МОТИВИ към Присъда №: 260066/15.09.2021 г. по НОХД №: 1173/2020г. по описа на
ПОС
Спрямо подсъдимият К.Г.К. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал.1, б. „ в”, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, за това,
че на 30.06.2018 г., в гр. П. на ул.
„***“, в района на кръстовището образувано от ул.“***“ и ул.„***“, при
управление на моторно превозно средство – автобус, марка „Исузу“ модел
„Новосити“, с per. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл.77, ал.1 от ПП на ЗДвП, чл. 84, ал. 1 от ПП на ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.119, ал. 4 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил
смъртта на пешеходеца А.Г. ***, с ЕГН **********.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.
Пострадалият
Г.В.Д. като син на починалата А.Г. Н., като и пострадалите А.Г.Д. и А.А.Д.,
като нейни внуци, са конституирани в качеството на частни обвинители в
наказателния процес.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Изразява становище, че събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, включително и допълнителната
експертиза, не променят приетите за установени факти в обвинителния акт относно
поведението на подс.К. като водач на моторно превозно средство. Пледира за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият К.К. следва да бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в този
смисъл предлага да бъде определено наказание от 2 години „лишаване от свобода”,
а изпълнението на същото да бъде отложено с подходящ изпитателен срок от четири
години, съгласно чл.66 от НК. Намира, че следва да се наложи и предвиденото в
чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС”, което предлага да
надвишава наказанието лишаване от свобода и да се определи за срок от три години.
Частните
обвинители Г.В.Д.А.Г.Д. и А.А.Д., чрез поверениците си -адв.В. и адв.Р.
изразяват становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното
и съдебното производство доказателства. Считат, че както свидетелските
показания, така и назначената допълнителна автотехническа и медицинска
експертиза, не разколебават изводите за виновно поведение от страна на
подсъдимия в конкретната пътна обстановка. Предвид наличието на множество
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, предлагат да му се
определи наказание в минимално предвидения от закона срок, изпълнението на което
считат, че следва да се отложи с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Солидаризират се и с искането на прокурора, за налагане на кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Претендират
се разноски.
Защитникът
на подсъдимия –адв.А. оспорва фактическата обстановка възприето от обвинението, като счита, че събраните в хода
на съдебното следствие доказателства не установяват по несъмнен начин виновно
поведение от страна на подс.К.. Изразява се несъгласие с експертното
заключение, че водачът на автобуса -подс.К. е имал възможност да види
пострадалата и да предотврати удара, като се акцентира върху неправомерното
поведение на пострадалата като пешеходец. Твърди се, че е налице случайно
деяние, тъй като подсъдимият не е имал техническа възможност да предотврати
удара, а същият е резултат от несъобразеното с нормите на движение поведение на
пострадалата А.Н.. В този смисъл се иска съдът да признае подсъдимият за
невинен и да го оправдае по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно се
застъпва искане, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен да се
отчетата многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства като безупречно
поведение до момента, чисто съдебно минало, както и виновното поведение на
пострадалата, което е довело до съпричиняване на резултата. С оглед на това, пледира
спрямо подсъдимия да бъде
определено наказание под минимума, изпълнението на което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години по реда на чл.66 от НК. Счита, че срока на
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление” не следва да
бъде определян в по-висок размер от наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият
К.Г.К. изразява съжаление за случилото се, като дава обяснения, в които твърди,
че при предприетата маневра не е видял пострадалата пешеходка и за това не е
реагирал на опасността от удар. За това счита, че няма вина за инцидента.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Г.К. е роден на ***г***, живее
в същия град, българин, български гражданин е. Със средно образование. Женен е и видно от
приложената справка за съдимост не е осъждан. Подс.К. към настоящия момент е пенсионер, а към
инкриминираната дата, работил като шофьор в „Автобусни превози” ЕООД. Същият
притежава свидетелство за управление на МПС, категории „А”, „В”, „С”, „Д“ „ВЕ”, „СЕ“, „ДЕ“,“ТКТ“ и „М“ и е
правоспособен водач на МПС.
Във
връзка с работата, на подсъдимият било поверено управлението на автобус марка и
модел „Исузу Новосити“, с per. № ***,
собственост на „С.-Б.“ ЕООД-КЛОН ПЛОВДИВ. Автобусът бил технически изправен и
придружен с всички необходими документи, за осъществяване на автобусни превози.
Водачът му-подс. К. притежавал съответната категория и квалификация за
управление на автобуса.
На
30.06.2018 г., около 06:30 ч. подсъдимият започнал работа, като управлявал
горепосочения автобус по градска автобусна линия № 9, която се движи по маршрут
- ЖК „Тракия“, нов квартал А12 и край ИЗК „Марица“, гр. П. и обратно, заедно с
кондуктор св. Г.Х.П.. Около 13:00 часа, смяната на св. П. приключила и като
кондуктор застъпил св. Й. Д. Д., но П. останала в автобуса, за да приготви
дневния отчет. Подсъдимият потеглил с автобуса от спирката в ЖК „Тракия“, нов
квартал А12, изпълнявайки маршрута си по графика за деня. В автобуса пътували
св. Й. Д., св. Г.П. и пътника – А. З. Ф./малолетен/. Св. Д. седнал на седалката
зад шофьора, св. П. на седнала зад него, а малолетното момче седнало на първа
седалка, в дясната страна на автобуса.
Около
13:50 ч. подс. К.Г.К. управлявал автобуса
„Исузу Новосити” по втората от дясно на ляво пътна лента на ул.”***” в жк.
„Тракия” в гр. П. /предназначена за движение „на ляво” през кръстовището,
отразено с пътна маркировка „М10”/, с направление от север на юг, след което
навлезнал и започнал движение по западното платно за движение на ул. „***”.
Скоростта на автобуса преди достигане на кръстовището на ул. „***” и ул. ”***”
в ЖК”Тракия” в гр. П. е била около 20 km/h с направление от север на юг, след
което е била намалена до 8 km/h. Автобусът навлезнал по западното платно за
движение на ул. „***” и го е преминал с равноускорително движение, преминавайки
през скорост от 11 km/h, след което с маневра - завой наляво, автобусът навлезнал
в южното платно за движение ул. „***”, където скоростта му е била около 16
km/h. Управлението на автобуса се осъществявало от подсъдимия през светлата
част на денонощието, слънчево време и добра видимост, при оптимални атмосферни
и пътни условия - хоризонтален пътен участък, сухо и чисто асфалтово покритие в
добро състояние, липса на намалена и ограничена видимост по посока на
движението на МПС. Кръстовището в района е регулирано от четирите му страни с
пътни знаци и хоризонтална пътна маркировка.
По
същото време пешеходката А.Г. Н. стояла на южното платно за движение на ул.„***“,
след което предприела пресичане на пътното платно с направление от север на юг
( от ляво на дясно) пред автобуса, движейки се с нормален ход. Държала в ръцете
си найлонови торби и дърпала найлон вързан за въже. Водачът на автобуса - подс.
К. е имал техническа възможност да възприеме пешеходката- пострадалата Н.. Св. Д.
също забелязал, че пострадалата Н. стои на пътното платно.
При
предприемане на маневрата завой наляво и продължаване на движение по ул.„***”, подсъдимият
не се огледал и не се убедил, че няма да застраши живота и здравето на
пострадалата, която била на пътното платно. Той предприел маневра „завой
наляво“ и автобусът навлезнал в южното платно за движение на ул.”***”, където
настъпил удар в предната лява част на автобуса и в гърба и леко странично на
пострадалата. При удара с автобуса пострадалата е била ориентирана с гръб и
леко странично спрямо контактуващата предна повърхност на автобуса. Вследствие
на удара последвало падане на пострадалата на пътната настилка, затискането и
провлачването и под автобуса. Подс. К. чул звука от удара и спрял автобуса на
9,4 м след мястото на удара. Отворил предна дясна врата и свидетеля Д. слязъл
да види какво се е случило, при което установил, че пострадалата е премазана
под автобуса и няма признаци на живот. Подсъдимият след него също излезнал,
като св.Д. съобщил, че има прегазен човек. Св.П. и момчето останали
първоначално вътре в автобуса, после и двамата тръгнали. На място останали
подсъдимият и св.Д. до пристигането на
органите на полицията.
Св.Д.
съобщил на тел. 112 за станалото пътно транспортно произшествие и
местопроизшествието е било посетено от дежурен разследващ полицай, който
извършил оглед на същото и е изготвил протокол и фотоалбум. На местопроизшествието пристигнали
полицейски служители и екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на пострадалата.
Подсъдимият К. бил тестван на място с
техническо средство за алкохол, като пробата била отрицателна.
В
резултат на ПТП, пострадалата Н. е получила множество травматични
увреждания, вкл. черепно-мозъчна травма и гръбначна травма, вследствие на които
веднага е настъпила смъртта й. Съгласно заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство и приета в съдебното производство съдебно-медицинска
експертиза на труп, при аутопсията на трупа на А.Г. Н. са установени следните увреждания: Черепно-
мозъчна травма, изразяваща се с многофрагментно счупване на кости на лицевия и
мозъковия череп, включително носните кости и долната челюст, с разрушаване на
нормалната архитектоника на черепа, разкъсване и кръвонасядане на меката
черепната покривка, разкъсване на твърдата и меката мозъчни обвивки, разкъсване
на главния мозък и мозъчния ствол, контузия на продълговатия мозък, разделяне
на тилната кост от 1-ви шиен прешлен, разкъсно- контузни рани, охлузвания и
кръвонасядания по главата; Гръбначна травма, представена от счупване на 1-ви,
2-ри и 6-ти шийни прешлени, както и 10-ти гръден прешлен с контузия на
гръбначния мозък; Счупване на ребра двустранно и на гръдната кост; Дълбоко
кръвонасядане на дясно бедро и на тъканите на гърба; Разкъсно - контузии рани
на левия горен крайник с травматично отслояване на тъканите в областта на
раните; Охлузвания и кръвонасядания по кожата на трупа.
Причината
за смъртта на А.Г. Н. според експертизата е съчетаната тежка черепно-мозъчна и
гръбначна травми. Травматичните увреждания са причинени от действие на твърди
тъпи предмети и е възможно да са причинени при станалото ПТП. Налице е
причинно- следствена връзка между причинените травматични увреждания на
пострадалата, и претърпяното от нея пътно- транспортно произшествие.
Видно от заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство комплексна авто-техническа и съдебно медицинска
експертиза, приета и изслушана в хода на съдебното следствие, ударът е настъпил
в южното платно за движение на ул. „***” в гр. П., както следва: по дължина на
около 4,5-5 м западно от Ориентира, приет в протокола за оглед, а по широчина на
около 7,5-8 м южно от Ориентира, приет в протокола за оглед. Мястото на удара
не попада върху маркирана пешеходна
пътека.
От GPS разпечатката на
автобуса е установено, че скоростта му преди достигане на кръстовището на ул. „***”
и ул.”***” в ЖК”Тракия” в гр. П. е била около 20 km/h с направление от север на
юг, след което е била намалена до 8 km/h. Автобусът е навлезнал на западното
платно за движение на ул. „***” и го е преминал с равноускорително движение,
преминавайки през скорост от 11 km/h, след което с маневра - завой наляво
автобусът е навлезнал в южното платно за движение ул. „***”, където е настъпил
удара с пешеходката. В този момент скоростта на автобуса е била около 16 km/h.
След удара автобуса е спрян в мястото и позицията, отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
В
случая, според експертите, няма технически условия, които да са налагали
движение на автобуса със скорост по-ниска от установената.
След
анализ на материалите по досъдебното производство, експертите са установили, че
пешеходката е навлезнала на южното платното за движение на ул.„***“ в
неизвестен момент и неизвестно направление, като съгласно свидетелските
показания, се е намирала стояща на южното платно към момент на движение на
автобуса на платно за движение на ул.„***“, след което пешеходката е предприела
пресичане с направление от север на юг, от ляво на дясно пред автобуса. При
удара с автобуса пешеходката е била ориентирана с гръб или с гръб и леко
странично спрямо контактуващата предна повърхност на автобуса при
първоначалното им стълкновение, преди падането й на пътната настилка и
последващото и затискане и провлачване под автобуса. След удара, тялото на пострадалата било разположено
по корем, леко извъртяно на дясно, диагонално на пътното платно, като главата
сочела изток- североизток и се намирала под предно ляво колело на автобуса, а
краката сочели югозапад-запад. Предвид несъразмерността на масите на пешеходката
и на автобуса скоростта на пешеходката при движението и по платното за движение
не могла да бъде определена.
Според заключението на тази експертиза, водачът на
автобуса е имал техническа възможност да спре преди мястото на удар при всички
видове движения на пешеходката по платното за движение, ако водачът е бил
започнал да възприема пешеходката в момент на навлизането й на платното за
движение. Предвид данните, съдържащи се в показанията на свидетеля Й. Д. Д. в
д.п., в протокол от 30.06.2018 г., че пешеходката преди удара се е намирала
стояща на южното платното за движение на ул.„***", то водачът на автобуса,
според вещите лица, е имал техническа възможност да възприеме пешеходката на
платното за движение, чрез спиране да я пропусне и/или да съобрази скоростта и
траекторията на автобуса така, че да не настъпи удар. Предвид открития,
хоризонтален и равен участък от пътя пешеходката също е имала техническа
възможност да забележи автобуса и да избегне произшествието, като се съобрази с
него и не навлиза в неговия коридор по начин и в момент, когато не е било
безопасно.
От
техническа гледна точка, причини за настъпилото произшествие са, че:
• Водачът
на автобус „Исузу Новосити” - К.Г.К., не е реагирал своевременно на намиращата
се на платното за движение пешеходка, т.е. е управлявал автобуса по начин,
който не е бил безопасен.
• Пешеходката
А.Г. Н. е предприела пресичане на платното за движение на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно т.е. без да се съобрази с приближаващия
се автобус.
От техническа и съдебно –медицинска гледна точка,
експертите са приели, следния механизъм
на ПТП: водача К.Г.К. управлявал автобус „Исузу Новосити” по втората от дясно
на ляво пътна лента на ул.”***” в жк „Тракия” в гр. П. с направление от север
на юг, след което навлезнал и започнал движение по западното платно за движение
на ул. „***”. По същото време пешеходката А.Г. Н. се намирала стояща на южното
платното за движение на ул.„***", след което предприела пресичане с
направление от север на юг. Чрез маневра „завой наляво“ автобусът навлезнал в
южното платно за движение ул.”***”, където в резултат на скорости и пресичане
на траектории настъпил удар. Ударът е настъпил в предната лява част на автобуса
и в гърба или в гърба и леко странично на пешеходката. Последвало падане на
пешеходката на пътната настилка, затискане и провлачване под автобуса. След
удара автобуса е спрян в мястото и позицията, отразени в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката е достигнала в
мястото и позицията, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
Причината
за смъртта на А.Г. Н., ЕГН: **********, е съчетаната тежка черепно- мозъчна и
гръбначна травми.
Травматичните
увреждания, установени по трупа на А.Г. Н., са причинени от най-общото действие
на твърди тъпи предмети. Тяхното естество не позволява с категоричност да се
отдиференциира коя травма по какъв начин и с какви средства е причинена. Това
се обуславя от факта, че всичките тези травми е възможно да бъдат получени в
резултат на попадането на жертвата под автобуса с притискането и последващото и
провлачване до мястото на установяване на автобуса в огледния протокол. Напълно
е възможно от първоначален контакт между автобуса и пешеходката да не са
останали травматични увреждания поради следните обстоятелства—ниската скорост
на автобуса, наличието на опосредяващи удара материи-дрехи, както и широката
равна повърхност на предната част на автобуса, без наличие на изпъкналости.
Предвид травмите може да се каже, че пешеходката е била ориентирана с гръб или
с гръб и леко странично спрямо контактуващата предна повърхност на автобуса при
първоначалното им стълкновение, преди падането й на земята и последващото и
затискане и провлачване под автобуса. От медицинска гледна точка травматичните
увреждания на А.Г. Н. добре отговарят и е напълно възможно да са получени при
настъпилото ПТП, т.е. налице е причинно- следствена връзка между причинените
травматични увреждания на пострадалата, и претърпяното от нея пътно-
транспортно произшествие.
При
изслушване на експертизата в съдебно заседание на 11.05.2021г., вещите лица
поддържат напраните изводи, като няма данни от GPS устройството, автобусът да е спирал, както твърди в показанията си св.Д.,
дадени в хода на съдебното следствие.
Предвид събраните от
разпитана св.Й.Д. данни, за различно местоположение и начин на придвижване на
пострадалата –от северното платно за движение, то съдът е допуснал допълнителна
комплексна автотехническа и медицинска експертиза.
От заключението на
същата/ на л.262-318, т.2 от НОХД/, е видно, че експертизата не изключва
възможността пешеходката да е достигнала мястото на удара с направление и
скорост, посочени от св.Й.Д. в с.з. на 11.05.2021г. –от северното платно за
движение, без да се е качвала на разделителния остров, а да го е заобиколила от
западния край, след което да е навлязла на южното платно за движение на ул.“ ***“
при движение на автобуса. В удара от автобуса, пешеходката е била
ориентирана с гръб или с гръб и леко
странично спрямо контактуващата предна повърхност на автобуса при първоначалното
им столкновение, преди падането й на пътната настилка и последващото й затискане и провлачване под
автобуса. И в тази разгледана ситуация,
експертите приемат, че водачът на автобуса е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удар при всички видове движения на пешеходката по платното за
движение, ако водачът е бил започнал да възприема пешеходката в момент на навлизането й на южното платно за
движение. Предвид данните съдържащи се в разказа на св.Д. в протокола от
11.05.2021г. , че пешеходката се е намирала стояща на северното платно за
движение на ул.“***“, то водачът на автобуса е имал техническа възможност да възприеме същата на платното за движение,
чрез спиране да я пропусне и/ или да съобрази скоростта и траекторията на автобуса , така, че да не
настъпи удар, както в този момент, така и в моментите на нейното тръгване и
преминаване на северната граница на южното платно за движение. Изводите на
експертите по отношение на въпросите свързани с причини за настъпило ПТП,
възможността за избягване на произшествието и вероятния механизъм на същото, са
непроменени.
При изслушване на
допълнителната експертиза в съдебно заседание/ на л.330, т .2 от НОХД/, вещите
лица установяват, че в тази експертиза , съгласно свидетелските показания , за
приели, че за изходно положение на пешеходката е в северното платно, срещу
острова. Ако това обстоятелство бъде възприето,
според вещите лица, удължава нейния път при движението й върху платното,
но са изчислили възможността водачът да избегне удара не за времето на цялото движение на платното,
а само движението след навлизане в южното платно, т.е. където ще влезе
автобусът. Въпреки това водачът е могъл да избегне ПТП. Ако се приеме, че
водачът е трябвало да реагира в по-ранен момент, по близък до нейното изходно
положение, то възможността става по-голяма, няма да намалее. Колкото е
по-голяма дистанцията, която изминава пешеходката с една и съща скорост,
толкова нейното време става по-голямо и съответно възможността на водача да
избегне ПТП.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели, включително и отчасти от обясненията на подс.К.К.; от
приложените писмени доказателства-протоколи за оглед / на л.9-10, л.23-24 от д.п./, фотоалбуми/ на л.11-22,
на л.26-30 от д.п./, констативен протокол/ на л.50-51 от д.п./, протокол за
химическа експертиза/ на л.95 от д.п./, свидетелство съдимост/ на л.158 от д.п./,
характеристична справка / на л.161 от д.п./, удостоверения за наследници/ на л.55,
л.58 от д.п./, справка за нарушител от КАТ/ на л.159-160 от д.п./, GPS
разпечатка/ на л.171 и л.186 от д.п./, а така също и от
назначените експертизи.
Съдът кредитира с доверие изготвената с
досъдебното производство СМЕ-за на в.л.д-р Ц., което е изготвено от лице с
необходимите професионални знания в съответната област. Същото дава заключение
за причинените на пострадалата Н. увреждания, както и за причините за
настъпилата впоследствие смърт. Като обективно, безпристрастно и изготвено с
необходимите познания, съдът възприема и заключението на назначената в
хода на досъдебното производство комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещите лица С., М. и Ц.. Същото е съобразено не само с
обективните данни отразени в огледните протоколи и фотоалбуми, но и с другите писмени
и гласни доказателства, депозирани в тази фаза на процеса и не е оспорено от
страните. Също като обективно, пълно и точно следва да бъде възприето и
заключението на допълнителната комплексна експертиза, назначена в хода на съдебното производство, която дава
заключение относно начина на пресичане, предприето от пешеходката Н. и реакцията
на подс.К. като водач на превозно средство, а и също и възможностите за избягване
на удар. Тази експертиза, с участието на автоексперти и медик, е конкретна и
пълна, предвид разгледаните възможни хипотези за движение на пешеходката и
възможностите за избягване на удар, а освен това е съобразена с допълнително
събраните сведения от разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката Г.П./ на л.232 от НОХД/, като
последователни и обективни относно възприетите от свидетелката факти. Безспорно
е, че св.П. познава от дълги години подс.К., тъй като е работила като кондуктор
и описва подсъдимият като добър човек и професионалист. Несъмнено е установено,
че на въпросната дата-30.06.2018г., около обяд, св.П. се е намирала вътре в
автобуса, управляван от подс.К., въпреки, че смяната й е приключила, като
намерението й е било да направи опис на парите от продажбата на билети. Същата
е категорична, че на първата седалка зад шофьора/ в лявата част на автобуса/, е седял св.Д., а тя е била на следваща
седалка зад него. Освен тях, в автобуса
се е намирало и малко момче, което е било на седалка от дясната страна в
автобуса. Според показанията на св.П., загрижена за преброяване на парите от
смяната, не е наблюдавала движението, докато в едни момент е чула „трясък“. За
това и попитала св.Д. какво става, а той й отговорил „… Ще видиш какво стана. Убихме жена“ . Това според показанията на св.П.
е станало още преди св.Д. да слезе от автобуса, а той според нейните твърдения
е бил и първият, който е излезнал от автобуса и сигнализирал на тел.112. По
–късно съобщава, че тя, както и малкото момче са напуснали местопроизшествието,
като установява, че подс.К. е бил доста изплашен и шокиран от случилото се. Показанията на тази свидетелка са
непротиворечиви и логични и следва да бъдат кредитирани с доверие.
Съдът
кредитира отчасти и показанията на св.Й.Д., дадени в хода на съдебното
производство/ на л.228-230 от НОХД/, както и показанията му, депозирани в хода
на досъдебното производство на л.41-43, в приобщените по реда на чл.281, ал.5
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По отношение на познанството му с подс. К., времето
и начина на придвижване на автобуса на инкриминираната дата, състоянието на
пътя, показанията на свидетеля Д. са последователни и съответстващи на
показанията на св.П., а също и на обясненията на подсъдимия. Противоречие между
заявеното в съдебното и досъдебното производство, е установено относно мястото
в автобуса, където е стояла св.Г.П., като
св.Д. е заявил пред съда липсата на конкретен спомен за това обстоятелство,
предвид изминалото време. За това съдът по отношение на местоположението на
лицата вътре в автобуса, кредитира показанията на св.П. и тези дадени от св.Д.
в досъдебното производство за това обстоятелство като кореспондиращи помежду.
По нататък, по отношение начина на извършване на маневрата, св.Д. твърди, че
автобусът е предприел маневра завой
наляво, след като изчакал да се изнесе от кръстовището намиращ се преди него
ТИР. След потеглянето и преминаването на едното платно, според св.Д., шофьорът
на автобуса е спрял, за да се огледа за други автомобили. В този момент, св.Д.
твърди, че е видял възрастна жена, с 3-4 торби, да стои в северното платно за
движение по ул.“***“ и след като автобусът потеглил, за да отиде на спирката в
южното платно, жената побягнала, тръгнала да пресича и тогава „станала белята“.
Чул се удар и спират. Относно местоположението на пострадалата, също са констатирани
противоречия със заявеното от св.Д. в досъдебното производство/ на л.42 от
д.п./, където, в приобщените показания този свидетел е заявил, „… видях в началото на разделителната ивица на
двете платна, че долу на платното, а не на затревената част на островчето, стои
права жена.“ Заявил е също, че когато преди инцидента е виждал жената, тя е
носила по няколко торби и имала клошарски външен вид. Твърденията на св.Д., че е видял пешеходката
в северното платно за движение, дало основание за назначаване на допълнителна
комплексна експертиза, която обаче не е приела различни изводи относно
възможността да бъде възприета пешеходката и техническата възможност от
избягване на удара, като изводите на тази експертиза са идентични с
предходните. Безспорно обаче, твърденията на св.Д., за спиране на автобуса,
преди маневрата завой наляво и преди навлизането в южното платно за движение,
не намират подкрепа с изводите на експертите, подкрепени от данните на GPS устройството на автобуса,
от които е видно, че спиране, за каквото съобщава Д., а също в обясненията си и
подс.К., не е имало. Същото е потвърдено и при изслушване на вещите лица в хода
на съдебното следствие. Така за това обстоятелство, показанията на св.Д. не
могат да бъдат възприети с доверие, тъй като противоречат на изводите на
експертизите, а така също и на писмените данни. Що се отнася до
местоположението на пострадалата в момента, в който свидетелят твърди да е
видял същата, то съдът намира, че следва да се възприемат показанията на св.Д.
дадени в досъдебното производство, тъй като същите са депозирани в момент
съвсем близък до инцидента, а именно на 30.06.2018, когато и спомените и
възприятията на св.Д. са били по-пресни. Несъмнен факт е, че св.Д. като стоящ
зад шофьора на автобуса, ясно е възприел пешеходката, нейното местоположение,
начина и посоката на придвижване, както и начина, по който тя е изглеждала.
Същата тази жена, свидетеля е възприел и под автобуса, при слизането си, за
което е позвънил на тел.112. Фактите, които св.Д. описва след удара,
кореспондират със заявеното от св.П., както и с показанията на полицейските
служители, пристигнали на място, поради което няма основание за тези факти ,
показанията на св.Д. да не бъдат възприети с доверие.
Показанията
на посочените свидетели кореспондират с показанията на свидетелите Г.Х. и И.Н./ на л.236 от НОХД/, които като
служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, са посетили
местопроизшествието и са възприел същите факти и обстоятелства, изложени и от
другите свидетели относно състоянието на пострадалата и нейното местоположение,
както и положението на превозното средство, посоката му на движение и поведението
на подс.К.. Кореспондиращи на
показанията на тези свидетелите са и данните, отразени в протокола за оглед от
30.06.2018г.и фотоалбума. И двамата свидетели установяват, че автобусът е бил в
южното платно за движение, а до автобуса е имало разхвърляни найлонови торби.
Според показанията на св.Х., от разговор с кондуктора на автобуса е разбрал, че
същият преди удара е извикал на шофьора „Жена!Жена!“, след което последвал
удар. От показанията и на двамата свидетели се установява, че инцидента е бил в
светлата част на деня и не е имало
препятствия, които да са ограничавали видимостта.
Показанията
на свидетеля К.И./ на л.235 гръб/, макар да не дават сведения за конкретния
инцидент, също следва да бъдат кредитирани, доколкото свидетелстват за
отношенията й с пострадалата А.Н.-нейна сестра. Всъщност, това което установява
тази свидетелка е липсата на каквато и да е близост или контакти между двете от
дълги години.
Обяснения
на подс. К., депозирани в съдебното производство/ на л.331-332 от НОХД/, съдът възприема
отчасти. Същите кореспондират с обсъдените гласни и писмени доказателства
относно обстоятелствата свързани с времето, мястото на извършване на ПТП,
посоката на движение, пътната и климатична обстановка. Единствено в тази им
част, в която твърди, че не е видял пострадалата, поради ограничена видимост от
лявата колона на предното стъкло, обясненията на подсъдимия не следва да се
възприемат с доверие, поради липсата на съответствие с експертните заключения,
както и с данните по делото-снимковия материал, приложен на л.26-30 от д.п.
Така, според заключението на първоначалната комплексна експертиза, водачът е
имал възможност да спре преди мястото на удара при всички видове движения на
пешеходката на платното за движение, ако е започнал да я възприема в момента й
на навлизането й на платното за движение. А според показанията на св.Д., дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени, чрез прочитането им,
пешеходката преди удара се е намирала стояща на южното платно за движение на
ул.“***“, показано на скица на л.131 от д.п. Тези изводи се потвърждават и от
допълнителната експертиза, където също вещите лица приемат, че водачът на
автобуса е имал техническа възможност да
възприеме пешеходката на платното за движение, както в този момент, така и в
момента на нейното тръгване и преминаване на северната граница на южното платно
за движение, в случай, че се възприемат показанията на св.Д. от с.з./на л.314
от делото/. Отделно от това, от приложения по делото фотоалбум, е видно, че
въпросната колона, показана на снимки 6 и 7, неограничава видимостта встрани,
както твърди подсъдимия, тъй като вляво се намира странично двойно стъкло,
показано на снимки 5 и 7/ на л.29-30 от д.п./, което не препятства страничната
видимост, напротив осигурява допълнително такава възможност. А и самият
подсъдим в обясненията си не е категоричен в препятствието за видимостта, като
твърди „… Когато видимостта ми се
ограничава от колоната, отчасти през страничния прозорец мога да видя това, за
което тя ми пречи.“. Заявеното в тази връзка от подс.К. съдът намира за
израз на защитната му позиция, целяща да смекчи правното му положение,
твърдейки, че е имало препятствия за видимостта към тротоара. Всички обсъдени
по-горе доказателства категорично оборват неговото твърдение и поради това
настоящият състав кредитира частично обясненията на подс.К.К., дадени в хода на
съдебното производство.
Кореспондиращи
с обясненията на подсъдимия са и показанията на разпитаната В.Д./ на л.253 от
делото/, която свидетелства за близки отношения между нея и подс.К., който я е
отгледал и възприема като свой баща. Твърди, че в деня на инцидента и след
това, същият е бил в силен шок от случилото се, отразило се и на психическото
му състояние. Твърди, че за дългия му стаж като шофьор, не са й известни други
инциденти с подсъдимия, като описва последния като грижовен и добър баща.
Показанията на тази свидетелка съдът възприема с доверие, доколкото същите
дават в по-голямата си част характеристични сведения за подс.К..
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс.
К.Г.К. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 343, ал.1,
б.”в”пр.1, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 30.06.2018 г., в гр. Пловдив, на ул. „***“,
в района на кръстовището образувано от ул.“***“ и ул.„***“, при управление на
моторно превозно средство – автобус, марка „Исузу“ модел „Новосити“, с per. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 84,
ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП и чл.119, ал. 4 от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца А.Г. ***, с ЕГН **********.
Настоящия състав
намира, че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и допуснато от подс.К. нарушение на правилата за движение.
Безспорно установено е, че същият е управлявал автобуса „Исузу Новости“ по
втората от ляво на дясно пътна лента на ул.“***“ в ***, с направление от север
на юг, след което навлезнал и започнал движението по западното платно за
движение на ул.“***“. По същото време пешеходката А.Н. се е намирала стояща в
южното платно за движение на ул.“***“, след което предприела пресичане на
платното за движение с направление от север на юг. Чрез маневра завой наляво,
автобусът, управляван от подс.К. е навлезнал в южното платно за движение на ул.***“,
където в резултат на пресичане на скорости и траектории е настъпил удар. Следва да се има предвид, че според
експертите, ако шофьорът е започнал да възприема пешеходката в момента на навлизането й на платното
движение, и от южната страна, същият е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара при всички видове движения на пешеходката. Можел е чрез
спиране да я пропусне или да съобрази
скоростта и траекторията на автобуса, така че да не настъпи удар. За това и
експертите приемат в заключението си, че една от причините от техническа гледна точка за настъпилото
произшествие е това, че водачът на автобуса не е реагирал своевременно на
намираща се на платното за движение пешеходка, а другата причина безспорно е
предприетото от пешеходката Н. пресичане на платното за движение, в момент,
когато това не е било безопасно, т.е без да се съобрази с приближаващия
автобус. Началния момент, от които възниква задължение за водача да предприеме
мерки за безопасност, е този , в който той обективно е имал възможност
да възприеме опасността за движение. Извършването на маневра завой наляво с
едрогабаритно превозно средство, какъвто е автобусът, управляван от подсъдимия,
с предстоящо навлизане в кръстовището, в жилищен район и приближаване на
автобусна спирка, безусловно съдържа индиции за предвидима опасност и налага
движение с особена предпазливост. За да бъде започната и изпълнена до нейния
финал, една маневра от този тип изисква константно наблюдение на пътните
условия, в аспектите заложени в чл.25, ал.1 от ЗДвП, с оглед формиране на
нужната убеденост, че като цяло и в
отделните й етапи може да бъде безопасно извършена. При това положение, за да изпълни в цялост
задълженията си по чл.25, ал.1 от ЗДвП, а също и по чл.119, ал.4 от ЗДвП, подсъдимият
е следвало да отчете намиращата се в южното платно за движение пешеходка като
опасност за движението и съответно да реагира чрез спиране и пропускане или да
съобрази маневрата с нейното положение и посока на движение. Безспорно
установено е, както от показанията на св.Д., така и от комплексните експертизи,
че пострадалата Н. е била видима и ясно е могла да бъде възприета, предвид
носените от нея найлонови торби и множество вещи, които са концентрирали
вниманието на св.Д., а и на пристигналите след инцидента на местопроизшествието
полицейски служители. Макар и възникването на опасността да е свързано и с
неправомерно поведение на пострадалата пешеходка, то не елиминира задълженията
на дееца, предвидени в разпоредбата на чл.119, ал.4 от ЗДвП. Ако водачът беше
изпълнил нормативно установените си задължения да наблюдава всеобхватно пътната
обстановка и да пропусне пешеходката или да отложи маневрата си, то той не би
бил поставен в невъзможност да предотврати удара. Поведението на пострадалата Н.
при пресичане на пътното платно- на нерегламентиран за това участък, не
изключва наказателната отговорност на подсъдимия, но може да бъде взето предвид
при нейното индивидуализиране като смекчаващо вината обстоятелство/ арг. т.1,
ТР №2 от 2016г. по т.д. №2/2016г. на АСНК на ВКС/. В конкретния случай, при
стриктно спазване на нормативните задължения, подс.К. е могъл да предотврати
настъпването на ПТП , при условие, че непрекъснато е следял за възможността да
възникне опасност/с движение през деня в жилищен район и с приближаване на
автобусна спирка/ за движение и е осигурил на пострадалата дължимото й по закон
предимство в съгласие с правилото на чл.119, ал.4 от ЗДвП. В тази връзка е и
повдигнатото обвинение за допуснато нарушение по чл.84, ал.1 от ПП на ЗДвП,
според което при завиване за навлизане в друг път водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи платното за
движение по другия път.
Ето защо, съдът намира за обоснован правния
извод на обвинението, че в процесния случай
допуснатите нарушения на посочените по-горе разпоредби от страна на
подс.К.К., са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен вредоносен
резултат.
Според настоящия
състав, в конкретния случай липсва нарушаване на правилата за движение по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, по чл.116 от ЗДвП и чл.77, ал.1 от ПП на ЗДвП от страна на
подсъдимия, поради което същият беше признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по
първоначално повдигнатото му обвинение, вменяващо му нарушение на посочените
правила. Нормата по чл.77, ал.1 от ППЗДвП, касае
общото задължение водачът, който има намерение да извърши маневра да се убеди,
че няма забрана за извършването й, че няма да застраши останалите участници в
движението и преди да започне маневрата, да подаде своевременно ясен и
достатъчен за възприемане сигнал, което няма отношение към деянието. Нормата на
чл.20, ал.1 от ЗДвП вменява на водачите задължение да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Доколкото по делото не се
установи, при придвижването, дори и с избраната скорост от страна на водача,
същият да е губил контрол върху управляваното превозно средство, то и нормата
на чл.20, ал.1 от ЗДвП не е относима към конкретната ситуация и поведение на
подс.К.. Другото нарушение, което е вменено на подс.К., е по чл.116 от ЗДвП,
съгласно което „ Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците….“ Както многократно е застъпвано в практиката на съдилищата, тази
разпоредба въвежда общопожелателно, толерантно поведение към пешеходците и е
характеризирана като декларативна. Норми от тази категория не въвеждат
конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, а общо правило за
поведение, което при настъпило ПТП, намира приложение чрез други конкретни
задължения, чието нарушение е в пряка връзка с настъпилия съставомерен
резултат. Становището, че това е норма-принцип е застъпено в множество решения
на ВКС- Р № 90 от27.03.2017г. по н.д. №
168/2017г., 2-ро н.о. на ВКС, Р №169 от 30.05.2017г. по н.д. №441/2017г. на
2-ро н.о., Р № 100 от 09.07.2019г. по н.д. №444/2019г. 3-то н.о., Р № 184 от
18.01.2021г. по н.д. №903/2020г. на 2-ро н.о. Ето защо и подсъдимият беше оправдан по
първоначално повдигнатото му обвинение, за това да е допуснал виновно нарушение
на правилата на чл.20, ал.1от ЗДвП, по чл.116 от същия
закон и чл.77, ал.1 от ПП на ЗДвП.
Установено е от изготвената
съдебно-медицинска експертиза, че
смъртта на пострадалата А.Н. се дължи на съчетаната тежка черепно-мозъчна и гръбначна
травми, които се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 30.06.2018год. Несъмнено
доказана е причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и действията на
подсъдимия
К.К., като от обективна страна е изпълнен
състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”от
НК- настъпила смърт на едно лице.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост, при форма на вината небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но с оглед времето и мястото на ПТП – движейки се в населено място, на място,
където в близост има автобусна спирка, предполагаща наличие на хора и не е
невъзможна появата на пешеходци, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Не намира опора в доказателствата доводът, поддържан от
защитата на подсъдимия, че той е действал в хипотезата на едно от
обстоятелствата изключващи вината, а именно при условията на случайно деяние
по смисъла на чл.15 от НК, при липсата
на фактическа възможност подсъдимият да предвиди настъпването на
общественоопасния резултат. По- горе в мотивите си, съдът изложи съображения,
че ако
водачът на автобуса беше изпълнил нормативно
установените си задължения да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и да пропусне
пешеходката или да отложи маневрата си, то той не би бил поставен в
невъзможност да предотврати удара. Макар възникването
на опасността да е свързано и с неправомерно поведението на
пострадалата Н., предвид неправилно пресичане от нейна страна на пътното платно, то не се елиминират
задълженията на дееца, като водач на МПС, предвидени в ЗДвП и правилника за
неговото прилагане.
По отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”,
вр. с чл.342, ал.1 от НК, законодателят
е установил граници на наказанието
“лишаване от свобода” от две до шест
години. В случая, съдът
се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента
на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на множество смекчаващи
отговорността на подс.К.Г.К. обстоятелства, като чистото му
съдебно минало, възрастта му, трудовата му ангажираност към инкриминираната дата, изключително добрите
характеристични данни, определящи се не само от липсата на други
противообществени прояви, но и липсата на груби нарушения през продължителния
му трудов стаж като шофьор, семейното му положение и пълното
съдействие в хода на разследването и в цялото производство, както и изразеното искрено съжаление
за случилото се. Смекчаващо
вината обстоятелство е и конкретната форма на вината- небрежност, която
обуславя по-леко наказание в сравнение с
непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради самонадеяност,
както и приноса на пострадалата А.Г. Н. за
настъпване на ПТП.
Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства в
случая, които да бъдат вменени на подсъдимия. Така,
отчетените по отношение на отговорността
обстоятелства, мотивират съда да приеме, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
за поправяне на подсъдимия Г.Г., следва да се определи наказание при значителен превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на минималния, предвиден в закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебният състав изтърпяването на така наложеното на подс.К. наказание от две
години „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на
чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно
спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно
в случая са настъпилите тежки съставомерни последици по отношение на пострадалата,
но тези обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на
наказанието лишаване от свобода. При определяне на неговото изтърпяване следва
да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в случая на подс.К.
и данните за личността му. Съдът намира, че в конкретния случай освен коментираните
по-горе нарушения по ЗДвП и ПП на ЗДвП, подсъдимият не е допуснал да бъдат
реализирани другите, по-тежки квалификации, като пияно състояние, бягство от
местопрестъплението, които определят по-висока степен на обществена опасност на
самия деец. Напротив, същият до момента на пътния инцидент, е имал добро
поведение в обществото и изрядно поведение като шофьор, макар ежедневието му да
е свързано с управление на МПС, има изключително добри характеристични данни,
определящи се от постоянната му трудова ангажираност и оказвано съдействие за
изясняване на случилото се. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че
подс.К. има провинения като водач на МПС, но с голяма давност преди
инцидента-през 2007г.,2008г., 2011г. и 2015г., видно от приложена справка за
нарушител/ на л.159-160 от д.п./, за които е санкциониран с глоби и същите са
заплатени. Поради което не може да се приеме, че тези нарушения дават сведения
за системно нарушение от негова страна на правилата за движение Ето защо,
предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства, както и предвид възрастта
на подс.К., семейното и социалното му
положение, съдът е на становище, че
наложеното наказание от две години лишаване от свобода, отложено с подходящия
изпитателен срок от четири години, в пълна степен ще изиграе поправително и
превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК, без да е наложително
ефективното изтърпяване на това наказание.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Настоящата инстанция намира,
че тази санкция, определена в размер, ненадвишаващ наказанието лишаване от
свобода, би изиграла своята роля да въздейства възпиращо и спрямо останалите
членове на обществото. За определяне размера на тази санкция, без да я
завишава, съдът съобрази обстоятелството, че причина за ПТП е и неправилното и
неадекватно навлизане от страна на пострадалата Н. в коридора на движение на
автобуса, а и до момента подсъдимият като шофьор е съблюдавал спазването на
правилата за движение. Няма данни свидетелството за правоуправление на подсъдимия
да е било отнемано по административен ред, поради което наложеното наказание
„лишаване от правоуправление” следва да се изтърпи след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което
подсъдимият, е бил задържан по реда на ЗМВР за времето от 30.06.2018 г. до 01.07.2018г., като един ден задържане се счита за един ден
лишаване от свобода.
Съдът се произнесе и по отношение на вещественото
доказателство, като прие, че същото- 1
бр. диск, следва да остане приложен по делото, след влизане на
присъдата в сила.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия К. да заплати на частния
обвинител Г.В.Д. сумата от 2000/две хиляди/ лева, представляващи направени от
същия разноски по делото за адвокатско възнаграждение на поверениците му в
досъдебното и съдебното производство, а на частните обвинители А.Г.Д. И А.А.Д.-
сумите от по 1000/хиляда/ лева за всяка една от тях, представляващи направени
от тях разноски в хода на съдебното производство за възнаграждение на
поверениците им.
Подсъдимият К.Г.К. беше осъден да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР- гр.Пловдив разноските,
направени в хода на досъдебното производство в размер на 1058,17 лева лева, представляващи
възнаграждения за назначените и изготвени експертизи, а по сметка на
ОС-Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1867 лева,
произходящи от възнаграждения и разноски, направени в хода на настоящото
съдебно производство.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :