МОТИВИ по
НОХ дело №00027/2018 год. по описа на РС гр.Етрополе
Обвинението
е предявено от Етрополска р.п. срещу Г.Х. ***, за това, че на 16.06.2017 год.,
около 09.10 часа в местността „Рендашко“, землище на
гр.Етрополе, обл.Софийска, се е заканил с убийство на
С.Т.Ц. ***, като е насочил срещу него огнестрелно оръжие – пистолет марка „ТТ“
кал. 7,62х25 мм. със сериен номер ЗК2204, като тази закана е възбудила
основателен страх за осъществяването й у заплашения–
престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Представителя
на Р.п. *** прокурор Виолета Григорова в съдебно заседание поддържа предявеното
срещу подсъдимия обвинение. Оспорва всички твърдения на защитата. Предлага да
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около една година,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от една година.
Пострадалия
С.Т.Ц., редовно призован, лично и с повереника си адв.С.С. с писмена молба е депозирал искане за конституиране като
граждански ищец и частен обвинител по делото. В разпоредително заседание същия
е конституиран като граждански ищец, като е приет за съвместно разглеждане
предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди против подс.Р. за сумата от 8 000 лева,ведно със законната
лихва, считано от момента на извършване на престъплението. Пострадалия е
конституиран и като частен обвинител. В съдебно заседание поддържа предявения
граждански иск, като моли да бъде уважен изцяло. Предлага наказанието „лишаване
от свобода“ да бъде над минималния размер, като не се прилага чл.55 ал.1 от НК.
Подсъдимият
Г.Х.Р. в съдебно заседание не се признава за виновен и дава обяснения по
повдигнатото му обвинение. Лично и чрез защитника си адв.Н.Н.-САК
оспорва авторството на деянието. Твърди, че са налице процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, т.к. същия страдал от
глухота, като не му е осигурена възможността да се защитава ефективно в
наказателното производство, чрез назначаване на тълковник.
Твърди се, че не е извършен оглед на местопроизшествие; че на подсъдимия не е
било разяснено правото на адвокатска защита; че не е обискиран по надлежния
ред; че не са налице доказателства за извършване на престъплението „закана за
убийство“; че не е доказано у пострадалия да е бил възбуден основателен страх
от осъществяване на заканата; че пострадалия в действителност не е съобщил в
първоначалната си жалба, че срещу него има закана за убийство и, че показанията
на св.Е.М. не следва да се кредитират.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимия Г.Х.Р.,***, на
15.06.2017 год. дошъл в наследствена вила на внук си, намираща се в местн. “Рендашко“, землище на община
Етрополе, в близост до в.з. „Язовира“. С идването си в гр.Етрополе, имал за цел,
да насипе участък от завой и черен път, който водел към този имот. Този участък
започвал вдясно от основен черен път, който минава през местността и покрай коритото
на река. Мястото, от където се отклонява пътя, който искал да насипе, се
пресича и от малко дере. За помощ потърсил свой познат, а именно св.Г.П.Г.,
който му помагал да поддържа този имот. На 15.06.2017 год. с автомобила на св.Г.,
двамата отишли до имота, за да огледат какво ще правят и какви материали ще са
нужни, като св.Г. следвало да организира камион, който да докара материала за насипване
на пътя с чакъл. На място, двамата започнали да оглеждат пътя, за да преценят
какво е необходимо. Забелязали, че на завоя, който отбива от главния път и
откъдето започва пътя за имота на подс.Р., е паркиран
автомобил - джип „Нисан“. Св.Г. знаел, че този джип
се ползва от пострадалия С.Т.Ц. ***. Подс. Р. заявил,
че този автомобил ще им пречи за насипването, а св.Г. от своя страна заявил, че
познава човека и ще го предупреди на следващия ден да не го паркира там. Св.Г.
не успял да открие вечерта пострадалия и когато на следващия ден – 16.06.2017
година сутринта отишли на мястото установили, че джипа на пострадалия не бил
там, но малко по-нагоре по пътя бил паркиран друг автомобил - бус, за който св. Г. знаел, че също се ползва от
пострадалия Ц.. Св.Г. предположил, че пострадалият е оставил буса си, като е взел джипа и с него е отишъл да нагледа
животните, които отглеждал в същия район – местността “Мурджовица“,
намираща се между местн. “Рендашко“
и язовира. За да се стигне до тази местност се пътува по основния черен път,
като се подминава отбивката за имота на подс.Р.. Подсъдимият и св. Г. започнали да чистят черния
път и да го подготвят за насипване. След около час по главния черен път, идващ
откъм местността “Мурджовица“ се задал джипа на
пострадалия Ц., управляван от него, насочвайки се към мястото, на което го бил
оставил предния ден. Преди това, пострадалия задминал движещ се в същата посока
джип „Сузуки Витара“,
управляван от св.Е.М., която също гледала животни в този район. Пострадалия
спрял джипа си на местото, на което го бил спрял предната вечер, слезнал и взел две туби с мляко, които пренесъл в буса си. В този момент св. Г. отишъл при Ц. и му казал,
че мястото днес ще се насипва с чакъл и
джипа ще им пречи. Пострадалият заявил, че няма проблем и дори попитал къде да
остави джипа, за да не им пречи. Св. Г. му казал да е някъде по-нагоре от това
място. Насочвайки се към шофьорското място в предна дясна част на джипа, видял,
че след св.Г. към него идва непознат човек – подсъдимия. Последния видимо
ядосан викнал срещу Ц. – „Ти какво правиш тук“. Ц. видял, че от чанта, която
носел през рамо, този човек извадил пистолет, който заредил и насочил към него
с думите – „Аз ще те убия“, „Ще те оправя“, „Виж какво си ми направил, окрал си
ме, пътя си е мой“. В този момент по главния черен път преминавал джипа „Витара“, управляван от св.М., която видяла насочения
пистолет и без да спира, изплашена продължила напред, т.к. возела със себе си и
свое внуче. В следващия момент пострадалия изместил джипа по-нагоре от мястото,
където обичайно паркирал, качил се в буса си и
тръгнал към града. На полянка, която се намирала на известно разстояние от
мястото на инцидента, пострадалия видял паркиран джипа на св.М. и също спрял до
нея. Последната му казала, че е видяла насоченото срещу него оръжие, като
виждайки състоянието на пострадалия Ц., който треперел, видимо бил уплашен и не
можел да говори спокойно, набрала тел. 112 и съобщила за случилото се. От
разговора на св.М. с оператора от тел.112, пострадалият Ц. разбрал, че
подсъдимият е известен с прозвището „Летеца“. Чрез тел. 112 св. М. съобщила на дежурния
при ОДЧ при РУ МВР-Етрополе - св. Л.П., за отправената заплаха с пистолет
към Ц. в местнността “Рендашко“
от страна на подсъдимия. В разговора се включил и пострадалия Ц.,
потвърждавайки думите на М.. Веднага след получаване на сигнала бил уведомен началника на РУ-Етрополе, който разпоредил да се сформира група за реагиране на сигнала от полицейските служители Х.Х., Т.Г., Д.Д., И.Г. и С. Овчаров. Междувременно, преди тръгване на групата, в РУ – Етрополе се явил
и пострадалия Ц., който видимо бил
притеснен, уплашен, треперел,
което личало и на говора му.
Незабавно полицейските
служители - Х.Х. - мл. ПИ по КОС, Т.Г. - ст.
инспектор, Д.Д. - Началник група „КП”, И.Г. - мл.
разузнавач „КП” и С. Овчаров - ОР ”КП”, заедно
с пострадалия Ц. потеглили към място, където се случил инцидента. При пристигането
им на мястото, заварили възрастен мъж, който косял тревата покрай пътя.
Пострадалият Ц. посочил на служителите този човек и им казал, че той е мъжът, който го е заплашил с убийство,
насочвайки срещу него пистолет. На мястото бил и св. Г.Г..
Полицейския служител св. Х.Х. отишъл до възрастния
мъж и го питал дали притежава оръжие и къде е то. Подсъдимият отговорил, че
притежава оръжие и разрешително
за него, които се намират в черната кожена чанта прехвърлена през рамото му.
Тогава св. Х. му разпоредил да му предаде чантата без да бърка в нея, което Р.
изпълнил. Св. Х. видял, че в чантата има пистолет марка „ТТ”, който не бил зареден,
както и пълнител с осем броя боеприпаси, след което подсъдимият бил задържан и
била установена самоличността му. Пред полицейския служител св.Х.Х. заявил, че извадил оръжието си, тъй като се почувствал
заплашен, че ще бъде нападнат, както и, че оръжието му било дадено за
самоотбрана и за това го извадил, като уточнил, че не го бил зареждал и не е
произвеждал изстрел с него, а само го показал на пострадалия.
След това подс. Р. бил доведен в РУП - Етрополе,
където св. Х.Х. изготвил протокол за личен обиск, в
който подробно описал всички вещи, които се намирали в черната мъжка чантичка,
държана от подс. Р., сред които огнестрелното оръжие
– пистолет „ТТ”, кал. 7,62 мм, № ЗК2204
с един брой пълнител и осем броя боеприпаси за него, разрешително за носене и
употреба на огнестрелното оръжие на името на подсъдимия, серия С, №0291869, с
което му се разрешава да носи пистолет „ТТ“ кал.7,6 мм, №ЗК2204, разрешително
за носене на ловно оръжие и още осем бр. боеприпаси кал. 7,62 мм за пистолет
„ТТ“.
В хода на личния обиск у подсъдимия Р. не е намерен кобур за носене на късо
огнестрелно оръжие.
В РУП-Етрополе била издадена Заповед за задържане на лице по чл.72 ал.1 т.1
от Закона за министерство на вътрешните работи, в която било отразено, че
лицето е заподозряно за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК. На задържаното
лице цифром и словом били разяснени правата му по
чл.72 ал.3 - 6 от ЗМВР. От заповедта е видно, че лицето е задържано в 10.00
часа на 16.06.2017 година и е освободено в 15.45 часа на същия ден.
По досъдебното производство е изискан от МВР, Дирекция „Национална система
112“ и съответно приложен един брой оптичен носител – звукозапис, съдържащ
постъпило обаждане към телефон за спешни повиквания 112 на дата 16.06.2017г от лицето Е.М..
От протокола по назначена и изготвена видео-техническа експертиза на
представеният оптичен диск - Протокол №430 от 11.02.2017г ОД МВР-София, БНТЛ/, е
видно, че първоначално женски глас, представящ се за Е.М., съобщава за човек по
прякор „Летеца“, който е насочвал пистолет, а след това предава телефона на
друго лице, като мъжки глас, представящ се за С.Т. по прякор „Копчето“
разказва, че непознат за него възрастен човек е насочвал пистолет.
От заключението по назначената балистична експертиза, което съдът
възприема изцяло се установява, че представения за изследване пистолет е марка „ТТ”, кал. 7,62
мм х 25 мм, със сериен номер № ЗК 2204, като е със сменена цев – върху заводски
щампования номер върху цевта е извършена интервенция: щампованият върху рамата
номер е „ЗК2204“, гравираният върху цевта номер
е „2204“, но под него се виждат щрихи от заводски щампован номер „_357“ или „_367“. Същият представлява огнестрелно оръжие, съгласно чл.4 ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/. С пистолета предмет на експертизата
не е произвеждан изстрел
след последното му почистване. Представените 16 /шестнадесет/ броя патрони са кал. 7,62 мм х 25
мм, заводски произведени, представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия,
съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Пистолета и патроните
са годни за употреба по предназначение.
От заключението
по съдебно-психологичната експертиза, с вещо лице С.Д. на освидетелстваният С.Т.Ц.
се установява, че по време на инцидента, предмет на разследването,
осъществените действия и отправните закани са възбудили основателен страх за
живота у освидетелстваният от осъществяването им. Освидетелстваният С.Т.Ц. е
психически годен да дава свидетелски показания. Актуалното физическо и
психическо състояние на освидетелствания му позволяват правилно да
възприема фактите, имащи значение за
делото и да отговаря на поставените му въпроси в хода на разследването, както и
да участва във фазите на наказателното производство. Психичното му състояние му
позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и дава
достоверни показания за тях. От изготвената допълнителна съдебно - психологична
експертиза предвид съдържанието на звукозапис от тел. 112 и съдържанието на
видео-техническа експертиза, вещото
лице отново е дало заключение, че осъществените действия и отправните закани са
възбудили основателен страх за живота у освидетелстваният С.Т.Ц. от
осъществяването им.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключенията по основната и допълнителна съдебно-психологични
експертизи. Уточнява, че при пострадалия Ц. след случая се е насложила стресова
реакция с паническа атака, което продължава около три месеца, но при
освидетелствания това състояние продължавало и към момента.
От заключението по изготвената комплексна съдебно – психологична и
психиатрична експертиза на подсъдимия Г.Х.Р., изготвено от вещите лица Д.Й. и С.Д.,
което съдът възприема изцяло е видно, че същият не страда от психично
заболяване. При него са налице намалени психични функции и променени психични
процеси, т.е. налице са възрастови промени, които са в рамките на нормата за
хората от третата възраст и не намаляват психичните и психологичните му годности правилно да възприема фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни показания за тях. Подс.
Р. е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си към инкриминираната дата 16.06.2017 година. Няма пречки от страна
на психичното състояние и интелектуалното развитие на Г.Х.Р. правилно да
възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Актуалното физическо
и психическо състояние /към датата на освидетелстването/ му позволяват правилно
да възприема фактите, имащи значение за делото и да отговаря на поставените му
въпроси в хода на разследването, както и да участва във фазите на наказателното
и съдебното производство.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че при проведената беседа
лицето е било в добър вербален контакт, пълноценен по отношение на чуваемостта.
Установяват, че лицето е с „понижен слух, но достатъчно ориентиран и все така
сценичен“.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло
от обясненията на свидетелите
- С.Т.Ц., Г.П.Г., Е.Д.М., Х.С.Х., И.Н.Г., Д.Р.Д., Т.В.Г., Л.С.П., П.П.Б., Ч.И.К.
и В.М. Милчев; писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и тези приобщени в хода на съдебното
следствие.
Съдът кредитира частично обясненията на подс.Р., като ги приема за негова защитна позиция. Не се кредитират като достоверни обясненията на подсъдимия относно момента на осъществяване на деянието, т.к. в
досъдебната фаза, същия заявява, че не е изваждал от своята чантичка законно притежавания от него пистолет, а в съдебната
фаза, сочи, че пред пострадалия той само го бил преместил от кобура си в чантичката. Тези обяснения не кореспондират с
факта, че при личния обиск
на подсъдимия, у него са намерени множество различни вещи,
но не и кобур за носене на късо
огнестрелно оръжие. Такъв не е забелязал в него и св.Г.Г..
Така
изложените фактически констатации обосновават правния извод, че подс.Г.Х.Р. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състав на престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Осъществяването
на деянието от страна на подс. Р. се доказа по
несъмнен начин. Това е така, т.к. са налице както преки, така и косвени
доказателства.
Показанията
на пострадалия Ц. и тези на св. М. са последователни и безпротиворечиви.
По несъмнен начин се установява, че срещу пострадалия е било насочено процесното огнестрелно оръжие. Това се установява дори от
показанията на св.Г.Г., който е чул възникване на
скандал, но се е отдалечил, за да не бъде пряк очевидец, т.к. с подсъдимия са
били в приятелски отношения, а в последствие установява, че пострадалия му
казал, че срещу него било извадено оръжие от Р. и отива да съобщи в полицията.
Непосредствено след деянието е и обаждането към „Национална система 112“ от страна на св.М., в
присъствието на постр. Ц., при което двамата
съобщават какво се е случило. Непосредствено след това, в писмена жалба до РУП-Етрополе,
пострадалия отново пише за извадения срещу него пистолет. Съдът не споделя
защитната теза, че пострадалия не съобщава, че срещу него е имало закана за
убийство, поради което не следва да се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК. За лице,
пострадало от деяние по този наказателен текст не съществува задължение при
съобщаване за престъпление спрямо неговата личност, да използва правни термини.
В случая са налице обективните признаци на деянието – насочване на пистолет,
който видимо е бойно огнестрелно оръжие, от непосредствена близост от страна на
извършителя срещу пострадалия и закана за осъществяване на убийство. Безспорно
се доказва и възникването на основателен страх от осъществяването на заканата.
От процесуална
страна не са налице нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
подсъдимия.
На първо
място не се споделя тезата на защитата, че подсъдимия не разбирал какво
действия се извършват спрямо него, т.к. страдал от глухота. По делото липсват
доказателства, това да е така, поради което и на подсъдимия не е назначаван тълковник. На следващо място още от момента на задържането
му е било разяснено правото му на адвокатска защита, от което той се е ползвал
в пълна степен при извършване на всички процесуални действия, което е видно от
доказателствата по делото – ангажирани първоначално един, а в последствие двама
защитници. Съдът счита, че оглед на местопроизшествие в конкретния случай не е
било необходимо да бъде извършван, т.к. характеристиките на деянието не
предполагат оставяне на следи и веществени доказателства, които да бъдат
фиксирани със съответните процесуални способи. От извършения в хода на
съдебното следствие следствен експеримент, с цел проверка и уточняване на
данни, получени от разпита на подсъдимия и свидетелите, се изясни в пълна
степен тяхната достоверност и обективност. В този аспект следва да се
кредитират изцяло както показанията на пострадалия, така и показанията на св.Е.М..
От
обективна страна, на 16.06.2017г. около 09,10 часа в местността “Рендашко“, земл. на гр.Етрополе, обл.Софийска, се е заканил с убийство на С.Т.Ц. ***, като е
насочил срещу него огнестрелно оръжие – пистолет марка „ТТ“ кал.7,62х25 мм със
сериен номер ЗК2204, като тази закана е възбудила основателен страх за
осъществяването й у заплашения.
Престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, предвид систематичното
място, където се намира /раздел V „Принуда”/ от глава II на НК /”Престъпления против личността”/, закриля от противоправни
посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането
на това престъпление от деятеля, се цели
промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която
да е приета от лицето/лицата и би могла
да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като става на въпрос за засягане
на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена
именно към него, за да
може да стигне
до неговото съзнание. Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и предвид съдържанието на текста
на закона, не е необходимо тези заплахи да са
възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а само да са
били в състояние да възбудят основателен
страх, че заканата може да бъде осъществена. В този смисъл е и ТР № 53/1989г. на ОСНК на ВС, в което се приема, че за
съставомерността на деянието по чл.
144, ал. 3 от НК, законът не изисква
към момента на извършването му - отправянето на заканата с убийство,
у дееца да има оформено решение
за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при
които резултатът реално може да
настъпи. Законът не изисква да е налице реален уплах при
заканата за убийство, а последната да е от такова естество и с такъв
интензитет, че да е годна да възбуди страх у лицето от осъществяването й.
Следователно, предмет на наказателноправна оценка е
не дали пострадалия С.Ц. обективно се е уплашил така както поддържа защитата, а
какви са характеристиките на заканата за убийство в конкретния случай. Именно
тези характеристики съдът определи като годни да възбудят основателен страх от
осъществяването на заканата – подсъдимият е бил силно афектиран, вербално се е
заканил с убийство, извадил е боен пистолет, който насочил от разстояние 1,5 - 2
метра към пострадалия. Пострадалия не е познавал подсъдимия, не е могъл да
прецени дали тази закана ще се осъществи и обективно дори да не е бил изплашен,
то отправянето на такава закана, при тази непосредствена близост с жертвата и
при държането на огнестрелно оръжие с голяма огнева мощ, пряко насочено,
категорично е от естество да възбуди основателен страх, който и страх реално е
бил изживян.
Съставът на това престъпление
приема за достатъчно от обективна
страна приемането на заплахата от
пострадалия /р.№ 37 от
31.01.1991г. по н.д. № 876/1990
г., I н. о. на ВС/, поради
което съдът намира, че в настоящия
казус тези закани от подсъдимия
са стигнали до неговото съзнание.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК - подс. Р. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал това.
С оглед на
горното съдът призна за виновен подсъдимия Г.Х.Р. в извършването на
престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Предвиденото
наказание за горното деяние е лишаване от свобода до шест години.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Г.Х.Р., съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл.55 НК за наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които така
предвиденото в чл.144
ал.3 вр. ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” без минимум да бъде заменено
с по-лекото такова в чл.37, ал.1, т.2 от НК – „Пробация”.
Отговорността на подсъдимия се смекчава на първо място от чистото му
съдебно минало, репутацията му на летец от военната и гражданска авиация на РБългария, причината, довела до настъпване на конфликта –
чувството му за неправомерно засягане на личната му собственост, респ. бащин
имот. Към отегчаващите вината обстоятелства съдът причисли използването на
огнестрелно оръжие – боен пистолет при отправянето на закани спрямо
личността на пострадалия.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид
относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че
наказанието, което следва да се наложи на подс. Р.
трябва да бъде ориентирано към минимума, а именно 6 месеца лишаване от свобода.
По-тежко наказание не би съответствало на степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Следва да се посочи, че подс. Р.
няма други противообществени прояви.
Районният съд в този му състав е на становище, че така определеното на
подсъдимия наказание следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години по
реда на чл. 66, ал.1 НК, тъй като за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК не е необходимо подсъдимия да го търпи ефективно.
Така индивидуализираното наказание ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на
извършителя, но и върху другите неустойчиви лица в каквато насока е и основният
смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК.
По гражданския иск:
Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД за реализиране гражданската
отговорност на подс. Г.Р., тъй като деянието му –
заканата с убийство е противоправна, виновна и пряко
и непосредствено е причинили неимуществени вреди на увреденото лице –
пострадалия С.Ц.. При определяне размер на справедливото обезщетение съгласно
чл. 52 ЗЗД съдът отчете степента и механизма на увреждането – същото е
предизвикало стрес и неспокойство у пострадалия на инкриминираната дата
16.06.2017 г. Безспорно на процесната дата пострадалият е претърпял
неимуществени вреди, които се изразяват в неспокойство, притеснение и уплах за живота му, като продължителността на това
състояние не е краткотрайна. Доказа се, че заканата за убийство е променила
навиците на пострадалия, като същия вече не преминавал през въпросното място,
за да се грижи за своите животни в друга близка местност. От заключението на
психологичната експертиза се установи, че дори към настоящия момент
пострадалото лице изпитва стресова реакция с паническа атака, въпреки, че това състояние
преминавало за срок около три месеца.
В гражданското право подлежат на репариране само действителните и
непосредствени неимуществени вреди, които се дефинират като болки и страдания.
Сумата над 5 000 лева до пълния претендиран размер от
8 000 лева не се доказа от страна на ищеца, че представлява реално
претърпяна неимуществена вреда. Ето защо и искът се отхвърли в тази му част
като неоснователен и недоказан ведно с акцесорната
претенция за законната лихва за забава. Сумата от 5 000 лева се присъди ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането – 16.06.2017 г.
до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият Р. беше
осъден да заплати в полза на гражданския ищец разноските, които е направил за
адвокатско възнаграждение в размер на 781.25 лева съразмерно на уважената част
от гражданския иск.
Подсъдимият Г.Р. беше осъден да заплати на държавата по сметка на РС-Етрополе сумата в
размер на 520.00 /петстотин и двадесет лева/, представляваща заплатени разноски
по делото и държавна такса, с оглед уважения граждански иск, както и да заплати
на държавата направени по делото разноски по досъдебното производство в размер
на 655.34 /шестстотин петдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/, вносими по сметката на ОД - МВР София.
Веществените
доказателства – един брой пистолет марка „ТТ“ кал.
7,62х25 мм. със сериен номер ЗК2204; 12 броя патрони кал.7,62 мм х 25 мм. и 4
броя гилзи кал. 7,62 мм х 25 мм, след влизане на
присъдата в законна сила, следва да се отнемат в полза на държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: