Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………..../29.09.2021 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря
Станислава
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
16179 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „У.Б.“ АД срещу Е.П. В., искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
3705,42 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от
10.06.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата
молба в съда – 15.12.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата
от 172,23 евро, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 10.03.2019 г. до 10.09.2019 г., сумата от 846 евро, представляваща
лихва за просрочена главница по чл. 11.2.2. от
договора за периода от 10.03.2019 г. до 14.12.2020 г. и сумата от 36,81 евро,
представляваща стойността на разходите за уведомяване на длъжника по т. 10.3 от
ОУ към договора, с правно основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Твърди се, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит от 10.06.2013 г., по силата на който на
същата дата на ответницата е предоставен по банков път паричен кредит в размер
от 10000 евро. Уговорен е краен падеж на 10.06.2021 г., до който ответницата
следва да погаси задълженията си на 96 месечни вноски, всяка от които 153,44
евро /последната 153,69 евро/, с падеж осмо число на месеца за периода от
10.06.2013 г. до 10.06.2021 г. Твърди се, че ГПР към датата на сключване на
договора е 11,4867 %, ГЛП е 9,35 %. Сочи се, че в случай на забава в плащанията
страните са договорили погасителните вноски да се олихвяват с надбавка в размер
от 10 % над определената лихва за редовен дълг, в който случай ГЛП възлиза на
19,35 %. Изложено е, че кредитополучателя заплаща такса за администриране на
кредита, такса поддръжка, и комисионна за ангажимент. Твърди се, че през месец
март на 2017 г. ответницата е започнала да заплаща задълженията нерегулярно,
като от 10.03.2019 г. плащанията са спрели, поради което на 14.10.2020 г.
кредита е обявен за предсрочно изискуем с връчване на уведомление на длъжника
чрез ЧСИ по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски,
за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си представител е подала отговор на исковата
молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се, че договорената сума е усвоена от ответницата. Твърди се, че от
договора не е ясно как се формира ГПР и възнаградителната
лихва по кредита. Изтъква се, че представените с исковата молба ОУ към договора
не са подписани от ответницата. Направено е възражение за неравноправност на
чл. 11.3. от договора, предвиждащ възможност за изменение на ГЛП. Сочи се, че
уговорената неустойката за забава надвишава размера на законната лихва.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
ищецът поддържа предявените искове. Допуснато е изменение на размера на петенцията
за договорна лихва, чрез увеличаването ѝ на 411,09 евро и изменение на размера
на петенцията за лихва за просрочена главница по чл. 11.2.2.
от договора, чрез намаляването ѝ на 607,14 евро. Депозирана е писмена
защита на 24.09.2021 г.
В съдебното заседание, чрез особения си представител,
ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани като писмени
доказателства Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от
10.06.2013 г., сключен между „У.Б.” АД и кредитополучателя Е.В., по силата на
който ищецът се е съгласил да предостави на ответницата паричен кредит в размер
от 10000 евро, а последната – да върне сумата на 96 месечни вноски, всяка от
които 153,44 евро /последната 153,69 евро/, с падеж осмо число на месеца за
периода от 10.06.2013 г. до 10.06.2021 г. Съгласно чл. 4 и чл. 4А от договора
ГПР е 11,4867 %, а ГЛП е 9,35 %. Чл. 11.2.2 от договора предвижда, че при
забава за плащане, вноските с настъпил падеж се олихвяват с лихва за просрочие в размера по чл. 4.2 от договора. Чл. 4.2 от
договора предвижда, че годишния лихвен процен върху
просрочената главница се формира от базовия лихвен процент плюс надбавка за просрочие. В чл. 17 от договора страните са договорили, че
при пълно или частично неизпълнение, на което и да е задължение по договора,
всички задължения стават предсрочно изискуеми. Според чл. 15.1.12 от договора
за кредит Общите условия на кредитора са неразделна част от договора за
потребителски кредит. По делото са представени и общите условия на ищеца, като
в т. 10.3 от същите е предвидено, че всички разходи за обявяване на вземанията
на кредитодателя за предсрочно изискуеми са за сметка
на кредитополучателя.
По делото
е представено уведомление по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, ведно с констативен протокол,
протоколи за посещение на адреса на ответника, справка за наличие на действащи
трудови договори, от който е видно, че уведомлението е редовно връчено чрез ЧСИ
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на ответника.
Представено е извлечение от разплащателна сметка на
ищеца, от което е видно, че във връзка с уведомяването на длъжника за
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит е направен превод
на ЧСИ в размер от 240 лева.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 10.06.2013 г. ищецът е превел по банков път на ответника
сумата от 10000 евро. Установява се, че към датата на изготвяне на заключението
размера на непогасената главница по кредита е в размер от 3705,42 евро,
договорната лихва е в размер от 172,23 евро, лихвата за просрочена главница е в
размер на 846 евро. Установява се, че лихвата за просрочена главница по чл. 11.2.2. от договора в
размер на законна лихва за исковия период, след приспадане на погашенията
направени от ответника възлиза е в размер на 496,18 евро.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени
са искове по чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът
следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на
претендираните вземания, т. е. да докаже, че между
страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба
договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на
главница и лихви, по силата на който сумата по кредита е усвоена от ответника и
за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендираните размери и периоди. В тежест на ответника е
да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната
сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото не е спорно, а и от представеното от ищеца Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице от 10.06.2013 г. се установява
възникването на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответницата
именно с твърдените от ищеца параметри. От заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
че заетата на ответника сума е изцяло усвоена.
Установява се от заключението на вещото лице, че считано
от 10.03.2019 г. потребителят е преустановил плащанията по кредита, от която
дата е изпаднал в забава за изпълнение на договорните си задължения съобразно
погасителния план по договора.
На 14.10.2020 г. на ответника е редовно връчено чрез ЧСИ
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК уведомление, с което кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, съобразно изискванията поставени в т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от
представените протоколи за посещение са извършени три посещения на адреса на
длъжника /който е един и същ по искова молба, справка от НБДН и посочения в
договора за кредит/, едно от които е в неприсъствен ден, установена е липса на
действащи трудови договори на ответника, след което на адреса е залепено
уведомление.
От заколючението по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че дължимата от ответника главница е в претендирания с исковата молба размер, предвид което претенцията
за главница е основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Съобразно разясненията дадени с т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, договорна лихва се дължи до обявяване на вземанията по договора за
кредит за предсрочно изискуеми – в случая на 14.10.2020 г. Отказът от
предсрочна изискуемост и претендиране от кредитора на падежиралите
в хода на процеса вземания за договорна лихва, които преди това са били вече
обявени за предсрочно изискуеми е недопустимо. Неоснователно е възражението на
ответника за неравноправност на чл. 11.3 от договора, доколкото по делото не е
установено лихвата по кредита да е била едностранно изменяна от кредитора. По
тези съображения, искът за договорна лихва е основателен и следва да бъде
уважен до размера дължим за периода от 10.03.2019 г. до 10.09.2019 г., който
според експертното заключение е 172,23 евро, а за разликата над този размер до
предявения - отхвърлен.
По отношение на лихвата за просрочена главница, чл. 33
ал. 2 от ЗПК не позволява същото да надвишава размера на законната лихва.
Съгласно установеното в ССчЕ искът за лихва за просрочена
главница за периода от 10.03.2019 г. до 14.12.2020 г. е основателен и следва да
бъде уважен до размера на 496,18 евро, а за разликата над този размер –
отхвърлен.
Претенцията за сумата от 36,81 евро, представляваща стойност
на разходите за уведомяване на длъжника по т. 10.3 от ОУ е основателна,
доколкото по делото са ангажирани доказателства за сторени разходи по обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка неоснователно е възражението
на процесуалния представител на ответника, че ОУ не са подписани от последния,
доколкото от самия договор за кредит се установява, че подписвайки го страните
са се съгласили ОУ на кредитодателя да се считат за
неразделна част от договора. По
изложените съображения в тази част искът се явява неоснователен, поради
което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и
представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената
част от исковете. Направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
основателно, доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност
надвишаваща тази по други дела от същия тип, тъй като по делото не са събирани
многобройни доказателства, не са разпитвани множество свидетели и е приключило
в рамките на едно съдебно заседание. По тези съображения възнаграждението
следва да бъде намалено до минималния размер, установен в чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, който предвид интереса е в размер от 563,20
лева /без ДДС/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съобразно
уважената част от претенцията разноски в общ размер от 1573,46 лева, от които сумата
от 345,06 лева – държавна такса, сумата от 324,28 лева – депозит за вещо лице,
сумата от 277,95 лева – депозит за особен представител и сумата от 626,17 лева
/с ДДС/ – адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Е.П.В., ЕГН ********** с адрес *** дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, пл. „Св. Неделя“ № 7, сумата от 3705,42
евро /три хиляди седемстотин и пет евро и четиридесет и два евроцента/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 10.06.2013 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда –
15.12.2020 г. до окончателното заплащане на задължението, сумата от 172,23 евро
/сто седемдесет и две евро и двадесет и три евроцента, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.03.2019 г. до
10.09.2019 г., сумата от 496,18 евро /четиристотин деветдесет и шест евро и
осемнадесет евроцента/, представляваща лихва за просрочена главница по чл.
11.2.2. от договора за периода от 10.03.2019 г. до
14.12.2020 г. и сумата от 36,81 евро /тридесет и шест евро и осемдесет и един
евроцента/, представляваща стойността на разходите за уведомяване на длъжника
по т. 10.3 от ОУ към договора, с правно основание чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „У.Б.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
пл. „Св. Неделя“ № 7, срещу Е.П.В., ЕГН ********** с адрес ***, за разликата
над уважената сума от 172,23 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 10.03.2019 г. до 10.09.2019 г. до предявената от 411,09
евро и за разликата над уважената сума от 496,18 евро, представляваща лихва за
просрочена главница по чл. 11.2.2. от договора за
периода от 10.03.2019 г. до 14.12.2020 г. до предявената от 607,14 евро.
ОСЪЖДА
Е.П.В., ЕГН ********** с адрес *** дължи на „У.Б.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, пл. „Св. Неделя“ № 7,
сумата от 1573,46 лева /хиляда петстотин седемдесет и три лева
и четиридесет и шест стотинки/, представляваща направени в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :