№ 239
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000713 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, предявена от АНТ. Т. З. чрез
пълномощника й адв. Х.Д., против определение № 260935/25.05.2021 г.,
постановено по т.д. № 48/21 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта му, с
която се прекратява производството по предявения евентуален иск срещу
АНД. ИЛ. Г. и А.З. е осъдена да му заплати разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3410 лв., като се иска в тази част определението
да бъде отменено.
Постъпил е отговор на частната жалба от АНД. ИЛ. Г. чрез адв.
И.Д., в който се излагат съображения за правилност и законосъобразност на
обжалваното определение и се иска същото да бъде потвърдено.
Постъпил е и отговор от ЗАД „Б. В. И. Г.“ ЕИК *********, в който
се поддържа искане за намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на евентуалния ответник.
1
Пловдивски апелативен съд, след преценка на изложените в
частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
С обжалваното определение е прекратено като недопустимо
производството по т.д. № 48/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, по което
предмет на разглеждане са били предявени от А.З. главни искове срещу
застрахователно дружество за претърпени неимуществени и имуществени
вреди вследствие на настъпило ПТП и евентуални такива срещу прекия
причинител на увреждането. Съдът е изложил мотиви, че прекият иск срещу
застрахователя е недопустим, тъй като не са налице процесуалните
предпоставки по чл. 498, ал.3 от Кодекса на застраховането – увреденото лице
да е предявило претенцията си пред застрахователя и последният да не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, да е отказал плащане или увреденото лице
да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Частната жалбоподателка не оспорва правилността на мотивите на
първоинстанционния съд за недопустимост на главните искове срещу
застрахователя, но счита, че същите не са относими към предявените
евентуални искове срещу прекия причинител на увреждането; счита, че
същите са напълно допустими, като не е имало основание за прекратяване на
производството по евентуалните искове, респ. за присъждане на разноски в
полза на евентуалния ответник.
Тези оплаквания се преценяват от настоящия съдебен състав като
неоснователни.
Процесуално условие за разглеждане на евентуалния иск е
отхвърлянето на главния иск. До отхвърляне на главния иск може да се стигне
само ако същият е допустим и се разглежда по същество. Недопустимостта на
главния иск води до прекратяване на производството по същия, при което не
може да се сбъдне процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск.
Това означава, че недопустимостта на главния иск автоматично води до
недопустимост и на евентуалния такъв. При това положение правилно и
2
законосъобразно първоинстанционният съд е прекратил изцяло
производството по делото, вкл. по предявените евентуални искове.
Съгласно чл. 78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. Това право не е изключено и за евентуалния
ответник, направил разноски по делото. Такива са присъдени от
първоинстанционния съд в констатирания размер, който размер не се оспорва
от жалбоподателката. Представената към частната жалба спогодба, сключена
със застрахователя на 25.03.21 г., не е относима към въпроса за дължимостта
на разноските в хипотезата на чл. 78, ал.4 от ГПК.
Няма процесуални условия за разглеждането на искането на
застрахователното дружество, инкорпорирано в отговора на частната жалба,
за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Това
искане изхожда от нелегитимираната страна. Подобно искане не е
предявявано от ищцата по делото, сега частна жалбоподателка, която именно
е осъдена да заплати на евентуалния ответник разноските, направени за
адвокатска защита.
С оглед изложеното съдът приема, че определение №
260935/25.05.2021 г., постановено по т.д. № 48/21 г. на ПОС, в обжалваната си
част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260935/25.05.2021 г., постановено
по т.д. № 48/21 г. на Пловдивски окръжен съд, в обжалваната част: с която се
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения евентуален иск срещу АНД.
ИЛ. Г. и А.З. е осъдена да му заплати разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 3410 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба
3
пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4