Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/18.05.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 649/2020 г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по
жалба на С.Й.С. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0851-000542/07.12.2020 г., издадена от началника на сектор
“ПП” при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2, б. “м” от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно
спиране от движение на МПС с рег. № ТХ3533АМ за срок от три месеца чрез
отнемане на контролен талон № 6641692. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Счита се, че в нея липсва мотивирано
словесно описание, съдържащо всички елементи от състава на нарушението по
чл.104б, т.2 от ЗДвП от субективна и обективна страна. Твърди се, че описаната
в заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителното положение. Не
се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила си на посочените
в акта място и време, но се твърди, че при навлизането си в кръговото
кръстовище е видял, че в него навлиза и друг автомобил и за да не създаде
предпоставка за пътнотранспортно произшествие, се е изтеглил по-бързо от
кръстовището, като е подал газ. Поради рязкото подаване на газ и състоянието на
пътната настилка, както и на гумите, с които е бил оборудван, автомобилът се е
поднесъл. Това действие не е било желано от страна на жалбоподателя и изключва съставомерността
на деянието по чл.104б, т.2 от ЗДвП, тъй като не е налице ползване на пътя с друга
цел, различна от тази за превоз на хора и товари. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
– началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по
жалбата.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество, е и основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0851-000542/07.12.2020 г., издадена от началника на сектор “ПП” при ОД на
МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2, б. “м” от ЗДвП на С.Й.С. е
наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС
с рег. № ТХ3533АМ за срок от три месеца чрез отнемане на контролен талон №
6641692.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу жалбоподателя е съставен
АУАН № GA326242 от 06.12.2020 г. за това, че на 06.12.2020 г., около 16, 59 часа, в град Добрич, в качеството
си на водач на лек автомобил Фолксваген
Пасат с рег. № ТХ3533АР навлиза в
кръговото кръстовище от ул. “Димитър Петков” с ул. “Отец Паисий”, като рязко
увеличава скоростта си и поднася автомобила умишлено вдясно, в резултат на което
не използва пътя по предназначение и извършва виновно нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП.
Актът е предявен и връчен на С., като едновременно с това е иззет и
контролния талон на водача. В акта е посочено, че нарушителят няма възражения
срещу констатациите в него.
На следващия ден е издадена и процесната заповед за прилагане на ПАМ.
По делото не се спори, че жалбоподателят е собственик на лекия автомобил,
описан в АУАН и в заповедта на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР - Добрич.
От данните по делото се установява, че на 08.12.2020 г. (един ден след
издаването на обжалваната заповед) С. е подал писмени възражения срещу акта, в
които е преповторил твърденията си в разглежданата в настоящото производство жалба,
че е подал газ на автомобила с цел да се изтегли по – бързо и да не предизвика
ПТП с друг навлизащ в кръстовището автомобил, като в резултат на рязкото
подаване на газ и състоянието на пътната настилка и на гумите, с които е бил
оборудван, автомобилът е поднесъл.
По нареждане на административнонаказващия орган е извършена допълнителна
проверка на спорните обстоятелства, като са изискани обяснения от
актосъставителя, както и видеофайловете от наличните камери в зоната на
кръстовището.
В докладна записка с рег. № 851р-7003 от 14.12.2020 г. младши
автоконтрольор М.Г.е дал пояснения, че при извършване на обход по ул. “Отец
Паисий” около БЧК дежурният автопатрул е забелязал лек автомобил Фолксваген Пасат
да навлиза от ул. “Димитър Петков” в кръговото движение с висока скорост. При
извършване на ляв завой в посока към бул. “Добруджа” водачът умишлено поднесъл
автомобила със задната част надясно и преминал в съседната пътна лента, като с
това си действие създал реална опасност от ПТП. Полицейските органи последвали
автомобила и го спрели по бул. “Добруджа” до международния колеж по туризъм на
светлинен и звуков сигнал.
Извършен е и преглед на видеозаписите от охранителните камери на
кръстовището, за резултатите от който е изготвена докладна записка с рег. №
851р-7001 от 14.12.2020 г. на полицейски инспектор Г. Димитров до началника на сектор
“ПП” при ОД на МВР – Добрич. В нея е посочено, че твърденията на С. не
отговарят на обективната действителност и “рязкото подаване на газ” не е
продиктувано от обстановката на пътя. От записите се вижда, че водачът на лекия
автомобил първоначално изчаква преминаващите през кръстовището автомобили,
които са с предимство, като след това потегля, увеличава скоростта си и поднася
управляваното МПС надясно към бензиностанция “Бенита”, сменяйки пътната лента,
след което продължава в посока бул. “Добруджа”, като по време на действието
няма какъвто и да е автомобил, който да навлиза в кръстовището, за да е
необходимо извършването на това действие с цел избягване на предпоставка за
ПТП. В докладната записка е посочено още, че пътната настилка е суха и в добро
състояние, без повреди, които да налагат действията на водача, описани в
АУАН.
Към представената от ответника административна преписка е приложен диск с
видеозаписите от охранителните камери на процесното кръстовище от 06.12.2020
г., който е приет като веществено доказателство от съда. От извършения оглед на
диска в съдебно заседание е видно, че на записите не се различават нито марката,
нито модела, нито регистрационния номер на автомобила, който се твърди, че е
управляван от жалбоподателя. В часа на установяване на нарушението от паркинга
на стоматологията излиза тъмен автомобил, който, след като изчаква два
преминаващи автомобила, които са с предимство, се включва в движението на
кръстовището на ул. “Димитър Петков” с ул. “Отец Паисий”, след което излиза от
него, правейки ляв завой, минава покрай бензиностанция “Бенита” и продължава движението
си по ул. “Отец Паисий” в посока към бул. “Добруджа”. Непосредствено след него
се появява полицейски патрулен автомобил, който идва от сградата на БЧК и се
отправя в същата посока към бул. “Добруджа”. Записите са снети от четири
охранителни камери, които снимат кръстовището под различен ъгъл и обхващат
отделни негови отсечки. От нито един от тях не се вижда поднасяне или рязко
увеличаване на скоростта на автомобила при навлизането му в кръстовището, а поради
липса на звук не може да се чуе и шум от рязко подаване на газ. Не се вижда и друг
автомобил, който да навлиза в кръстовището, препречвайки пътя на излизащия от
кръстовището тъмен автомобил.
В хода на производството пред съда е разпитан и един свидетел по искане на
жалбоподателя. В показанията си св. С.И. сочи, че е приятел с жалбоподателя С..
На 06.12.2020 г., около 17, 00 часа, се видели на паркинга пред стоматологията.
По-късно С. си тръгнал с колата, като при навлизането му в кръговото кръстовище
се появил друг автомобил, идващ от Вила ди Полета с десен мигач, който обаче не
завил. За да избегне ПТП с него, С. подал рязко газ, при което автомобилът му
поднесъл. След това дошла патрулка от ул. “Отец Паисий”, която пуснала буркани
и го спряла веднага по булеварда след Вила ди Полета. Свидетелят сочи още, че С.
му е споделял, че гумите на автомобила му били износени.
При съпоставката на свидетелските показания с приетото по делото веществено
доказателство се установява, че те противоречат на видеозаписите от
охранителните камери в частта относно навлизащия в кръстовището автомобил,
заради който се твърди, че жалбоподателят е предприел рязкото увеличаване на
скоростта. Освен това показанията на свидетеля Иванов, че гумите на автомобила
на С. са били износени, са твърде неубедителни и неясни и не възпроизвеждат
непосредствено възприети от него факти, а пресъздават споделеното му от
жалбоподателя. С оглед на това и с оглед на възможната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото поради близките му приятелски взаимоотношения с
жалбоподателя съдът намира, че показанията му са необективни и недостоверни и
не следва да ги кредитира освен в частта им относно идващия от ул. “Отец
Паисий” полицейски автопатрул.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правно страна следното :
Обжалваната заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно заповед №
357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич, която е служебно
известна на съда. Актът съдържа необходимите форма и реквизити, но е издаден
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в
закона принудителни административни мерки, една от които е временно спиране от
движение на МПС на собственик, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари -
за срок три месеца – т.2, б. “м”, предл.второ на чл.171 от ЗДвП.
Следователно основните правнорелевантни факти за налагането на ПАМ по този
текст са лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и да е използвало
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая е налице първото, но не и второто обстоятелство от фактическия
състав на чл.171, т.2, б. “м” от ЗДвП.
За да приеме, че жалбоподателят не използва пътя в съответствие с неговото
предназначение, административният орган е взел предвид констатациите в
съставения акт за установяване на административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, които обаче се опровергават напълно от събрания като веществено
доказателство по делото диск.
От качените на него видеозаписи от охранителните камери на кръговото
кръстовище не се вижда нито рязко увеличаване на скоростта, нито поднасяне на
автомобила вдясно при навлизане в кръстовището, което да съставлява използване
на пътя не по неговото предназначение. Дори и да е имало някакво залитане на автомобила
или преминаване в съседната пътна лента, те в никакъв случай не могат да се
квалифицират като неправомерни действия на водача, които да обосновават наличието
на хипотезата на чл.171, т.2, б. “м” от ЗДвП. От тези записи се установява още,
че автомобилът на полицейските служители, които по-късно са участвали в
съставянето на АУАН, се е намирал на отдалечено разстояние от мястото на
кръговото кръстовище и не е имал пълна видимост към целия район от пътя, поради
което остава неясно как контролните органи са установили рязкото увеличаване на
скоростта на автомобила. Действително от прегледа на видеофайловете не се
установява и защитната теза на жалбоподателя, че в кръстовището е навлязъл друг автомобил и за да избегне пътнотранспортно
произшествие с него, се е изтеглил по-бързо от кръстовището, като е подал газ, в
резултат на което и с оглед на състоянието на пътната настилка и на гумите на
автомобила, се е поднесъл. Неверността на твърденията на жалбоподателя обаче не
изключва неверността на констатациите в акта, които не отговарят на обективното
положение. Като се е позовал единствено и само на тях, без да провери истинността
им, административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК и е постановил един административен акт в нарушение на закона. Вярно е, че прилагането
на принудителна административна мярка изисква своевременност и бързина, но при
наличието на съществуващи видеозаписи от мястото на твърдяното нарушение началникът
на сектор “ПП” е бил длъжен да ги прегледа сам, за да изясни пълно,
всестранно и обективно с всички възможни от закона доказателствени средства
правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Това не е сторено преди налагането
на процесната мярка, с оглед на което е допуснато издаването на заповед по
чл.171, т.2, б.“м” от ЗДвП при непълнота на доказателствата и неизяснена
фактическа обстановка.
Няма спор, че заповедите по чл.171 от ЗДвП се издават в условията на
обвързана компетентност, но това не освобождава административният орган от
задължението да издири обективната истина и едва след това да пристъпи към
налагане на съответната принудителна административна мярка. Ако беше изпълнил
това свое задължение, началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич би
достигнал до други фактически и правни изводи, изключващи приложението на чл.171,
т.2, б. “м” от ЗДвП поради липса на предвидените в него материалноправни
предпоставки.
С оглед на изложеното следва да
се приеме, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствени правила, водещи и до нарушение на материалния
закон съгласно чл.146, т.3 и т.4 от АПК. От събраните по делото доказателства е
видно, че поведението на жалбоподателя е несъставомерно по чл.171, т.2, б.”м”
от ЗДвП, поради което и издадената срещу него заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна по същество.
В съответствие с изхода от делото
и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените от него
разноски по делото в размер на общо 510 лева, от които 10 лева платена държавна
такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на С.Й.С., с ЕГН **********,***, заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0851-000542/07.12.2020 г., издадена от началника на сектор “ПП” при
ОД на МВР – Добрич.
ОСЪЖДА сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич да заплати на С.Й.С. с ЕГН **********
*** сумата от 510 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: