Протокол по дело №1257/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1045
Дата: 17 ноември 2023 г. (в сила от 17 ноември 2023 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20233100601257
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 21 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1045
гр. Варна, 09.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:С. В. Даскалова

Румяна П. П.а
при участието на секретаря Елвира М. Ботева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна П. П.а Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20233100601257 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят И. П. И. - редовно призован, не се явява.
За него се явяват адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
АДВ. Н. Б.: Подзащитния ми е извън страната.
Частен обвинител Ж. В. Й. - редовно призован, явява се лично с адв.
Н. И. служебно назначен особен представител.
АДВ. И.: Не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход на
делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото, не са налице процесуални пречки.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия
Станчо Савов
АДВ. Б.: Поддържам жалбата.Нямам доказателствени искания.
АДВ.И.: Поддържаметака депозираната жалба ведно с исканията,
които са обективирани в нея. Поддържаме и доводите в допълнително
изложение към въззивната жалба, както от частния тъжител Ж. Й., така и от
служебно назначения особен представител. Оспорваме въззивната жалба
депозирана от подсъдимия, същата е бланкетна, обща и не се сочат конкретни
основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Няма да сочим
нови доказателства.
1
Страните заявиха, че нямат искания за събиране на нови
доказателства.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по
доказателствата, счете делото за изяснено и дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Б.:Аз ще Ви помоля да уважите така депозираната жалба. На първо
място считам, че частната тъжба във всичките и части е депозирана извън
преклузивния срок по чл.81, ал.3 от НПК. Безспорно е, че деянията,в които се
претендира да са били извършени, са били на дати 11.04.2020 г. и 01.05.2020
г., а самата частна тъжба е депозиранаедва на 19.02 след изтичане на шест
месечния срок визиран в разпоредбата на чл.81 от НПК.
Нещо повече по отношение на обвинениятаза извършено престъпление
по чл.144 от НК включително и за това по чл.146 от НК, за което моят
подзащитен е бил оправдан. Няма каквито и да е конкретни данни в
депозираните до Варненска районна прокуратура жалби, който да се приеме,
че срока по чл.81 от НПК е саниран. Безспорно от събраните по делото
доказателства, че ДП не е било образувано във връзка с депозираните жалби с
оглед, на което не може да се счита, че започва да тече 6 месечния срок и тази
на постановлениетода се образува ДП.
Аз считам, че на първо място производството следва да бъде
прекратено, доколкото частната тъжба е депозирана след преклузивния срок.
Отделно от това считам, че обвиненията не бяха доказани по начина, по
който действа НПК, а именно по безспорен и категоричен начин.
Първоинстанционния съд е възприел така изложената в мотивите фактическа
обстановка единствено базирайки се на показания на майката на частната
тъжителката, както и на нейния приятел, които обаче са непоследователни,
вътрешно противоречиви,противоречат и на останалите събрани по делото
писмени доказателства.
Считам, че не следва да бъдат кредитирани, именно заради това ще Ви
помоля на първо място да приемете, че частната тъжба е просрочена,
подадена след преклузивния шест месечен срок и да прекратите настоящото
производство, а в условията на алтернативност считам, че подзащитния ми
следва да бъде оправдан, доколкото предявените срещу него обвинения не са
доказани по безспорен и категоричен начин.
Моля за произнасяне в този смисъл.По отношение на въззивната жалба
депозирана от частната тъжителка считам, че е изцяло неоснователна.
АДВ. И.: Отново и в пледоарията по същество заявявам, че
поддържаме въззивната жалба. Противно на заявеното от защитата ние
считаме, че описаната фактическа обстановка в мотивите на
първоинстанционния съдебен състав се подкрепя изяло от събраните в хода
на първоинстанционното производство доказателства, както гласни така и
писмени, така и приетите заключения за вещите лица по изготвените
2
съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертиза. Няма да коментирам
направеното искане за прекратяване на производство по делото предвид, че в
кориците на делото е приложено определение от 26.07.2021 г. Още с
депозиране на тъжбата съдията-докладчик е изложил своите основания при,
които е приел, че е просрочена частната тъжба. Налице е акт, определение на
Варненския окръжен съд с указания производството по делото да продължи.
Освен това е налице и втори акт установен от Варненския окръжен съд,
Решение от 27.02.2023 г., при което в открито съдебно заседание на
03.11.2022 г. съдията-докладчик след заявените пледоарии по същество,
отново е решил частично да прекрати производството по делото.
По отношение на възведените обвинения по чл.130, ал.1 и по чл.144,
ал.1 от НК ние считаме, че са изяло доказани, че правилно са кредитирани
показанията на свидетелката М. – майка на частния тъжител, свидетеля Д. и
свидетелката Б. предвид, че същите имат непосредствени впечатления,
непосредствено след случилия се инцидент на 11.04.2020 г., както и на
01.05.2020 г.
Считам, че съда правилно е преценил, че обвиненията са доказани,
наложил е наказание, като е приложил разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК,
спрямо подсъдимия И. „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което на
основание чл.66 от НК е преценил, че наказанието следва да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години. Това е относно възведените обвинения по
чл.130, ал.1 и чл.144, ал.1 от НК, като моята доверителка ги атакува в частта,
относно наложеното наказание „Лишаване от свобода“, като изразява не
съгласие, че би се изпълнила генералната и специална превенция визирана в
чл.36 от НК с тези наказания. Техния тъжител счита, че следва да бъде
изменено това наказание, като бъде увеличено предвид, че счита, че е
занижено и считаме, че възпиращо въздействие спрямо извършените
неправомерни действия от страна на подсъдимия И., биха били възпиращи
при едно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което на
основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, като
доверителката ми не възразява и отчита, и смекчаващите отговорността
обстоятелства предвид чистото съдебно минало на подсъдимия И..
Недоволството обективирано във въззивната жалба от
първоинстанционния съдебен акт е акцентирано върху оправдаването на
подсъдимия И., с оглед възведеното обвинение кредитирано по чл.146, ал.1 от
НК. Доверителката ми депозирайки частната тъжба в нея дори е цитирала
обидните думи, които е понесла, които умишлено са заявени в нейно
присъствие с оглед оронване на достойнството и тя да се почувства унизена и
обидена и то при случилия се инцидент, пред общото родено от брака дете.
В тази връзка ние считаме, че в мотивите на съда това, което е
изложено, а именно, че не са доказани и не са налични доказателства и още
повече, че Ж. Й. не е заявила обидните думи в тъжбата си противоречи на
събраните в хода на настоящото производство доказателства. В тази насока
3
свидетелски показания в кориците на делото са налични дадени от свидетеля
и майка на моята доверителка, свидетелката М., която цитира думите, които е
заявил подсъдимия, унизителни за честта и достойнството на нейната дъщеря
и частен тъжител в производството. Тези думи умишлено са заявени, казани
така, че да бъдат чути от частния тъжител и същата да се почувства обидена,
да бъде с принизено достойнство и унижена.
Това, че свидетеля М. заявява, че много от обидните думи са и в
речника на подсъдимия И. и той ги заявява при чести срещи, дори в нейно
присъствие спрямо нейната дъщеря считам, че не следва да бъде толерирано.
В качеството си на повереник не изпитвам дори неудобство да заявя
пред съдебния състав думите, с които е наричана и обидните думи, които са
казани от подсъдимия И. налични са в кориците на делото, в частната тъжба,
която е депозирала моята доверителка. Освен това относно обидните думи е
налице индиция в приобщеното към наказателно от частен характер дело,
гражданско дело №4308/2020 г. заведено по молба от моята доверителка с
оглед налагане мерки за закрила по Закона за домашното насилие, като в
кориците на това дело самият подсъдим е заявявал, че е употребил лоши думи
спрямо частния тъжител, освен това е приобщен и заявителски материал с
оглед депозирана жалба от доверителката ми там също самият подсъдим е
признал, че е употребявал обидни думи.
В тази връзка, Ви молим да ревизирате първоинстанционния съдебен
акт по отношение на наложените наказания за вменените във вина деяния и
доказани безспорно по чл.130, ал.1 от НК, както и по отношение на
наказанието наложено от първоинстанционния състав по чл.144, ал.1 от НК,
като завишите същото с конкретни параметри, които вече бяха заявени пред
състава.
Освен това, Ви молим да отмените оправдателната присъда по
възведеното обвинение по чл.146, ал.1 от НК да отчете събраните в хода на
първоинстанционното производство, както заявени с частната тъжба, така и
гласни доказателства и да наложите, наказание като съобразите и чистото
съдебно минало на подсъдимия И., което да отложите с подходящ
изпитателен срок, както и да уважите така предявения граждански иск и
приет за съвместно разглеждане в пъвоинстанционното производство.
Моля Ви, за вашия акт в горния смисъл.
ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ Й.: Не желая да добавя нищо. Поддържам
всичко казано от защитника ми и жалбата, която съм депозирала.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, след което счете делото за
изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:38 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4
5