Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 14.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети юни две
хиляди двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 14638 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Я.И.Я., ЕГН **********,
с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде
осъден да премахне поставената от него ограда и да възстанови отнетото по насилствен
начин от ищцата владение върху реална част от имот, находящ
се в ***, с номер ***.
Твърди се в исковата молба следното:
Ищцата е наследник на съпруга си ***, починал през 1994г. С удостоверение 121
от 07.05.1982г. ОНС предоставил на починалия право на безвъзмездно ползване на
земя в размер на 800 кв.м., в местността ***, ***, ***. На 31.10.1989г.
съпрузите получили разрешение за строеж и в имота била построена еднофамилна
жилищна сграда с площ от 35 кв.м. Към момента на придобиване правото на
ползване имотът имал характер на земеделска земя, а впоследствие, след влизане
в сила на ЗСПЗЗ, бил включен в селищно образувание и попаднал в строителните
граници със статут на урбанизирана територия. От придобиване на имота до
момента на подаване на исковата молба ищцата сочи, че са вложени много средства
и труд. Поставени били телени ограждения, посадени били
овощни дръвчета и лозя, монитрана била и метална
лозова конструкция. Излага се, че на 28.03.2019г.
владението върху част от имота било отнето. Съседът Я.Я.
премахнал част от оградата и навлязъл в имота на ищцата. Със събарянето на
оградата и издигането на нова, ответникът завзел 200 кв.м. от имота на ищцата.
През м. май и м. юни действията му продължили, като отсякъл ореховите дървета,
вишните и сливовите дръвчета. На 20.06.2019г.
изцяло разрушил оградата на ищцата, с багер премахнал тръбната лозова
конструкция и изкоренил над 70 броя лозови насаждания. Сочи се, че владението било
отнето по насилствен и по скрит начин.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника в следния смисъл: Неверни са твърденията на ищцата, че е била
владелец или държател на процесния имот, който е ид.ч. от ПИ с номер ***. Сочи се, че липсва отнемане или
нарушаване на владение по скрит или насилствен начин. Твърди се, че ищцата не е
владяла имота повече от шест месеца преди завеждане на иска. Излага се, че
ответникът закупил имот *** на търг от ***. До 01.06.2018г. владението на имота
се упражнявало от предишния му собственик – ***. След 01.06.2018г. владението
на имота се упражнявало от ответника. На 08.06.2018г. имотът бил трасиран.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от представеното
по делото удостоверение с номер 121 от 07.05.1982г., че ОНС – гр. ***, в
изпълнение на Постановление 11 от 02.03.1982г. на МС, е предоставил правото на
ползване на ***върху хавра с площ от 0,8 дка, находяща се в землището на ***.
Видно от представеното разрешение за
строеж с номер 160 от 31.10.1989г., издадено от ОНС – гр. ***, на *** е
разрешено да построи сезонна постройка в парцел с номер 2968 по плана на м-ст „***“ в гр. ***.
Видно от удостоверение за наследници Н.Г.
се явява наследник на ***.
Установява се от представения по
делото договор за продажба на имот – частна общинска собственост по реда на чл.
35 ЗОС, че на 30.05.2018г. *** продала
на Я.И.Я. следния недвижим имот, находящ се в гр. ***,
с.о. „***– юг“, ПИ с номер ***, с площ от 2774 кв.м., граничещ с имоти с номер ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед
с номер КД – 14-03-1166/09.05.2011г. на началника на СГКК – ***. Установява се
още, че за имота бил съставен АОС от 24.09.2014г.
Видно от представения приемо
- предавателен протокол на 01.06.2018г. в изпълнение на чл. 96 от Наредбата за
реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,
представители на *** предали на Я.И.Я., следния недвижим имот, находящ се в гр. ***, с.о. „***– юг“, ПИ с номер ***, с
площ от 2774 кв.м.
Установява се от представения по
делото протокол за извършено трасиране, че на 08.06.2018г. по молба на Я.Я. инж. *** трасирал и координирал граничните точки на ПИ с
номер *** по КК на гр. ***, район „***“.
В открито съдебно заседание бе
разпитан св. ***, от чиито показания се установява, че свидетелят живее в
местността от 1982г., а на 28.03.2019г.
ответникът навлязъл в имот на ищцата и премахнал поставените заграждения. Ищцата
живяла в имота дълги години, като упражнявала фактическата власт върху него. Разпитан
е и св. ***, който в открито съдебно заседание изложи, че през лятото на 2018г.
е започнало поставянето на колчета в имота на ответника.
На страната на ответника бе разпитан св. ***.
Същият заяви, че в началото на лятото на 2018г. ответникът го извикал, за да
почисти имота с номер 4295 с багер. Отрича да е събарял огради или мрежи. През
лятото на 2019г. отново бил в имота, за да извърши заглаждането му, когато
дошли органи на реда за да извършат проверка.
От заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ се установява следното: С удостоверение с номер 121 от
07.05.1982г., на *** е предоставено правото на ползване върху имота – хавра от 0,8 дка, в землището на ***. В КП „Южно от
Галата“, изготвен през 1983г. този имот е нанесен с планомерен номер 2968.
Същият съответства на имота с номер 2893 по ПКП на ПНИ с.о. ***, с площ от 830
кв.м., записан на ***. Представена е комбинирана скица 1, от която се
установява, че външната част на имот 2893 по КП от 1996г. навлиза в сегашния
имот с номер 4295. Към настоящия момент имотът на ищцата е с размер от 600,00
кв.м., като разликата от 230 кв.м. е придадена към имот с номер 4295. Сегашните
граници на недвижимия имот, собственост на ответника с номер 4295, отговарят на
трасировъчния чертеж, изготвен от инж. ***. На границата между имоти с номер
4295 и имот с номер 2893 липсват положени колчета, но има оградна
мрежа, поставена с бетонови колове.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Владението се дефинира по чл. 68 ЗС като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи като своя лично
или чрез другиго. Когато същото се упражнява от
лице, което не притежава самото право, владението е обект на защита по реда на
чл. 75 и чл. 76 ЗЗД. Владението и правото на владение следва да се
разграничават. Владението е равнозначно на власт върху вещта, без да е
необходимо дали владелецът има право на това. Правото на владение е различно,
тъй като то се упражнява по силата на притежаваното вещно право. В този смисъл
владението като фактическо състояние може да бъде защитавано срещу всеки, който
твърди права върху вещта, включително и срещу собственик, какъвто е настоящият
случай.
Възприемайки владението като
фактическо състояние, а не като субективно право, логически следва, че то се
установява в процеса на доказване чрез установяване факта на упражняване на
фактическата власт, от кого и за кого се упражнява. Владението е факт с правно
значение и доказването му е в тежест на онзи, който иска да ползва
благоприятните последици, в случая от ищеца. Искът по чл. 76 ЗС защитава
владението без значение времето, през което е продължило конкретното фактическо
състояние. Т.е. при този иск няма изискването владението да е продължило
известен период от време. Приемайки, че нарушението на владението съставлява
действие, то това действие следва да лишава отчасти или изцяло владелеца от
фактическата власт.
От събрания по делото доказателствен материал се установи, включително от
заключението по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира изцяло, че с
удостоверение с номер 121 от 07.05.1982г., на ***, наследодател на настоящия
ищец, е предоставено правото на ползване върху имот – хавра
от 0,8 дка, в землището на ***. В КП „Южно от Галата“, изготвен през 1983г.
този имот е нанесен с планомерен номер 2968. Същият съответства на имота с
номер 2893 по ПКП на ПНИ с.о. ***, с площ от 830 кв.м., записан на ***.
Външната част на имот 2893 по КП от 1996г. навлиза в сегашния имот с номер
4295. Към настоящия момента имотът на ищцата е с размер от 600,00 кв.м., като
разликата от 230 кв.м. е придадена към имот с номер 4295. Установи се, че на 30.05.2018г. *** продала на Я.И.Я.
следния недвижим имот, находящ се в гр. ***, с.о. „***–
юг“, ПИ с номер ***, с площ от 2774
кв.м., граничещ с имоти с номер ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***по
КККР на гр. ***, одобрени със Заповед с номер КД – 14-03-1166/09.05.2011г. на
началника на СГКК – ***. Освен това на 01.06.2018г. в изпълнение на чл. 96 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, представители на *** предали на Я.И.Я., недвижимия имот, находящ се в гр. ***, с.о. „***– юг“, ПИ с номер ***, с
площ от 2774 кв.м. На 08.06.2018г. по молба на Я.Я.
инж. *** трасирал и координирал
граничните точки на ПИ с номер *** по КК на гр. ***, район „***“. Съдът
следва да даде вяра на показанията на св. ***. Същите не бяха оборени, като се
подкрепят и допълват от останалия доказателствен
материал. Свидетелят заяви, че в началото на лятото на 2018г. ответникът го извикал, за да почисти имот с номер
4295 с багер. Отрича да е събарял огради
или мрежи. През лятото на 2019г. отново бил в имота, за да извърши
заглаждане, когато дошли органи на реда за да извършат проверка.
Показанията на св. ***, не влизат в
колизия с показанията на св. ***. От същите се установи, че свидетелят живее в
местността от 1982г. Ищцата също живее в местността, в имот с номер 2893. На 28.03.2019г. ответникът навлязъл в
имота, владян от ищцата и премахнал
поставените заграждения.
Следователно, доколкото в
случая предмет на иска са 230 кв.м. реална част от ПИ с номер 4295, които са
били владени до 28.03.2019г., чрез отделянето им от имота на ответника с ограда,
съдът намира, че е спазен изискуемият по закон шест месечен срок да се потърси
защита срещу нарушено владение. В действителност ответникът е започнал да
обработва своя имот още от лятото на 2018г., но в настоящото производство
единственият според момент е кога всъщност е съборена построената ограда,
представляваща външна граница на владения от ищцата имот. Именно на
28.03.2019г. се е състояло събарянето на тази ограда, която е отделяла
владеният от ищцата парцел с владения от ответника имот. В тази насока са и
събраните данни по приобщеното по делото ДП с номер 220/2019г. по описа на 04
РУ – ***.
В ЗС употребеният от законодателя
термин, като специално уредена хипотеза на нарушение, е „отнето владение“, т.е.
когато владението е нарушено чрез насилие или по скрит начин. Нарушение по
скрит начин е налице, когато не само владелецът или държателят не знаят, но и
когато по начина или по време на извършването му трудно може да стане тяхно
достояние. Скритостта на нарушението трябва да съществува само в момента на
извършването му, а не и да държи впоследствие владението скрито. Насилствено отнемане на вещта по чл. 76
от ЗС има
тогава, когато се използва физическа
сила или заплаха срещу лицето,
което владее или държи вещта,
както и когато се употреби физическа
сила по отношение
на самата вещ, например чрез
разбиване на врата или ключалка.
(Решение № 4 от 06.02.2012 г. по
гр. д. № 388 / 2011 г. на Върховен касационен
съд).
В чл. 357 ГПК е уредено, че при дела
по реда на чл. 75 и чл. 76 ЗС съдът проверява единствено факта на владението и
на нарушението му. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира,
че предявеният иск по реда на чл. 76 ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
Това е така, доколкото по делото се установи, че относно процесната
част от 230 кв.м. от имот с номер 4295, собственост на ответника, ищцата е
осъществявала владение до 28.03.2019г., когато оградата, разделяща владените
имоти от страните била премахната. Предвид съдебната практика, разрушаването на
оградата следва да се приеме, като насилствено отнемане на вещта, в случая на
реалната част от 230 кв.м. Ответникът следва да бъде осъден да предаде
владението на тази реална част на ищцата. Предаването на владението включва в
себе си осигуряване на достъп до тази част от имота, което пък би станало след премахване
на самата новопостроена ограда.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 897,78 лв, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.И.Я., ЕГН **********, да предаде
на Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, отнетото по насилствен начин от ищцата Н.И.Г.,
ЕГН **********, владение върху 230
кв.м., реална част от имот, находящ се в ***, с номер
на имота ***, изобразени върху представената по делото на лист 70 Комбинирана
скица 2, заключени между точки 1, 2, 3 и 4 на скицата, оградени с червен цвят.
ОСЪЖДА Я.И.Я., ЕГН **********, да
заплати на Н.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 897,78 лв., представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 361 ГПК решението
подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: