ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8853
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330115998 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД против С. И. П., ЕГН **********, за установяване дължимостта
на главни и акцесорни вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3767/21 г. на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е
изискано заповедното производство.
След като се запозна с материалите по него, съдът намира, че настоящият процес
е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице.
Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има
два адреса: постоянен: в гр. Х., ул. *** и настоящ: в гр. П. ****.
Видно от документите по ч.гр.д., при посещение на постоянния адрес, лицето не
е било открито, като връчителят е отразил, че по данни на съседи лицето живее в гр.
П., нито такива по чл. 46, ал. 2 ГПК за връчване на заповедта.
От служебно извършена справка за ТПО на длъжника, се установява, че адреса
на работодателя на длъжника съвпада с постоянния му адрес, където лицето не е
намерено.
Видно от документите по ч.гр.д., при неколкократни посещения на настоящия
адрес, лицето не е било открито на установения адрес, нито такива по чл. 46, ал. 2 ГПК
за връчване на заповедта. Съдът в заповедното производство е дал указания за
събиране на конкретни сведения от връчителя. Видно от върнатото съобщение, според
събраните сведения /макар и не от конкретен източник/ - лицето живее постоянно на
адреса, но се укрива, нито такива по чл. 46, ал. 2 ГПК. Съдът в заповедното
1
производство е дал указания за връчване, чрез органите на МВР. Видно от Докладна
записка от полицейския служител при Второ РУ ОДМВР – Пловдив, на адреса лицето
не е намерено, като според събраните конкретни сведения (съсед с посочени имена), е
установено, че лицето не е забелязван на адреса от няколко месеца.
Залепени са уведомления на двата адреса на длъжника и са дадени указания за
предявяване на установителен иск, при което е образувано настоящото производство.
Предвид горното, предявените искове са недопустими. Не са налице
кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след
изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск,
когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по
друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена
предпоставка, тъй като са събрани сведения, че лицето живее на настоящия адрес.
Този извод не се променя и от Докладната записка от полицейския служител при
Второ РУ ОДМВР – Пловдив, защото в нея отново не се съдържат данни, че
длъжникът не живее на адреса.
С оглед изложеното, предявените установителни искове са недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени
съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на
образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на
заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното
вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч.
гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР №
4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ
иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези
специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда
в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството
по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 58918/12.10.2021 г. от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД против С. И. П., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 15998 по описа за 2021 г.
2
на Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
Съдия при Районен съд – Пловдив:/п/_______________________
3