МОТИВИ
към присъда № 260000 от 15.04.2022 год. по НЧХД №226/2021 год. на
РС-Хасково
Против подсъдимата С.С.Ю. с ЕГН **********, родена на ***г***, *************** е повдигнато
обвинение с частната тъжба, за това, че в периода от 08.03.2019г. до
27.03.2019г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, наклеветила Б.В.Д. с ЕГН ********** ***, като в качеството му на длъжностно лице- *****************,
при и по повод изпълнение на службата му, по друг начин / в жалба до началника
на РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали с Вх.№ 812102- 413/ 08.03.2019г. и писмени
обяснения от С.С.Ю. дадени в хода на образувана проверка със Заповед рег.№
1974з-38/08.03.2019г. началника на РУ- Кърджали/ разгласила позорни обстоятелства и му приписала
престъпление - престъпление по чл.148 ал.2 предл.1-во, вр.ал.1, т.2, предл.2-ро
и т.3, предл.1, вр.чл.147 ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Повереникът на тъжителя
– адв.М. счита обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин,
поради което моли съда да признае подсъдимата за виновна. Според повереника на
база на подадената от подсъдимата Ю. жалба с вх. № 812102-413/08.03.2019г. до
Началника на РУ – Кърджали спрямо тъжителя в качеството му на полицейски
служител и с дадените обяснения от
подсъдимата в хода на извършващата се
проверка, тя е осъществила състава на престъплението за което и е повдигнато
обвинение с частната тъжба. Подсъдимата е записала в тъжбата и обясненията си,
че Б.В.Д. в качеството му на полицейски инспектор на 21.02.2019г. в гр.
Кърджали е отправил закани и заплахи за отравяне на кучето й и е задържал
документите, като й е казал, че ще ги търси от него, като в същата жалба същата
твърди, че действията на полицейския служител нарушавали етичните норми на полицейски служител. На
база на подадената от подсъдимата Ю. жалба до Началника на РУ – Кърджали спрямо
полицейския служител Д. е била образувана проверка завършила с доклад от
Комисията, според който не се е потвърдило нито едно от посочените от С.Ю.
твърдения. Комисията изрично била посочила, че полицейският служител е изпълнил
своите задължения, взел е отношение съгласно своите правомощия, разписани в
ЗМВР и ЗДвП, като по установената фактическа обстановка от проверката е
констатирано, че липсват каквито и да е данни за неетично отношение или
превишаване на служебните правомощия от страна на полицейския служител. Същата
фактическа обстановка се установила и в хода на съдебното следствие по
настоящото дело. Това станало на база показанията на свидетеля-очевидец А.К.,
от части потвърдени от св.Т., а и от обясненията на подсъдимата Ю.. Горното се
потвърждавало и от събраните по делото писмени доказателства. Според повереника
извършеното от С.Ю. деяние е обществено опасно и от субективна страна е
осъществено с пряк умисъл, като подсъдимата е целяла да злепостави тъжителя
пред ръководството и състава на РУ – Кърджали. От обективна страна бил
осъществен състава на престъплението за което било повдигнато обвинение на
подсъдимата.
Видно от
показанията на свидетелите П. и Д. от извършеното деяние на подсъдимата Ю. са
настъпили и значителни последици по отношение на наклеветения полицейски
служител Д., които са се отразили върху неговото здравословно състояние. От
представения амбулаторен лист № 2252/28.03.2019г. на се установявала диагноза „есенциална хипетрония“
с придружаващи усложнения остра стресова реакция, като това се потвърждавало и от
показанията на тримата свидетели А.К., М.Д. и П.П.. Едновременно с това са били
накърнили авторитетът му пред ръководството на районното управление, пред
колегите му, както и обществената оценка, която те са имали за полицейския
служител, който бил станал обект на подигравки и подмятания по негов адрес от
страна на колегите му в следствие на
действията на подсъдимата Ю.. Във връзка с установената фактическа обстановка
по делото повереникът молим съда, да признае за виновна подсъдимата С.С.Ю. в
извършване на престъпление по смисъла на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр.
чл. 147, ал. 1 от НК, като и наложено наказание в рамките на предвиденото в чл.
148, ал. 2 от НК. Моли съдът да уважите
изцяло предявения граждански иск, както и да бъдат присъдени на доверителя му
направените по делото разноски.
Частния тъжител се присъединява към казаното и към
исканията на повереника си.
Подсъдимата С.С.Ю. разбира
обвинението и в хода на съдебното следствие дава обяснения, в които не се признава за виновна. Твърди, че с
частният тъжител имат влошени отношения от 2018г., когато тъжителят отишъл на
бензиностанцията на обект стопанисван от
подсъдимата и поискал да махнат кучето от обекта, защото пречело. В
последствие се започнало непрекъснато спиране, от страна на тъжителя на
подсъдимата, където я видел, и постоянни проверки. Подсъдимата подала жалба
срещу тъжителя с цел да коригира отношението му и да спрат постоянните спирания
на пътя, защото това за подсъдимата била
загуба на време. Според подсъдимата поведението на тъжителя не се променило и
проверките продължили. Затова тя подала следващата жалба, която била и в
основата на тъжбата на тъжителя Д.. Проверката която станала причина за
подаването на втората жалба срещу тъжителя, била след като подсъдимата взела
детето си от градината. Тя твърди, че детето е било на предната седалка и е
нямала регистрационен талон за автомобила, защото били разменили автомобилите
си с мъжа с който живеели на семейни начала – св.Т.. твърди, че при тази
проверка отново тъжителят поискал кучето да се махне от бензиностанцията, като
заявил, че подсъдимата ще си получи документите от него едва след като изпълни
това негово искане. Свидетеля Т. донесъл документите на автомобила, но
подсъдимата напуснала местото на проверката, защото според нея детето плачело.
За това си поведения тя си понесла наказанието. Според подсъдимата спирането на
21.02.2019г. при управление от нейна страна на автомобила на св.Т. било
основателно във връзка с извършените от нея нарушения по ЗДвП. Според подс.С.Ю.
идеята на подадената от нея втора жалба срещу тъжителя Д. била да се спре
извършването на проверки от негова страна във връзка с изпълнение на неговите
служебни задължения, защото подсъдимата била ангажирана и нямала време да се
занимава с това. В хода на съдебните прения подсъдимата С.Ю. не се признава за
виновна и в последната си дума иска съдът да я оправдае по повдигнатото
обвинение.
Защитникът на подсъдимата -
адв.Б. моли
съда да признае подзащитната му за невиновна по така повдигнатото обвинение.
Твърди се, че не станало ясно до края на този процес в какво точно се
изразявало обвинението. В тъжбата, която
била подадена първоначално в РС – Кърджали се твърдяло, че подсъдимата е
набедила г-н Д., като му е преписала престъпление – престъпление по чл. 144 и
престъпление по чл. 282. Ако това било вярно трябвало да бъде квалифицирано по
друг начин, тъй като Началникът на РУ – Кърджали безспорно бил надлежен орган.
Не били на лице признаците от обективна и субективна страна на деянието, което
се вменявало на подсъдимата с частната
тъжба. В жалбата не се говорело зъ извършено от тъжителя престъпление. Не се
говорело и, че полицай Д. е нарушил Етичния кодекс на служителите от МВР. Освен
това от резолюциите на жалбата било видно, че тя не е подадена на 08.03.2019г.
а преди това. тоест датата посочена за датата на нарушението не била тази, а
евентуално друга дата преди нея. Поради това и датата на твърдяното
престъпление извършено от подсъдимата не била доказана. От друга страна според
защитата между частния тъжител и подсъдимата имало напрежение по повод на
въпросното куче. От тук нататък обвинението се базирало на показанията на един
единствен свидетел, а именно свидетелят А.К.. Тези показания обаче не можело по
несъмнен, безспорен, категоричен начин да установят дали между Д. и подс. Ю. е
имало размяна на реплики. Според защитата единственият начин г-жа Ю. да се
защити по някакъв начин от действията на тъжителя, било да се обърне към
началниците на г-н Д., които да извършат проверка. Правото на жалба на
гражданите, правото да се обръщат към институциите, правото да търсят контрол
на действията на държавните служители, било закрепено в Конституцията на
Република България. То било основно човешко право и представлявало често пъти
единственото средство на защита от недобросъвестното поведение на държавния
служител. Държавният служител е лице, което е облечено с власт, притежава
властнически правомощия, може да осъществява репресия и съответно трябва да
бъде готово да бъде подложено на контрол. За да имало от обективна страна
признаци на престъплението клевета с преписване на престъпление, следвало
изначало в жалбата деянията на тъжителя Д. да бъдат посочени, описани, квалифицирани
несъмнено като престъпления и едва тогава можело да се приеме, че е осъществено
такова изпълнително деяние. От субективна страна – деянието също не било
осъществено, тъй като по никакъв начин не се установява г-жа Ю. да е имала
намерение да препише престъпление или разгласи позорно обстоятелство за г-н Д.
и да е целяла това нещо да се случи.
Предвид тези изложеното защитата моли съда да
приеме, че от обективна и субективна страна подзащитната му не е осъществила
състава на престъпленията, за които й е повдигнато обвинение с частната тъжба.
Нито е преписвала престъпление на Д., нито му е преписвала позорно
обстоятелство. Моли съда да оправдае изцяло по повдигнатото обвинение
подсъдимата Ю.. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият е
неоснователен, базиран на показанията на съпругата на частния тъжител, която е
заинтересована от изхода на делото. Освен това твърденията в гражданския иск не
кореспондирали с данните за служебното и
личното поведение на тъжителя Д., което да води до необходимост някакви
притеснения да бъдат обезщетявани.
Съвместно в наказателното производство е предявен и
приет за разглеждане граждански иск от тъжителя Б.В.Д. срещу подсъдимата С.С.Ю.
за сумата от 2000лв., представляваща причинени неимуществени вреди от
престъплението ведно със законната лихва от датата на престъплението до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимата С.Ю. и тъжителя Б.Д. се познавали във
връзка с неразбирателство относно куче отглеждано на обект представляващ
бензиностанция в кв.******* гр.Кърджали стопанисван от фирмата, в която
подсъдимата работи.
Тъжителят Б.В.Д. към датата на деянието, заема
длъжността *****************, на която бил назначен със Заповед рег.№ 1289/
12.08.2016г.
На 21.02.2019г. тъжителят Б.Д. като *************, заедно с колегата си св.А.К.
били на работа. Този ден около 17,30ч.- 18.00ч. те осъществявали контрол на
пътното движение в гр.Кърджали на ул.Републиканска в района на пазара. По това
време тъжителят Д. подал сигнал със стоп палка на лек автомобил марка „******".
При проверката се установило, че водач на това МПС била подсъдимата С.Ю.. Б.Д.
извършвал проверката, а свидетелят А.К. се намирал на разстояние от около 2
метра от него като чувал и виждал случващото се по време на извършването на
контрола. При проверката се установило, че подсъдимата не е поставила предпазен
кола и вози детето на предната седалка, като при поискване на документите, тя
не представила регистрационен талон на автомобила. По повод на констатирани
нарушения тъжителят Д. уведомил С.Ю., че ще й бъде съставен акт за установяване
на административно нарушение. По това време на мястото на проверката пристигнал
свидетелят К.Т., с когото подсъдимата живеела на семейни начала. Той донесъл
липсващите документи, които С.Ю. не представила при проверката, след което
последната напуснала мястото на проверката без да даде обяснение на
полицейските служители и не се върнала повече. Въпреки това актът са установява
на административно нарушение бл.№ 414230/ 21.02.2019г. бил съставен на место от
тъжителя Д., а документите, които подсъдимата Ю. представила при проверката
останали у него, тъй като тя си тръгнала преди да приключи извършващата се
проверка по контрол на движението по пътищата. По повод извършената проверка на
21.02.2019г. спрямо подсъдимата С.Ю., Б.Д. и свидетелят А.К., всеки от тях
поотделно, съставили докладни записки съответно от 21.02.2019г. и от
25.02.2019г., с които предлагат да се издаде наказателно постановление, а
документите да се върнат на водача. На база на съставения акт за установяване
на административно нарушение било издадено наказателно постановление №
19-1947-000079/ 27.03.2019г., което е влязло в сила, видно от справката за
нарушител по отношение на подс.Ю..
По повод извършената проверка на датата 21.02.2019г. от страна на тъжителя Б.Д.
подсъдимата подала жалба до началника на РУ на МВР- Кърджали, в която заявява,
че на 21.02.2019г. около 18.00ч. била спряна от Мл.ПИ Д. в района на
кооперативния пазар в гр.Кърджали при управление на личния автомобил на съпруга
й. При проверката той й поискал и тя представила лична карта, свидетелство за
правоуправление и обяснила, че талонът за регистрация на автомобила е в съпруга
й, който веднага ще го донесе. Тогава според подсъдимата тъжителя Д. й отправил
заплахи за отравяне на кучето и й казал да си търси документите от него след
като махне кучето. През това време в автомобила била дъщеря й, която се
разплакала и започнала да трепери от заплахите и високия тон на Д.. Тази жалба
била входирана в РУ- Кърджали при ОДМВР гр.Кърджали на датата 08.03.2019г. с
вх.№ 812102- 413. Още същият ден началника на РУ- Кърджали издал Заповед № УРИ
1947з-38-08.03.2019г., с която бил определен състава на комисията, която да
извърши проверка по изнесеното в жалба с вх.№ 812102- 413/ 08.03.2019г. и да
изготви справка в срок до 08.04.2019г. По повод на нея били снети писмени
обяснения от жалбоподателката С.Ю. на 26.03.2019г. и от служителя Б.Д. на
28.03.2019г. В дадените от подс.Ю. обяснения, тя отново изложила същите
твърдения както и в жалбата, а именно, че тъжителя Д. й отправил заплахи за
отравяне на кучето и й казал да си търси документите от него след като махне
кучето. И в жалбата и в обясненията на подс.Ю., се твърди, че поведението на Д.
в качеството му на полицейски инспектор не кореспондират със задълженията и
етичните норми на служител от МВР. Проверката завършила с изготвянето на Доклад
рег.№ 1947р- 6528/ 08.04.2019г., която предлага жалбата с вх.№ 812102- 413/
08.03.2019г. да се счита за неоснователна. За резултата от проверката С.С.Ю.
била уведомена с писмо изпратено на 12.04.2019г. от началника на РУ- Кърджали.
В периода на извършващата се проверка тъжителят Д. бил
притеснен, неспокоен, напрегнат, както и колеблив при изпълнение на ежедневните
си задължения. Така на датата 28.03.2019г. тъжителят Б.Д. посетил доктор Ю. А.
Ч., която му извършила медицински преглед видно от Амбулаторен лист № 2252 в
11.05ч., при който му била снета анамнеза, че от няколко часа не се чувства
добре- притеснен, напрегнат, сърцебиене/проблем в работата/, както и при
изследване били установени високи стойности на кръвно налягане. Поради това му
била предписана терапия с медикаменти, но не му бил издаден болничен лист.
Видно от справка на РУ- Кърджали в периода от
01.01.2018г. до 27.03.2019г. Б.Д. е съставил два акта с нарушител С.С.Ю. от
дати 23.08.2018г. и 21.02.2019г.. От справка на началника на РУ- Кърджали за периода
от 01.01.2018г. до 27.03.2019г. Б.Д. е съставил стоци актове и фишове по Закона за движението по
пътищата. от справката на НОЙ е видно, че в периода 28.03.2019г. до
28.04.2019г., на тъжителят Д. не е издаван болничен лист.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена на база свидетелските показания на А.К.,
св.П.П. и М.Д., частично от показанията на свидетеля К.Т., от писмените
доказателства по делото - жалба вх.№ 812102- 413 от 08.03.2019г. от С.Ю. до
началника на РУ на МВР Кърджали; материали по проверка образувана със Заповед
рег.№ 1947з-38/ 08.03.2019г. на началника на РУ- Кърджали, а именно Доклад
рег.№ 1947р-6528/ 08.04.2019г, Заповед рег.№ ури 1947з- 38/ 08.03.2019г.,
Обяснение от С.С.Ю. от 26.03.2019г., Обяснение от Б.В.Д. от 28.03.2019г., 2
броя докладни записки от Б.Д. и А.К. съответно от 21.02.2019г. и 25.02.2019г.,
Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 414230 от 21.02.2019г.,
Седмичен график за работно време на служители от ****** за периода от
18.02.2019г. до 23.02.2019г., Справка за нарушител/ водач, писмо изх.№
1947р-6528/ 12.04.2019г. до С.С.Ю., Справка рег.№ 292р-18861/ 26.08.2019г.;
Амбулаторен лист № 2252 от 28.03.2019г. издаден от доктор Ю. А. Ч.; писмо от
началника на РУ- Кърджали ведно със справка към него за съставените актове и
фишове от Б.Д. за периода от 01.01.2018г. до 27.03.2019г.; справка за съставени
в периода от 01.01.2018г. до27.03.2019г. от Б.Д. актове и фишове по отношение
на С.С.Ю.. Всички тези доказателства са еднопосочни, последователни, взаимно се
допълват и изграждат една логична житейска обстановка, поради което бяха
кредитирани от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А.К., св.П.П.
и М.Д., тъй като те са последователни, логични, кореспондират помежду си и с
останалия доказателствен материал, а и свидетелят К. е единствения очевидец на
извършената проверка на 21.02.2019г., по повод на която е подадена жалбата от
подсъдимата на датата 08.03.2019г. показанията на този свидетел се допълват и в
тази част съдът кредитира частично и показанията на св.Т. и частично
обясненията на подсъдимата, относно извършената проверка и установените
нарушения на ЗДвП, както и съставеният АУАН на подсъдимата от тъжителя Д..
Настоящата съдебна инстанция не дава вяра на
показанията на свидетелите К.Т. в частите, в които той пресъздава случки,
събития и факти, споделени му от
подсъдимата С.Ю., тъй като това не се лични възприятия на свидетеля Т., а и той
е заинтересован от изхода на делото, до колкото живее с подсъдимата на семейни
начала.затова и съдът намира дадените от него показания за дадени „Про кауза“.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимата С.Ю.,
които дава на съдебното следствие, тъй като те са противоречиви, неподкрепени с
други доказателства и нелогични. На практика те остават изолирани от целият
доказателствен материал с изключение на показанията на св. Т.. Подсъдимата
твърди, че е подала жалбата си, за да се опита да преустанови извършването на
проверки от тъжителя по отношение на нея при управление на МПС. Тоест на
практика подсъдимата в обясненията си на две места излага истинската причина за
да подаде жалбата, а именно по този начин да въздейства върху тъжителя Д., като
го накара на практика да не упражнява правомощията си като контролен орган.
Това желание от страна на подсъдимата се мотивира от това, че тя била заета и
проверките и отнемали от времето и това било загуба на време от страна на
подсъдимата. Това обаче не е описано в жалбата, напротив в нея се твърди, че
тъжителят Д. и отправял закани за това, че ще отрови кучето и тя ще си получи
документите едва след като махне кучето от бензиностанцията. Освен това в обясненията на подс.Ю. има още
едно значително противоречие с описаното в жалбата, на което защитата придава
изключително значение за да се опита да илиминира кредитирането на показанията
на св. К.. Това е силата на говора на тъжителя в момента на проверката. в
жалбата ясно е записано, че тъжителят Д. на висок тон е отправял заплахите и е
разговарял с подсъдимата. В обясненията обаче подс.Ю. в унисон с възприетата
защитна тактика твърди, че тъжителят съвсем тихо е говорел с нея. Тоест св. К.
няма как да е чул случващото се и по конкретно отправените заплахи от тъжителя
описани в тъжбата и обясненията на подс.Ю.. това обаче както вече бе отбелязано
по-горе се опровергава от самото съдържание на жалбата от 08.03.2019г. в която
като основание за това детето да се разплаче и подс.Ю. да напусне проверката е
отправените заплахи от тъжителя на висок глас.
Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността,
което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински
и позорни, или приписване на престъпление, което не е извършено. Непосредственият обект на деянието клевета са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човек в обществото, на
положителната обществена оценка за личността. Обвинението по делото е и по двете
хипотези като изпълнителното деяние се по първата хипотеза се изразява в
довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. В конкретният случай това е твърдението в
жалбата и обяснението по преписката на подсъдимата, че тъжителят Д. я е
заплашил, че ще отрови кучето и че документите да си ги търси от него след като
махне кучето. Формата на довеждане до знанието на трето лице може да бъде
различна. Това позорно обстоятелство представлява твърдение за съществуването
на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от
естеството да накърни неговото добро име в обществото. То може да се отнася до
минало или настоящо поведение на жертвата, което е укоримо от гледна точка на
морала. Може да се касае за прояви от личния живот на пострадалия или до негови
служебни или обществени прояви. Възможно е също така позорното обстоятелство да
изразява отрицателни качества на жертвата, които характеризират негативно
личността. За да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна
страна позорното обстоятелство да е неистинско. Това престъпление е резултатно,
което означава, че то е довършено, когато поне едно трето лице е узнало
твърденията на дееца за съществуващо позорно за жертвата обстоятелство. На
последно място клеветата е престъпление, което се извършва в отсъствие на
пострадалия, защото съответните твърдения се отправят пред трето лице. Субект
на клеветата може да бъде всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна
тя е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален
умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на
разгласеното обстоятелство, както и неговата му неистинност.
В настоящият казус е повдигнато обвинение за клевета
по ал.2 на чл.148 от НК с привръзка с първата алинея на престъпление с
квалифициращ признак по отношение на разпространението на разгласените позорни
обстоятелства, а именно по друг начин /чрез жалбата и обяснението на
подсъдимата/ и квалифициращ признак - качеството на пострадалия е длъжностно
лице ******************, при и по повод изпълнение на службата му.
От събраните доказателства и характеристика на
деянието, описани по- горе, се установи, че подсъдимата С.Ю. с действията си е
осъществила признаците на изпълнителното деяние на престъплението, в което е
обвинена, тъй като с подадената жалба вх.№ 812102- 413 от 08.03.2019г. до
началника на РУ- Кърджали, а и в последствие с обяснението по преписката, тя е
довела до знанието на последния, а и на комисията извършваща проверката,
позорното обстоятелство, че тъжителят Д. при изпълнение на служебните си
задължения като младши полицейски
инспектор в група „териториална полиция" на сектор „ОП към РУ- Кърджали й
отправил заплахи за отравяне на кучето и й казал да си търси документите от
него след като махне кучето. Формата на довеждане до знанието на горните лица,
е станало именно чрез подаване на писмена жалба адресирана до началника на РУ-
Кърджали и в посменото обяснение на подсъдимата по преписката. Безспорно е, че
тези твърдения за отправяне на заплаха да отрови кучето и да си търси
документите от него едва след като го махне са позорни обстоятелства, тъй като
представляват факт свързан с личността на тъжителя Б.Д., с който се обосновава
отрицателен извод за начина на изпълнение на служебните му задължения в
органите на МВР. По естеството си тази оценка накърнява неговото добро име в
обществото като полицейски служител, поради което е укоримо от гледна точка на
морала и етиката. Тук следва да се отбележи, факта, че подобни думи изречени от
тъжителя не се доказаха по делото, както вече бе прието по-горе. От обективна
страна позорното обстоятелство- отправяне на заплаха да отрови кучето и да си
търси документите от него едва след
махне на кучето, са неистински, тъй като не се доказа от събраните по
делото доказателства тези факти да са осъществени. Това е така, защото се
установи, че тъжителят Б.Д. при извършената от него проверка на 21.02.2019г. по
контрол на пътното движение не е казал думите описани от подсъдимата Ю. в
подадената от нея жалба и обяснения, тъй като не се събраха каквито и да е
гласни или писмени доказателства, подкрепящи това твърдение.
На следващо място налице е и престъпния резултат, с
който се характеризира престъплението клевета, а именно поне едно трето лице-
началника на РУ- Кърджали до които е подадена жалбата и комисията по проверката
– по отношение на обясненията на подсъдимата, които са узнали за
направените клеветнически твърдение, тъй като началника на РУ- Кърджали
е разпоредил със Заповед да се извърши
проверка от комисия в определен състав. Съставомерността по т.2 и т.3 от
чл.148 ал.1 от НК също е налице, тъй като деянието е извършено чрез подаване на
жалба и в обяснения на подсъдимата,
тоест клеветническите, позорящи обстоятелства са разпространени по друг
начин, и това е станало по отношение на
длъжностно лице- ***************, при и по повод изпълнение на службата му по
смисъла на чл.93 т.1 б."а " от НК.
От субективна страна престъплението се характеризира с
пряк умисъл. При извършване на престъплението деецът е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване, тъй като с подаването на жалбата до работодателя на
тъжителя Б.Д., подсъдимата Ю., е знаела, че написаното в жалбата и обяснението
не е истина, и е дала възможност да настъпят последиците от нея, а именно да
наклевети полицейския служител Д.. По това обвинение е налице този елемент,
защото подсъдимата С.Ю. е извършила деянието съзнавайки позорния характер на
разгласените обстоятелства, както и тяхната неистинност. За това свидетелстват
обясненията на подс.Ю. дадени в хода на съдебното следствие в които както вече
бе отбелязано по-горе тя обяснява целта на жалбата. Тази цел е да възпрепятства
тъжителя Д. да си упражнява служебните задължения, като не спира за проверка
подсъдимата, защото за нея това било губене на време. Тоест целта е посредством
тези неверни позорящи, разгласени обстоятелства по отношение на тъжителя, да се
постигне безпрепятствено предвижване на подсъдимата, без тя да бъде проверявана
от тъжителя. Тоест той да бъде сплашен и заставен да не изпълнява служебните си
задължения.
Всичко това обосновава изразеното в умисъл психическо
състояние на подсъдимата към извършеното от нея престъпление при това
съзнавайки престъпния характер на описаното в подадената от нея жалба до
началника на РУ- Кърджали, в която твърди, че тъжителят Б.Д. е отправил заплахи
за отравяне на кучето и й казал да си търси документите от него след като махне
кучето. В подкрепа на този извод е и факта, че тя сама е напуснала мястото на
проверката по контрол на пътното движение преди да й бъде съставен и предявен
акта за установяване на административно нарушение, поради което тя сама се е
поставила в ситуация, при която личните й документи са останали у тъжителя Д. в
качеството му на длъжностно лице осъществяващо контрол на пътното движение.
Деянието
е осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, тъй като всяко едно от изпълнителните деяния е осъществено през
непродължителен времеви отрязък, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което всяко едно от последващите деяния се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От изложеното до тук съдът прие, че подс.Ю. е
осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл.148
ал.2 предл.1-во, вр.ал.1, т.2, предл.2-ро и т.3, предл.1, вр.чл.147 ал.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, като в периода от
08.03.2019г. до 27.03.2019г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано
престъпление, наклеветила Б.В.Д. с ЕГН **********
***, като в качеството му на длъжностно лице- ***************, при и по повод
изпълнение на службата му, по друг начин / в жалба до началника на РУ- Кърджали
при ОДМВР- Кърджали с Вх.№ 812102- 413/ 08.03.2019г. и писмени обяснения от С.С.Ю.
дадени в хода на образувана проверка със Заповед рег.№ 1974з-38/08.03.2019г.
началника на РУ- Кърджали/ разгласила позорни обстоятелства.
Тук следва да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика на ВКС, извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява
право на искания, от които произтичат определени правни последици. В тези
случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и законите,
като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира компетентните
органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени
права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности /Решение
№70/25.02.2009г., по н.д.№36/2009г., н.к., Ін.о. на ВКС/.
Според настоящият състав
на съда обаче описаното в жалбата и след това в обясненията на подс.Ю. излиза
от посочената по-горе рамка. Това е така защото тя разпространява невени и
позорни обстоятелства по отношение на Д. като твърди, че е заплашил да отрови
кучето и документите да си ги търси от него след преместването на кучето. Тоест
ако подс.Ю., беше пода жалба в която да опише, че тенденциозно е била спирана и
проверявана от тъжителя и това е ставало в нарушение на закона, както и
неправилно са и налагани глоби, това би било право на жалба и изразяване на
становище по отношение на начина на вършене на служебните задължения от страна
на тъжителя. Тук обаче съвсем съзнателно с цел да се осуетят последващи
проверки от страна на тъжителя срещу него е била подадена жалбата с описаните
твърдения, а в последствие същите са били описани и в обясненията на
подсъдимата, макар и да е знаела, че не са истина и си е послужила с тях за
постигането на специална цел. Тоест тук според съда правото на жалба е
преминато и така подсъдимата е осъществила състава на престъплението за което
съдът я призна за виновна.
По отношение на втората хипотеза визирана в чл.147 ал.1 от НК, според съда
в жалбата и обясненията на подс.Ю. не се съдържат такива твърдения. Обвинението
в тази му част съдът прие за повдигнато поради твърденията на тъжителя Д. в частната
тъжба за наличие на твърдения от страна на подсъдимата за извършени от него
престъпления по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл.282 от НК. Тоест от
възприетата фактическа обстановка съдът не намери за доказано, подс.Ю. да е
приписала на тъжителя престъпленията визирани в частната тъжба, а именно
чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл.282 от НК. В случая следва да се отбележи,
че ако се беше доказала заканата за отравянето на кучето то това в никакъв
случай не покрива състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК,
където следва заканата за убийство да е насочена по отношение на човек.
По никакъв начин в жалбата и обяснението на подсъдимата
не са визирани и елементите на престъплението по чл.282 от НК, до
колкото при това престъпление се изисква специална цел за набавяне на облага и
съответно възможността за настъпването на немаловажни вредни последици, каквито
в случая не се твърдят от подс.Ю..
Поради горното и съдът оправда подс.Ю. за престъпление по чл.148 ал.2 предл.1-во, вр.ал.1, т.2, предл.2-ро
и т.3, предл.1, вр.чл.147 ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, а именно, че в
период от 08.03.2019г. до 27.03.2019г. в гр.Кърджали, при
условията на продължавано престъпление, наклеветила Б.В.Д. с ЕГН ********** ***, като в качеството му на длъжностно лице- **************,
при и по повод изпълнение на службата му, по друг начин / в жалба до началника
на РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали с Вх.№ 812102- 413/ 08.03.2019г. и писмени
обяснения от С.С.Ю. дадени в хода на образувана проверка със Заповед рег.№
1974з-38/08.03.2019г. началника на РУ- Кърджали/ му приписала
престъпление -
След като прие горното и призна подс.Ю. за виновна в
престъплението по чл.148 ал.2 предл.1-во, вр.ал.1, т.2, предл.2-ро и т.3,
предл.1, вр.чл.147 ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, като в периода от 08.03.2019г. до
27.03.2019г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, наклеветила Б.В.Д. с ЕГН ********** ***, като в качеството му на
длъжностно лице- ************, при и по повод изпълнение на службата му, по
друг начин / в жалба до началника на РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали с Вх.№
812102- 413/ 08.03.2019г. и писмени обяснения от С.С.Ю. дадени в хода на
образувана проверка със Заповед рег.№ 1974з-38/08.03.2019г. началника на РУ-
Кърджали/ разгласила позорни обстоятелства, съдът при определяне на
наказанието на първо място взе предвид степента на обществена опасност на
деянието. Според съда случаят не е с завишена степента на обществена опасност в
сравнение с типичната за този вид престъпления, с оглед степента на засягане на
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на
пострадалия в обществото, на положителната обществена оценка на професионалните му качества като
служител в изпълнителната власт, а именно в системата на МВР. На следващо място
взе предвид и обществената опасност на самия деец, която е ниска на база
смекчаващите отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, трудово и
семейно ангажирана, големия период от време изминал от деянието, както и
липсата на отегчаващи такива. Ето защо определи наказанието при условията на
чл.55 от НК, а именно при многобройни смекчаващи вината обстоятелства като
определи наказанието в размер на една втора от предвиденото наказание глоба в чл.148,
ал.2 от НК, а именно „глоба" в размер на 2500лв., като наложи и наказание
„обществено порицание", което да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата на видно
място в сградата на Община Кърджали. така съдът прие, че ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от закона.
Следва да се отбележи, че тук е неприложима
разпоредбата на чл.78а от НК при налагане на наказанието предвид забраната на
ал.7 от цитирания текст. Това е така, тъй като изпълнителното деяние на
престъплението пряко е насочено срещу властническите функции, чийто носител и
изразител е тъжителят и то при или по повод изпълнение на служебните му
задължения както е на лице и множество престъпления. Освен това особеното
качество на субекта, спрямо когото е извършено престъпното посегателство е елемент
от квалифициран престъпен състав на деянието.
По гражданския иск: Настоящата
инстанция предвид изхода на делото намира, че са налице предпоставките на чл.45
от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимата С.Ю. е длъжна да обезщети вредите,
които е причинила на пострадалия Б.Д. в резултат на виновно и противоправно
престъпно поведение извършено в периода от
08.03.2019г. до 27.03.2019г. по чл.148 ал.2 предл.1-во,
вр.ал.1, т.2, предл.2-ро и т.3, предл.1, вр.чл.147 ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Претендираното обезщетението за претърпени неимуществени вреди трябва да съответства на
тежестта и характера на извършено. В настоящият казус е налице засягане на
обективната чест и достойнството на тъжителя, а именно неговия авторитет и
обществената оценка както в работата, така и извън нея. Предвид на изразеното и
отчитане на неудобството от настъпилия дискомфорт в неговия душевен мир,
отчитане на неудобствата от настъпилото здравословно неразположение, тъй като
точно на датата на която е давал обяснения е потърсил и медицинска помощ, и
проблеми при изпълнение на служебните си задължения от психологическо естество,
при съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост,
въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният
граждански иск от пострадалия, който е конституиран като граждански ищец, е
доказан и основателен в размер от 1000.00лв., представляващ причинени от
престъплението извършено в периода от 08.03.2019г. до
27.03.2019г. неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 08.03.2019г. до окончателното им изплащане, като отхвърли иска до
пълния му предявен размер от 2000лв. като неоснователен и недоказан.
На основание чл.189 ал.З от НПК, който предвижда, че
когато подсъдимият бъде признат за виновен следва да възстанови направените по
делото разноски на частния тъжител, съдът му ги присъди- 1012лв., от които
1000лв. за адвокатска защита, 12лв. за държавна.
Останалите разноски също възложи на дееца
представляващи сумата от 50лв. за държавна такса върху уважения размер на
гражданският иск, които да заплати по сметка на Районен съд-Хасково.
По изложените съображения от фактическо и правно естество и по вътрешно
убеждение, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.