Определение по дело №542/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 701
Дата: 14 ноември 2017 г. (в сила от 22 ноември 2017 г.)
Съдия: Калин Кирилов Баталски
Дело: 20171500200542
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

О   П    Р    Е    Д    Е   Л    Е   Н    И    Е

 

701

гр. Кюстендил,  14.11.2017 г.

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                                                        Председател: Калин Баталски

 

при секретаря Р. С.и в присъствието на прокурора от КОП Ангел Байрактарски, като разгледа докладваното от съдия Баталски ЧНД № 542 по описа за 2017 г. на КОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, Раздел І „Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

Образувано е по молба на осъдения Р.Л.И. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му с  влязло в сила определение от 26.10.2015 г. по ЧНД №1073/2015 г. на Районен съд гр. Кюстендил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца измежду наказанията по НОХД №133/2014 г. на Районен съд гр.Девин, с което му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, наказанието по НОХД №139/2014 г. на Районен съд гр. Девин, с което му е наложено 11 месеца лишаване от свобода и наказанието по НОХД №1359/2013 г., с което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца.

            Заместник - началникът на Затвора гр. Бобов дол изразява становище за неоснователност на молбата.

            Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на условно предсрочно освобождаване.

            Служебният защитник на подсъдимия пледира за уважаване на молбата на молителя.

            Лишеният от свобода Р.Л.И. поддържа молбата си.

            Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

Лишеният от свобода Р.Л.И. е изтърпявал едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, наложено му с протоколно определение по ЧНД №1073/2015 г. на Районен съд гр. Кюстендил, определено измежду наложените му наказания, както следва: по НОХД №1418/2012 г. на Районен съд гр. Девин /наказание пробация с продължителност 3 години/ и по НОХД №1535/2012 г. на Районен съд гр. Дупница /8 месеца лишаване от свобода/. С постановление №2371/14.11.2013 г. на Окръжна прокуратура гр. Кюстендил на основание чл.448, ал.1, във р. с чл.447, ал.1, във вр с чл.447, т.2, пр.2 от НК е прекъснато изпълнението на наказанието за срок от един месец, считано от 14.11.2013 г. до 14.12.2013 г., продължено с още два месеца до 14.02.2014 г. При това прекъсване на наказанието, И. не се е завърнал в срок, обявен е за общодържавно издирване с телеграма №205/14.02.2014 г., като е задържан и докаран в затвора на 05.06.2014 г. Общо срокът на прекъсването на наказанието възлиза на 6 месеца и 21 дни, като наказанието е изтърпяно от 20.05.2013 г. до 20.08.2014 г. Понастоящем Р.И. изтърпява наложено му с влязло в сила определение от 26.10.2015 г. по ЧНД №1073/2015 г. на Районен съд гр. Кюстендил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца измежду наказанията, съответно, по НОХД №133/2014 г. на Районен съд гр.Девин /наказание 10 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195 от НК, извършено на 03.04.2014 г. в центъра на с. Г., обл. С./, по НОХД №139/2014 г. на Районен съд гр. Девин /11 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195 от НК, извършено на 27/28.01.2014 г. в гр. Доспат/, както и по НОХД №1359/2013 г. по описа на Районен съд гр. Кюстендил /наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца за престъпление по чл.196 , ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК/. С посоченото определение е приспаднато предварителното задържане на молителя по мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 20.08.2014 г.

Към 14.11.2017 г. същият е изтърпял общо 3 години, 2 месеца и 24 дни, както и от работа 25 дни, като остатъкът му е равен на 1 месец и 11 дни. Прекъсването на изпълнението на наказанието възлиза на 1 година и 9 месеца.

От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е изготвена оценка на риска от рецидив и от вреди и първоначален доклад по чл.154 от ЗИНЗС. Отчетен е  първоначален риск от рецидив и вреди среден – 59 точки, със следните дефицитни зони: настоящото правонарушение; криминално минало; умения за мислене. Постепенно рискът от рецидив е снижен до 55 точки, като остава в средните стойности, като основанието за това са извършеното правонарушение и криминалното минало на осъдения. Осъждан е многократно, като престъпленията по НОХД 133/2014 г. и по НОХД 139/2014 г., и двете по описа на Районен съд гр. Девин, са извършени от него по време на прекъсването на наказанието лишаване от свобода за срок от 8 месеца. След завръщането му в затвора на 04.09.2017 г. извършва ново нарушение на дисциплината, за което със заповед №729/28.09.2017 г. му е наложено наказание „писмено предупреждение“ за това, че на 14.09.2017 г. е отказал да съдейства за извършване на проверка за употреба на алкохол, с което е нарушил изискванията на чл.96, т.5 от ЗИЗС и чл.100, ал2, т.5, във вр. с ал.1 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

Кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително, И. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК - това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленото на лишения от свобода. Съвсем символичното снижаване на оценката за риска от рецидив и от вреди, както и запазването на дефицитните зони у молителя означават, че не е постигната съществена положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност, в промяна на мисленето и поведението, в регулиране на импулсите му. Не се наблюдава наличие на мотивация за промяна на криминалното му поведение, склонен е да поема немотивирани рискове. Видно от справката от затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, И. е наказван многократно. Същият е извършил две престъпления по време на прекъсването на наказанието му лишаване от свобода. Поради изложеното, съдът намира, че, макар и оставащото време до изтърпяване на присъдата на молителя да не е голямо, лишеният от свобода не е дал категорични доказателства за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК, за да се мотивира извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание.

По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения Р.Л.И. за допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.439- 440 от НПК, окръжният съд

   

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Оставя без уважение молбата на Р.Л.И., с ЕГН:**********, роден на *** г. в гр. ****, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен /във фактическо съжителство/, осъждан, за допускане на условно предсрочно освобождаване  от изтърпяване на останалата част на наказанието „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 8 месеца, наложено му с влязло в сила определение от 26.10.2015 г. по ЧНД №1073/2015 г. на Районен съд гр. Кюстендил за остатък в размер на 1 месец и 11 дни.

Определението може да се обжалва или протестира пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.

След влизане в сила на определението, затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов дол.

 

 

                                          Председател: