Решение по дело №297/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 116
Дата: 18 ноември 2019 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Таня Спасова
Дело: 20192110200297
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                                         Р Е Ш Е Н И Е

№                                                      18.11.2019 г.                              гр.А.

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.КИ РАЙОНЕН СЪД                               НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и първи октомври              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                Районен съдия: Таня Спасова

секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова наказателно административен характер дело № 297 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Образувано е по повод постъпила жалба от Я.С.С. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-0237-000216 от 26.06.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Б., РУ-А., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140 от ЗДвП са наложени на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева. 

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата в съдебно заседание и ангажира доказателства.

Административно наказващият орган, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна съдът приема следното:

От събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че на 15.05.2019 г. около 17.00 часа в гр. А. по улица *** с посока на движение към *** А. жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил ***, който е бил без регистрационни табели и не е бил регистриран. Нарушението е установено от полицейските служители Ж.Ж. и И. И., които спрели за проверка водача на процесното МПС и установили самоличността на жалбоподателя. По време на проверката водачът не могъл да представи СУМПС и контролен талон към СУМПС. За констатираните нарушения бил съставен АУАН № 216 от 15.05.2019 г. Било образувано ДП № 237 ЗМ-130/2019 г. на РУ-А., което впоследствие е прекратено от прокурора с постановление от 28.05.2019 г. за прекратяване на наказателното производство поради малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НК, като постановлението е изпратено на Началника на РУ-А. за преценка реализиране на административно наказателната отговорност на водача, съответно е издадено процесното НП № 19-0237-000216 от 26.06.2019 г., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.140 от ЗДвП са наложени на основание чл.175, ал3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева.  

Не се констатират процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. С постановлението от 28.05.2019 г. е прекратено воденото наказателно производство, поради което са отпаднали пречките за реализиране на административнонаказателната отговорност и съответно не е бил налице признака  „idem“, описан в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д. № 3/2015г., ОСНК. Процесното наказателно постановление е издадено след прекратяване на наказателното производство, поради което не съществува възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние. Ето защо не е налице дублиране на наказания и не е нарушен принципа, че не може едновременно да бъде ангажирана административнонаказателната и наказателната отговорност на едно лице за едно и също деяние.

Деянието е описано детайлно и прецизно в наказателното постановление посредством всички признаци от обективна и субективна страна, позволяващи неговата индивидуализация и правилно квалифицирано като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В акта и в наказателното постановление е посочено мястото на нарушението и рамата на управляваният от жалбоподателя автомобил, поради което неоснователно жалбоподателят твърди, че обстоятелствата около нарушението не са индивидуализирани в достатъчна степен. Липсата на конкретизация кое точно предложение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е нарушено не е препятствало жалбоподателят да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му, тъй като изпълнителното деяние е прецизирано по пункт 1) в обстоятелствената част на наказателното постановление – „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП“.

Фактическата обстановка се установява със събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и присъствалия при установяване на нарушението свидетел. По делото е доказано по несъмнен начин, че на посочените в акта и в наказателното постановление място и дата жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, без да е регистрирано по надлежен ред на територията на Република България. При така установените факти правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наложените му наказания са към предвидените минимални размери в закона, съобразени с тежестта на извършеното нарушение и достатъчни за постигане целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН.

Не може да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай поради липса на данни за наличие на такива смекчаващи обстоятелства, които да дават основание същото да се квалифицира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от същия вид. Такъв извод не може да се направи само въз основа на данните, че жалбоподателят е изпробвал лекия автомобил само с оглед преценка на неговото техническо състояние – това обстоятелство е отчетено при налагане на наказанията, които са определени към минимума и не може да бъде основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Няма основание за отмяна на НП и по отношение на второто нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е наложена на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10 лева – към момента на проверката от полицейските служители жалбоподателят не е носил СУМПС и контролен талон към него.

С оглед горното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, А.кият районен съд на основание чл.63 от ЗАНН

 

                                                            Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0237-000216 от 26.06.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Б., РУ-А., с което на Я.С.С., с ЕГН **********, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева. 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                             

                                                                                    

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :