№ 1560
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500850 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 467998/02.02.2021 г., депозирана от
Г. Д. Х. с ЕГН **********, чрез адвокат Л.П. от ВАК, с адрес на кантората
гр. Варна, ул. „Студентска“ № 13, офис 23, срещу Решение №
261766/22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 7718 по описа на РС-Варна за
2019 г., ГО, 30 съдебен състав, с което въззивницата (ответник в
първоинстанционното производство) е ОСЪДЕНА да заплати на Р. И. Х. с
ЕГН: **********, с адрес гр.Варна, бул. „Княз Борис“ № 109, ет. 10, ап.3 7,
сумата от 3 575,70 евро (три хиляди петстотин седемдесет и пет евро и
седемдесет евроцента), внесени с вносни бележки от 22.05.2014г. за 2 810
евро и от 01.07.2014г. за 7 65.70 евро, представляваща частична претенция от
сумата от 7 807.53 евро, представляваща сбор от погасени суми на
16.04.2013г, 19.04.2013г., 20.12.2013г., 16.01.2014г., 13.03.2014г. , 22.05.2014г.
и 01.07.2014г. от ищеца в качеството му на ипотекарен гарант по Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице №TR1771094/13/13.04.2009г.,
сключен между Г. Д. Х. и „Уникредит Булбанк“ АД, която сума е заплатена на
вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на иска - 21.05.2019г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 155, ал.
2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна
на Р. И. Х., действащ чрез адвокат А.Х. от ВАК.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран
в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от
1
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на
процесуалния и материалния закон, както е и необоснован.
Въззивницата намира за неправилен извода на съда, че възражението за
ненастъпил падеж на вземането на ищеца е недопустимо и преклудирано.
Сочи, че в случая възражението е срещу сумата, претендирана по настоящото
дело, като неправилно съдът е приел, че тя се домогва да установи ново
правоотношение. Твърди, че в законоустановения срок е подала отговор на
исковата молба, в който своевременно е релевирала правоотлагащо
възражение срещу претенцията на ищеца. Сочи, че в случая СПН на първото
решение по уважения частичен иск, съгласно разрешенията в т. 2 на TP №
6/22.4.2019 г., не ограничава ответника да прави правопогасяващи и
правоотлагащи възражения, като същите са допустими за разликата, която не
е била предявена с първоначалния иск. Сочи, че с отговора на исковата молба
тя не е оспорила възникването на субективното материално право, а
настъпването на неговата изискуемост. Именно с цел доказване на това
твърдение са били и всички направени доказателствени искания в отговора на
исковата молба.
Въпреки това, тъй като съдът е приел, че отговорът е подаден след изтичане
на срока по чл. 131 от ГПК, доказателствена тежест не е била разпределена на
ответника и доказателствата не са били допуснати.
Сочи, че е било налице основание за извършваните преводи от Р. И. Х. по
нейна сметка, тъй като страните са чичо и племенница, а кредитът е бил
изтеглен изцяло в полза и интерес на въззиваемия. Твърди, че договорът за
кредит и последвалата покупко-продажба са действителни и реални но са
сключени поради устната договорка с ищеца именно той да изплаща кредита
и след препродажбата на апартамента в гр. Бяла на трето лице, да си
възстанови средствата, тоест да реализира суброгационното си право.
Сочи, че в случая ищецът не изпълнява своето задължение да изплаща
вноските по кредита на ответницата, както са се договорили, поради което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, което от своя страна е довело до
принудително изпълнение. Заради неизпълнението на ищеца тя е упражнила
своето право на задържане относно изпълнение задължението за
2
възстановяване на вноските за погасяване на кредита. Твърди, че основният
ангажимент на ищеца е бил да построи и въведе в експлоатация сградата,
което да улесни препродажбите към трети лица и с получените средства да се
изплатят кредитите и да се възстановят неговите средства. Тази договорка не
е била изпълнена поради виновното поведение на Х.. Намира, че в случая
съществува поет ангажимент от Р.Х. да изплаща изтегления от нея кредит,
като си възстанови средствата едва след препродажба на въпросния
апартамент на трето лице. Поддържа, че вътрешните отношения между
страните не дават на въззиваемия право към момента да иска отстраняване на
настъпилото негово обедняване, доколкото той се е задължил към нея да
изпълни нейния дълг към банката, като възстанови средствата си след
препродажба на имота на трето лице и след дострояването на сградата и
въвеждането ѝ в експлоатация.
В заключение на всичко изложено сочи, че между страните съществува
правоотношение, което отлага регресните права на ищеца, който в случая не е
изпълнил свой собствен дълг към нея. Невъзможността към днешна дата да се
ползва това жилище, вкл. и да бъде продадено и със средствата да се погаси
кредита се явява отлагателното условие спрямо регресното право на ищеца.
Тъй като в производството пред първа инстанция РС е приел, че отговорът на
исковата молба е подаден след срока по чл. 131 от ГПК, съдът не е допуснал
до събиране и доказателствата на ответницата, като не е уважил и
доказателствените искания. Предвид това, въззиваемата релевира същите
пред настоящата инстанция, като моли на основание чл. 176 от ГПК
въззиваемият да бъде задължен да се яви в съдебно заседание и да отговори
на постановените от нея въпроси.
Моли за допускане на свидетели при режим на довеждане за установяване на
уговорките между ищеца и ответницата, а именно че ищецът в началото на
2009 г. е помолил ответницата за помощ - да купи апартаменти от сградата в
гр. Бяла, която той строи, чрез дружеството „Консорциум Реми Груп" АД,
чрез сключване на ипотечен кредит по който той да се ангажира като
ипотекарен гарант, които той е уредил, чрез свои познати в УниКредит
Булбак, парите от които да преведе на „Консорциум Реми Груп" АД под
формата на цена за покупка на имот, като по този начин да се осигури
финансиране, което му е нужно за дострояване на строежа в гр. Бяла, където
именно се намира апартамента закупен от ответницата.
Моли да бъде назначена съдебно-техническа експертиза със задача на вещото
лице да отговори на въпросите: Сградата, в която се намира Апартамент № 8
с идентификатор 07598.305.408.4.8 в гр. Бяла завършена ли е, обитава ли се и
какво е моментното и състояние и характеристики?
Прилага и моли да бъдат приети писмени доказателства.
В отговора на въззивната жалба въззиваемият моли атакуваното съдебно
3
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
обосновано и постановено в пълно съответствие с процесуалните
правила.
Намира, че всички наведени възражения с въззивната жалба са нововъведени
факти, които не са били сочени от назначения на ответницата особен
представител в производството пред първа инстанция и в срока по чл. 131 от
ГПК. Въпреки че възраженията изложени в отговора на исковата молба,
депозиран от адвокат П. са били релевирани след горепосочения срок, съдът
все пак ги е разгледал и коментирал в мотивите си.
Намира, че правилно РС е приел, че така изразеното становище от ответника
не намира подкрепа в цитираното ТР 3/2016г. на ВКС. Сочи, че макар
правоотлагащите възражение да не се преклудират след влизане в сила на
решението по частичен иск, тези възражения не следва да бъдат разгледани,
ако са срещу общите факти, по които има формирана сила на пресъдено нещо.
Тези възражения могат да бъдат само по отношение на останалото вземане.
Предвид това сочи, че доколкото в производството по гр.д. № 5377/2018г. на
РС Варна, това възражение не е било въведено, то не следва да се допусне и в
настоящото производство. Навежда, че във влязлото в сила решение на ВРС е
прието, че цялото вземане е дължимо и изискуемо, като е осъдил ответницата
да заплати частично предявената претенция.
Сочи, че съгласно ТР 3/2016г. на ВКС е прието, че правоотлагащите
възражения по отношение на останалата част от вземането също не се
преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната
изискуемост. В обсъжданата от ВКС хипотеза обаче се касае само до отлагане
изискуемостта на останалата част от вземането, а не на незаявени
своевременно правоотношения, които касаят изискуемостта на цялото
вземане, какъвто е процесния случай.
Моли да не бъдат уважени доказателствените искания на въззивната страна,
тъй като са недопустими, доколкото целят да опровергаят правопораждащите
факти на спорното субективно материално право, установени с влязло в сила
решение. На второ място счита, че доказателствените искания следва да бъдат
оставени без уважение и поради това, че са преклудирани и ирелевантни.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
По доказателствените искания:
Предвид разрешението дадено в т. 2 на Тълкувателно решение от 22.04.2019
г. по тълк. дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, Решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
4
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. С
Решение № 1914 от 07.05.2019 г. на РС - Варна по гр. д. № 5377/2018 г. Г. Д.
Х. е била осъдена да заплати на Р. И. Х. сумата от 640 евро, представляваща
част от цялото дължимо вземане в размер на 7807,53 евро. Така посочено
решение е било обжалвано и потвърдено от ОС Варна, поради което е влязло
в сила.
Доказателствата и доказателствените искания, релевирани във въззивната
жалба са изцяло свързани с правоотлагащото възражение на въззивната
страна, която твърди, че към настоящия момент не е настъпила изискуемостта
на вземането на Р.Х. към нея. Настоящият състав на съда намира, че така
изложеното възражение (съобразно твърденията на страната в отговора на
исковата молба и във въззивната жалба) е следвало да бъде релевирано в
производството по гр.д. № № 5377/2018г. на РС Варна, доколкото същото се
отнася до цялото вземане. Въведено едва в производството по гр.д. № 7718 по
описа на РС-Варна за 2019г., същото е преклудирано, тъй като съобразно
прието разрешение в т. 2 на Тълкувателно решение от 22.04.2019 г. по тълк.
дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, не се преклудира правоотлагащо
възражение, което е отнесено към останалата част от вземането, а не към
цялото, както е в случая.
Предвид горното, доказателствените искания, релевирани с въззивната жалба
следва да бъдат оставени без уважение като преклудирани, тъй като са
насочени към доказването на твърденията на въззивника, които имат
отношение към цялото вземане, по отношение на което има формирана сила
на пресъдено нещо.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 467998/02.02.2021 г., депозирана от
Г. Д. Х. с ЕГН **********, чрез адвокат Л.П. от ВАК, с адрес на кантората гр. Варна, ул.
„Студентска“ № 13, офис 23, срещу Решение № 261766/22.12.2020 г., постановено по гр. д.
№ 7718 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 30 съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ релевираните от въззивника доказателствени искания.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 850/2021 г. на ОС-Варна за 26.05.2021 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6