О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА
МАРИНСКА
като
разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА гр.дело №3942/2017г. по описа на ПлРС, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Гр.д.№ 3942/2017г. на ПлРС, е образувано въз
основа на молба от И.Ц.Д.- Р.- лично и като представител на своята майка В.Х.С.,
чрез адв. А.З., против И.А.С. и Г.К.С.. В ИМ се твърди, че между страните е
водено гр. дело № 3595/2013г по описа на ПлРС, по което, ответниците са осъдени
да заплатят на ищците, сумата от 757лв- деловодни разноски. Твърди се, че
поради неправилно поискана корекция на решението, в частта за разноските, е
постановено решение по чл. 248 от ГПК, с което ответниците И.А.С. и Г.К.С. са осъдени да заплатят на
ищците И.Ц.Д.- Р. и В.Х.С., сумата от
25,23лв. Твърди се че постановеното решение по гр. дело № 3595/2013г по
описа на ПлРС е влязло в сила. Твърди се, че е налице обогатяване на
ответниците със сумата от 485лв. и съответно- обедняване за ищците с посочената
сума, съставляваща направени, но неприсъдени разноски по посоченото гр. дело.
Моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответниците, на основание чл.59 от ЗЗД, да им заплатят
солидарно сумата от 485лв, с която неоснователно са се обогатили, и на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД- сумата от 148лв- лихва за забава, считано от
01.06.2014г, до окончателното й изплащане.
Съдът
намира, че предявените с настоящата искова молба претенции са недопустими,
поради което производството по делото следва да бъде прекратено. В случая се
претендира неоснователно обогатяване на ответниците, в резултат на съдебно
признати- с влязло в сила съдебно решение разноски- направени по друго гр.
дело- № 3595/2013г по описа на ПлРС-разноски. Твърди се, че ответниците
неоснователно са се обогатили със сумата от 485лв., която съставлява
неприсъдени разноски по посоченото дело. Съдът намира, че въпросите за
дължимостта на разноските и техният размер, е решен със сила на присъдено нещо,
въз основа на влязло в сила съдебно решение, и този въпрос не може да бъде
пререшаван, чрез предявяване на нов иск. В случай, че страната е имала
възражения против решението, в частта му за разноските, то тя е имала
възможността да поиска изменение на
решението в тази му част, по реда на чл. 248 от ГПК. Фактът, че ищците са допуснали
грешка в искането си по чл. 248 от ГПК,
- както се твърди в настоящата искова молба, не се отразява върху допустимостта
на настоящето производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл.130 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3942/2017г. по описа на ПлРС като
НЕДОПУСТИМО и връща ИМ на ищците И.Ц.Д.- Р.- лично и като представител на
своята майка В.Х.С., чрез адв. А.З..
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от ищците,
пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: