О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 21.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 738 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Г.Л.Н.
с ЕГН: ********** ***, чрез адв. И.Л. срещу
определение № 509 от 16.09.2019 г., постановено по гр. д. № 381/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Пирдоп, с което е прекратено производството по
делото, поради недопустимост на предявения иск и върната исковата молба на Г.Л.Н. с ЕГН: ********** *** срещу М.Д.П. ***.
Жалбоподателката излага съображения, че
постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че е предявила иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, с който е поискала да бъде отменен нотариален акт
№ 28, том I, рег. №
318, н. дело № 22 от 28.01.2019 г., издаден в полза на ответницата М.П..
Правният й интерес произтича от това да бъде запазено и съхранено имуществото
на ПЖСК „К.“ и същата
да може да ползва процесните сгради. След изпълнение
на всички дадени от РС- Пирдоп указания, делото било неоснователно прекратено.
Излага съображения, че въпросите за правния интерес на ищеца и процесуалната му
легитимация се решават от съдилищата почти винаги с крайния съдебен акт, след
като са били събрани, обсъдени и анализирани всички доказателства. Моли съда да
отмени обжалваното определение като делото се върне за продължаване на
процесуалните действия.
В срока за отговор ответницата М.Д.П.
е изразила становище за неоснователност на жалбата.Излага подробни съображения,
че ищцата няма качеството член-кооператор, тъй като от 31.01.2017 г. ПЖСК
Козница се счита заличена, съгласно § 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът, след като обсъди доводите
на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
РС – гр. Пирдоп е сезиран с
искова молба от Г.Л.Н. *** срещу М.Д.П. ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт № .., том ., рег. № …, н. дело № .. от ………… г.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства – списък на член кооператорите, нотариален акт № .., том ., рег. № …, н. дело № .. от ………….. г., договор за покупко продажба от ……….. г., скици, данъчни оценки на
имотите и др.
С определение № 509 от 16.09.2019
г., постановено по гр. д. № 381/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Пирдоп е
прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск и
върната исковата молба на Г.Л.Н. с ЕГН: **********
*** срещу М.Д.П. ***. РС-Пирдоп е приел, че ищцата не е активно легитимирана да
води спора и няма правен интерес от това.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба
е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Задължително условие
за допустимост на иска е точната
индивидуализация на спорното право, което се постига
чрез посочване на фактите, от
които произтича, вида и характера на правото, страната,
която неоснователно го отрича или
претендира, както и вида на искането
за защита. Само тогава има
яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск.
В случая съдът намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като в исковата молба са изложени твърдения, от които не може да се направи извод за съществуването на правен интерес от предявяването на иска от ищцата и за съществуване на спор между страните, който е допустимо да бъде разгледан в рамките на общото исково производство. В исковата молба ищцата твърди, че е член-кооператор в ПЖСК „К.“ и процесните имоти, за които ответницата М.Д.П. се е снабдила с нотариален акт, са собственост на ПЖСК „К.“. Съгласно чл. 58 ал. 1 от Закона за кооперациите решенията и действията на органите на кооперацията, които противоречат на закона или на устава, могат да се отменят чрез иск, предявен пред районния съд по седалището й. Според ал. 2 на същия член, искът може да се предяви от всеки член на кооперацията, от контролния съвет, от кооперативния съюз, в който членува кооперацията, или от прокурора. Към иска могат да се присъединят и други членове на кооперацията и на контролния съвет. Те могат да поддържат иска и ако той бъде оттеглен. Съгласно разпоредбата на чл. 60 от ЗК членът на кооперацията може да предяви иск за защита на имуществените и неимуществените си права, които са накърнени от органите на кооперацията. Искът може да бъде обединен с иска по чл. 58
от ЗК. В обобщение, в ЗК е предвидена възможност член-кооператор да оспорва само решения и действия на органите на кооперацията, а в случая липсва такова решение на кооперацията. Иск, с който са нарушени права на кооперацията /ищцата твърди, че имотите са собственост на на ПЖСК „К.“/ може да предяви само кооперацията, представлявана от председателя, съобр. чл. 26 ал. 2, т. 1 от ЗК. Ищцата не може да предявява чужди права, поради което искът е недопустим. На следващо място предявеният иск е недопустим и по друго съображение – предявен е за самостоятелно разглеждане без същият да е обективно съединен с иск за собственост.Собственикът на
недвижим имот има правен интерес да търси защита на правото си на собственост и
да иска владеещият имота несобственик да му го предаде. С разпоредбата на чл.
537, ал. 2 ГПК е посочен редът, по който в тези случаи собственикът може да
защити правото си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на
собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви
против лицето, което ползва нотариалния акт, съответен иск. При уважаването на
предявеният иск за собственост, издаденият нотариален акт по обстоятелствена
проверка следа да бъде отменен, съгласно изричната разпоредба на чл. 537, ал.
2, изр. последно от ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на
собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично
разпоредена законна последица от уважаването на
предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право Т.е. законът не допуска предявяването на
самостоятелен иск за отмяна на констативен нотариален акт. В този смисъл е и
решение № 172/11.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1157/2011 г., ІІ г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
В Тълкувателно
решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2012 г., ОСГК също така изрично е указано, че лице, което
претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може
по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този
нотариален акт право; респ.че защитата
на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което
със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт
следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок.