Р Е Ш Е Н И Е
№ 2065/20.11.2023г.
гр. Пловдив, 20.11.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и
пети октомври, през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия
Матеева КАНД № 1784 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР
- Пловдив, представлявана от директора старши комисар В.К.К., чрез юрисконсулт И.
П., против Решение № 1056 от 13.06.2023 г., постановено по АНД № 2726 по описа
за 2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІ н.с., с което е отменен Електронен фиш (ЕФ)
за налагане на глоба серия К № 6315265, издаден от ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Р.Н.Р.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева.
Касационният жалбоподател - ОД на МВР
Пловдив моли за отмяна на решението на районния съд, поради неправилност и незаконосъобразност.
Излага съображения за законосъобразност на издадения ЕФ, поради липсата на
съществен порок в същия, доколкото нормата уреждаща квалифицирания състав, по
който е наказан нарушителят е надлежно посочена в ЕФ и в същия са очертани
всички факти, които позволяват да се изведе основния състав на допуснатото
нарушение. Направено е позоваване на Тълкувателно решение № 8/2021г. на ВАС. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Ответникът - Р.Н.Р., в писмен отговор по
касационната жалба, чрез процесуалния си представител – адв. И., сочи решението
на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено. В условията на евентуалност иска да бъде върнато за ново
разглеждане и събиране на доказателства, относно обстоятелството, че предходно
издадения ЕФ е бил отменен по съдебен ред и в този смисъл не е налице
повторност на деянието. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 3 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Окръжна прокуратура
град Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС-Пловдив като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Административен съд - Пловдив, като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени
изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районният съд се е развило
по жалба против ЕФ серия К № 6315265, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който Р.Н.Р.
е санкциониран за това, че на 23.08.2022 г. в 08:52 часа, в град Пловдив, ул. „Васил
Левски“ до № **, посока юг, като водач на МПС лек автомобил Ауди А3 с рег. № ***,
е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство АТСС/АРН CAM
S1
№ 120CCA8,
като при разрешена скорост 50 км/ч е установена стойност на скоростта от 82
км/ч, като превишената стойност на скоростта е 32 км/ч, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч.
Посочено е в ЕФ, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния от влизане в сила на ЕФ
К/3813533. За извършеното на 23.08.2022г. от Р. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
било наложено административно наказание на основание чл. 182, ал. 4 във
вр. с ал. 1, т.4 от ЗДвП, „глоба“ в размер от 800 лева.
За да отмени ЕФ, районният съд е приел,
че същият е издаден в нарушение на процесуалните правила, при некоректно
излагане на обстоятелствата, при които е реализирано нарушението. Мотивирал е,
че лицето е санкционирано за нарушение на скорост, което се сочи да е извършено повторно такова, но същевременно в обстоятелствената
част на ЕФ липсват изложени в достатъчна степен фактически обстоятелства по отношение
на повторността на деянието. От тук е прието, че са нарушени разпоредбите на
чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 4 и т. 7 от ЗАНН, което според районния съд е нарушило
правото на защита на санкционираното лице и е довело до неотстраними пороци в
ЕФ, които са наложили неговата отмяна.
Решението е правилно.
Изложените от районния съд мотиви се
споделят изцяло от касационната инстанция, поради което съдът препраща към тях
на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК.
Налице е нарушение, за което е приложена
санкция и е посочена правна квалификация на нарушението, без да са изложени
обстоятелства, които да ѝ съответстват. В случая е налице разминаване
между словесното и цифрово изписване на състава на нарушението, при положение,
че именно словесното описание на деянието дава възможност на наказания
достатъчно ясно да разбере какво деяние се твърди, че е извършил, както и основанието
за налагане на наказание, за да може да реализира пълноценно правото си на
защита.
В описателната част на ЕФ е посочено, че
нарушението е извършено повторно и пак в тази връзка е наложена съответната
санкционна норма – чл. 182 ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, но
обстоятелства за повторност не са изложени в съставения ЕФ.
При липсата на посочване в ЕФ на
обстоятелствата, при които е извършено първото нарушение няма как то да
обоснове извод за повторност, който в крайна сметка е определящ за прилагане на
съответната санкционна норма на закона. Посоченото разминаване на
обстоятелствата, при които е извършено първото нарушение и приложимата
санкционна правна норма, безспорно представлява
процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното
лице, като го лишава от възможността да узнае какво точно нарушение се твърди
да е извършил, за да може да прецени срещу какво именно нарушение да се
защитава, организирайки защитата си в пълен обем. Противно на изложените от
касатора възражения, непосочването на обективните обстоятелства, при които е
извършено нарушението се явява съществено процесуално нарушение, което няма как
да бъде отстранено в съдебното производство по обжалване на ЕФ. В случая е
нарушено правото на защита на санкционираното лице, което във всички случаи
води до порочност при издаване на процесния ЕФ и представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяната му до какъвто
извод е стигнал и първоинстанционния съд.
Ето защо, като валидно, допустимо и
правилно, оспорваното решението ще се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно
заявената претенция, на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за
адвокатурата,
в полза на процесуалния представител на ответника следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 1056 от 13.06.2023 г.,
постановено по АНД № 20235330202726 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив,
ХХІІ н.с.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив
да заплати на адв. Е.И.,*** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в настоящото
съдебно производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.