Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав,
в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет
и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№7870 по описа
за 2019 година
на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
от Й.К.А., ЕГН ********** с адрес ***, срещу
ЗАД „А.“, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 286.28лв. /след предприетото изменение в размера на иска/, представляваща
застрахователно обезщетение за вреди от
настъпило застрахователно събитие на 02.04.2019г. по застраховка „Каско” по
застрахователна полица №0306Х0373397/02.04.2018г., за л.а. марка М. ГЛА, рег.
№В....ВМ, изразяващи
се в увреждане на външно уплътнение предно дясно стъкло на врата и предна дясна
врата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.05.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в
исковата молба, че между страните бил сключен застрахователен договор по
описаната полица със срок на действие 10.04.2018г. до 09.04.2019г. Автомобилът
бил застрахован за сумата от 55000лв., като застрахователната премия, платима
на 4 вноски, към момента на завеждане на делото, е заплатена. Излага се, че на 02.04.2019г. ищецът
паркирал автомобила си на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ в гр. Варна.
Около 18:30 часа, отивайки до автомобила, установил че са настъпили описаните
увреждания. На 03.04.2019г. уведомил застрахователя, който извършил оглед,
съставил опис и изплатил на 19.04.2019г. обезщетение от 299.76лв., която според
ищеца не порива щетите, които поддържа да са в размер от 572.68лв. Моли
се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи и присъждане на
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание искът се поддържа.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ЗАД „А.“, с който се оспорва предявения иск по
основание и размер. Поддържа се, че претендираната сума е в завишен размер и не
съответства на действителните стойности на авточастите по средни пазарни цени.
Счита, че с изплащане на сумата от 299.76лв. е изпълнил задължението си в
цялост. Сочи и че не е бил канен повторно да доплаща обезщетение от ищеца,
поради което счита, че не е станал повод за делото. Оспорва се и претенцията за
обезщетение за забава. Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези
съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно
заседание ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на осн. чл.146, ал.1, т.3
и 4 ГПК, че между тях е сключен договор за застраховка „Каско” по застрахователна полица
№0306Х0373397/02.04.2018г., за л.а. марка М. ГЛА, рег. №В....ВМ със
срок на действие 10.04.2018г. до 09.04.2019г.; че е настъпило застрахователно събитие на
02.04.2019г. за л.а. марка М. ГЛА, рег. №В....ВМ,
като увредени били външно уплътнение предно
дясно стъкло на врата и предна дясна врата, за което застрахователят е изплатил
на 19.04.2019г. обезщетение от 299.76лв.
Съобразно заключението на
вещото лице Д.В., приобщено на л.35-37, общата стойност за възстановяване на
автомобила и въвеждането му в експлоатация, е 586.04лв. Вещото лице категорично
счита, че е възможно щетите да настъпят докато автомобилът се намира в
паркирано състояние. При съспоставка на механизма на застрахователното събитие
и уврежданията, става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между тях.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.405 КЗ, ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване в процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ датата на
застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял
твърдяните имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат, както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му
представи необходимите документи.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Безспорни са между
страните обстоятелствата, че между тях е сключен договор за застраховка „Каско” по описаната
в исковата молба полиза за л.а. марка М. ГЛА, рег. №В....ВМ със срок
на действие 10.04.2018г. до 09.04.2019г.; че е настъпило застрахователно събитие на
02.04.2019г., като увредени били конкретно посочените от ищеца външно уплътнение
предно дясно стъкло на врата и предна дясна врата, за което застрахователят е
изплатил на 19.04.2019г. обезщетение от 299.76лв.
Не е спорно по
делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и приетото
заключение на вещото лице, което съдът кредитира като неоспорено, обективно и
компетентно дадено, се установява настъпване на застрахователно събитие, като
резултат от което са настъпили вреди за ищеца. Извършеното от застрахователя
частично плащане, предхождащо процеса, съставлява и признание за наличието на
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и
изплащане на обезщетение.
Спорен по делото
въпрос е в какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно
обезщетение.
По така очертания
предмет на спора, настоящият съдебен състав намира следното: Съобразно чл.386,
ал.1 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
(лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Според константната съдебна практика / напр. решение № 115/9.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК, решение № 235 от 27.12.2013 г.
по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по
т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г.
по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по
т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II
т.о. и др. / актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016г., обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен
отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 387 ал. 1 КЗ,
уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност,
съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
От неоспореното
заключение на вещото лице се доказа, че стойността за възстановяване на
автомобила е 586.04лв. След приспадане на размера на извършеното плащане от
299.76лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила е в размер от
286.28лв.
С оглед на горните
мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение е
основателен и следва да бъде изцяло уважен, като претендираната сума бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението доколкото към
датата на завеждане на делото срокът по чл.409, вр.с чл.405, ал.1 КЗ е бил
изтекъл с оглед представяне на всички доказателства на застрахователя.
С оглед
изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 450лв., от които 50лв. заплатена държавна такса, 300лв.
адвокатско възнаграждение и 100лв. депозит за експертиза. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца доколкото същото е в минимален еднократен
размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.К.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 286.28лв. /двеста осемдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение за вреди от
настъпило застрахователно събитие на 02.04.2019г. по застраховка „Каско” по
застрахователна полица №0306Х0373397/02.04.2018г., за л.а. марка М. ГЛА, рег.
№В....ВМ, изразяващи
се в увреждане на външно уплътнение предно дясно стъкло на врата и предна дясна
врата, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 27.05.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Й.К.А., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща
сторени по делото разноски, на осн.чл.
78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по посочения от ищеца начин: в
брой.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: