№ 115
гр. Русе, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20214501000244 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД гр.Варна,
ЕИК104518621, чрез адвокат Е.К., РАК, е обжалвало решението, постановено
по гр.д.№5959/2020г. по описа на РРС, с което е уважен иск на „Трейд
Стил“АД против дружеството за сумата 39660.12лв., от която 16509.96лв.-
платена цена на достъп и 23150.16лв.-платена цена за пренос, като получена
без правно основание за периода м.01.2016г.-м.юли 2016г. вкл., ведно със
законна лихва от 18.12.2020г. до окончателното плащане, както и 3506.40лв.
разноски по делото.
Твърди, че решението е неправилно, поради противоречието му с
материалния закон и необоснованост. Иска да бъде отменено от въззивния
съд и предявеният иск-отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
Насрещната страна „ТРЕЙД СТИЛ”АД гр.Русе не е подала
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание застъпва становище чрез
пълномощник адвокат П.Г., РАК, че тя е неоснователна, а решението-
1
правилно и иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
становищата на страните и след като провери допустимостта и правилността
на решението, намира за установено следното:
Ищецът „Трейд стил“АД е твърдял пред първоинстанционния съд
в исковата си молба, че ответникът, с предишно наименование „Енерго Про
Мрежи“АД за периода м.януари 2016г.-м.юли 2016г. вкл. му издал фактури за
доставена ел.енергия за всеки от месеците, които той му заплатил. Съгласно
фактурите ответникът начислявал и съответно, получил суми за пренос
средно напрежение и достъп /средно/ниско напрежение, в размер на
16509.96лв. с ДДС за достъп и 23150.16лв. с ДДС-за пренос, общо 39660.12лв.
с ДДС, посочени помесечно. Твърдял е, че получените суми са платени без
основание и с тях ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като ищецът
не ги дължи, независимо, че като позиции те фигурират в определените цени.
Твърдял е, че е собственик на ПИ с идент. №63427.8.395, заедно с изградена в
него сграда-Централна разпределителна подстанция с клетки за ниско и
високо напрежение, която е захранена чрез кабел 20 Кv в собствена килия в
ТЕЦ-Русе и получава електроенергия само директно от производителя ТЕЦ-
Русе, като нито едно от тези съоръжения не е собственост, не е включено в
активите и не се ползва и поддържа от ответника, а поддръжката, ремонта и
съхранението им е за негова сметка. Твърди, че по аналогичен спор между
праводателя му и доставчика на ел.енергия „Енерго Про Продажби“, с влязло
в сила решение по т.д.№109/2017г. РОС е прието, че получените суми за цена
на достъп и на пренос на ел.енергия, не по мрежи собственост на и
поддържани от доставчика, не се дължат, тъй като са получени без основание
и ответникът е осъден да ги заплати. Претендирал е осъждане на ответника за
сумата 39660.12лв., от която 16509.96лв.-цена на достъп и 23150.16лв.-цена
на пренос за процесния период, с която се е неоснователно обогатил, със
законна лихва от завеждане на делото до окончателното и изплащане, както и
разноски. Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, възразил е,
че е налице основание за плащане на цени за пренос и достъп, а именно
наличие на сключени договори, по силата на които ищецът се е задължил да
ги заплаща. Позовал се е и на нормативно установено задължение за това-
чл.29, ал.3 ПТЕЕ.
2
Пред първата инстанция са приети писмени доказателства, както и
заключения на техническа и икономическа експертизи, по които страните не
са имали възражения и съдът е приел изцяло, като компетентни и обосновани.
Районният съд е приел за безспорно установено, че сумите по
фактурите, издадени за процесния период, включващи и компоненти пренос
средно напрежение и достъп средно/ниско напрежение са заплатени на
ответника, както и че ищеца е собственик на ЦРП с клетки за високо и ниско
напрежение. Приел е, с оглед неоспорените от страните заключения на
техническа и икономическа експертизи, че обектът на ищеца чрез централна
разпределителна подстанция /ЦРП/ „Напорни тръби“ е присъединен към
електроразпределителната мрежа с кабелни електропроводи 20Кv като
основното електрозахранване е от извод 20 Кv „Напорни тръби“ в килия 22 на
Закрита разпределителна уредба /ЗРУ/ на ТЕЦ Русе-изток, а също и от
електропровод 20 Кv от подстанция „Ново пристанище“, където ищецът
разполага със собствена килия. Основното захранване е от ТЕЦ Русе –изток, а
другите връзки са за резервиране. Ищцовото дружество е регистрирано по
ДДС, цените за достъп и пренос са правилно определени съобразно
утвърдените от КЕВР такива, процесните фактури за исковия период са
осчетоводени и ищецът е ползвал данъчен кредит.
За да уважи изцяло предявените претенции, първоинстанционният
съд, след анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че за
процесния период, ищецът не може да бъде квалифициран като клиент,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника, тъй като
преносът и достъпът се осъществява по съоръжения, които не са собствени на
ответника. Това е мотивирало съда да приеме, че липсва основание ищецът
да заплаща цени за достъп и пренос, а със съответната платена цена за
процесния период ответникът се обогатил неоснователно, поради което искът
е уважен изцяло.
Жалбата е неоснователна.
За да се прецени дължи ли се или не от ищеца начислената цена за
пренос и достъп до разпределителната мрежа, следва да се има предвид какво
представлява тази мрежа и какви елементи са включени в нея, има ли други
мрежи и има ли разлика между тях.
Съгласно пар. 1, т. 22 от ДР ЗЕ, електроразпределителна мрежа е
3
съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.
Освен тази мрежа има и електропреносна мрежа, която съгласно
пар. 1, т. 20, ДР ЗЕ, представлява съвкупност от електропроводи и
електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на
електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на
електроенергийни потоци.
На основание чл. 86 ЗЕ услугите по достъп до и пренос през
електропреносната мрежа се предоставят от оператора на електропреносната
мрежа, получил лицензия за пренос на електрическа енергия и сертифициран
по определения в закона ред. Съгласно чл. 88 ЗЕ, услугите по достъп до и
пренос през електроразпределителната мрежа се осъществяват от оператори -
собственици на такива мрежи, лицензирани за извършване на такава дейност.
Ако енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от
съответната преносна или разпределителна мрежа, които трябва да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на
трети лица, те се изкупуват от преносното или от съответното
разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта
към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на закона /§4 ПЗР ЗЕ/. В
процесния случай, не е извършено изкупуване, а съоръженията са собственост
на ищеца, факт, по който не се спори.
Предвид така дадените легални определения, с оглед събраните по
делото доказателства, следва да се приеме, че ищецът е присъединен към
електроразпределителната мрежа със съоръжения, които са негова
собственост. Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия / 2007 и 2013 г. / ПИКЕЕ/, е предвидено, че при отдаване на
електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната /
мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един
потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е
необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и
тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В
хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на
4
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се
поставят СТИ. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази граница в
конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, изготвило
техническата експертиза, което въззивната инстанция счита за
безпристрастно, изчерпателно и обосновано. Според него, границата на
собственост е определена от следните реализирани присъединения: Кабелен
електропровод 20kV, с присъединяване на кабелните му накрайници в килия
№22 в ЗРУ 20kV на ТЕЦ Русе-изток, като кабелът и килията са собственост на
ищеца и чрез кабелен електропровод 20 kV, с присъединяване на кабелните
му накрайници в килия, собственост на ищеца в подстанция „Новото
пристанище“. Със СТИ, в ЦРП „Напорни тръби“, монтирано след границата
на собственост, се измерва количеството електроенергия, потребявано само
от ищеца.
Според Решение № 75 от 25.03.2013 г., постановено по гр. д. №
864/2012 г. І ГО на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения" по смисъла на чл. 120, ал. 2 ЗЕ във вр. с
чл. 127 ЗЕ и чл. 28, ал. 1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа, визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
В процесния случай присъединяването е на място, на което уредите за
измерване не са поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на
ищеца. Също така, присъединяването е директно със собствени съоръжения
към производителя ТЕЦ Русе-изток. Следователно, средството за търговско
5
измерване не е поставено на необходимото място, съобразно изискването на
чл.120, ал.1 ЗЕ.
Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е пряко обвързана от
спазването на изискването консумираната ел. енергия да е измерена именно в
местата, установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за
продажба на електроенергия. Цените за достъп до и за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление и администриране на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде
съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С
оглед именно на това специфично предназначение на тези цени, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от уговорените или нормативно определените, не
може да бъде основа за начисляване на цената за достъп и цената за пренос.
При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от
нормативно определеното, тези два елемента на цената на електрическата
енергия са недължими. В този смисъл е Решение № 227/11.02.2013 г. по т. д.
1054/2011 на ВКС, на което правилно се е позовал първоинстанционният съд.
Ето защо, според настоящия състав, на въззивника не се дължи
цената на услугите по достъп до и за пренос по разпределителната мрежа.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че наличието на
сключени договори за достъп и пренос, е основание за заплащането на цената
им. Между страните са сключени договор за достъп и договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, от 07.08.2013г.,
но същите не уреждат начина на присъединяване и вида на съоръженията за
присъединяване съгласно действащото законодателство.
За да се начисляват такси за пренос на електроенергия и достъп до
електроразпределителна мрежа съгласно нормативните разпоредби, следва
тези услуги да са реално предоставени, за да е налице основание за тяхното
заплащане. В случая не е налице основание процесните цени за достъп и
пренос да бъдат заплащани на въззивника.
До същия краен извод е достигнал и първоинстанционният съд в
6
обжалваното решение, като подробно и задълбочено е отговорил на
повдигнатите възражения в отговора на ответника. Ето защо и на основание
чл. 272 от ГПК, въззивният съд следва да се препрати и към неговите мотиви.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна, първоинстанционното решение-правилно, поради което то
следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника са направените от въззиваемия разноски по
делото за тази инстанция, а именно-адвокатско възнаграждение в размер на
960лв. с ДДС.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260463 от 14.06.2021г., постановено по
гр.д.№5959/2020г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД,
ЕИК104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Владислав Варненчик, Варна Тауърс-Е, бул. Владислав Варненчик №258 да
заплати на „ТРЕЙД СТИЛ“АД, ЕИК117670020, гр.Русе, бул.Тутракан №41,
сумата 960лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7