РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Хасково, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640100142 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: **********, против **********, със седалище и адрес на управление:
********** представлявано от С. Х. М., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ
и с която се иска да бъде признато за незаконно уволнението, извършеното със заповед №
1080/05.12.2023г. на управителя на ********** и да бъде постановена неговата отмяна, да
бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане
на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното
уволнение / в размер на 4364,13 лева след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК
с протоколно определение от 29.04.2024г./,
В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника възникнало трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор **********, с място на работа
********** Трудовият договор бил със срок за изпитване по чл.70, ал.1 от КТ, с
продължителност на срока за изпитване 6 месеца, считано от сключването на договора.
Срокът на изпитване бил уговорен в полза на работодателя.
Сочи се, че трудовият договор бил изменен с Допълнително споразумение
**********. към трудов договор **********, в сила от ********** Въз основа на същото
ищцата преминала на друга длъжност: ********** и при друго трудово възнаграждение
при същия работодател, но останалите условия по договора останали непроменени, в това
число нямало изменение на изпълняваната от ищцата работа. С допълнителното
споразумение отново бил определен срок на изпитване по чл. 70, ал.1 от КТ, с
продължителност на срока за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Твърди
1
се, че за новата длъжност ищцата нямала издадена нова длъжностна характеристика.
Твърди се още, че на 06.12.2023г. ищцата представила пред работодателя болничен
лист **********, за временна неработоспособност с диагноза „заплашващ аборт“ като
работодателят бил информиран за бремеността на ищцата.
Въпреки здравословното състояние на ищцата, работодателят издал Заповед №
1080/05.12.2023г., с която трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано
от 20.12.2023 г., посочвайки като основание т.3.1 от Трудов договор ********** както че
срокът на изпитване изтича на 01.05.2024г. и съгласно чл. 71, ал.1 КТ до изтичане на срока
за изпитване страната в полза, на която е уговорен може да го прекрати без предизвестие.
Твърди се, че за дата на оспорената заповед била посочена датата 05.12.2023г., но всъщност
заповедта била издадена заповедта след представянето на горепосочения болничен лист и
информирането на работодателя за състоянието на ищцата. Твърди се, че ищцата била
уведомена за процесната заповед на 13.12.2023г., а официално същата й била връчена на
04.01.2024г. чрез куриерско дружество.
Предвид изложеното твърди се, че процесната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна и прекратяването на трудовото
провоотношение на ищцата представлявало заобикаляне на закона и злоупотреба с права.
Сочи, че трудов договор със срок за изпитване може бъде сключван само веднъж като
срокът за изпитване бил изтекъл на 16.11.2023г. В този период ответникът е могъл да
установи годността на ищцата да изпълнява възложената работа, поради което клаузата по
чл. 70, ал. 1 КТ в допълнителното споразумение е недействителна, поради заобикаляне на
закона на клаузата със срок за изпитване, тъй като недействително било всяко следващо
споразумение между страните по трудовото правоотношение за изпълнение на работа, за
която работникът вече е изпитан. Предвид това счита, че работодателя незаконосъобразно
е упражнил правото си да прекрати трудовото правооотношение. При това положение
следвало да се приеме, че трудовото правоотношение между страните се е превърнало в
безсрочно и съотвтно работодателят не е имал право да го прекрати на приложеното
основание за уволнение, а именно - чл.71, ал.1 от КТ.
Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да се отмени
като незаконосъобразно уволнението й, извършено със Заповед № 1080/05.12.2023г. на
управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото й правоотношение на
основание чл.71, ал.1 от КТ, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност, да бъде осъдено ответното дружеството да й заплати обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа, поради уволнението в размер на 4364,13 лева
/след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от
29.04.2024г./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.01.2023г. до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител поддържа исковата
молба. Претендира сторените разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответника.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба, в който ответникът оспорва изцяло предявените искове, като счита, че същите
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Сочи, че по силата на Трудов договор № **********, считано от 22.05.2023 год.
ищцата е приела да изпълнява при работодателя **********, с място на работа в **** и с
2
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1031,00 лева. Съгласно т. 3.1. от
договора, на основание чл. 70, ал. 1 от КТ страните са уговорили срок за изпитване в полза
на работодателя от 4 (четири) месеца.
С допълнително споразумение № 2085/25.10.2023 год. към трудов договор
**********. ищцата се съгласила да изпълнява при същия работодател длъжността **** с
код по НКПД **********. Със същото страните уговорили изпълнението на новите
трудови функции да започне на **********, при основно месечно възнаграждение в размер
на 1675,00 лева. Уговорен бил срок за изпитване в полза на работодателя за новозаетата от
служителя длъжност от 6 (шест) месеца.
Твърди се, че изменението на трудовото правоотношение на ищцата не било
формално и не било извършено с цел заобикаляне на закона. Оспорва, че допълнителното
споразумение към трудовия договор е сключено с цел договаряне на нов срок за изпитване,
за да може работодателят, евентуално при необходимост, да уволни работника.
Сочи, че поемането на новата длъжност от ищцата било в резултат на овакантяване
на длъжността в края на месец септември 2023 год., когато ответното дружество открило
нов търговски обект в **** (на главен път **********) и длъжността ********** на
процесния търговски обект в ****, ****, където работела ищцата било овакантено, поради
преместването на служителя, който я заемал в новооткрития магазин. Овакантяването на
позицията в магазина в ****, **** наложило назначаването на нов управител на процесния
търговски обект, за което ищцата била дала своето съгласие.
Твърди, че изменението на трудовото правоотношение е станало след повече от месец
от сбъдване на условието по чл. 71, ал. 2 от КТ и е извършено по взаимно съгласие на
страните - ищцата се е съгласила да поеме нова функция, да получва месечено трудово
възнаграждение над 60 % по-високо от определеното за длъжността ********** и да
премине през нов изпитателен срок вече за ръководната по съществото си длъжност, който
срок е необходим и съответен на отговорностите и изискванията за нейното заемане.
Освен това, основните задължения и трудови функции за двете длъжности били
различни. За длъжността ********** същите били насочени към директните продажби и
обслужване на клиентите, а на „отговорник търговската зала“ били вменени ръководно-
организационни и отчетни функции, насочени към обезпечаване на нормалната търговска
работа на магазина. В задълженията му били включени ръководство и контрол на
служителите в търговската база, координация на дейностите по снабдяване на магазина,
обработка на приходно-разходните документи, свързани с доставката и отпускането на
стоки, заявка на стоки, обработване на поръчки и организация на доставките, рационалното
използване на търговската площ, организация на почистването на търговските площи и
съоръжения, контрол на асортимента, количеството и качеството на стоките. Отговорникът
на магазина е пряко подчинен на управителя на дружеството- търговец, със завишени
изисквания към опита и компетеността му за изпълнение на длъжността. За всички тези
задължения и изисквания към новата функция ишцата била надлежно уведомена чрез
връчването и на длъжностна харектеристика за длъжността ****, като в нея ясно са й
указани новите функции и по-високото място на длъжността в управленската йерархия на
предприятието като не отговаряло на истината твърдението, че нова длъжностна
храктеристика не била издавана и не била връчена на ищцата. Самият факт, че в
допълнителното споразумение е включен нов срок за изпитване за управленската длъжност,
с който служителката се е съгласила, било доказателство за знанието й, че преминава към
3
различна, натоварена с изцяло нови отговорности длъжност. Това било видно и от
издадените от управителя на ********** Заповед № 20-42 от 27.10.2023 год., издадена на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; Заповед № 19-42
от 27.10.2023 год., издадена на основание чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.;
Заповед № 21-42 от 27.10.2023 год., издадена на основание чл. 9а от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските; Заповед № 22-42 от 27.10.2023 год., издадена на основание
чл. 403а, ал. 1 и 2 от КТ; Заповед № 13-42 от 27.10.2023 год., издадена на основание чл. 6. ал.
1, т. 3 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите; Заповед № 14-42 от 27.10.2023 год., издадена на
основание чл. 9, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 67 от от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г.;
План за действие при пожар в обект: Магазин за обувки **** в ****, **********, утвърден
на 27.10.2023 год. и План за действие на личния състав за гасене на пожари, утвърден на
27.10.2023 год. за същия обект.
От така изложеното се установявало, че трудовите функции на ищцата по
променената длъжност били не само в различен обхват, но и включвали изцяло нови
задължения по ръководство, организация и контрол на търговската дейност и не можели да
обосноват извод за еднаква по естеството си трудова функция. Затова и клаузата по чл. 70,
ал. 1 от КТ, заложена в процесното допълнително споразумение за определяне на
шестмесечен срок за изпитване била валидно договорена, не била в нарушение на
ограничението на чл. 70, ал. 5 от КТ и не страдала от порока, сочен от ищцовата страна -
недействителност на уговорката за изпитване.
На 05.12.2023 год., при спазване на изискванията на чл. 71, ал. 1 от КТ, работодателят
бил упражнил правото си едностранно да прекрати трудовото правоотношение без
предизвестие, считано от 20.12.2023 год., за което била издадена Заповед № 1080 от
05.12.2023 год. Връчването на заповедта било станало и чрез електронна поща на
13.12.2023 год., както и на 04.01.2024 год. чрез лицензиран оператор на куриерски услуги,
за което била оформена товарителница № 90547911239 от 03.01.2024 год.
Оспорва се твърдението, че извършеното уволнение е станало след изтичане на
уговорения срок за изпитване по трудовия договор преди неговото изменение. С
допълнителното споразумение страните били уговорили нов изпитателен срок за нова
длъжност, който в общия случай (без да се броят дните на ползване на законоустановен
отпуск) изтичал на 01.05.2024 год. и като е упражнил правото си по реда на чл. 71, ал. 1 от
КТ съгласно постигнатото изменение на трудовото правоотношение, работодателят е издал
законосъобразна заповед за прекратяването му.
Оспорва се също така, че работодателят бил уведомен за бременостга на ищцата в
момент, предхождащ уволнението. Твърди, че това обстоятелство му е станало известно
след издаване на процената заповед и едва след уведомлението за временната
нетрудоспособност на служителката по посочените в Болничен лист **** год. причини.
Заповедта била издадена на посочената в нея дата и била сведена до знанието на
служителката по начините, описани в отговора.
Предвид това намира, че предявените от ищцата обективно съединени искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни, необосновани и недоказани.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа
4
изложеното в отговора исковата молба. Счита уволнението за законно, а предявените искове
за неоснователни. Претендира сторените разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна
на ищцата. Представя писмена защита с подробно изложени в нея съоражения за
неоснователността на предявените искове.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено
следното:
Няма спор, че на 16.05.2023г. между ищцата и ответното дружество е сключен
Трудов договор № ********** по силата, на който ищцата приела да изпълнява при
работодателя **********, с място на работа в ****, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1031,00 лева. Трудовият договор е сключен на основание чл. 70,
ал.1, вр. чл. 67, ал.1, т.1 от КТ като съгласно т. 3.1. от същия, с него на основание чл. 70, ал.
1 от КТ страните са уговорили срок за изпитване от 4 (четири) месеца в полза на
работодателя. Съгласно т.4 от Договора служителят се задължавал да постъпи на работа на
22.05.2023г., на която дата ищцата постъпила на работа. Към договора е подписана също
така длъжностна характеристика за длъжността ********** с посочени в нея права и
задължения на служителя, основни длъжностни задължения и отговорности, присъщи на
длъжността „продавач -консултант“ като подреждане на артикулите, поставяне на етикети,
посрещане, насочване и консултация на клиентите, осъществяване на продажбата в
софтуерната система и на касовия апарат и предаване на покупките на клиентите и др./.
Няма спор също така, че на 25.10.2023г. между ищцата и ответното дружество е
подписано Допълнително споразумение **********. към трудов договор № ********** По
силата на същото, на основание чл. 119 от КТ се изменяло трудовото правоотношение на
ищцата, считано от ********** като съгласно т.1 от споразумението – променяла се
изпълняваната от служителя длъжност на ********** с код по НКПД 312005 и съгласно т.2
– променяло се основното трудово възнаграждение на служителя и същото ставало 1657,00
лева. Съгласно т.3, допълнително споразумение се сключвало като такова със срок за
изпитване по реда на чл. 70, ал.1 от КТ. Срокът за изпитване бил определен на 6 (шест)
месеца, считано от започване на изпълнението на работата и същият бил уговорен в полза
на работодателя. Съгласно допълнителното споразумние трудовото правоотношение по
чл.119 от ГПК се изменяло, считано от **********
Видно също така от приетото по делото като писмено доказателство Допълнително
споразумение **********. към трудов договор № **********, в същото е отразено, че
екземпляр от него, а в случай на промяна на длъжността – и от длъжностната
характеристика за съответната длъжност, са връчени на служителя на 25.10.2023г. Под така
оформената своеобразна разписка за връчване, са положени подписи от името на
работодател и на служител, неоспорени от страните по делото.
Не се спори и че със Заповед № 1080/05.12.2023г. е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, заемаща длъжност **********, считано от 20.12.2023г., както и
че съгласно процесната заповед трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на
основание чл. 70, ал. 1 от КТ без предизвестие.
Връчването на заповедта е оформено при отказ за получаване от дата 05.12.2023г.,
чрез подписите на две лица. Няма спор между страните и че ищцата е получила процесната
заповед № 1080/05.12.2023г. по електронен път на 13.12.2023г., така и че същата е била
връчена на ищцата посредством дружество за куриерски услуги „СПИДИ“ на дата
09.01.2024г., за което обстоятелство по делото е представена и приета товарителница с
отбелязана в нея дата на получаване– 09.01.2024г. и което обстоятелство не се оспорва от
страните.
5
В представената от ищцата трудова книжка **********, издадена на ищцата от
ответното дружество /в оригинал, върнат след извършена справка в нея и под формата на
заверен препис на стр.6 и 7/ се констарира, че има направено отбелязване за трудово
правоотношение, трудов и осигурителен стаж на ищцата в дружеството ********** на
длъжност ********** в периода от 22.05.2023г. до ********** при трудово възнаграждение
1031,00 лева и на длъжност ********** в периода ********** до 20.12.2023г. при трудово
възнаграждение 1675,00 лева, прекратено на основание чл. 71, ал.1 КТ, след което в
трудовата книжка няма вписвания за друго трудово правоотношение и от друг
работодател.
Спорът между страните всъщност се съсредоточава в това, дали клаузата за срок за
изпитване, включена в допълнително споразумение **********. към трудов договор №
1222 от 16.05.2023 год .между страните, е в нарушение разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ и
на това основание – недействителна, а оттам и законно ли е уволението на ищцата с
процесната заповед за прекратяване на трудовия договор на соченото в нея основание чл.
71, ал.1 от КТ.
Ищцата твърди, че въпреки промяната в наименованието на длъжността не е
подписвала нова длъжностна характеристика и е продължила да изпълнява същите трудови
фунции при същия работодател, за които веднъж вече е била проверявана със срок за
изпитване по чл. 70 КТ и който изпитателен срок бил изтекъл, поради което било
недопустимо уговарянето на нов срок за изпитване при същия работодател и за същата
работа. Ответникът от своя страна излага твърдения, че двете длъжности и изпълняваните
от ищцата трудови фунции не са идентични, поради което и няма пречка за уговарянето на
нов срок за изпитване за новата длъжност, съответно прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 71, ал.1 КТ е израз на субективното му право да прекрати
по този ред сключен трудов договор със служител с уговорен в полза на работодателя срок
за изпитване.
Разпитана в качеството на свидетел З. Н. – майка на ищцата И. И., сочи че не й е
известно да е била променяна работата, която изпълнявала дъщеря й в ответното дружество
или да изпълнява други задължения. Сочи, че от месец май до месец декември 2023г. дъщеря
й работела в ответното дружество, в търговски обект, находящ се на ********** Трудовите
й функции се включвало обслужване на клиенти, зареждане на магазина, приемане на стока,
чистене, миене и абсолютно всичко, което правели всички в магазина. Работата на всички
служители била такава, че „отиваш на работа, работиш си, нямаш право да сядаш, чистиш,
миеш, внасяш пари евентуално, което зависи от това дали имаш издадено пълномощно от
фирмата или не и това е, приемаш и описваш стоката“. Свидетелката заявява, че всички
били на едно ниво. Внасянето на пари не зависело от длъжността, а от това дали имаш
пълномощно. „Регионалният“ правел поръчки в магазина. Свидетелката сочи също така, че
работела в посочения търговски обект заедно с дъщеря си и св.М. М. до ********** и от
там били впечатленията й, след което тя и св.М. били преместени в новооткрития търговски
обект на ответното дружество и след това вече не можела да каже. В новооткрития магазин
св.Н. била повишена като ********** а до ********** била продавач-консултант.
