Р Е Ш Е Н И Е
№1447
гр. Русе, 20.09.2018
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на дванадесети септември, две
хиляди и осемнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Теодора Петрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3983 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът - „Топлофикация Русе” АД
твърди, че И.Т.М. е потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в
имот с абонатен №16000120910, находящ се в гр.Р., бул.“Л.“№., бл.“Е.“, ет...
Заявява, че ответникът не е заплатил
стойността на ползваната в периода 25.10.2017г.
– 21.12.2017г. топлинна енергия, визирана в 4 фактури, на обща стойност 404.41
лева. Счита, че потребителят дължи 2.66 лева - лихва за забава за периода от
падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 01.03.2018г.
За събиране на вземането ищецът
депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
изпълнение срещу И.Т.М. за претендираните главница, лихви и разноски. Заповедният
съд указал на заявителя, че следва да предяви иск относно вземането си.
По изложените съображения, моли съда
да постанови решение, с което да признае за установени, че И.Т.М., ЕГН **********
*** ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ
Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж.С. Ж. Ж. сумите: 404.41
лева – главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 фактури за
периода 25.10.2017г. – 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2018г. до окончателното й изплащане; 2.66 лева –
мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 01.03.2018г.
Претендира разноски по заповедното и
настоящо производство.
В срока по чл.131 от ГПК И.Т.М. не е
депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на
страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Присъединяването на бл.“Е.“ към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на договор №16/22.11.1994г.
Въз основа на договор от 24.10.2017г.,
„Техем Сървисис“ ЕООД приело да извърши дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост, доставена от „Топлофикация Русе“ ЕАД,
съгласно списък, съставляващ неразделна част от контракта.
През м.декември 2014г., И.Т.М.
депозирал заявление за откриване партида на негово име за плащане на
топлоенергия в имот, находящ се в гр..., бл.“Е.“, ет.... С нотариален акт покупко
– продажба на недвижим имот №31, том ІІ, рег.№3451, дело №161/04.12.2014г. по
описа на нотариус с рег.№630, ответникът удостоверил правото си на собственост
върху топлоснабденото жилище.
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г.
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобрила предложените от
„Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1
от същите, купувач може да бъде физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
За периода 25.10.2017г. –
21.12.2017г., "Топлофикация Русе" ЕАД начислило на ответника сумата 404.41
лева, визирана в 4 фактури за доставена топлоенергия.
Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД,
в РРС е образувано ЧГД №1367/2018г. и издадена заповед №724/06.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.Т.М. за сумите: 404.41 лева
– главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 фактури за периода
25.10.2017г. – 21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.03.2018г. до окончателното й изплащане; 2.66 лева – мораторна
лихва за периода от падежа на всяко задължение до 01.03.2018г.; 27 лева – държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд е указал
на заявителя (ищец в настоящото производство), че в едномесечен срок от
получаване на разпореждането следва да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе дължимата държавна такса. В указания срок „Топлофикация
Русе“ ЕАД е предявило установителен иск.
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по
чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът дължи сумите: 404.41 лева – главница за
доставена и разпределена топлинна енергия по 4 фактури за периода 25.10.2017г. –
21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2018г.
до окончателното й изплащане; 2.66 лева – мораторна лихва за периода от падежа
на всяко задължение до 01.03.2018г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №724/06.03.2018г. по гражданско дело №1367/2018г. по описа
на РРС.
От приложеното в настоящото
производство цитирано гражданско дело е видно, че на 15.05.2018г. заявителят е
уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим,
тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок – на 05.06.2018г.,
при наличие на правен интерес.
Ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в което е
даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил в
първото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 06.06.2018г. са му указани
последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани
в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по делото писмени доказателства
и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №1367/2018г. по описа на РРС, с оглед
факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното
вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на установителния
иск.
По изложените съображения съдът
приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно
основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищеца сумите:77 лева – разноски по ЧГД №1367/2018г. по
описа на РРС и 177 лева – разноски по ГД №3983/2018г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 от ГПК, че И.Т.М., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор инж.С. Ж. Ж. сумите: 404.41 лева – главница за
доставена и разпределена топлинна енергия по 4 фактури за периода 25.10.2017г. –
21.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2018г.
до окончателното й изплащане; 2.66 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 01.03.2018г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №724/06.03.2018г. по гражданско дело №1367/2018г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА И. Т.М., ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 177
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА И. Т.М., ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 77
лева – разноски по ЧГД №1367/2018г. по
описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: