Решение по дело №48464/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 268
Дата: 5 януари 2024 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20221110148464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110148464 по описа за 2022 година
Ищецът ЗЕАД „Б..” е предявил срещу ответника „ЗК Л...” АД
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 10 380.36 лв., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 30.12.2021 г. пътно-
транспортно произшествие (ПТП) в гр. Гоце Делчев, е изплатил сумата от
10 380.36 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил с марка „Ауди Ку8” с регистрационен № ..., застрахован по
имуществена застраховка „Каско” при „ЗАД Б..“ АД, със застрахователна
полица № 4704211430000195, валидна към момента на застрахователното
събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е
обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал
товарен автомобил с марка „Ивеко Е27” с рег. № ..., но задължението към
ищеца не било погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника.
Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка
се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното
обезщетение в размер на 10 380.36 лв.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „ЗК Л...”
АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Заявява, че претендираният размер на застрахователното
обезщетение е прекомерен, както и че е изплатило извънсъдебно на ищеца
сумата от 5 832.04 лв. по процесната щета. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 25.07.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал товарен автомобил с марка „Ивеко Е27” с рег. № ..., е
имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек
автомобил с марка „Ауди Ку8” с регистрационен № ..., настъпили във връзка
с реализирано на 30.12.2021 г. ПТП, ответникът е заплатил на ищеца сума в
размер на 5 832.04 лв. по процесната щета.
От представения по делото Протокол за ПТП от 30.12.2021 г. съставен
от С.Ф. – мл.автоконтрольор при РУ – гр. Гоце Делчев (лист 17 по делото), се
установява, че на 30.12.2021 г., в 12.20 ч., в гр. Гоце Делчев, на кръстовище
на ул. „Илия Дуков” и ул. „Ал. Стамболийски” е реализирано ПТП между лек
автомобил с марка „Ауди Ку8” с регистрационен № ... и товарен автомобил с
марка „Ивеко Е27” с рег. № ..., в резултат на което са причинени материални
щети и на двата автомобила, като протоколът е подписан от водачите и двете
горепосочени МПС-та без възражения.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, предвид
изрично предвидената в ЗДвП компетентност, и причинените вреди на
автомобилите. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът
приема за установено, че процесното ПТП е осъществено по вина на водача
на товарен автомобил с марка „Ивеко Е27” с рег. № ..., който е извършил
2
неправилно маневра за завой на дясно, при неспазване на дистанцията и
недостатъчен контрол мърпу превозното следство, в следствие на което
реализира удар в спрелия и ичакващ на светофар лек автомобил с марка
„Ауди Ку8” с регистрационен № ..., като му е причинил материални щети.
Установява се от показанията на свидетеля В. В. П. (водач на лек
автомобил с марка „Ауди Ку8” с регистрационен № ...), че през 2021 г.
свидетелят управлявал лек автомобил с марка „Ауди Ку8” с регистрационен
№ ... и бил спрял на кръстовище в гр. Гоце Делчев, като изчаквал сигнал на
светофар, когато бил ударен от камион за боклук. Сочи, че в резултат на
инцидента били причинени материални щети на управлявания от него
автомобил.
Застрахованият е уведомил на 30.12.2021 г. писмено ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана
преписка по щета № 470421212166889. Към преписката са приложени още
опис на заключение по щета и калкулация.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Ауди Ку8” с регистрационен № ... са в причинно следствена връзка с
процесното ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е в
размер на 18 886.11 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за
обема на причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер .
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на три материални предпоставки 1. наличието
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
3
като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата
вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; и 3. към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност”.
От събраните по делото доказателства се установи, че при настъпване
на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице е съществувало
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 4704211430000195. В срока на
действие на договора на 30.12.2021 г., в 12.20 ч., в гр. Гоце Делчев, на
кръстовище на ул. „Илия Дуков” и ул. „Ал. Стамболийски”, е настъпило
застрахователно събитие, при което застрахованото имущество е било
увредено в резултат на ПТП, предизвикано по вина на Ивайло Стоянов,
управлявал товарен автомобил с марка „Ивеко Е27” с рег. № ..., още повече,
че съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага като тази
презумпция не бе опровергана в настоящото производство чрез обратно
доказване от ответника. Установи се още, че ищецът е изплатил за
отремонтиране на щетите по застрахования лек автомобил с марка „Ауди
Ку8” с регистрационен № ..., във връзка с процесното ПТП застрахователно
обезщетение в размер на 16 187.40 лв. и е направил разходи по неговото
определяне в размер на 25.00 лв.
При така установените факти съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу
прекия причинител на увреждането, респ. срещу застрахователя по договор за
застраховка „гражданска отговорност” до размера на вредата към деня на
настъпването на събитието - арг. чл. 411 от КЗ. Имайки предвид, че от
кредитираното от съда заключение по приетата САвТЕ се установи, че
имуществените вреди причинени на застрахования лек автомобил с марка
„Ауди Ку8” с регистрационен № ... в следствие на процесното ПТП са в
размер на 18 886.11 лв. и ищецът е направил ликвидационни разноски в
размер на 25.00 лв., както и че за отстраняване на щетите, настъпили във
връзка с процесното ПТП, ищецът е заплатил сума в размер на 16 187.40 лв., а
4
ответникът е заплатил на ищеца изънсъдебно сума в размер на 5 832.04 лв. по
процесната щета, то искът е основателен и доказан до пълния предявен
размер от 10 380.36 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
в размер на 2 148.09 лв., представляващи сбора от заплатената държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и свидетел, и заплатено адвокатско
възнаграждение, като съдът счита, че направеното искане от процесуалния
представител на ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер на разноските в частта на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение е определено в съответствие с Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л...” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ..., да заплати на ЗЕАД „Б..”, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. .., на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 10 380.26 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при
ЗЕАД „Б..” по щета № 470421212166889, ведно със законната лихва върху
сумата от предявяването на исковата молба – 02.09.2022 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л...” АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ..., да заплати на ЗЕАД „Б..”, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2
148.09 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6