М
О Т И В И
към присъда № 19 от
03.02.2011 година
по
н.о.х.дело № 2047
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2010
година:
Обвинението
против подсъдимия И.Г.Д.,
ЕГН **********, е в
това, че в неустановен ден през периода 15-23.07.2010 год. в с.Калояновец,
Старозагорска област, след предварителен сговор с В.А.М. отнел чужди движими
вещи – 2 броя медни лозарски пръскачки на стойност 100 лева, 40 линейни метра
мостов електрически проводник от 2,5 квадрата с монтиран на него щепсел и
контакт на стойност 10,40 лева, 10 линейни метра гумиран четирижилен
електрически проводник на стойност 3,40 лева и 10 линейни метра мостов
електрически проводник от 2,5 квадрата на стойност 2,32 лева, всичко на обща
стойност 116,12 лева, от владението на Н.В.К. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, а кражбата е
извършена повторно и не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Обвинението
против подсъдимия В.М.А., ЕГН **********, е в това, че в неустановен
ден през периода 15-23.07.2010 год. в с.Калояновец, Старозагорска област, след
предварителен сговор с И.Г.Д. отнел чужди движими вещи – 2 броя медни лозарски
пръскачки на стойност 100 лева, 40 линейни метра мостов електрически проводник
от 2,5 квадрата с монтиран на него щепсел и контакт на стойност 10,40 лева, 10
линейни метра гумиран четирижилен електрически проводник на стойност 3,40 лева
и 10 линейни метра мостов електрически проводник от 2,5 квадрата на стойност
2,32 лева, всичко на обща стойност 116,12 лева, от владението на Н.В.К. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена повторно и не представлява маловажен случай – престъпление по чл.195,
ал.1, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от пострадалия Н.В.К. против подсъдимите И.Г.Д. и В.М.А. граждански
иск за сумата в размер на 116,12 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди вследствие на отнетите му движими вещи през
периода 15-23.07.2010 год. в с.Калояновец, община Стара Загора, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането /23.07.2010
год./ до окончателното изплащане на сумата, а пострадалия Н.В.К. беше
конституиран като граждански ищец в наказателното производство.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни, като им
бъдат определени и наложи наказания при условията на чл.58а от НК, както
следва: на подсъдимия Д. – наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години, а
на подсъдимия М. - наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при
първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит
тип. Моли гражданският иск да бъде уважен до размера, в който е предявен.
Гражданският
ищец Н.В.К. моли гражданският му иск да бъде уважен изцяло.
Служебният
защитник адв.Г.М. не оспорва обвиненията и пледира на подзащитните й да бъдат
определени наказания при условията на чл.58а от НК, както следва: на подсъдимия
Д. – наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, а на подсъдимия М. -
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален „строг”
режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. Счита, че гражданският
иск следва да бъде уважен до претендирания размер.
Подсъдимите И.Г.Д.
и В.А.М. се признават за виновни по
повдигнатите им обвинения, съжаляват за извършеното и поддържат
изцяло
пледоарията на защитника си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимите И.Г.Д. и В.А.М. се познавали и поддържали
приятелски отношения помежду си.
В неустановен в хода на разследването ден през периода 15-23.07.2010
год. подсъдимите се срещнали в с.Калояновец, Старозагорска област, където и
двамата живеели. В протеклия помежду им разговор те се уговорили да влязат в
дома на св.Н.В.К., от където да извършат кражба на движими вещи, които им се
сторят подходящи за целта, тъй като знаели от по-рано, че св.К. не обитава
постоянно дома си, а живее основно в гр.Стара Загора и се прибира в селото
сравнително рядко. В изпълнение на намисленото престъпление подсъдимите
изчакали настъпването на тъмната част на денонощието, след което се придвижили
до набелязаното място. Двамата прескочили невисоката входна врата към двора на къщата
на св.К. и се насочили към разположената в близост стопанска постройка -
плевня. Подсъдимият Д. бръкнал с ръка в процеп в стената на плевнята и успял да
извади арматурната пръчка, която затваряла входната й врата. След като отворили
вратата, подсъдимите проникнали във вътрешността на стопанската постройка, от
където взели 2 броя медни лозарски пръскачки, 40 линейни метра мостов
електрически проводник от 2,5 квадрата с монтиран на него щепсел и контакт, 10
линейни метра гумиран четирижилен електрически проводник и 10 линейни метра
мостов електрически проводник от 2,5 квадрата. Веднага след това двамата
подсъдими напуснали имота на св.К., чиято собственост били всички отнети вещи,
като взели откраднатото със себе си.
На 23.07.2010 год. подсъдимите продали металните части на
вещите, предмет на описаното престъпно посегателство, на пункт за изкупуване на
метали, находящ се в с.Калояновец, Старозагорска област, при което изкупилата
ги св.Кристина Миткова Койчева записала личните данни на подсъдимия М..
Получената сума подсъдимите разделили помежду си и употребили за лични нужди.
Видно от заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, към инкриминирания момент стойността на отнетите
движими вещи, собственост на св.Н.В.К., е била, както следва: 2 броя медни
лозарски пръскачки на обща стойност 100,00 лева, 40 линейни метра мостов
електрически проводник от 2,5 квадрата с монтиран на него щепсел и контакт на
стойност 10,40 лева, 10 линейни метра гумиран четирижилен електрически
проводник на стойност 3,40 лева и 10 линейни метра мостов електрически
проводник от 2,5 квадрата на стойност 2,32 лева, всичко на обща стойност 116,12
лева.
Видно от приложената към досъдебното производство
характеристична справка на подсъдимия Д., последният е лице с трайно изградени
престъпни навици и с над 10 криминалистически регистрации, а видно от справката
му съдимост, приета като писмено доказателство в хода на съдебното следствие,
същият е извършил настоящото престъпление при условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като с влезли в сила през периода 11.06.2009
год. – 23.03.2010 год. присъди по н.о.х.дела № 317/2009 год., № 1949/2009 год.
и № 2148/2009 год. на РС-Стара Загора е осъден на „пробация” за извършени
престъпления по чл.195, ал.1 от НК и към момента на извършването на настоящото
му престъпление не е изтекъл 5-годишният срок по чл.30, ал.2 във връзка с ал.1
от НК, считано от изтърпяване на посочените наказания.
Видно от справката му за съдимост, приета като писмено
доказателство в хода на съдебното следствие, подсъдимият М. е извършил настоящото
престъпление при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй
като с влезли в сила през периода 24.05.2008 год. – 28.11.2008 год. присъди и
споразумение за прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дела №
53/2008 год., № 663/2008 год. и № 1909/2008 год. на РС-Стара Загора е осъден на
„пробация” и „лишаване от свобода” за извършени от него като непълнолетен
престъпления по чл.195, ал.1 от НК и към момента на извършването на настоящото
му престъпление не е изтекъл 5-годишният срок по чл.30, ал.2 във връзка с ал.1
от НК, считано от изтърпяване на посочените наказания. Освен това, с влязла в
сила на 14.02.2009 год. присъда по н.о.х.дело № 1990/2008 год. на РС-Стара
Загора подсъдимият е осъждан за извършени от него престъпления по чл.152, ал.3,
т.1 и чл.150 от НК, но това му осъждане не оказва влияние върху квалификацията
на настоящото престъпление.
Динамиката на разглеждания вид престъпления /по глава
пета, раздел първи от НК/ в страната към дадения момент, невъзстановяването на
причинените с конкретното престъпно посегателство имуществени вреди, размерът
на последните, личността на подсъдимите с оглед на съдебното им минало и
наличието на повече от един квалифициращ признак по чл.195, ал.1 от НК обуславят
по-високата степен на обществена опасност на настоящото престъпление в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, поради което
същото не представлява маловажен случай по смисъла на 93, т.9 от НК.
Имайки предвид квалификацията на кражбите, предмет на
посочените по-горе предходни осъждания на подсъдимите /същите не са по чл.194,
ал.3 от НК/, следва да се приеме, че последните също не съставляват маловажен
случай по смисъла на 93, т.9 от НК.
Към момента на извършване на настоящото престъпление подсъдимият
Д., макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимите по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство /покупко-изплащателна сметка №
000547 от 23.07.2010 год., справка относно характеристични данни на подсъдимия Д.
от 27.09.2010 год., заключение на съдебно-икономическа експертиза от 24.09.2009
год., протокол от 20.09.2010 год. за разпит на св.Н.В.К., протокол от 21.09.2010
год. за разпит на св.Кристина Миткова Койчева, протокол от 30.09.2010 год. за
разпит на подсъдимия Д. в качеството му на обвиняем, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия Д. от 30.09.2010 год.,
протокол от 30.09.2010 год. за разпит на подсъдимия М. в качеството му на
обвиняем, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия М. от 30.09.2010 год., протоколи от 23.11.2010 год. за разпит на
подсъдимите Д. и М. в качеството им на обвиняеми/, както и събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства /справки за съдимост на подсъдимите с
приложени преписи от бюлетините им за съдимост и справки за търпените и
изтърпените от тях наказания/, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
не се събраха
доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че:
в
неустановен ден през периода 15-23.07.2010 год. в с.Калояновец, Старозагорска
област, подсъдимият И.Г.Д. след предварителен сговор с подсъдимия В.А.М. е
отнел чужди движими вещи – 2 броя медни лозарски пръскачки на стойност 100
лева, 40 линейни метра мостов електрически проводник от 2,5 квадрата с монтиран
на него щепсел и контакт на стойност 10,40 лева, 10 линейни метра гумиран
четирижилен електрически проводник на стойност 3,40 лева и 10 линейни метра
мостов електрически проводник от 2,5 квадрата на стойност 2,32 лева, всичко на
обща стойност 116,12 лева, от владението на Н.В.К. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, а
кражбата е извършена повторно и не представлява маловажен случай, с което свое
деяние той е осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.195, ал.1, т.5 и т.7
във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК;
в
неустановен ден през периода 15-23.07.2010 год. в с.Калояновец, Старозагорска
област, подсъдимият В.А.М. след предварителен сговор с подсъдимия И.Г.Д. е
отнел чужди движими вещи – 2 броя медни лозарски пръскачки на стойност 100
лева, 40 линейни метра мостов електрически проводник от 2,5 квадрата с монтиран
на него щепсел и контакт на стойност 10,40 лева, 10 линейни метра гумиран
четирижилен електрически проводник на стойност 3,40 лева и 10 линейни метра
мостов електрически проводник от 2,5 квадрата на стойност 2,32 лева, всичко на
обща стойност 116,12 лева, от владението на Н.В.К. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно и не
представлява маловажен случай, с което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците от престъпния състав на чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, съдът прие, че същите
са извършили деянията си пряк умисъл, понеже са съзнавали общественоопасния им
характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните им последици и са
искали настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на престъплението, обстановката, при която то е било
извършено, и последвалите разпоредителни действия с вещите, предмет на
престъплението, а също и самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.371, т.2
от НПК, тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт – както тези, които касаят обективните признати на
престъплението, така и тези, които се отнасят до неговите субективни
признаци.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът взе
предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в
закона наказание за извършеното престъпление – „лишаване от свобода” от една до
десет години за подсъдимия М., а за подсъдимия Д. – след редукцията по чл.63,
ал.1, т.3 от НК – „лишаване от свобода” до три години;
младата възраст на
подсъдимите, изразеното от тях критично отношение към извършеното и тежкото им
материално положение според приложените към досъдебното производство декларации
в тази насока, които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение и на двамата подсъдими;
наличието на
повече от един квалифициращи признака, всеки един от които сам по себе си води
до по-тежката квалификация на извършеното по чл.195, ал.1 от НК, което
обстоятелство съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на всеки един от подсъдимите;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
При тези данни съдът
определи на всеки един от подсъдимите наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, както следва:
на подсъдимия Д. –
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца;
на подсъдимия М. –
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца
/осемнадесет месеца/.
На основание
чл.58а от НК съдът намали размера на така определените наказания на подсъдимите
с една трета, поради което им наложи наказания, както следва:
на подсъдимия Д. –
наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца;
на подсъдимия М. –
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година /дванадесет месеца/ в
затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим на
изтърпяване съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС предвид
обстоятелството, че към момента на извършване на настоящото му деяние същият
вече е бил осъждан на „лишаване от свобода”.
Имайки
предвид, че, видно от справките им за съдимост, подсъдимите са извършили
настоящите си деяния в условията на реална съвкупност с деянията, предмет на осъждането
им по н.о.х.дело № 1510/2010 год. на РС-Стара Загора, т.е. преди за което и да
е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът:
на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК допусна групиране на
наказанието, наложено на подсъдимия Д. с настоящата присъда, с наказанието,
наложено му по н.о.х.дело № 1510/2010 год. на РС-Стара Загора, като му определи
и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях: „лишаване от
свобода” за срок от четири месеца;
на
основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК допусна групиране на
наказанието, наложено на подсъдимия М. с настоящата присъда, с наказанието,
наложено му по н.о.х.дело № 1510/2010 год. на РС-Стара Загора, като му определи
и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях: „лишаване от
свобода” за срок от една година в затворническо заведение от закрит тип при първоначален
„строг” режим на изтърпяване.
В
случая не е налице възможност за приложението на чл.24 от НК по отношение на
който и да е от двамата подсъдими, тъй като наказанията им, които се групират,
са различни по вид.
Имайки
предвид, че деянията на подсъдимия Д., предмет на конкретната реална съвкупност
по чл.25 от НК, са били извършени от
него след като той вече е бил осъждан за три други кражби, което означава, че
наложените му за последните наказания /пробация/ не са му оказали необходимия
възпитателен ефект, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимия Д. същият следва ефективно да изтърпи
определеното и наложено му с настоящата присъда общо най-тежко наказание,
поради което постанови последното да се изтърпи в поправителен дом съгласно
чл.58, ал.2 от ЗИНЗС.
На основание
чл.25, ал.3 от НК съдът приспадна при изпълнение на определеното и наложено с
настоящата присъда общо най-тежко наказание на подсъдимия М. изтърпяната до
момента част от наказанието „пробация”, наложено му по н.о.х.дело № 1510/2010
год. на Старозагорския районен съд, като два дни пробация се зачитат за един
ден лишаване от свобода.
Тъй
като наказанието „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия М. по н.о.х.дело
№ 1909/2008 год. на РС-Стара Загора, в изпитателния срок на което е било
извършено настоящото му деяние, към настоящия момент е изтърпяно вследствие на
групирането му с наказанията, наложени на подсъдимия М. по н.о.х.дело № 1990/2008
год. на РС-Стара Загора, съдът не се произнесе по приложението на чл.68, ал.1
от НК.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимите направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 27,50 лева за всеки един от тях.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
граждански иск намира правно основание в чл.45 от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената по-горе фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на подсъдимите,
причинени на гр.ищец имуществени вреди в претендирания от него размер 116,12
лева и причинна връзка между тях, поради което съдът уважи изцяло гражданския
иск, като осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гр.ищец обезщетение за
причинените му имуществени вреди в размер на 116,12 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането /23.07.2010 год./ до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът
осъди подсъдимите да заплатят солидарно на Държавата сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: