№ 14087
гр. С., 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110174821 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № .......... г. на Н. Х. Л., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. ..........., срещу „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. ............., с която са предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално
съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1,
вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал.
2 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за заем ............ №
............... г. и на Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г.
В исковата молба се излагат твърдения, че по силата на Договор за заем ............ №
............... г. ответникът „..........." АД – като заемодател, е предоставил на ищцата Н. Х. Л. –
като заемател, сумата в размер на 2 500,00 лева за срок от 18 месеца, при първа платима
вноска на 23.03.2024 г. и последна, платима на 23.08.2025 г., фиксиран лихвен процент –
40,48 %, ГПР – 48,90 %, и размер на месечна погасителна вноска от 187,56 лева. Съгласно
условията на сключен между страните на същата дата – 07.02.2024 г., договор за
допълнителни услуги към заем ............ № ............ г. на заемателя били предоставени
допълнителни услуги по пакет „К.“, в който се включвали услуги, както следва: посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името
и за сметка на клиента по банкова сметка на „..........." АД; безплатно внасяне на вноска
директно в офис на ответника; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема;
разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални
промоции. За предоставянето на тези допълнителни услуги потребителят дължал заплащане
на възнаграждение – месечни вноски по 176,70 лева за срок от 18 месеца, или общо
дължимата по този договор сума възлизала на 3 180,60 лева. Средствата по договора за заем
били реално усвоени от заемателя. В погашение на задълженията към заемодателя,
заемателят извършил 4 броя плащания на сума в общ размер на 1 228,52 лева. Оспорва се
дължимостта на възнаграждението за допълнителните услуги по пакет „К.“ по подробно
изложени в исковата молба аргументи за сключване на процесните договори в нарушение на
изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 и т. 20 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Конкретно се твърди, че
договорът за заем е недействителен, като сключен в нарушение на изискванията на чл.19, ал.
1 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в процесния
договор за заем липсвало методика за формиране на ГПР. Отделно, при формиране на ГПР
не са били включени таксите за допълнителните услуги по пакет „К.“, които водели до
оскъпяване на кредита. Счита се, че стойността на пакета от допълнителни услуги води до
1
оскъпяване на кредита и по същество представлява скрита лихва. Позовава се на
неравноправност на клаузите на договора за предоставяне на допълнителен пакет. Моли се
за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се
разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „...........“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Навеждат се подробни аргументи за сключване на договора за заем съобразно
изискванията на ЗПК и ЗЗП. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което да се
отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски по делото.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за заем ............ №
............... г. /л. 9/ се установява, че той е сключен между „...........“ АД – като заемодател, и Н.
Х. Л. – като заемополучател, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави
на заемополучателя сумата в размер на 2 500,00 лева, срок на договора – 18 месеца, размер
на месечната погасителна вноска – 187,56 лева, фиксиран лихвен процент – 40,48 %, ГПР –
48,90 %, обща сума за погасяване – 3 376,08 лева; начин на усвояване: чрез банков превод;
дата на първо плащане: 23.03.2024 г. Към договора за заем е приложен Погасителен план,
представляващ неразделна част към него.
От приетия по делото като писмено доказателство Договор за допълнителни услуги
към заем ............ № ............... г. /л. 11/ се установява, че той е сключен между „...........“ АД –
като изпълнител, и Н. Х. Л. – като клиент, по силата на който изпълнителят се е задължил да
предостави на клиента пакет от допълнителни услуги „К.“, както следва: 1./ Посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на Клиента по банковата сметка на ........... АД; 3./ Безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; 4./ Разглеждане до минути; 5./ Преференциално
обслужване; 6./ Право за участие в специални промоции, за което се дължи вноска в размер
на по 176,70 лева месечно за целия срок на договора или общо 18 * 176,70 – 3 180,60 лева.
Представен и приет по делото е График за плащанията към договора за заем и
услуги ............ № ............... г. /л. 12/, видно от който общият размер на месечното
задължение по тях възлиза на сумата от по 364,26 лева, от които 187,56 лева – размер на
вноската по договора за заем, и 176,70 лева – размер на услугите.
Представени и приети по делото са 4 броя разписки, удостоверяващи плащания
чрез системата на „И..........“ АД /л. 13 – л. 16/, извършени от Н. Х. Л. в полза на „...........“
АД, както следва: на 06.06.2024 г. – сума в размер на 367,81 лева, на 25.06.2024 г. - сума в
размер на 367,81 лева, на 12.09.2024 г. – сума в размер на 202,17 лева, на 10.10.2024 г. - сума
в размер на 303,27 лева.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице С. Р. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд
кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област.
Според ССчЕ при включване в ГПР на начисленията по договора за заем и за допълнителни
услуги, то ГПР би бил в размер на 107,88 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно евентуално съединяване установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на
Договор за заем ............ № ............... г. и Договор за допълнителни услуги към заем ............ №
............... г.
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване сключването на Договор за заем ............ № ...............
г. и Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г., с посоченото в исковата
молба съдържание, както и че тези договори са нищожни на сочените в исковата молба
основания – като противоречащи и заобикалящи закона или накърняващи добрите нрави. В
2
тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в т. ч., че Договор за заем ............
№ ............... г. и Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г. са
действителни, вкл. договорени индивидуално.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 22819/23.05.2025 г., обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 25.06.2025 г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1./ между страните е сключен Договор за заем ............ № ............... г. за сумата
в размер на 2 500,00 лева за срок от 18 месеца, при първа платима вноска на 23.03.2024 г. и
последна, платима на 23.08.2025 г., фиксиран лихвен процент – 40,48 %, ГПР– 48,90 %, и
размер на месечна погасителна вноска от 187,56 лева; 2./ заемателят е усвоил изцяло сумата
по заема; 3./ между страните е сключен Договор за допълнителни услуги към заем ............ №
............... г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на ищеца
допълнителни услуги по пакет „К.“, в който се включвали, както следва: посещение вкъщи
или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банкова сметка на „..........." АД; безплатно внасяне на вноска директно
в офис на ответника; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до
минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции, срещу
насрещно задължение на заемателя да му заплаща възнаграждение – месечни вноски по
176,70 лева за срок от 18 месеца.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е
предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на
исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност,
съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при
един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при
условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното
основание – от най-тежкото към най-лекото /в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по
гр. д. № 2383/2019 г. на ВКС, III ГО/. При въведени в процеса множество пороци,
обуславящи нищожност на договора или отделна клауза от него поради противоречие със
закона, съдът следва да разгледа пороците в последователност от специалните към общите
разпоредби.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
"потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При извършване на преценка относно действителността на договора за заем съдът не
е обвързан от посочените от ищеца основания, тъй като нормите, уреждащи нищожността са
от такива от императивен порядък и за тях съдът следи служебно. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК, вменяваща служебно задължение на съда да следи
за съществуването на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед
изложеното, настоящият състав дължи цялостна проверка за наличие на основания за
недействителност на сключения договор за кредит, която проверка се обхваща от пределите
на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за заем е посочен процент на ГПР 48,90%, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно предвиденото в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
3
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Спорни по същество между страните са въпросите следва ли уговореното между
страните възнаграждение по Договор за допълнителни услуги към заем ............ № ............... г.
да се включи в годишния процент на разходите по договора за заем като общ разход по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и относно действителността на посоченото съглашение.
При тълкуване на клаузите на Договор за допълнителни услуги към заем ............ №
............... г., съдържащ изрична препратка към основния договор за заем и едностранно
изготвен от кредитора, съдът констатира, че в същия се съдържа несъмнено признание на
ответника, че целта на пакетното обслужване е определеният клиент, който вече ползва
кредитиране, да бъде третиран по-благоприятно при ползване на вече договорен кредит,
като "пакетираните" услуги, заплащани с общо конкретно възнаграждение, следва да
заместят общо предлаГ. срещу уеднаквени по тарифа за всички клиенти цени. Именно
защото е било обявено от доставчика като незадължителна алтернатива на задължителна,
според общите условия тарифа за съпътстващи услуги, няма основание за отделянето на
съдържането на това договаряне от основния кредитен договор. Очевидно е, че
"допълнителният" договор няма самостоятелен предмет, който да може да се предостави
на потребител, необвързан с доставчика по заем, а това налага общото третиране на двата
договора като един продукт и прилагане на уредба, ограничаваща договорна свобода както
по основен, така и по добавени договори.
При това положение и като съобрази съдържанието на предмета на договора за
допълнителни услуги, настоящият съдебен състав намира за приложима към предложеното
на клиента допълнително пакетно обслужване нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща
събиране на възнаграждения под формата на такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, когато те представляват действия, свързани с
усвояване и управление на кредита или не са ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК следва да се тълкува съвместно и със
задълженията на кредитора да извърши задълбочена оценка по смисъла на чл. 16 ЗПК за
кредитоспособност на бъдещия клиент, респ. да се въздържа да обслужва клиенти с неясни
възможности да осигурят необходими за изпълнение на задълженията си източници на
приходи, както и изискването по чл. 19 ЗПК за оповестяване предварително на клиента на
цената на цялостната сделка чрез унифициран показател ГПР, формиран от всички разходи,
включително и тези по съпътстващите ползването услуги и такси (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). В
разглеждания случай допълнителните услуги по пакет "К.", предложени на клиента срещу
допълнително заплащане, не са били отчетени като оскъпяване на основния кредит, въпреки
че дейностите, които търговецът е предложил са така тясно свързани с обслужването на
клиента, че не могат да бъдат отделени от нужното съдействие на кредитора за приемане на
изпълнението. Това е така, тъй като и без заплащания отделно допълнителен пакет,
заемополучателят пак ще е обвързан както с тарифа, изискваща плащане на таксите за
приемане на касови вноски в офис или чрез предпочетената от клиента мрежа И.........., така
и с такса за промени в параметрите на ползване и срокове за връщане, но цените по
тарифата са много по-ниски и ако са отразени в ГПР по основния договор, не дават реална
представа за този показател при завишена "пакетна цена" по допълнителния договор.
Водещите за интереса на клиента преференции при обслужване (разглеждане до минути и
предимство при явяване в офис) са добавени извън тарифираните разходи, и затова
допълнителното съществено оскъпяване следва да може да се обоснове добросъвестно със
справедливо обосновани разходи, така както търговецът е посочил в предмета на договора,
предлаган на клиента. Като отчита общоприетите критерии на обществения морал,
установени в мотивите към т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че
уговаряне на цена на допълнителна услуга не може да надхвърля прекомерно
икономическите интереси до степен да се превърне в неморално средство за обогатяване. В
тази връзка легитимният интерес на доставчика да получи разходообоснована престация се
определя от спецификата на предоставената от него услуга на пазар, различен от този на
банковото кредитиране, и ползван от потребители, за които по-ниските лихвени проценти на
банкови продукти обичайно са недостъпни. Такива доставчици поемат много по-висок риск
4
за обвързване с "лоши" кредити и съответно разходите за цялостната им търговия са
повишени с предвидими по-високи загуби от несъбираеми кредити. Затова и принципно на
пазара на "бързи" и необезпечени кредити на потребители небанковите кредитни
институции, предлагащи за ползване срещу възнаграждение свои, а не набрани от вложения
средства, могат да обосноват по-високи свои разходи. Добросъвестността изисква обаче тази
обоснованост на завишената цена да се уговори като типична насрещна престация за
експресен кредит (лихва или възнаграждение за заематодателя), а не като допълнителни
"изнесени" извън кредита "преференциални" услуги, представени като облекчения, а не като
повишена финансова тежест за клиента, каквато реално съставляват. Подобно договаряне
покрива забранения от законодателя модел на изкуствено отделяне на разходогенериращи
пакети услуги от основното съдържание на кредита, което позволява на кредитора да
заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и забраната размера му да не
надвишава 50 %. При тази констатация настоящият състав намира за доказано
несъответствие на процесната потребителска сделка с императивните ограничения на
договорната свобода, а последицата от това е недействителността на договора за
допълнителни услуги към договора за заем (чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК). Ето защо,
искът за прогласяване на неговата недействителност следва да се уважи.
При горните мотиви за обвързаност между процесния договор за заем и договора за
допълнителни услуги към него, налагаща общото им третиране като един продукт,
настоящият състав, след извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото, намира за
установено по делото, че ответникът – заемодател е обявил параметрите на общо оскъпяване
на отпуснатия заем по начин, изключващ възможност за възприемане от страна на
потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на
кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил ГПР без да включи в него
значителния добавен разход по втория договор. Това договаряне е позволило на кредитора
да заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и забраната размера му да не
надвишава 50 % (като петкратен размер на законната лихва), доколкото при включване на
разходите за допълнителни услуги в ГПР съгласно заключението на ССчЕ, което съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, размерът на ГПР се увеличава
на 107,88 %. Така посоченият ГПР значително надвишава императивната забрана на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, което очевидно е мотивирало кредитора да прикрие реалния процент на
разходите, като не е включил разходите за допълнителни услуги в ГПР.
Доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са включени всички
действителни разходи /тези по допълнителното съглашение/, то съдът намира, че е налице
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на тази норма
не следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него,
за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер,
не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата, свързана
с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което доводите на ищеца в тази насока се явяват основателни. При тези съображения съд
намира за основателен предявеният иск за прогласяване недействителността на Договор за
заем ............ № ............... г., като противоречащ на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При
това положение, не са налице условията за разглеждането на другите релевирани от ищцата
основания за нищожност на този договор.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 262,27 лева, платен депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на 300,00 лева. За
посочените разноски са ангажирани доказателства за плащане, поради което следва да се
присъдят в цялост в полза на ищеца.
По делото се претендира и присъждане и на сторени разноски за заплащане на
5
адвокатски хонорар в размер на 670,00 лева съгласно представен договор за правна защита и
съдействие от 25.11.2024 г., съдържащ изрично отбелязване за извършено в брой плащане.
Своевременно от ответната страна е релевирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на така претендирания адвокатски хонорар, което съдът намира за частично
основателно. Съдът е задължен да определи размера на адвокатското възнаграждение с оглед
на действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно практиката на
СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.
101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски
услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС
съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и
фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител
действия. В разглеждания случай, отчитайки конкретно извършените от процесуалния
представител на ищеца процесуални действия, вида на предявените искове и наличието на
последователна съдебна практика по сходен тип дела, както и обстоятелството, че делото е
разгледано в рамките на едно съдебно заседание, без лично явяване на адвокат Й., съдът
определи размера на възнаграждението в общ размер от 450,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Н. Х. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. ..........., срещу „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ............., че Договор за заем ............ № ............... г. “, е нищожен
поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Н. Х. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. ..........., срещу „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ............., че Договор за допълнителни услуги към заем ............ №
............... г. е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „...........“ АД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. ............., да заплати на Н. Х. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. ..........., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1 012,27 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 74821/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6