Решение по дело №103/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260005
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20201880200103
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 15.02.2021 г.

                   

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 103/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 236 от Закона за здравето З). Образувано е по жалба подадена от Н.Н.К. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 517р-8869 от 08.05.2020 г., издадено от директора на ОД МВР - София. С обжалваното наказателно постановление (НП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба в размер на 300 лева – на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.

Жалбоподателят, лично в жалбата и чрез пълномощник в открито съдебно заседание, както и в подробна писмена защита, излага съображения, че НП е незаконосъобразно, като настоява за неговата отмяна.

Административнонаказващият орган, в писмена защита изготвена от пълномощник, изразява становище, че жалбата е неоснователна.

            Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, събрани са писмени доказателства и е разпитан един свидетел.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна :

            Всички събрани по делото доказателства са безпротиворечиви и от тях безспорно се установява, че на 18.04.2020 г. около 18,15 часа Н.К. се е намирал на открито обществено пространство, на ул. „… в гр. С., в двора на …. и е седял на пейка. По този начин и с това свое поведение той е нарушил Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадени във връзка с обявената на основание чл. 63, ал. 1 ЗЗ извънредна епидемична обстановка в Република България. Нарушението било констатирано от разпитания от съда свидетел – …. в …, както и от колегата му А. Н.. На Н.К. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който е възпроизведена гореописаната фактическа обстановка. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля, като същият съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. На 08.05.2020 г. е съставено обжалваното НП, което е връчено на 01.06.2020 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 08.06.2020 г. В наказателното постановление е посочена следната фактическа обстановка : на 18.04.2020 г. около 18,15 часа Н.К. се е намирал на обществено място в гр. С. на ул. „…”, като не е имал поставена защитна маска на лицето. По този начин жалбоподателят е наказан за нарушение, за което не му е съставян АУАН. В НП като нарушени са посочени Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. Съдът служебно е изискал и приложил и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. От тези заповеди се установя, че задължението за поставяне на защитна маска е въведено със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. Следователно жалбоподателят е наказан за деяние, което не е наказуемо според посочените в НП заповеди на министъра на здравеопазването.

  При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

В резултат на описаните и допуснати от наказващия орган нарушения е накърнено правото на защита на наказаното лице, тъй като в акта за нарушение е описан един състав на нарушение (по т. I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.), а с наказателното постановление е наложено наказание за друго нарушение (по т. 1 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.). На практика в случая за нарушението, за което е издадено НП няма съставен акт за административно нарушение, като това според настоящия състав е опорочило обжалваното НП.

Недопустимо е също така, толкова важен елемент от обективната страна на състава на административното нарушение, какъвто по настоящото дело е заповедта на министъра на здравеопазването, да е погрешно посочена в НП, т.е. фактически да не е посочена. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, по която е квалифицирано нарушението, е бланкетна и не съдържа състав на административно нарушение, а съдържа само санкцията за съответното нарушение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че наказателното постановление подлежи на отмяна.

От страна на пълномощника на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до минимално определения съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

                       

Р   Е   Ш   И :

 

Отменя Наказателно постановление № 517р-8869 от 08.05.2020 г., издадено от директора на ОД МВР - София, с което на Н.Н.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ - глоба в размер на 300 лева.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на Н.Н.К. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като същото е намалено на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

       

 

 

 

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :