№ 479
гр. П., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100482 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ИЛ. Н. ИЛ. срещу
„Топлофикация П." АД. Ищецът признава, че е имал качеството потребител на
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ******* Твърди, че за доставката на
топлинна енергия до този имот е било образувано и.д. № 3352/2006 г.при ДСИ към
ПРС. за задължения в размер на 1314,22 лева главница за доставка на топлинна
енергия в периода от 01.11.2000 г. до 30.09.2003 г., ведно със законна лихва от
12.12.2003 г., 297,34 лева законна лихва върху месечните плащания за периода от
30.12.2000 г. до 08.12.2003 г. и 26,012 лева разноски.
Твърди, че горепосоченото изпълнително дело е било образувано на 07.04.2006
г., а последното действие по изпълнение е от 07.11.2006 г. Допълва, че и.д. №
3352/2006 г.при ДСИ към ПРС било прекратено на 04.07.2011 г.
Намира така индивидуализираните суми за погасени по давност, поради което
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че същите не
подлежат на принудително изпълнение.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска като пояснява,
че задължението за главница е идентично с посоченото от ищеца, а това за лихва е в
размер на 301,05 лева.
Сочи, че след прекратяване на горепосоченото изпълнително дело действия по
изпълнение не са предприемани, поради което вземанията са погасени по давност.
Намира, че материалното право съществува, но то не би могло да бъде предмет на
принудително изпълнение, а единствено доброволно платено.
Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда
разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа така изложеното, като счита, че
1
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в настоящата хипотеза.
Ответникът поддържа признанието на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.124 , ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза
на ответника на право на принудително изпълнение и притезания, посочените в
исковата молба суми, поради погасяването им по давност. В хипотеза на така
предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния
си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че
в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на
ОСГТК). Така и Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о.,
ГК, в което се приема, че всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още
повече може да бъде предявено с иск.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като
такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съотв.
– отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск
ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с отричането
на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив ако вземането бъде отречено със
сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното за ищецът е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими.
По делото не се спори относно фактите, а и ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото, но доколкото изрично е заявено, че съдът не
следва да се произнася с решение при признание на иска, то е необходимо да бъдат
изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
Актът, подлежащ на изпълнение е издаден по ГПК отменен. Съгласно т. 14 от ТР
№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС - подаването на молба за издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в"
ЗЗД. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая обаче изпълнителният лист е
издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по т.нар. „несъдебни изпълнителни
основания“ , предвидени от законодателя като преки основания за издаване на
изпълнителен лист. В Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г.,
IV г. о., ГК се приема, че с оглед действалата законодателна уредба за издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по отменения
ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но
не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с определението на съда по чл.
242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Правните
2
последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. По своя
характер задълженията, за които е издаден изпълнителен лист са с периодичен
характер и съгласно, задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, те
се погасяват с кратка тригодишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД.
В конкретния случай вземането не се основава на съдебно решение, макар и да
посочено така в изпълнителния лист, тъй като законната лихва е присъдена от
12.12.2003 г., а изпълнителния лист издаден една седмица по късно, поради което няма
как да се развие и приключи исково производство.
При така установената фактология съдът намира, че вземането по издадения въз
основа на определение на Районен съд П., постановено по ч.гр.д. № 7230/2003 г.
изпълнителен лист е погасено по давност. Дори да се приеме, че същата е прекъсната с
образуването на и.д. № 3352/2006 г. по описа на ДСИ - П. (за което ищецът признава),
то новата тригодишна давност отново е изтекла поради липса на обективни данни за
прекъсването , поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
При горния правен извод, предявените искове са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство, което се затвърждава и от обстоятелството, че този ищец е
предявил редица искове срещу доставчици на услуги, разделяйки ги по периоди.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи,
че оспорените с исковата молба суми се водят в счетоводните записи на ответника,
като липсват данни, а и твърдения да са предприемани действия по изпълнение. Съдът
намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на тук
посочената норма, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски.
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
изпълнение по правилото на чл. 118 ЗЗД.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 100,00
лева за юрисконсултско възнаграждение. Отново по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК те
3
следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува право на принудително
изпълнение срещу ИЛ. Н. ИЛ., ЕГН ********** за сума в размер на 1314,22 лева
главница за доставка на топлинна енергия в периода от 01.11.2000 г. до 30.09.2003 г.,
ведно със законна лихва от 12.12.2003 г., 297,34 лева законна лихва върху месечните
плащания за периода от 30.12.2000 г. до 08.12.2003 г. и 26,012 лева разноски, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7230/2003 г. по описа на Районен съд П.
поради изтичане на законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ИЛ. Н. ИЛ. да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД сума в размер на 100,00 лева разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4