№ 524
гр. Плевен, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20254430201196 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от С. М. И., ЕГН ********** от ***, чрез
пълномощника адв. М. М. от *** против НП № 25-0938-001239/22.04.2025г. на
*** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДП и на основание чл.183, ал.2,
т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00
лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДВП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Твърди се, че НП
е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения като се моли
неговата отмяна.
В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява
и пълномощникът адв. М. М. от ***, която излага съображенията си относно
незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление и моли за
неговата отмяна в депозирана молба вх. № 30158 от 25.09.2025г.
Ответникът по жалбата – *** в ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна
1
полиция“-Плевен, редовно призован, не се представлява и не изразява
становище по нея.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК,
ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
АУАН Серия GA бл. № 3942510/04.04.2025г. бил съставен на
жалбоподателя С. М. И. за това, че на 01.04.2025г. около 07:40 часа в гр.
Плевен, на ***, докато управлявал лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. №
*** /негова собственост/ при движение на заден ход, за да обърне посоката си
на движение, без да се е убедил, че пътят зад превозното му средство е
свободен – като не наблюдава непрекъснато пътя зад ППС – се удря в сградата
зад превозното средство, като удря и деформира водосточна /тип улук/, като
вследствие на удара реализирал пътнотранспортно произшествие с
материални щети по сградата и по автомобила си. Сочи се в акта, че като
участник в ПТП не спрял и не установил последиците от същото, като не
останал на място и не е уведомил компетентните органи на МВР за
настъпилото ПТП. Сочи се още, че настоящия АУАН се съставя по сигнал с
номер № УРИ-316000-13718 от 02.04.2025г.
С горепосочения АУАН Серия GA бл. № 3942510/04.04.2025г. на С. М. И.
били вменени нарушения на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По повод горното било издадено атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се извежда от показанията на
свидетелите А. М. Б. и Л. К. Н., ценени от съда като обективни и логични, и
съставения АУАН Серия GA бл. № 3942510/04.04.2025г. /л.5/, Сигнал от
П.М.М. /л.7/, НП № 25-0938-001239/22.04.2025г. на *** към ОД на МВР-
Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен /л.9/, справка за нарушител/водач
/л.10-12/, протокол за ПТП № 2025-1029-50870-1 от 04.04.2025г., ведно със
2
снимков материал /л.13-14/ и заповед на АНО – всичките неоспорени.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административнонаказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено
в АУАН и НП, поради което при цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав, констатира следното:
Досежно нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП
При така установената фактическа обстановка, съдът намира,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна на страна състава
на посоченото в НП нарушение по чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата на чл.40,ал.1 от
ЗДвП и санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Обстоятелството, че същият е управлявал процесния автомобил на
процесната дата се установява от показанията на свидетелите А. М. Б. и Л. К.
Н., а и не се оспорва от страна на ж-ля. Отделно от това, нито при съставянето
на АУАН, нито в срока по чл.44 от ЗАНН са наведени възражения, че
жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил на процесната дата.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана съгласно НП за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП. Съобразно тази
разпоредба: „По време на движението си назадводачът е длажен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“. Очевидно, че жалбоподателят не се е съобразил с посоченото
изискване, извършвал е маневра движение назад, което било и причина за
настъпване на ПТП съгласно легална дефиниция на посоченото понятие
дадена в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, доколкото това събитие е възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
материални щети. Посочената санкционна разпоредба обаче е тази на чл. 182,
ал.2 т.11 от ЗДвП, която като т.11 не съществува. Съотгветната такава се
съдържа в т.7 на същия чл., касаеща нарушение на правилата при движение
назад. Поради горното съдът намира, че наказващият орган неправилно е
3
приел, че деянието на С. М. И. е съставомерно, като съдът не разполага с
правомощие за неговото изменение. Поради това НП в тази му част е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Досежно нарушението по чл 123, ал.1, т.1 от ЗДвП
Извършването на нарушението от страна на наказаното лице С. М. И.
според съда е безспорно доказано откъм обективната и субективната му
страна, правилно е подведено и от административнонаказващия орган към
уреждащата състава му правна норма – по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Основателни са според съда обачдоводите на жалбоподателя за липса на
съставомерност на деянието като административно нарушение откъм
субективната страна – че жалбоподателят не е разбрал за причиненото ПТП,
респ. оттам и да съществува за него задължението да спре за установяване на
последиците. Липсват доказателства сигналистът П.М.М. да е уведомил на
място ж-ля при извършване на на съответната маневра /видно от сигнала на
л.7/ С. И. е таксиметров шофьор, който именно е извършител на нарушението.
От подписването на съставения протокол за ПТП без възражения по
констатациите му, за съда отново не се затвърждава убеждението, че И. е бил
наясно в конкретния момент и с разположението на сградата и с това на
превозното средство преди предприемане на маневрата „при движение на
заден ход, за да обърне посоката си на движение“, и с настъпилото леко
съприкосновение между тях с причиняване на материални щети по сградата и
леки такива по лекия си автомобил. Лицето С. И. не е оспорил настъпилото
ПТП /по см. на §.6 т.30 от ДР на ЗДВП „Пътнотранспортно произшествие”
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.”/
нито при съставяне и предявяване на АУАН, нито при изготвяне на протокола
за ПТП. От обстоятелството обаче че след като е уведомен от контролните
органи за нарушението и е преценил да си поеме отговорността не означава
автоматично доказване на нарушението. Същото макар и от обективна страна,
остава недоказано от субективна страна, доколкото от значение е знанието на
водача към момента на нарушението, а не впоследствие, за което не се събраха
доказателства че е бил уведомен на място.
4
Поради описаното въпреки наличието на всички белези на
административното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП от обективна
страна, съдът прие, че ангажираната административна отговорност спрямо
наказаното лице следва да отпадне като обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно в тази му
част. Като основание за този извод на настоящата инстанция следва да бъдат
посочени и допуснатите в хода на административното производство
нарушения, преценени като съществени, засягащи правото на защита на
жалбоподателя – нарушения на актосъставител по чл.42, т.4 от ЗАНН и на
административнонаказващ орган по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – да изложат
всички обстоятелства на нарушението, които са от значение за преценката за
съставомерност, които са част от състава на деянието като административно
нарушение в случая по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието”. Част от обективната страна на състава на нарушението по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, видно от цитираната норма, е дължимото от страна
на адресата поведение, да е изпълнимо при условие – без да се създава
опасност за движението по пътя. Никъде нито в АУАН, нито в НП при
излагане на обстоятелствата на приетото за осъществено административно
нарушение съответно актосъставител и административнонаказващ орган са
изложили такива, които да сочат за наличие или не и съответно да допълват
задължението за спиране при условието за дееца да стори това, без да се
създава опасност за движението по пътя. След като спрямо лицето-нарушител
се вменява с наказателното постановление извършването на определено
административно нарушение, но без да са изложени всички елементи от
обективна и субективна страна на самото нарушение, то и субектът на
административната отговорност се явява ограничен в правото си на защита –
поставен в положение да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с НП
обвинение за извършено административно нарушение. Поради това
засягането на правото на защита до степен да бъде ограничено това право
съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното
постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно, макар
хипотетично съдът по-горе в мотивите да прие, че самото административно
5
нарушение е извършено от обективна страна.
По гореизложените съображения следва НП № 25-0938-
001239/22.04.2025г. на *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-
Плевен в тази част, а именно за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, да
бъде отменено.
Предвид този изход на делото, съобразно отправено искане от страна на
жалбоподателя и неговия защитник, и при представени доказателства за
направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото, следва на
основание чл.63д, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗАНН да бъде осъдена ОД на МВР-
Плевен, да заплати на С. М. И., ЕГН ********** от *** сумата в размер на 300
лв. /триста лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред Районен съд – гр. Плевен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-001239/22.04.2025г.
на *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, в частта, с която
на жалбоподателя С. М. И., ЕГН ********** от ***, за нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20,00 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-001239/22.04.2025г.
на *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, в частта, с която
на жалбоподателя С. М. И., ЕГН ********** от ***, за нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени:
административно наказание глоба в размер на 50,00 лева и административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗАНН, ОД на
МВР-Плевен да заплати на жалбоподателя С. М. И., ЕГН ********** от ***
сумата в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение пред Районен съд-Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на пред Административен
6
съд – гр. Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7