Видно от разпитаната в качеството на свидетел М. М., същата сочи, че познава
ищцата от обекта на **********“, находящ се в *******, находящ се на *********, където
свидетелката била управител, а ищцата - продавач-консултант. Споделя, че задълженията на
ищцата като продавач-консултант са били да предлага стоката на клиентите, да я продава, да
следи правилното маркиране в програмата, каквито дейности са се извършвали от всички
продавач-консултанти съобразно указанията на управителя. Знае, че ищцата била повишена
в длъжност управител на търговския обект, находящ се в ************, защото самата
6
свидетелка била прехвърлена като управител в новоткрития магазин на ответното дружество
в ********* в **** Св. М. М. заявява, че присъствала, когато ищцата подписвала
документите във връзка с това повишение. Свидетелства и за това, че ищцата била наясно с
така променената си длъжност и че поема управленски функции. Сочи и че имало разлика в
дейността, която осъществявала ищцата преди повишението и след това, тъй като ищцата –
вече като управител, отговаряла за съвсем различни неща и трябвало да ръководи
търговския обект. След повишението на ищцата, задълженията й са били като на всички
управители – изготвяне на графика, подготовка на поръчки, изписване на стока, получаване
на стока. Преди това повишение ищцата не правела поръчки и не внасяла пари, каквито
дейности били присъщи за поетата от нея нова длъжност, която по-рано св.М. изпълнявала.
Опциите, които се правели в програмата, с която се работело при правеното на поръчки, не
можели също така да се правят от продавач-консултанти. Сочи също така, че е обучавала
ищцата, докато същата била в период на обучение за новата длъжност, ходела да й помага в
обекта – понякога по два-три пъти седмично като ищцата си водела бележки за всичко, тъй
като информацията била много и нямало как да се запомни, помагала й също така винаги,
когато имало проблеми. Свидетелства и за това, че в дейността на дружеството -ответник
имало много точно поставена йерархия като „Продавач-консултантът прави, каквото му
каже управителят, отговаря пред управителя. Управителят прави това, което му каже
регионалният управител, ние отговаряме пред него. Регионалният управител отговаря пред
продуктов отдел, като разликата е голяма“.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността ********** с
код по НКПД **********, утвърдена от управителя на ответното дружество с посочени в
нея основни длъжностни задължения и основни отговорности, присъщи за длъжността,
съдържаща подпис, положен от името на ищцата и дата 25.10.2023г.. От представената
длъжностна характеристика за длъжността ********** с код по НКПД ********** е
видно, че в основните длъжностни задълженията и отговорности на ********** е да
ръководи и организира работата по прилагане, съхраняване и продажба на стоки,
контролира асортимента, количеството и качеството на доставяната стока, координира
товаро-разтоварните работи, ръководи и контролира работата на работниците и служителите
в търговската база, приема поръчка за доставка на стоки и организира доставянето им,
участва при инвентаризация на стоките, отговаря за правилното съхранение и разполагане в
търговската база на стоките, носи отговорности при установяване на липси на стоки в
търговската база, отговаря за спазване на правилата за противопожарна безопасност и
безопасността на труда в търговската база и др. Длъжностната характеристика, представена
в оригинал е изготвена на две страници /два отделни листа, едностранен печат с текст само
от лицевата страна/ като на втората страница от длъжностната харатеристика е наличен
текст „запознат с длъжностната характеристика и получих един екземпляр“, иметото на
ищцата и подпис срещу него, както и дата - 25.10.2023г.
Предвид оспорване на подписа от страна на ищцата, в откритото по реда на чл. 193
ГПК производство по оспорване на истинността на подписа, положен от името на ищцата за
********** в представената в оригинал длъжностна харатеритика за длъжността
********** с код по НКПД ********** от дата 25.10.2023г. бе назначена и изслушана
съдебно-графологична експертиза. От заключение на вещото лице се установи, че подписът,
положен на втора страница на същата /под текста „запознат с длъжностната характеристика
и получих един екземпляр“/ срещу позиция: „подпис“ от името на И. И. е изпълнен от
ищцата И. И.. Вещото лице е уточнило, че установените съвпадения са съществени,
7
устойчиви, индивидуални в своята съвкупност и достатъчни за извода, че изследвания
подпис е изпълнен от посоченото лице. Сочи, че е възможно да се получи наклоняване на
подписа, ако листът е под някакъв ъгъл спрямо полагането на подписа, като изказва
предположение, че листът е бил настрани, предвид наклона на подписа в него.
Към доказателствения материал са приобщени също и разпорежданията на
управителя на **********, обективирани в Заповед № 20-42 от 27.10.2023 год., издадена на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; Заповед № 19-42
от 27.10.2023 год., издадена на основание чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.;
Заповед № 21-42 от 27.10.2023 год., издадена на основание чл. 9а от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските; Заповед № 22-42 от 27.10.2023 год., издадена на основание
чл. 403а, ал. 1 и 2 от КТ; Заповед № 13-42 от 27.10.2023 год., издадена на основание чл. 6, ал.
1, т. 3 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите; Заповед № 14-42 от 27.10.2023 год., издадена на
основание чл. 9, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 67 от от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г.;
План за действие при пожар в обект: ********** в ****, ********** утвърден на 27.10.2023
год. и План за действие на личния състав за гасене на пожари, утвърден на 27.10.2023 год. за
същия обект, от които е видно, че ищцата фигурира с длъжността ********** и на същата са
вменени отговорности и задържения, съгласно описаното в тях, в това число за провеждане
на обучения и инструктажи на работниците по безапосност и здраве, както и
представителни функции.
От заключението на назначената съдебо-счетоводна експертиза се установява, че
последният пълен отработен месец на ищцата в ответното дружество е м.09.2023г., когато
получаваното от нея трудово възнаграждение е било в размер на 1031 лева. През месец
10.2023г. ищцата е ползвала 3 дни платен годишен отпуск, а през месец 11.2023г. – 5 дни
платен отпуск.
При така приетата за установена фактическа обстановка и доказателствата по делото,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните и признаването му за
незаконно. Този иск е съединен с иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност, както и с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - за
времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение. За да се
произнесе по исковето по т.2 и 3 на чл. 344, ал.1 КТ съдът следва първо да разгледа и да се
произнесе по иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, касаещ закоността на уволнението.
Независимо, че в трудовия процес тежестта да установи законността на уволнението
е на работодателя, съдът се произнася само по конкретно изтъкнатите от ищеца основания
за незаконосъобразност. Т. е. предметът на иска, с който се оспорва законността на
уволнение се очертава от ищеца в исковата молба, тъй като той оспорва упражненото от
работодателя потестативно право на уволнение. Излагането на фактическите обстоятелства,
въз основа на които ищецът оспорва уволнението, в трудовия спор са от съществено
значение за съда, който само в рамките на изложеното може да изследва подлежащите на
доказване факти и да вземе решение относно законосъобразността на уволнението. Съдът
няма право да разглежда факти и обстоятелства, на които страните не се позовават,
респективно не са го сторили своевременно /в този смисъл Решение № 58/12.05.2014 г.,
постановено по гр. дело № 7025/2013 г., ІІ ГО, ВКС/. След предявяването на иска ищецът
може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил
съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е
пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава / Решение № 361 от
8
26.05.2010 г. по гр. дело № 1471/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 19 от 18.02.2014 г.
постановено по гр. дело № 4322/2013 г., Решение № 113 от 14.07.2017 г., постановено по гр.
дело № 3842/2016 г., ІІІ ГО, ВКС/. Съдът не може да излиза извън рамките на правния спор
по делото и да се произнася по невъведени възражения /така Решение № 156 от 10.06.2013
г., постановено по гр. дело № 1497/2013 г., І ГО, ВКС/. По-специално, при оспорване на
уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца чрез
възраженията му фактически оспорвания, които според уволненото лице опорочават
прекратяването на трудовото правоотношение /Решение № 158/ 01.07.2013 г., постановено
по гр. дело № 1008/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. /.
В настоящия казус, предмет на оспорване е законосъобразността на Заповед № 1080
от 05.12.2023 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.
71, ал. 1 КТ. Ищцата твърди, че въпреки промяната в наименование на длъжността е
продължила да изпълнява същите трудови фунции /на продавач-консултант/ при същия
работодател, за които веднъж вече е била проверявана със срок за изпитване по чл. 70 КТ /
по трудов договор **********. Предвид това уговорената в допълнително споразумение
**********., клауза за срок на изпитване е недействителна, тъй като е недопустимо
уговарянето на нов срок за изпитване при същия работодател и за същата работа. Предвид
това и тъй като първоначално уговорения срок за изпитване е изтекъл, трудовото
правоотношение се е превърнало в безсрочно и на тези основания, прекратяването на
трудовото правоотношение с процесната заповед на основание чл. 71, ал.1 КТ е
незаконосъобразно, тъй като работодателят не е имал право да го прекати на това
основание.
Ответникът от своя страна излага твърдения, че двете длъжности и изпълняваните
от ищцата трудови фунции не са идентични, поради което и няма пречка за уговарянето на
нов срок за изпитване за новата длъжност, съответно прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 71, ал.1 КТ е израз на субективното му право да прекрати
по този ред сключен трудов договор със служител с уговорен в полза на работодателя срок
за изпитване.
Всъщност спорът между страните се съсредоточава в това, дали включената във
втория трудов договор между страните, клауза за срок за изпитване е в нарушение
разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, и на това основание – недействителна, като
разрешаването на този въпрос е обуславящ и за отговора законно ли е уволението на ищцата
с процесната заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ.
Според правилото на чл. 70, ал. 5 от КТ, за една и съща работа с един и същ работник
или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се
сключва само веднъж. Това ограничение обхваща не само случаите, когато срокът за
изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато
след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва
нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на
работника да изпълнява работата вече е проверена /в този смисъл решение № 261/07.11.2014
г. по гр. дело № 1477/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 26/28.02.2018 г. по гр.
дело № 2545/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и др./. Така ако по делото се установи, че двата
трудови договора между страните са сключени за изпълнение на една и съща по естеството
си трудова функция, то правилото на чл. 70, ал. 5 от КТ следва да намери приложение по
отношение на втория трудов договор, който се явява повторен между същите страни след
предходно прекратяване на трудовото правоотношение между тях, в което годността на
работника да изпълнява работата вече е проверена При това положение включената във
втория трудов договор клауза със срок за изпитване би била недействителна, поради
заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на годността на работника за
изпълняваната работа, а осигуряване възможност за прекратяване на договора по
облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 от КТ, по причини, които не са свързани с
9
изпълняваната работа. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се
изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има
ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа за длъжността. Възлагането, приемането и изпълнението на трудови функции, които
са свързани с естеството на длъжността, е допустимо да бъде доказвано с всички предвидени
в процесуалния закон доказателствени средства, в това число със свидетелски показания / в
този смисъл Решение № 259 от 2.06.11 г. по гр. дело № 1725/10 г. на IV г. о. на ВКС,
Решение № 350 от 29.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2458/2014 г., IV г. о., ГК и др./
В случай, че не е налице идентичност обаче, то няма пречка за сключването на нов
трудов договор със срок на изпитване за новата длъжност и подобна клауза не би била
недействителна.
Допустимо е да се сключва договор за изпитване и при съществуващо трудово
правоотношение, когато по реда на чл. 119 КТ е променена трудовата функция на
работника/служителя и новата трудова функция съществено се различава от изпълняваната
досега от работника/служителя. /В този смисъл Решение № 344 от 29.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1407/2010 г., III г. о, Решение № 261 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2014 г.,
IV г. о., Решение № 350 от 29.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2458/2014 г., IV г. о. и др./
В правната доктрина и съдебна практика трайно е застъпено становището, че няма
пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител, който вече е работил
при същия работодател по първоначален трудов договор, ако договорът се сключва за нова
трудова функция, такава каквато до този момент работникът не е изпълнявал. Тъй като по
правната си природа промяната на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие представлява сключване на нов договор между същите страни, промяната действа
от момента на постигане на съгласие за нея и съответно от този момент престава да действа
постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. На това основание, ако по
реда на чл. 119 КТ между страните е постигнато писмено съгласие за изменение на
осъществяваната трудова функция, не е недействителна уговорката за срок за изпитване
между работник и работодател, между които е съществувало трудово правоотношение, но за
друга длъжност. За новата трудова функция между страните е налице сключен нов трудов
договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за работодателя не съществува
задължение да предлага на работника да продължи да изпълнява трудовата функция по
предходния договор, тъй като той не запазва действието си.
Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен
вид трудов договор. Според разпоредбата на 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на
работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца. Такъв
договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали
работата е подходяща за него. С включването на клауза за изпитване страните по трудовото
правоотношение имат възможност да преценяват в определен срок доколко е уместно
окончателното им обвързване от трудов договор. За една и съща работа с един и същ
работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се
сключва само веднъж. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на
договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът
на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване
По взаимно съгласие на страните може да се изменя съдържанието на трудовия
договор – чл. 119 КТ. Предмет на изменение може да бъде всяка договорна клауза,
включително и тази за изпитване. Изменението може да се изрази в отмяна на договорна
клауза, в допълване с нова клауза или в промяна на съществуваща клауза. Изменението
обаче може да бъде само изрично чрез съвпадащи волеизявления на страните за конкретната
клауза. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ изменението на трудовия договор по взаимно
съгласие може да бъде извършено само в писмена форма. Това отговаря и на общото
10
изискване за писмена форма на трудовия договор.
Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие за изменение едновременно на
повече от една клауза. След като в допълнително споразумение към трудовия договор е
постигнато изрично съгласие на страните за заемането на нова длъжност, различна от тази
по първоначалния трудов договор, няма пречка страните да договорят срок за изпитване за
тази нова длъжност, което не е в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ. Това е така, тъй като
страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата на договаряне могат да
уговорят или не срок за изпитване в полза на работодателя или работника за новата
длъжност, т. е. няма пречка да се сключи договор за изпитване с работник или служител,
който вече е работил при същия работодател по първоначален трудов договор, ако
договорът се сключва за нова трудова функция, такава каквато до този момент работникът
не е изпълнявал. Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване на нов договор между
същите страни, промяната действа от момента на постигане на съгласие за нея и съответно
от този момент представа да действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с
новата. На това основание, ако по реда на чл. 119 КТ между страните е постигнато писмено
съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция, не е недействителна
уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между които е съществувало
трудово правоотношение, но за друга длъжност. За новата трудова функция между страните
е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след изтичане на този срок за
работодателя не съществува задължение да предлага на работника да продължи да
изпълнява трудовата функция по предходния договор, тъй като той не запазва действието
си / в този смисъл и Решение № 344 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2010 г., III г.
о./.
В случая, именно такова изменение на трудовите функции е налице.
Безспорно, двете длъжности са с различно наименование – едната е **********, а
тази по измененото от ********** трудово правоотношение – **********, като двете
длъжности са и с различен код по НКПД. Наименованието обаче не е съществената им
отлика, въпреки че наименованието на втората длъжност само по себе си предполага
вменяването на отговорности и индикирана на такива. Различията между двете длъжности
се констатира и според длъжностните характеристики за същите. В длъжностните
характеристика са посочни основаните длъжностни задължения и основни отговорности,
присъщи за всяка длъжност. От същите е видно, че за длъжността ********** са предвидени
по-голям обем задължения и отговорности, при това съществено различни от тези, присъщи
за длъжността **********. Видно от приетата като доказателство по делото длъжностна
характеристика, за длъжността ********** се предвиждат ръководно-организационни,
контролни и материално-отчетни функции, с каквито длъжността ********** не е
натоварена. За длъжността ********** се предвижда да ръководи и организира работата по
прилагане, съхраняване и продажба на стоки, контролира асортимента, количеството и
качеството на доставяната стока, координира товаро-разтоварните работи, ръководи и
контролира работата на работниците и служителите в търговската база, приема поръчка за
доставка на стоки и организира доставянето им, участва при инвентаризация на стоките,
отговаря за правилното съпхранение наи разполагане в търговската база на стоките, носи
отговорности при установяване на липси на стоки в търговската база, отговаря за спазване
на правилата за противопожарна безопасност и безопасността на труда в търговската база и
др., докато видимо от длъжностната характеристика, утвърдена за длъжността „продавач-
консултант, функциите на продавач-консултанта са насочени преимуществено към
обслужване на клиентите и продажбата на стоки в магазина.
В откритото по реда на чл. 193 ГПК производство по оспорване на истинността на
подписа, положен от името на ищцата за ********** в представената в оригинал
11
длъжностна харатеритика за длъжността ********** с код по НКПД ********** от дата
25.10.2023г. бе назначена и изслушана съдебно-графологична експертиза като от
заключение на вещото лице се установи, че подписът, положен на втора страница на същата
/под текста „запознат с длъжностната характеристика и получих един екземпляр“/ срещу
позиция: „подпис“ от името на И. И. е изпълнен от ищцата И. И.. Заключението на вещото
лице е обосновано и пълно, изхожда от лице, притежаващо съответните познания и
компетентност в съответната област, поради което следва да се кредитира.
Предвид това няма основание да не се приеме, че ищцата не е била запозната с
разликите в трудовите функции за двете длъжности, съобразно длъжностните
характеристики за двете. Видно също така от приетото по делото като писмено
доказателство Допълнително споразумение **********. към трудов договор № **********,
в същото е отразено, че екземпляр от него, а в случай на промяна на длъжността /какво
изрично се сочи, че е направена с допълнителното споразумение – т.1 от същото/ – и от
длъжностната характеристика за съответната длъжност, са връчени на служителя на
25.10.2023г. Под така оформената своеобразна разписка за връчване, са положени подписи
от името на работодател и на служител, неоспорени от страните по делото. По делото не се
събраха каквито и да било доказателства за евентуална подмяна на съдържането на така
представената длъжностна характистика за длъжността **********, подписана от ищцата,
каквито съмнения бяха изказани от ищцовата страна. Видимо е също така, че така и че
представената длъжностна характеристика съответства като съдържание на подписани от
други служители длъжностни характеристики за същата длъжност, т.е. няма някакви
различия, които да пораждат съмнения по отношение на представената длъжностна
характеристика, съдържаща подписа на ищцата. Отделно, няма и задължение за оформление
и изготвяне на документи на една страница или за двустранно принтиране на всеки
документ, съдържащ повече от една страница.
Видимо, налице е и разлика в трудовото възнаграждение за двете заемани от ищцата
длъжности. Съгласно трудов договор ********** за длъжността ********** е било
уговорено трудовото възнаграждение 1031 лева, а с допълнително споразумение
**********. за длъжността ********** е уговорено трудово възнаграждение 1675 лева.
Разликата в трудовите възнаграждения е видима и значителна /над 50 %/, при това
изменението в трудовото възнаграждение е само няколко месеца след започване на работа и
без в този период да има промяна в минималната работна заплата за страната, която
евентуално да е провокирала и въпросното изменение. Това също индикира на промяна в
двете длъжности и по-висок обем на задължения и отговорности, предвидени за длъжността,
за която се определя значително по-високото трудово възнаграждение.
За реалната разлика в изпълняваните от ищцата длъжности и съществените разлики в
трудовите функции за двете длъжности, свидетелстват и показанията на св.М. М.. Видно от
показанията на св. М. М. същата сочи, че между изпълняваните от ищцата длъжности
съществуват съществени различия и реално изпълняваните от ищцата трудови функции на
двете длъжности не са идентични. Свидетелката има лични възприятия за изпълняваната от
ищцата длъжност продавач – консултант в търговския обект на ответното дружество,
където е работела заедно с нея, но на длъжността, която последствие била поета от ищцата,
има лични възприятия и за изменението на трудовото й правоотношение , както и за поетата
от ищцата нова длъжност, функциите, които се включват в новата длъжност и различията
им с тези на продавач-консултанта. Показанията на свидетеля М. М. са преки и
непосредствени, безпротиворечиви, последователни и непринудени. Същите се подкрепят и
от останалия доказателствен материал, събран по делото, поради което следва да се
12
кредитират.
Не такива са показанията на св.Н., които следва се ценят като се вземе предвид
обстоятелството, че същата е в близка роднинска връзка с ищцата /майка е на ищцата/.
Показанията на св. Н. са преки, но само за периода до **********, след което видно от
показанията й същата няма преки впечатления за изпълняваните от ищцата трудови
задължения, а изменението на трудовите функции на ищцата е именно от тази дата -
********** до месец декември 2023г., за който период свидетелката сочи, че няма
впечатления. Освен това показанията на св.Н., че не е имало разлика в трудовите функции
на различните служители в търговския обект и всички са били на едно ниво не може да бъде
споделено при съпоставката с останалия доказателствен материал, в това число при
съпоставка с показанията на св.М., която е изпълнявала различни трудови функции в този
обект. Тези показания не отговарят и на събраните писмени доказателства. Отделно
свидетелката сочи, че продавач -консултантите са зареждали стока, а същевременно сочи, че
поръчките за обекта се правели от „регионалния“, т.е. не било в трудовите фунции на
продавач консултантите.
За промяна във функциите индикират и приетите по делето заповеди относно
провеждани инструктажи на работиците по безопасност на труда, от които е видно, че на
ищцата като отговорника търговска зала са възложени функции по провежданена обучения
и инструктаж на работниците, което също сочи на по-висок обем от задължения и
отговорности сравнение с предходно заеманата длъжност от ищцата.
Всичко това води на извод за съществено изменение на трудовите функции на
ищцата, свързано с по-голям обем задължения и отговорности, съответно и по-високо
заплащане на труда. Промяната е извъшена по редана чл. 119 от КТ с подписването на
писмено допълнително споразумение между страните.
Както вече беше посочено, по взаимно съгласие на страните може да се изменя
съдържанието на трудовия договор – чл. 119 КТ. Предмет на изменение може да бъде всяка
договорна клауза, включително и тази за изпитване. Съобразно разпоредбата на чл. 119 КТ
изменението на трудовия договор по взаимно съгласие може да бъде извършено само в
писмена форма, както е и настоящия случай. Това отговаря и на общото изискване за
писмена форма на трудовия договор. Няма пречки страните да постигнат взаимно съгласие
за изменение едновременно на повече от една клауза. След като в допълнително
споразумение към трудовия договор е постигнато изрично съгласие на страните за заемането
на нова длъжност, различна от тази по първоначалния трудов договор, няма пречка страните
да договорят срок за изпитване за тази нова длъжност, което не е в нарушение на чл. 70, ал.
5 КТ. Това е така, тъй като страните по трудовото правоотношение в рамките на свободата
на договаряне могат да уговорят или не срок за изпитване в полза на работодателя или
работника за новата длъжност, т. е. няма пречка да се сключи договор за изпитване с
работник или служител, който вече е работил при същия работодател по първоначален
трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, такава каквато до този
момент работникът не е изпълнявал. Тъй като по правната си природа промяната на
съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие представлява сключване
на нов договор между същите страни, промяната действа от момента на постигане на
съгласие за нея и съответно от този момент представа да действа постигнатата предходна
договорка, която е изменена с новата. На това основание, ако по реда на чл. 119 КТ между
страните е постигнато писмено съгласие за изменение на осъществяваната трудова функция,
не е недействителна уговорката за срок за изпитване между работник и работодател, между
13
които е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. За новата трудова
функция между страните е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване / в
този смисъл и Решение № 344 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2010 г., III г. о./.
Предвид това и клаузата за срок за изпитване в допълнително споразумение №
**********. към трудов договор ********** не е недействителна и за работодателят е било
налице субетивно право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал.1 от
КТ. Уговореният срок за изпитване е за новата длъжност, чиито трудови фунции не са
идентични с тези на по-рано заемани длъжности при същия работодател. Този правен извод
не се променя и от представения трудов договор № **********г., прекратен въз основа на
молба на ищцата със заповед № 937/19.10.2022г., считано от 01.11.2022г. на основание чл.
325, ал.1, т. 1 от КТ, тъй като този договор също е бил за длъжността ********** което не се
оспорва от страните, а не за длъжността **********, поради което и с оглед по-горе
изложените съображения няма пречка да се сключи нов договор със същия работодател
/какъвто по своята правна същност съставлява и сключеното в писмена форма допълнително
споразумение/, в който да уговори срок за изпитване на новата длъжност, ако трудовите
функции са различни. Прекратяването на трудовото правоотношение е направено в писмена
форма, каквото се изисква и за трудовия договор, изхожда от управителя на ответното
дружество и в него се сочи основанието за прекратяване на трудевото правоотношение на
ищцата, заемаща длъжността **********. Посочен е също така, срокът за изпитване за тази
длъжност - 6 месеца и че същият изтича на 01.05.2024г. Предвид така уговорения срок за
изпитване за длъжността ********** и ползвания отпуск от ищцата, същият към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение не е бил изтекъл и за работодателят е имал
право да прекрати трудовото правоотношение на соченото основание – чл.71, ал.1 от КТ .
Що са касае до представения болничен лист за бремеността на ищцата, то това
обстоятелство се явява ирелевантно, доколкото съдът е обвързан само от изложените в
исковата молба основания, а то не е измежду тях и отделно, при прекратяване на трудово
правоотношение със срок за изпитване на основание чл. 71 КТ закрилата по чл. 333 КТ не е
относима.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ се явява неоснователен, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.
1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за
неоснователен и недоказан, следва да се отхвърлят и обусловените от него искове.
Следователно не е възможно и възстановяване на съществувалото преди трудово
правоотношение между страните. По същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за
изплащане на обезщетение за оставане без работа през процесния период, защото той би бил
основателен само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие
на него работникът/служителят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му
на трудова заетост през този период от време.
По разноските:
При този изход на делото на ищцата не се дължат разноски, а с оглед изрично и
своевременно заявената от ответника претенция за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на същия следва да се присъдят такива за платено адвокатско възнаграждение в размер общо
на 1500 лева съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения
списък по чл.80 ГПК. Съдът не споделя доводите на ищцата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, още повече че същото е и в по-малък размер от
претендираното такова от ищцовата страна. Възнаграждението отговаря на фактическата и
правна сложност на делото, както и на присъжданите такива разноски при дела със същия
предмет.
14
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:
**********, против **********, със седалище и адрес на управление: **********
представлявано от С. Х. М., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено
със Заповед № 1080/05.12.2023г., за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, както и за присъждане на обезщетение в размер на 4364,13 лева, за времето през
което ищцата е останала без работа за период до 6 месеца, считано от 20.12.2023г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 18.01.2024г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на **********, със седалище и адрес на управление:
********** сумата от 1500,00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково, в двуседмичен срок от
13.05.2024г.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
15