Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 01.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина С., разгледа търговско дело № 977 по описа за 2020г. и взе
предвид следното:
Производството е по предявени от „К.“ АГ
(чуждестранно дружество, регистрирано в Швейцария) искове за осъждане на „С.“
ООД да заплати сумата 44 256,55 евро – неизплатена продажна цена на стоки,
за чиято доставка са издадени фактури №К228697/31.12.2014г., №К230947/ 15.01.2015г.,
№К230948/15.01.2015г., №К231022/16.01.2015г., №К233571/ 29.01.2015г.,
№К233572/29.01.2015г., №К233573/29.01.2015г., №К233574/ 29.01.2015г., №К238626/19.02.2015г.,
№К238627/19.02.2015г. и №К238269/ 19.02.2015г., и сумата 13 714,74 евро –
лихви за забава, изтекли върху главните вземания за продажна цена в периода от
31.03.2015г. до 28.05.2020г.
Ответникът оспорва исковете по основание и с
възражение за изтекла погасителна давност.
В проведеното открито съдебно заседание
заявява и възражение за неподведомственост на производството по исковете пред
съда поради наличие на арбитражна клауза, но това възражение е недопустимо да
бъде разглеждано по същество, тъй като е заявено след преклузивния срок по чл.
8, ал. 1 ЗМТА, вр. чл. 367, ал. 1 ТЗ.
Съдържанието на процесните
фактури (представени с исковата молба и приети като писмени доказателства по
делото) е достатъчно
да бъдат определени всички съществени елементи на твърдяните
от ищеца продажбени правоотношения, поставени в основанието на предявените
искове – страни, предмет и цена на доставените стоки.
Фактурите не носят подпис от името на
ответника и нямат противопоставима по отношение на
него доказателствена сила, но от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че сумите по всички процесни
фактури са записани в счетоводството на ответника като задължения към ищеца –
обстоятелство, което представлява извънсъдебно признание на ответника за наличието на облигационни правоотношения
между страните със съдържанието, възпроизведено във фактурите, както и за
изпълнението на задълженията на ищеца за доставяне на стоките, за които са
издадени фактурите.
От заключението на експертизата се установява
още, че в счетоводството на ответника е отразено и частично погашение на
задълженията му по фактура
№К228697/31.12.2014г. поради плащането на сумата 1 149,56 евро (което плащане
е признато с исковата молба), както и кредитно известие от ищеца за сумата
80,00 евро, за която е издадена фактура №К230947/15.01.2015г., поради
прихващане с насрещно вземане на ответника (погасяването на задължението по
тази фактура е признато с писмената защита на ищеца).
Доказателства, но и твърдения за други
плащания или прихващания, извършени в пълно или частично погашение на
задълженията за продажна цена по останалите фактури, не са ангажирани в
производството по делото.
Наличието на международен елемент в
продажбените правоотношения, за чието изпълнение са издадени фактурите, предполага
установяване на приложимото право спрямо тези правоотношения, включително и
най-вече с оглед възражението на ответника за погасяване на задълженията по
фактурите поради изтекла давност (съгласно чл. 63 КМЧП за погасителната давност
се прилага правото, което урежда съответното отношение).
По делото са представени и приети като
писмени доказателства общи условия на ищеца за продажба на стоки, които
регламентират, че приложимо по отношение на договорите за продажба е законодателството
на страната, в която се намира основното място на дейност на продавача
(съдържанието и действието на общите условия в периода на издаване на процесните фактури не са оспорени от ответника).
Съгласно чл. 93, ал. 1 КМЧП цитираната клауза
от общите условия предпоставя, че приложимо по отношение на правоотношенията
между страните е швейцарското право, но подробни съображения в тази насока в
случая е безпредметно да се излагат, тъй като характерната престация
по правоотношенията са именно задълженията на продавача, което предпоставя
приложимост на швейцарското право спрямо тези правоотношения и съгласно чл. 94,
ал. 2, вр. ал. 1 КМЧП, дори при липса на избрано от
страните приложимо право в хипотезата на чл. 93, ал. 1 КМЧП.
Доводите на ответника, че характерната престация в правоотношенията всъщност представляват
задълженията му на дистрибутор, поети с представения с исковата молба договор за
дистрибуция от 01.01.2013г., не могат да обусловят
различни изводи, тъй като безспорно е между страните, но се установява и от
съдържанието на самия договор за дистрибуция, че същият е прекратен на
30.09.2014г., а доставките по процесните фактури са
извършени след посочената дата, като съгласно изричната клауза в чл. 12.1 от
договора от 01.01.2013г. приети от ищеца поръчки на
ответника за доставки на стоки след прекратяването на договора не водят до
подновяване на действието му, а се считат за еднократни сделки при действието
на общите условия на ищеца за продажба на стоки.
