Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І Г.О., 8 с-в в открито заседание на първи март, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Румяна Аврамова,
като изслуша
докладваното от съдията гр.д. № 1119 по
описа за 2017г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД.
Ищецът Л.С.К.
поддържа твърдение, че на 04.02.2011г. сключил с ответника (и негов
внук) Л.К.С. договор за поръчка в устна форма. По силата на този договор,
ищецът К. възложил на ответника С., а последния се съгласил да се грижи за
правата и интересите на ищеца, приемайки от негово име действията по
изпълнението на задължение по договор от 04.02.2012г., на трето лице – Т.А.В..
Последният, на свой ред бил длъжен да
върне на Л.К. получена в заем парична сума и уговорената с договора за заем
лихва. Общият размер на сумата, която ищецът К. бил легитимиран да получи като
кредитор на третото лице – Т.В.(вкл. главница и лихви възлизало на 71 106
лева). Ответникът С. предприел действия по изпълнението и получил пълния размер
на върнатата от В.сума, но не изпълнил надлежно задължението си по договора за
поръчка, понеже предал на възложителя само една част от полученото – сума в
размер на 42 000 лева, без да се отчете и предаде разликата от 29 106 лева - над посочената сума и
до пълния размер на предоставеното от третото лице плащане за 71 106 лева.
При изложените обстоятелства, ответникът бил длъжен да предостави на ищеца сума
на стойност от 29 106 лева, която бил получил от третото лице Т.А.В.. При
изложените фактически твърдения, ответникът претендира за осъждане на ищеца, в
качеството на довереник, да му заплати получената от третото лице-
заемополучател сума в размер от 29 106 лева, заедно със законната лихва,
считано от предявяването на иска, до деня на окончателното плащане.
Претенцията на ищеца е оспорена от ответника Л.К.С., по
съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва изрично твърдението, че е страна по устен договор за поръчка
с ищеца, като поддържа тезата, че такъв договор между него и ищеца, който бил
негов дядо, изобщо не е бил сключван. Ответникът не отрича, че е запознал лично
ищеца К. с третото лице В., който по
това време бил работодател на ответника, но категорично оспорва твърдението, че
се намесвал във финансовите отношения между К. и В., че е получавал някакви
парични суми от Т.А.В. със задължение да ги предаде на ищеца. Сочи, че въпреки
близкото родство по права линия с ищеца- отношенията помежду им били субективно
и емоционално влошени и с този факт той свързва причината за предявяването на
иска. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да
заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетият като
доказателство заверен препис от Договор за паричен заем от 04.02.2011г. съдържа
волеизявленията на посочените в него страни – Л.С.К. и Т.А.В., според които
двамата се съгласяват и заемодателят К. предоставя на заемателя В.паричен заем
в размер на сумата от 71106 лева за срок от една година и срещу поетото от
заемателя задължение да върне паричната сума, заедно с уговорената лихва в
размер на 1% върху главницата. В чл. 5, ал. 1 от договорното съдържание е
уговорено задължението на заемодателя „да предаде“ на заемателя паричната сума,
по реда и в сроковете, съгласно договора, а в ал. 2 от договорното съдържание е
уговорена възможността на заемателя да получи от заемодателя разписка за
извършеното плащане.
Приетата като
доказателство Покана, съдържа волеизявление на Л.С.К., адресирано до Л.К.С., с
което адресатът е поканен от адресанта „да му върне“ сумата от 30 000
лева. В т. 3 от поканата се съдържа пояснение, според което тази сума е била
„оставена“ от К. на трето лице Т.А.В., но след като била получена от адресанта С.
не била предоставена обратно на К..
Приетата като
доказателство Справка, изготвена от Т.А.В. и подписана (само) от него съдържа
сведение за суми по главница и лихва, които били „предоставени“ на Л.К.С., за
да ги върне „на дядо си Л.С.К.“.
В дадените пред
съда показания, свидетелят Т.А. В.заявява, че познава страните по делото, знае,
че те са дядо и внук и че сключил договор за заем с Л.С.К. (дядото), но
паричната сума, която получил при сключването на договора, му била предадена в
брой не от К., а от внука му Л.С.. Заетата сума била върната с лихвите, в брой
от В.– но не на К., а на С..
В
дадените пред съда показания, свидетелят А.С.М., заявява,
че познава страните по делото и знае, че Л.С. е внук на Л.К., а споменатото от
ищеца трето неучастващо лице Т.В.бил работодател на свидетеля и на ответника С..
От разказите на С. свидетелят узнал, че дядо му е имал парични взаимоотношения
с Т.В., като включително е заявявал желание малкия Л. да се намеси в тези
отношения, което пък е било отказано от малкия Л.. Той отказвал да посредничи в
отношенията между дядо си и Т.В., защото по същото време имал собствени парични
отношения с Т.В.и не желаеше да се намесват личните му финансови дела с тези на
дядо му. Т.В.му бел към онзи момент шеф, така че С. споделял, че счита за нередно
да ходатайства и да се занимава с неща, които касаят дядо му. Не искаше да
смесва отношенията си със собствения си шеф. Дядото идвал в офиса преди около 1
година, като казал, че Т.В.му дължи парични средства и настояваше да му бъдат
върнати. За отношенията между дядото и внука (страните по делото) свидетелят
знаел, че са обтегнати. Дълго време внукът се грижел за дядо си, но в
последствие отношенията им се влошили, а впечатленията на свидетеля за тези
лоши отношения били по разкази на внека С..
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявените от ищеца К. претенции се основават на
твърдението, че между него и ответника С. бил сключен договор за поръчка.
С договора за поръчка
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния правни действия, вкл. представителство пред
трети лица – в процеса на получаване на дължима престация: парични суми или
вещи.
Договорът за поръчка се сключва с постигането на съгласие между страните, което няма пречка да бъде и
в устна форма (ако законът не
изисква друго напр. чл.292, ал.3 от ЗЗД) - стига обаче в действителност да е постигнато
съгласие между доверителя и довереника. Това означава, че за да бъде налице сключен
договор за поръчка, не само доверителят трябва да „поръча“ извършването на
някакво правно действие, но и избрания от него довереник трябва да се съгласи
изрично, да извърши действието, което доверителят желае. В конкретния случай,
този особен акцент има важно значение, защото ответникът С. категорично отрича
да е било постигано съгласие между него и ищеца К. за сключване на договор за
поръчка и по- конкретно за това – да приема предадени от В.суми от името на К.
и в качеството на негов довереник.
Постигането на
изрично съгласие за сключване на договор за поръчка между страните в процеса,
впрочем не бе установено и в хода на съдебното дирене, макар ищецът да поддържа
категорично тезата, че такъв договор бил сключен.
Твърденията на ищеца,
че „поръчал“ на внука си – ответника, да извърши определени действия, които
самият ищец, следвало да извърши спрямо трето лице кредитор - не обвързва
ответника с възникването на задължение, което той не е приемал.
Фактът, че страните
са родственици по права линия: дядо и внук, има значение в битов, емоционален и
нравствено – етичен аспект, но не повлиява върху така желания от ищеца извод за
възникването на договор на плоскостта на облигационното право между К. и С..
Документът, озаглавен
„Договор за паричен заем“, подписан от ищеца и от третото неучастващо в
настоящия спор лице Т.В., който бе представен като доказателство - също не може
да мотивира необходимия за тезата на ищеца извод, за възникване на договор за
поръчка между К. и С.. За този т.нар „Договор за паричен заем“ от 04.02.2011г. е
уместно да се отбележи, че не е годен да установи дори възникването на заемно
правоотношение по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, по повод на което пък се твърди да
е бил сключен договор за поръчка. Това е така, доколкото по своето естество,
договорът за заем е реален договор т.е. счита се сключен към момента на
предаването на дадената в заем сума, а а внимателният преглед на договорното
съдържание го определя като своеобразен „предварителен договор за паричен заем“,
доколкото в чл.1 заемодателят „се задължава“ да предостави парична сума, но
няма данни дали и кога К. предава на
заемодателя В.уговорената сума.
Доказателства за връщане на сума, по същият този договор
за заем – също не бяха представени в хода на съдебното дирене. Твърдението на
самия ищец, че той бил предал сумата и че част от нея в последствие му била
върната – но чрез внука му Л.С., нямат доказателствено значение за настоящия
съд и не могат да бъдат кредитирани, тъй като ищецът само твърди изгодни за
него факти, без да ги доказва.
Впрочем, косвено
значение за доказване на твърдението на ищеца К., дали процесната сума може и да
е била предавана или връщана в брой (без значение от кого и кому) има и фактът,
че самата сума от 71 106 лева е на значителна
стойност и предаването й в брой, очевидно изисква допълнителни фактически
действия – както пренасяне на банкнотите, така и отброяване на ръка и т.н.т. за
каквито действия изобщо няма данни да са извършвани, а такава липса на данни е
най- малкото житейски неправдоподобна.
Представената от Т.В.„Справка“
не може да бъде кредитирана като доказателство нито за сключването на договор
за поръчка, на който се основава иска, нито за факта на предаване на някакви
суми от В.на ответника С., тъй като документът е частен, съставен едностранно
от В.за да удостовери обстоятелства, за които самият съставител има пряк
интерес да установи (погасяването на едно твърдяно задължение). Уместно е да се
отбележи, че ако В.бе упражнил изрично предвиденото в ЗЗД и в т.нар. „Договор
за паричен заем“ право да иска разписка
за изпълнението (връщането на парична сума), то изготването на споменатата „справка“
би било напълно безпредметно. Нелогично и житейски неправдоподобно е
предаването на значителни парични суми в брой и без разписка, от длъжника, на
лице, което според договора за заем не е
изрично легитимирано да приема изпълнението (ответникът С.), а не представя и
специално пълномощно. Показанията на свидетеля В.в тази насока - съдът категорично
не е склонен да кредитира, тъй като от една страна отчита очевидната
заинтересованост на свидетеля от установяването на подобен факт, а от друга
страна - анализира в тяхната взаимосвързаност останалите доказателства по
делото.
В заключение на
изложените изводи, съдът намира, че предявения иск е неоснователен. Ответникът
не е надлежно легитимиран да отговаря пред ищеца в качеството на довереник по
договор за поръчка, чието сключване не е доказано - за да предостави отчет за
изпълнението на договор за паричен заем (в изпълнение на „задължения“ които не е поемал изрично) с неустановено и по
преценка на съда – съмнително правно действие.
По тези съображения
искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
На ответника, който е
представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК – ищецът дължи да заплати
сумата от 1400 лева, представляваща разноски за процесуално представителство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.К. с ЕГН ********** и с адрес ***
срещу Л.К.С. с ЕГН ********** и адрес ***
иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД – за предаване
на сумата от 29 106 лева, представляваща част от престация по Договор за
паричен заем от 04.02.2012г. между Л.С.К.
и Т.А.В., заедно със законната лихва, считано от предявяването на иска,
до деня на окончателното плащане.
ОСЪЖДА Л.С.К., да заплати на Л.К.С., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева за
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, която може да бъде подадена пред Апелативен
съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: