РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Ямбол, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232330101517 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от „Вива кредит“ АД - гр.С., представлявано от ***. А.Н.,
срещу И. В. Х. с настоящ адрес в гр.Я. В нея се твърди, че между „Вива кредит“ ООД, на
когото ищецът е универсален правоприемник, и ответника е сключен Договор за кредит ***
на *** г. под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно
усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, а именно за сумата 200 лв.-
реално предоставена главница. Кредитополучателят се е задължил да заплаща текущото си
задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на
кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на
целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично
усвояване. Според чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора преди сключването му е представен
Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора съгласно
изискванията за ЗПК, както и кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал
доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги
"***" и "такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие", за
което му е предоставена и тарифа. Задълженията по кредита са просрочени, а срокът на
договора е едногодишен и е изтекъл на *** г., считано от подписване на документа, когато е
усвоен и кредитният лимит. Общия размер на задълженията е 518,596 лева. Заемателят не е
извършвал плащания след усвояване на главницата. Дължи освен нейния размер от 200 лв.
договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от
договора - 15 % върху усвоената главница в размер на 28,72 лв. за периода 20.12.2021 г. -
1
19.11.2022 г., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в
размер на 0, 07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислявала
ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в
общ размер на 50,26 лв. за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес съгласно чл.
15, ал. 4, 5 и 6 от договора в общ размер на 10,65 лв. за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г.,
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на
задължения по ДОПК съгласно чл. 15, ал. 4, 5 и 6 от договора в общ размер на 10,65 лв. за
периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., неустойка за непредставяне на съгласие за директен
дебит съгласно чл. 15, ал. 1, 2 и 3 от договора в общ размер на 46,15 лв. за периода
20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., начислени такси по чл. 20, ал. 4 от договора за ограничаване
негативни последици при просрочие, съгласно тарифа за допълнителен пакет услуги,
доброволно избран от кредитополучателя в общ размер на 165 лв. за периода 20.12.2021 г. -
19.11.2022 г.; законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в
края на всеки 30 –дневен период за плащането им на основание чл. 20, ал. 3 от договора в
размер на 7,16 лв. за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., законна лихва за забава върху
остатъчна непогасена главница в размер на 11,50 лв. за периода 19.11.2022 г.-13.06.2023 г.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца главница в размер на 200 лв., 28,72 лв. - възнаградителна лихва за периода от
20.12.2021 г. до 19.11.2022 г., както и законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и такси: за ангажимент за фиксиран
лихвен процент за целия срок на договора в размер на 50,26 лв. за периода 20.12.2021 г. -
19.11.2022 г. и такси за ограничаване негативни последици при просрочие в общ размер на
165 лв. за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., неустойки: неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес в общ размер на
10,65 лв. за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК в общ размер на 10,65
лв. за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., неустойка за непредставяне на съгласие за
директен в общ размер на 46,15 лв. за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., и мораторни
лихви: законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения в размер на 7,16 лв.
за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., законна лихва за забава върху остатъчна непогасена
главница в размер на 11,50 лв. за периода 19.11.2022 г.-13.06.2023 г.. Иска се присъждане и
на разноските в настоящото производство производство.
В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се
поддържат.
В срока за отговор ответникът не е подал такъв. Не се явява в с.з.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Между „Вива кредит“ ООД и ответника е сключен Договор за за кредит*** на *** г., с
който са се договорили кредиторът да предостави сумата от 200 лв Посочено е, че договорът
2
се сключва от разстояние във формата на електронен документ. Видът на заема е кредитна
линия с възможност за еднократно или многократно услояване на главница до размера на
одобрения кредитен лимит. Налице са посочените в исковата молба клаузи относно лихвите,
таксите, неустойките. Определено е понятието “текущо задължение“ – задължението на
заемателя към края на всеки тридесетдневен период се определя като сбор от следните суми:
1. начислена и непогасена договорна лихва върху усвоените и непогасени главници,
изчислена подневно въз основата на посочения в договора фиксиран годишен лихвен
процент; 2. такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, изчислена върху усвоените и
непогасени главници, изчислена подневно въз основата на посочения в договора процент; 3.
неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са
начислени през текущия тридесетдневен период. Според чл.3 ал.2 през целия срок на
валидност на този договор, кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си
задължение до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главница като при еднократно усвояване с
подписване на настоящия договор - 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен
лимит, при усвояване на части 30-дни текат от датата на първото частично усвояване на
главница от кредитния лимит, при поредно усвояване, в случай че клиентът няма други
усвоени и непогасени главници, 30-те дни текат от датата на поредното усвояване.
Срокът на договора е една година. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент 15 %,
годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,32 %. Върху усвоения размер от кредита
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,042%. Таксата за поетото
от кредитора задължение да не променя лихвеният процент по договора и той да бъде
сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК - такса ангажимент- е
в размер на 0, 07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява
ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата
(чл.4 ал.1 т.2.2 и2.3).
Уговорено е, заемателят да представя периодично (в 5-дневен срок от подписване на
договора и два дни преди изтичане на всеки следващ 30-дневен период за плащане на
текущо задължение) удостоверение за липса на задължения по чл. 87 от ДОПК и
удостоверение за настоящ адрес, както и да предоставя съгласие за директен дебит по
банковата си сметка, като при неизпълнение на тези задължения дължи посочените в
исковата молба неустойки. Съгласно чл. 20, ал. 3 при забава в плащането на кое и да е
парично задължение по договора се начислява законната лихва върху дължимата сума за
всеки ден забава. Съгласно чл. 20, ал. 4 от договора при забава на плащане на текущото
задължение кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране
на задължения в размер съгласно Тарифа за допълнителен пакет услуги -*** по продукт ***
и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие.
Представено е Платежно нареждане за кредитен превод от *** г. за сумата от 200 лв.,
преведена от ищеца на ответника по банковата му сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
3
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.9 от ЗПК вр.чл. 240 от
ЗЗД.
В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на
договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно специалния ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и консенсуален,
доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем, т.е. договорът се счита за
сключен с постигане на съгласие по основните му елементи, а не с предаване на сумата. По
делото се установи, че има получена сума от длъжника, т.е. налице е реално предоставен
заем. Представените електронни документи не са оспорени от ответника в срока за отговор.
Съгласно чл. 184 ал.1 от ГПК електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната
е длъжна да представи документа на електронен носител. В случая са представени заверени
от страната преписи на хартиен носител. В Решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г., ІV г.о., на ВКС по чл. 290 от ГПК, е прието, че възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му и ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Поради това преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните документи, които съгласно чл.180 ГПК, се ползват с формална доказателствена
сила за авторството им. Доколкото обективираните в документите изявления са с
неблагоприятно за страната съдържание, те имат достатъчна доказателствена стойност за
установяване на фактите, за които електронните документи са създадени. Изхождайки от
практиката на ВКС съдът намира в настоящия случай, че с представените заверени преписи
е доказано сключването на договора за кредит и превеждането на заемната сума.
Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на
възнаграждение под формата на лихва и обезщетение за забава. Възнаградителна лихва е
уговорена във фиксиран годишен процент. Не се твърди, нито са налице доказателства за
извършени от ответника плащания. Т.е. същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение.
Що се отнася до вземанията за неустойка, съгласно Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на неустойка
съдът следи за спазването на добрите нрави, които не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. В
4
решението е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
В случая са договорени неустойки за неизпълнение на задължение за предоставяне
периодично на удостоверение за липса на задължения по чл. 87 от ДОПК, удостоверение за
настоящ адрес и съгласие за директен дебит по банковата сметка. Обстоятелствата,
изложени в клаузите, сочат, че кредиторът цели с неустойките да получи по-висок размер на
плащанията по договора. Въведените изисквания за периодично представяне на
удостоверения и съгласие не са свързани с изпълнението на основните задължения на
кредитополучателя да заплаща дължимите суми, а и необосновано го ангажират с
множество повтарящи се действия, което е от естество да обуслови невъзможност за
изпълнението им. Това е индиция, че кредиторът цели да получи не някакво обезпечение на
вземанията си, а неустойка като допълнително обезщетение, което надхвърля размера на
очакваните вреди от неизпълнението. Неустойките биха се дължали дори и ако длъжникът
изпълни основното си задължение по договора да върне на уговорения падеж заетата сума.
Следователно клаузите за неустойка противоречат на добрите нрави, като създаващи
предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора. В този смисъл е и практиката на
ВКС (Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., т. к., ІІ т. о., в което е прието, че
неустойката има подчертано санкционен характер, но присъждането й би довело до
несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване.) Предвид изложеното
процесните неустойки са недължими и на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. Искът за
плащането им е неоснователен и следва да се отхвърли.
Вземанията за такси за ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора и за ограничаване негативни последици при просрочие нямат характер на такса за
5
предоставени на длъжника услуги от кредитора. Бездействието за едностранна промяна на
лихвен процент не е предоставяне на услуга. В трайната съдебна практика се приема, че
клаузи, предоставящи право на кредитора едностранно да увеличава лихвения процент, са
неравноправни и нищожни. Противно на добрите нрави е да се определя възнаграждение за
това, че кредиторът се е въздържал от поведение, подлежащо на санкциониране по
посочения в ЗЗП начин. Т.е. процесните вземания не могат да се определят като такса и
комисиона за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а ал.1 от ЗПК. Ако се приемат за такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита по смисъла на ал.2, според закона кредиторът не може да изисква
плащането им. Отделен е въпросът, че клаузата относно втората такса не би била в
съответствие с чл. 33 ал.1 от ЗЗП, уреждащ че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал.2,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Втората такса сочи по-скоро на претенция от
неустоечен характер- за обезщетяване на вреди, изразяващи се в разходи на кредитора като
негативни последици при просрочие. Поради тов,а че се кумулира с обезщетения за забава в
нарушение на правилото на чл.33, клаузата е нищожна на осн. чл. 21 ал.1 от ЗПК
(установяващ, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна). Отделен е въпросът, че размерът на
тази „такса“ е почти равен на главницата и обуславя нищожност на неустоечната по
съществото си клауза като противоречаща на добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, доколкото е необосновано за подобна „услуга“ да се събира такса в такъв
висок размер. Поради това искът за такси е неоснователен.
Неоснователен е и искът за законна лихва за забава върху просрочените текущи
задължения в размер на 7,16 лв., доколкото лихвата е начислявана и върху недължими
вземания, включени в „текущото задължение“, определено в договора като сбор от
изброените задължения на заемателя към края на всеки тридесетдневен период, вкл. такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойки за неизпълнение.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е частично основателно и следва да се
уважи съразмерно съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Х. от гр.Я., ж.к. ***, с ЕГН **********, да заплати на “Вива кредит“
АД - гр.С., ж.к. ***, Административно – търговски център „***, ЕИК ***, главница в размер
на 200 лв., договорна възнаградителна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 19.11.2022 г. -
28,72 лв., лихва за забава върху остатъчна непогасена главница в размер на 11,50 лв. за
периода 19.11.2022 г.-13.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
14.06.2023 г. до окончателното изплащане, а исковете за такса за ангажимент за фиксиран
6
лихвен процент за целия срок на договора в размер на 50,26 лв. за периода 20.12.2021 г. -
19.11.2022 г. и такси за ограничаване негативни последици при просрочие в общ размер на
165 лв. за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., за неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на удостоверения за настоящ и постоянен адрес в общ размер на 10,65 лв. за
периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК в общ размер на 10,65 лв.
за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., неустойка за непредставяне на съгласие за директен
дебит в общ размер на 46,15 лв. за периода 20.12.2021 г. - 19.11.2022 г., и законна лихва за
забава върху просрочените текущи задължения в размер на 7,16 лв. за периода 20.12.2021 г.
- 19.11.2022 г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. В. Х. от гр.Я., ж.к. ***, с ЕГН **********, да заплати на “Вива кредит“ АД
- гр.С., ж.к. ***, Административно – търговски център ***, ЕИК *** направените по делото
разноски в размер на 203,93 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
7