Следва да се отбележи, обаче, че клаузата на
чл. 16.9 от договора за дистрибуция също изрично определя материалното право на
Швейцария като приложимо право в отношенията между страните, поради което и
дори да се приеме, че продажбите по процесните
фактури представляват продължение на правоотношенията по договора от 01.01.2013г., то отново именно швейцарското право се явява
приложимото право спрямо тези правоотношения по смисъла на чл. 93, ал. 1 КМЧП.
С разпоредбата на чл. 127Ж от Швейцарския граждански
кодекс е предвидена обща десетгодишна погасителна давност, която по
съображенията по-горе и съгласно чл. 63, ал. 1 КМЧП е приложима спрямо установените
по делото вземания на ищеца по процесните фактури.
Съгласно чл. 130Ж от Швейцарския граждански
кодекс давността по отношение на всяко от вземанията е започнала да тече от
датата, на която е настъпила изискуемостта му, а съгласно чл. 134Ж от
Швейцарския граждански кодекс давността е прекъсната с предявяването на
исковете за присъждане на вземанията.
От датите на издаване на процесните
фактури до датата на подаване на исковата молба (28.05.2020г. съгласно
представеното удостоверение от „Български пощи“ ЕАД) е изтекъл по-кратък период
от време от десет години, което е достатъчно възражението на ответника за
погасяване по давност на задълженията за продажна цена да се приеме
неоснователно.
Изложеното предпоставя, че предявеният иск за
продажна цена по процесните фактури е доказан по
основание и следва да бъде уважен до размера от 44 176,55 евро.
За разликата до пълния му предявен размер от
44 256,55 евро, в която искът за продажна цена е предявен за доставката на
стоки по фактура №К230947/15.01.2015г., искът подлежи на отхвърляне, тъй като по
съображенията по-горе от заключението на счетоводната експертиза се установява,
а и самият ищец признава, че задължението по тази фактура е погасено.
Главният факт от основанието на предявения акцесорен иск за лихви е забава на ответника за изпълнение
на задълженията му фактурите.
Съгласно приложимото швейцарско право (чл.
102Б от
Швейцарския граждански кодекс) длъжникът изпада в забава с получаването на
покана за изпълнение от кредитора или с изтичането на срока за изпълнение на
задължението, определен по споразумение между страните.
Доказателствата по делото не установяват
определен по съгласие на страните срок за изпълнение на задълженията по процесните фактури, тъй като:
Договорът за дистрибуция от 01.01.2013г. съдържа клауза (приложение 4, вр.
чл. 6.6 от договора), с която е определен 90-дневен срок от издаване на
съответната фактура за изпълнение на задълженията на ответника за плащане на
цената на продадени стоки от ищеца, но по съображенията по-горе този договор не
е приложим спрямо продажбите, за които са издадени процесните
фактури, а приложими спрямо тези продажби са общите условия на ищеца, които
обаче не предвиждат аналогична клауза, обратно - предвиждат, че плащанията на
поръчани стоки се извършват авансово (т. 3.04 от общите условия).
Обстоятелството, че в самите фактури са посочени
падежи на задълженията, които съвпадат със срока за изпълнение на задълженията
на ответника по договора за дистрибуция от 01.01.2013г.,
само по себе си също не може да обуслови определен по съгласие на страните срок
за изпълнение на задълженията на ответника по фактурите, тъй като както се
посочи по-горе фактурите не са подписани от представител на ответника, а
осчетоводяването на сумите по фактурите като задължения към ищеца, макар да
представлява признание на ответника за доставката на стоките и уговорената
цена, не може да се приеме за изрично или конклудентно
съгласие на ответника за постигане на споразумение относно срока за изпълнение
на задълженията за плащане на цената на стоките по фактурите.
Различна би била хипотезата в случай, че
наред със сумите за главниците по фактурите ответникът бе записал в
счетоводството си и задължения към ищеца за лихви, изтекли върху главниците
след падежите, посочени във фактурите, но доказателства, а и твърдения в тази насока,
не са ангажирани в производството по делото.
Доказателствата по делото не установяват и
получаване от ответника на покана от ищеца за изпълнение на задълженията по
фактурите в периода
от 31.03.2015г. до 28.05.2020г., за който е предявен акцесорният
иск за лихви, тъй като:
Представените по делото извлечения от
електронна кореспонденция между страните не съдържат достатъчно данни за
основанието и размера на задълженията на ответника, във връзка с които е водена
въпросната кореспонденция, поради което не са достатъчни с изискуемото от
процесуалния закон пълно и главно доказване да установят, че изявленията от
името на ищеца в тази кореспонденция касаят именно задълженията на ответника по
процесните фактури.
Представените по делото писмени уведомления
от ищеца до ответника с искане за плащане на задълженията по процесните фактури установяват изявления на ищеца с
характер на покана за изпълнение на тези задължения по смисъла на чл. 102Б от Швейцарския
граждански кодекс, но не са представени доказателства за получаване на тези писмени уведомления от
ответника.
По изложените съображения и в приложение на
последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът дължи да
приеме, че в периода до подаване на исковата молба ответникът не е в забава по отношение
на задълженията си по процесните фактури, тъй като в
посочения период не е получил покана за плащане от ищеца, а между страните
липсва и споразумение за определяне на срок за изпълнение на задълженията.
Характер на покана за плащане по смисъла на
чл. 102Б от
Швейцарския граждански кодекс има и исковата молба, за чието разглеждане е
образувано настоящото дело.
Препис от исковата молба е връчен на
ответника на 11.06.2020г., от която дата същият съгласно чл. 102Б от Швейцарския
граждански кодекс е изпаднал в забава по отношение на паричните задължения по процесните фактури и съгласно чл. 104Б от Швейцарския
граждански кодекс дължи лихва за забава в уговорения между страните размер (4%
годишно над приложимия едномесечен LIBOR курс, публикуван от
Британската асоциация на банкерите, съгласно т. 3.07 от общите условия на
ищеца, приложими по съображенията по-горе по отношение на продажбите по процесните фактури), но не по-малко от 5% годишно.
Претенцията на ищеца за присъждане по реда на
чл. 214, ал. 2 ГПК на лихви за забава върху главните вземания за продажна цена следва
да бъде уважена за посочения размер и от датата 11.06.2020г., от която
ответникът по съображенията по-горе дължи лихви за забава.
Предявеният иск за присъждане на лихви за
забава, изтекли в предходен период, се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на присъждане и на част от разноските за адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза, които е направил за исковото
производство и претендира със списъка по чл. 80 ГПК, съразмерно на уважената
част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на дружество „К.“ АГ, вписано в Търговския
регистър на кантон Шафхаузен с №******, с адрес ******,
8212, Нойхаузен ам Райнфал, Швейцария сумата 44 176,55 евро – неизплатена
продажна цена на стоки, за чиято доставка са издадени фактури
№К228697/31.12.2014г., №К230948/15.01.2015г., №К2310 22/16.01.2015г.,
№К233571/29.01.2015г., №К233572/29.01.2015г., №К233573/ 29.01.2015г.,
№К233574/29.01.2015г., №К238626/19.02.2015г., №К238627/ 19.02.2015г. и
№К238269/19.02.2015г., ведно със лихва за забава върху посочената сума в размер
на 4%
годишно над приложимия едномесечен LIBOR курс, публикуван от
Британската асоциация на банкерите (но не по-малко от 5% годишно), считано от
11.06.2020г. до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за продажна цена за разликата над 44 176,55 евро
до предявения размер от 44 256,55 евро, претендирана
по фактура №К230947/15.01.2015г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от дружество „К.“ АГ, вписано в Търговския регистър на кантон Шафхаузен с №******, с адрес ******, 8212, Нойхаузен ам Райнфал,
Швейцария иск за осъждане на „С.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати сумата 13 714,74 евро – лихви за забава, изтекли
върху главните вземания за продажна цена по фактури №К228697/31.12.2014г.,
№К230947/15.01.2015г., №К230948/15.01.2015г., №К23 1022/16.01.2015г.,
№К233571/29.01.2015г., №К233572/29.01.2015г., №К233573/ 29.01.2015г.,
№К233574/29.01.2015г., №К238626/19.02.2015г., №К238627/ 19.02.2015г. и
№К238269/19.02.2015г. в периода от 31.03.2015г. до 28.05.2020г.
ОСЪЖДА „С.“ ООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на дружество „К.“ АГ, вписано в Търговския
регистър на кантон Шафхаузен с №******, с адрес ******,
8212, Нойхаузен ам Райнфал, Швейцария сумата 8 087,02 лева – разноски за
съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: