижването, самообслужването и
извършването на обичайните ежедневни дейност, вследствие на претърпените травми
и свързаните с тях усложнения, ищцата преживява и силна емоционална травма,
произтичаща от усещането за необратимост на физическото увреждане, от
чувството, че е ненужна и безполезна.
Установените
по делото обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че е налице
отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432 КЗ т.е. да се приеме,
че предявените искове са доказани по основание.
Основното оплакване във въззивната жалба се
отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди, както и за дължимия размер на обезщетение за имуществените
вреди.
При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди,
съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди
всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента
на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт;
продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния
и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.
В
случая е безспорно установено, че причинените на ищцата Р. травматични увреждания на долния ляв крайник, за
определен период е свързано с изпитване на силни болки и страдания, които
продължават и понастоящем, макар и не със същия интензитет. Освен това,
предвид настъпилите усложнения – трудността при зарастване на костните
фрагменти и образуването на „лъжлива става“, болката е била съпътствана и с
други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения за един
доста продължителен период от време. Това рязко е влошило начина на живот на
пострадалата и е довело до промени в него -
затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването,
както и до психически и емоционален срив.
Освен с описаните фактори – вид и
характер на увреждането; продължителността и степента на претърпените болки,
физически, психически, битов и социален дискомфорт; продължителност и сложност
на лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период,
песимистичната прогноза на възстановяване и пр., промените в икономическите
условия също следва да се отчетат, доколкото също съставляват известен ориентир
за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на
обезщетението. В този смисъл размерът на обезщетението ще следва да се съобрази
и с реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната.
В тази насока следва да се
отбележи, че лимитите на застраховане по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", макар да не се възприемат като
самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението, представляват
известен ориентир за промените в конкретните обществено - икономически и
социални условия в страната към момента на увреждането. Общоизвестен факт е
периодичното увеличение на размерите на минималните застрахователни суми за
сключването на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, включително и на действащите към датата на застрахователното
събитие спрямо предходни периоди, което също следва да се отчете при
определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди, като израз на
промените в обществено-икономическите отношения в страната.
Отчитайки общите и специфични
обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 50000
лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
Неоснователно е съдържащото се
във въззивната жалба становище за липсата на предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като не било налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. В тази насока се поддържат
доводи, първо - че макар ищцата формално да е нарушила правилата за движение,
като е предприела пресичане на пътното платно на забранено за това място, това
нарушение не е допринесло пряко за настъпването на вредоносния резултат; и
второ - че водачът на лекия автомобил е имал възможност да я види, тъй като при
предприемане на пресичането, ищцата се е намирала на достатъчно голямо
разстояние от автомобила и не е попадала в опасната зона.
Макар и да не е изрично заявено, явно се визират
задълженията на водачите на ППС, произтичащи от разпоредбата на чл. 20 от ЗДП.
Действително, според ал. 2 на тази разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни
да съобразяват скоростта на движение с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на
видимост. Те са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. На пръв поглед в конкретния случай водачът на
лекия автомобил, макар да се е движил с разрешена за този път скорост, е
нарушил задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДП да съобрази скоростта с
конкретните условия на видимост, след като не е успял да спре при възникналата
опасност за движението. В случая вината на
водача на МПС, както и причинна връзка между действията му и настъпилото
ПТП е категорично установена.
Пострадалата обаче също е допринесла за това
ПТП, тъй като е нарушила поне две от изискванията на чл. 113, ал. 2 ЗДвП: да
пресича извън пешеходна пътека, само когато пътят в населеното място е
двулентов, и преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства. В случая второто изискване е било
реално изпълнимо, доколкото пешеходката също е имала добра видимост, включително
и в посока на приближаващия към избраното от нея място за пресичане лек
автомобил. Нарушавайки посочените изисквания, ищцата се е оказала не съвсем
предвидимо по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП препятствие пред движещия се с разрешена скорост и в своята
пътна лента водач на лекия автомобил, като по този начин е допринесла за
настъпилото пътно-транспортно произшествие и произтичащия от него вредоносен
резултат. Съпоставайки поведението на отделните участници в произшествието,
по-високите изисквания към водачите на МПС спрямо тези на другите участници в
движението по пътищата, включително и на изискванията на водачите на ППС по
отношение на самите пешеходци, Пловдивския апелативен съд преценява като
правилна, определената от Старозагорския окръжен съд степен на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. С тази стойност – 20% следва да
се намали определеното с това решение обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, като дължимото обезщетение ще се увеличи на 40 000
лева. Това означава, че в полза на ищцата следва да се присъдят допълнително
още 16 000 лева над присъдените от Старозагорския окръжен съд 24 000 лв. или
общо 40 000 лева – застрахователно обезщетение за причинените и в резултат
на процесното ПТП от застрахования в ответното дружество деликвент
неимуществени вреди, след като се отмени обжалваното решение в тази му част.
В останалата обжалвана част решението е правилно
и следва да се потвърди.
По частната жалба:
Оплакванията
са свързани с неправилно определения и по-точно занижен размер на дължимите
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове в
първоинстанционното производство, както и с отказа на съда в производството по
чл. 248 ГПК да измени решението си в тази част.
Частната жалба
е частично основателна.
С оглед
представения от ищцата списък по чл.80 ГПК, претедираните разноски следва да се
разграничат, като действително извършени в производството – внесени парични средства
за изплатени възнаграждения на вещите лице, в общ размер от 900 лева и такива,
които се дължат на представляващото безплатно ищцата в процеса адвокатско
дружество „К.
и С. – а. д.“ – съгласно изричната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Следва да се
отбележи, че както с решението, така и с определението по чл. 248 ГПК,
Старозагорският окръжен съд не е направил такова разграничение, определяйки
един общ и неточен размер на дължимите разноски, а освен това неправилно е
присъдил всички разноски първо в полза на ищцата, а след това в полза на
адвокатското дружество.
Предвид изложеното, размерът и разпределението
на деловодни разноски за първоинстанционното производство в полза на ищцата и
представляващото я адвокатско дружество, определение с обжалваното определение, следва да бъдат
коригирани.
В тази насока, Пловдивският апелативен съд
приема, че доколкото от представените платежни документи се установява, че
депозитите за възнагражденията на вещите лица в размер общо на 900 лева, са
внесени от името на ищцата Е.Р., то тези разноски следва да се присъдят на нея,
като дължимият им размер, съразмерно с уважената част от предявените искове,
възлиза на 370 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на представляващото
безплатно ищцата в процеса „К. и С. – а. д.“, следва да се присъди дължимото възнаграждение,
определено по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения. Това възнаграждение, предвид броя и цената на предявените
искове, съразмерно на уважените части от тях, следва да се определи в
съответствие с разпоредбите на чл. 2, ал. 5; чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 и чл. 7,
ал. 8 от Наредбата, както следва:
- по иска за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, уважен в размер от 24 000 лева – минималното дължимо
адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1, възлиза на 1250 лева /830 + 420/;
- по иска за застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, уважен в размер от 1508.26 лева – минималното дължимо
адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1, възлиза на 335.57 лева /300 + 35.57/;
- към сбора от така определените възнаграждения,
следва да се прибави и дължимата съгласно чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 сума в
общ размер от 200 лева, за проведените от първоинстанционния съд две
допълнителни съдебни заседания, в резултат на което общият размер на дължимото
в полза на адвокатското дружество възнаграждение, за извършеното пред
Старозагорския окръжен съд процесуално представителство и защита на ищцата,
възлиза общо на 1785.57 лева.
Пловдивският апелативен съд преценява като
неоснователно поддържаното от процесуалния представител на ищцата становище, че
възнаграждението следвало да се присъди с начислен ДДС. Подобно искане не е
било заявено в представения списък на разноските пред Старозагорския окръжен
съд, а освен това регистрацията по ДДС на
адвокатското дружество е извършена едва след постановяване на
решението.
Предвид изложеното, обжалваното решение в частта
следва да се измени в частта за разноските, съобразно изложеното по-горе и след
като се отмени определение № 989 от 14.09.2018 г.
Относно разноските
във въззивното производство.
Искането е направено от „К. и С. – А. д.“, представляващо ищцата Е.Р..
Предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна помощ, че
защитата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, което, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съразмерно с присъденото в
полза на ищцата обезщетение, възлиза на 1212 лева с включен ДДС. Тази сума следва да се
присъди в полза на представляващото
въззиваемата Е.Р. адвокатско дружество
„К. и С. – А. д.“, за извършеното във въззивното производство процесуално
представителство и защита.
В съответствие с изложеното, Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 294 от
04.07.2018 г., допълнено с решение № 118 от 27.02.2019 г., постановено по т. д.
№ 305 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му, с която
са отхвърлени предявените от Е.Т.Р. против ЗК „О. – к.Б.“ КЧТ обективно съединени
искове, с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения
до предявения размер, както следва: за сумата от 16000 лева, представляваща
разликата над присъдените 24 000 лева до сумата 40000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, със законната лихва върху посочената
сума, считано от 29.09.2017 г., до окончателното й изплащане, като
вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА ЗК „О. – к.Б.“ КЧТ с ЕИК .. да заплати на Е.Т.Р., ЕГН
**********, допълнително сумата от 16 000 лева над присъдената сума от 24
000 лв., или общо 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени травми,
вследствие от ПТП, настъпило на 15.03.2017 г., около 20.00 часа, в гр. С. З.,
на бул. „С.“ до № 90, при
удар от лек автомобил марка „М.“, с peг. № ., собственост на И.З. Я.и управляван от същото лице, при наличието на договор „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество, по застрахователна полица № .. г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 29.09.2017г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 294 от
04.07.2018 г., допълнено с решение № 118 от 27.02.2019 г., постановено по т.д.
№ 305 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен съд в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ
определение
№ 989 от 14.09.2018 г., постановено по т. д. № 305 по описа за 2017 г. на
Старозагорския окръжен съд, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 294 от 04.07.2018 г., допълнено с
решение № 118 от 27.12.2019 г., постановено по т.д. № 305 по описа за 2017 г.
на Старозагорския окръжен съд, в частта му за разноските, както следва:
ОСЪЖДА
ЗК
„О. – к. Б.“ КЧТ с ЕИК ..да заплати на Е.Т.Р., ЕГН
**********, сумата 370 лева деловодни
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове, направени в
производството по т. д. № 305 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен
съд.
ОСЪЖДА
ЗК
„О. – к. Б.“ КЧТ с ЕИК.. да заплати на „К. и С. – а. д.“, БУЛСТАТ .., със седалище и
адрес на управление ***, офис 2, адвокатско възнаграждение в размер на 1785.57 лева,
за извършено процесуално представителство и защита на Е.Т.Р.
в производството по т. д. № 305 по описа за
2017 г. на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА
ЗК
„О. – к. Б.“ КЧТ с ЕИК.. да заплати на „К. и С. – а. д.“, БУЛСТАТ.., със седалище и
адрес на управление ***, офис 2, сумата 1212 лева с включен ДДС - адвокатско възнаграждение, за извършено процесуално
представителство и защита на Е.Т.Р. по
настоящото в.т.д. № 335 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК „О. – к.Б.“ КЧТ, ЕИК
. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата 320 лева
- държавна такса за производството по настоящото в.т.д. № 335 по описа за 2019 г. на
Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: