Решение по дело №26/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700026
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 33                                         15.03.2022   г.                                      Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в  състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                                                          МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора  Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  КАН дело № 26  по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.  63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, срещу Решение № 282 от 05.11.2021 год., постановено по АНД № 484/2021 год. по описа на районен съд – Разград. С него е отменено НП № 38-0001433 от 28.05.2021 год. на директора на РД „АА„ – Русе, с което на  Т. А. А. от гр. Р. е наложена глоба от 1500 лв. на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а” от  Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год.  за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон.  Излагат се подробни доводи, че районният съд неправилно е приел, че НП е незаконосъобразно поради неправилна квалификация на деянието и с оглед липсата на конкретно посочени нарушени правила за поведение от методиката в цитираната наредба. Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното съдебно решение и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Т. А. А., чрез процесуалния си представител – адв. Б. Б. от АК – Шумен, оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни  доводи в тази насока. Претендира  присъждане на разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.

Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните   и доказателствата по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,  прие за установено следното:

Касационната жалба, като  подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и  насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си, Разградският районен съд приел от фактическа страна, че обжалваното пред него НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 286670/19.04.2021 г., съставен на Т. А. А. от инспектор към наказващия орган. В акта и НП  е посочено, че на 12.04.2021 г. около 09:27 часа в гр. Разград, Източна промишлена зона, ул. Пегас № 1, в пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства на фирма "Автотест“ ООД, притежаваща Разрешение № 1563/16.11.2016г., било констатирано, че А. като технически специалист, при извършване на периодичен преглед на автомобил Мерцедес Атего 1217 с peг. № ********, от категория N2, собственост на Водоснабдяване Дунав ЕООД, отразява в Протокол № 25170166 в позиция "4.1 1 - предни фарове" заключение "ДА”, без да извърши проверка на фаровете с уреда за проверка на фарове, с който е оборудван пункта. Нарушението е констатирано след извършена комплексна проверка по Заповед № РД-12-734/14.04.2021 г. и след преглед на видеозапис от техническия преглед. В НП е прието, че така е нарушена разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, буква „а“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. По делото е разпитан като свидетел актосъставителя, който обяснил, че на процесната дата била извършена проверка в пункт за технически прегледи и бил изгледан видеозапис от камера на ИИ «АА» в обекта. От записа било установено, че техническият специалист при прегледа на автомобила не използвал уредът за проверка на регулировката на фаровете на автомобила. Разпитан е и св. С. М., председател на комисията за преглед на автомобила, който потвърждава, че действително този уред не бил използван. В обекта използвали друг метод – очертани знаци на табло и насочване на фаровете към тях.

При така приетата фактическа обстановка, районният съд счел, че НП е незаконосъобразно, тъй като А. е неправилно наказан. Според въззивната инстанция  посочената от наказващия АО норма на  чл.44, ал.1, т.3, буква „а“ от Наредба Н-32 от 16.12.2011г. е крайно обща и всъщност не съдържа конкретното изискване, което наказаното лице да е нарушило. Приложима   била квалификацията по чл.44, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата, която не е приложена. Наред с това  не са цитирани конкретните текстове на Приложение № 5, част I, т. 4.1.2 от Наредбата, вменяващи конкретното задължение на наказаното лице при извършване на техническия преглед. Районният съд е обсъдил този въпрос, защото и приложената санкционна разпоредба на чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП  е с обща формулировка и АНО е следвало да посочи  конкретно нарушената разпоредба, а в случая  като нарушена разпоредба е посочена обща такава.

В случая съдът счел, че не може да преквалифицира деянието, тъй като непосочването на конкретно нарушената разпоредба води до липса на елемент от състава на разглежданото нарушение. Това правело НП незаконосъобразно, поради което  го е отменил.

Разградския административен съд счита въззивното решение за правилно в частта, с която е потвърдено обжалваното пред него НП.

Приложената санкционната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП е бланкетна и  препраща към подзаконовия нормативен акт. Според нея технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (Наредба № Н-32), се наказва с глоба в размер 1 500 лв. Посочената от АНО като нарушена разпоредба  на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32 въвежда общото задължение на техническия специалист да извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство (ППС),  при спазване на изискванията, определени в тази наредба. Разпоредбата е препращаща, тъй като конкретните изисквания се съдържат в други разпоредби от наредбата.

Съгласно императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в  НП следва да се посочат и законните разпоредби, които са нарушени.  Когато те са препращащи или бланкетни, е необходимо в НП да се посочат и  съответните правни норми от същия или друг нормативен акт, които уреждат нарушеното позитивно правило за поведение. В случая това изискване не е изпълнено.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства  (Приложение № 5 към Наредба № Н-32). Следователно с Методиката са посочени подлежащите на проверка системи, уредби и механизми на превозните средства. В нея са описани правилата и препоръчителните методи за тяхната проверка,  както и критериите, които трябва да бъдат използвани, за да се определи дали техническото състояние на превозното средство е приемливо.

Предвид горното в случаите, когато се вменява отговорност за нарушение на технически специалист, свързано с начина на проверка за техническа изправност на ППС, в АУАН и НП следва да се посочи  съответната нарушена разпоредба от Методиката, тъй като само в нея се съдържат конкретните правила и методи на проверката, които той следва да изпълнява.

В мотивите към Тълкувателно решение №8/ 16.09.2021г., постановено по т. д. №1/2020г. Върховният административен съд изрично се позовава на практиката на ЕСПЧ, съгласно която Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно не само за действията, за които се твърди, че е извършил, т. е. за фактите, на които се основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава. Според утвърдената практика на ЕСПЧ за правото на защита и справедлив съдебен процес информирането на обвиненото лице  за правната квалификация на деянията е също толкова важно, колкото и информирането за фактическата обстановка на обвинението.

В конкретния случай правилата и методите за проверка на фаровете на ППС са регламентирани в Част I, т.  4.1, конкретизирани от т. 4.1.1 до т. 4.1.6 . В тях е включена проверка за: състояние и функциониране;  регулировка;  превключване; съответствие с изискванията;  устройствата за регулиране на височината и  за почистване на фаровете, когато това е задължително. 

Както в АУАН, така и в НП не е посочено, коя конкретна проверка не е извършена. Посочено е че не е извършена проверка на фаровете с  уреда за проверка на фарове, с който е оборудван пункта.  От показанията на св.  е видно, че такава проверка е извършена, но не с уреда за проверка на фаровете, а  чрез разчертани на изходната врата на пункта за проверка белези.  На това основание и районният съд правилно е приел, че в  случая е налице деяние, с което е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № Н-32.

Съдебният контрол на НП е контрол за законосъобразност и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения и да се излагат доводи, с които се тълкува,  допълва или поправя волята на наказващия орган. По тази причина е недопустимо и едва с  решението си съдът да предявява на наказаното лице факти и обстоятелства, извън вменените му с "административното обвинение", по които то не се е защитавало до момента, както и да посочва коректно съответните разпоредби, които са нарушени.

В частта за разноските решението е неправилно. Районен съд Разград е приел, че претенцията на въззиваемия Т. А. А. за присъждане на  разноските пред въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение за защита  е доказана в размер на 462 лв. и е осъдил Изпълнителна агенция  „Автомобилна администрация” – гр. София да му ги заплати. Районният съд обаче не е взел предвид, че по делото не е представен договор за правна помощ между  жалбоподателя А. и защитавалия го по пълномощие адв. Б. Б. от АК – Шумен. На следващо място по делото са представени  доказателства, че юридическото лице „Автотест” ООД с ЕИК ********* е заплатило на адв. Б. Б. от АК – Шумен сумата от 462 лв. с ДДС за защита на Т. А. по  АНД № 484/2021 год. на РзРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН / в действащата до 23.12.2021 год. редакция/ в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Страна в настоящия процес обаче е физическото лице Т. А. А., а  не „Автотест” ООД с ЕИК ********* и  липсват доказателства, които да установяват, че А. е направил разходи в производството пред районния съд за възнаграждение на адвокат и в какъв размер. Ето защо решението на районния съд в частта му за разноските е неправилно е следва да бъде отменено.

На същите основания, независимо от изхода на касационното производство, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в касационното производство остава недоказано /възнаграждението на адвоката не е платено от страната/  и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 282 от 05.11.2021 г., постановено по АНД № 484 по описа за 2021 год. на Районен съд –Разград,  в частта с която Изпълнителна агенция  „Автомобилна администрация” – гр. София е осъдена да заплати на Т. А. А. от гр. Р. с ЕГН ********** сумата от 462 лв. деловодни разноски  и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Отхвърля искането на Т. А. А. от гр. Р. с ЕГН ********** да му бъдат присъдени сторените разноски по АНД № 484/2021 год. по описа на Районен съд Разград.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282 от 05.11.2021 г., постановено по АНД № 484 по описа за 2021 год. на Районен съд –Разград в останалата му част.

ОТХВЪРЛЯ  искането на Т. А. А. от гр. Р. с ЕГН ********** да му бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция  разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

          ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                             2./п/