Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/02.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав,
в публично съдебно заседание проведено на двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 11085 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
„А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** срещу А.Б.Г., ЕГН **********, адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415,
ал.1 ГПК във вр.с чл.79, ал.1 във вр.с
чл.92, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществуват вземания против ответника в следните размери: сумата 600.00
лв., представляваща дължима главница по Договор
за
паричен заем № **** от 31.01.2017 г., сключен между „В.К.”
ООД и А.Б.Г., вземанията по който са прехвърлени
от страна на „В.К.“ ООД, ЕИК ****в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК **** по
силата на Приложение № 1 от 01.09.2017 г. към Рамков договор за продажба на
парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата 72.14 лв., представляваща договорна лихва за периода 14.02.2017 г.
- 15.08.2017 г.; сумата 215.60 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване
на поръчител, за периода 04.02.2017 г. – 15.08.2017 г.; сумата 215.60 лв., такса за експресно
разглеждане на документи, сумата 245
лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от предявяване на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: на 31.01.2017 г. между „В.К." ООД, като
заемодател и А.Б.Г. като заемополучател
е сключен Договор за предоставяне на паричен заем № ****, при спазване разпоредбите на ЗПК,
по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 600лв., а заемателят се задължил да върне същата на заемодателя,
ведно с договорна лихва в размер общо на 72.14лв., на 14 равни двуседмични
погасителни вноски, в размер на 63.41 лева всяка, като договореният общ размер
на плащанията е 887.74лв. На основание сключения договор, при забава плащането
на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя
направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които се
начисляват, както следва: по 10 лв. на всеки четвърти и 15 лева на всеки
единадесети ден забава, но не повече от 175 лв., а при забава на плащането на
която и да е погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна
сума в размер на 70 лева, представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На ответника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 245 лв. Съгласно
клаузите на договора, заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо лице
или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора,
която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави банкова
гаранция в предвидения в договора срок, съгласно уговореното от страните, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 215.60 лева, която се
заплаща на равни погасителни вноски, всяка в размер на 15.40 лева дължими на
падежната дата на погасителната вноска по договора за заем. Така, месечната
погасителна вноска, която е следвало да заплати заемателя
е в размер на 78.81 лева. На ответницата е начислена такса за експресно
разглеждане, съгласно постигнатото в чл.1, ал.2 и ал.3 от договора съгласие, в
размер на 215.60 лева, като съгласно чл.2, ал.1, т.1 е включена към всяка от
вноските по кредита. По договора не е извършено плащане, като крайният срок на
договора е изтекъл на 15.08.2017г.. Твърди се, че на 01.09.2017г. е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 01.12.2016г., сключен между „В.К." ООД и „АКПЗ" ООД, по силата на
което вземането на „В.К."ООД, произтичащо от Договор за паричен заем №**** от 31.01.2017 г., е прехвърлено на ищеца. Длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземанията
по договора. За
вземането си срещу ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 17530 по описа на ВРС за 2017
г.. Издадената в
негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В срока по
чл.131 ГПК, ответникът,
чрез назначения особен представител оспорва исковете по основание и размер.
Счита за недействителен договора за заем, съгласно чл.22 ЗПК, доколкото липсва
погасителен план. Уговорката за неустойка е нищожна, тъй като е в противоречие
с чл.33, ал.1 ЗПК и чл.143, ал.5 ЗЗП, както и поради нарушаване на добрите
нрави. Претендираният размер на неустойката е
прекомерен, същата е определена извън присъщите й обезщетителни
и санкционни функции. Счита, че при забава в плащане на главното задължение се
дължи само лихва върху неплатената в срок сума. Претенциите са в противоречие с
чл.10 а ЗПК. Твърди,
че цесията не му е съобщена. Претендира се за отхвърляне на исковете.
С Определение в о.с.з., проведено на
31.05.2019г., на основание чл. 226, ал.2 ГПК „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 е конституирано, като трето лице - помагач на страната на ищеца „ А.з.к.н.п.з.“
ООД, ЕИК ****, по
предявения от него срещу А.Б.Г., ЕГН ********** съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК във вр.с
чл.79, ал.1 във вр.с чл.92, ал.1 ЗЗД.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приобщеното
в настоящото производство ч.гр.д.№17530/2017г. на ВРС се
установява, че на основание чл.410 ГПК по подадено на 16.11.2017г.
заявление, съдът е издал заповед за изпълнение,
съгласно която е разпоредил длъжникът А.Б.Г. да заплати на кредитора
„А.з.к.н.п.з.” ООД претендираните
в настоящото производство суми.
Заповедта за изпълнение е
връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК, като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила
искова молба от заявителя, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящите искове.
Представен е Договор за паричен заем
"В.П.14 и 30" № ****/31.01.2017г., по силата на който "В.К." ООД се е задължило да предаде в собственост
на ответника А.Б.Г. сума в размер на 600
лева. От своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 14
броя двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 63.41 лева, като общата
дължима стойност на плащанията е в размер на 887.74 лева, включваща и годишен
фиксиран лихвен процент от 40.34%. Годишният процент на разходите е в размер на
49.39%. В текста на чл. 2, ал. 2 е посочено, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя сума,
като договорът има сила на разписка. В чл. 1, ал. 3 от процесния
договор е посочено, че потребителят /заемател/ дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на 215.60
лв., платима разсрочено на равни части /чл. 1, ал. 4/. В чл. 4 от договора е
отразено, че заемателят се задължава в тридневен срок
от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчителство на физическо лице, което да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи
по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при същия работодател шест
месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да
няма кредитна история или да има кредитна история със статус не по-лош от
редовен, да не е поръчител по други кредити и да няма сключен договор за заем в
качеството си на заемател, или банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение.
Предвидено в чл. 4, ал. 2 от договора е, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 215.60 лева, която се разсрочва
на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата и в този
случай дължимата вноска е в размер на 78.81 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 1103.34 лв. Уговорено в чл. 8, ал. 2 от договора е,
че при забава на плащане на задълженията на заемателя,
последният дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 12 от
договора е посочено, че заемателят заявява, че е
запознат и съгласен с Тарифата на "В.К."
ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно
място във всеки търговски обект и на интернет страницата на заемодателя.
Видно е от представения рамков договор за
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., че "В.К." ООД прехвърля на "АКПЗ" ООД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу
определена покупна цена. Представено е и приложение № 1, в което са посочени
трите имена и ЕГН на ответника, дата на сключване на договора, отпусната
главница и остатък от дълга към 01.09.2017 г., както следва: главница в размер
на 600 лева, договорна лихва в размер на 72.14 лева, такси/неустойки/разходи за
забава в размер на 676.20 лева и остатък на дължимата сума общо в размер на 1348.34
лв.
Представено по делото е уведомление, по
силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне,
представляващо приложение към исковата молба.
На основание чл. 146,
ал. 2 ГПК на ищеца е
указано, че не сочи доказателства относно твърденията си.
На третото
лице-помагач „А.з.с.н.в.“ ЕАД също е предоставена възможност да ангажира
доказателства.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Правното основание на така
предявените искове е чл. 422 ГПК. Исковете са предявени при спазване на
особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и са процесуално допустими.
По делото е представен договор за цесия между ищеца и "В.К." ООД,
по силата на който се твърди, че е прехвърлено вземане към ответника по договор
от 31.01.2017 година.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени
доказателства не се установи по безспорен начин възникването на облигационно
правоотношение по договор за кредит от 31.01.2017г. със страни "В.К." ООД в качеството кредитор и А.Г., в
качеството кредитополучател. Представеният препис от договор за паричен заем не
е подписан от посочените като страни по него.
След доклада по делото, в който съдът е разяснил
подлежащите на доказване факти и е разпределил доказателствената
тежест, вкл. е дал указания по чл.146, ал.2 ГПК, ищецът не е поискал ангажиране
на други доказателства. Не са представени и платежни документи, от които да е
видно, че ответникът е получил твърдяната сума.
При изложение факти, съдът може да направи единствено
обоснован извод за недоказаност на предявения иск. По делото не се установи
наличие на валидно възникнало облигационно отношение между ответника и "В.К." ООД,
нито извършено предоставяне на сумата от 600 лева.
Следва да се отбележи, че на ищеца бяха дадени
достатъчно възможности да ангажира доказателства в подкрепа на иска си.
Ищецът не е придобил съществуващо вземане по договор за кредит от от
31.01.2017г. .
Ищецът основава претенцията
си на сключен между "В.К." ООД и ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Според
чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик
и потребител като част от
система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от
отправянето на предложението
до сключването на договора страните
използват изключително
средства за комуникация от разстояние
– едно или повече. За да
приеме съдът, че е налице
валиден договор за предоставен кредит от разстояние следва ищецът да установи според нормата на чл.18 ЗПФУР наличието на редица обстоятелства между които, че "В.К." ООД е изпълнило задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя и че е получило съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон се прилага Закона за електронния документ и електронния
подпис. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Същият се счита за подписан при условията
на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Законът придава значение на подписан документ
само на този
електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис, но допуска
страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден
е подписан електронен документ.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** срещу А.Б.Г., ЕГН **********, адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
на положителни установителни искове с правно
основание чл.422,
ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 ГПК във вр.с чл.79, ал.1 във вр.с чл.92,
ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания против ответника
в следните размери: сумата 600.00 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № **** от 31.01.2017 г., сключен между „В.К.”
ООД и А.Б.Г., вземанията по
който са прехвърлени от страна на „В.К.“ ООД, ЕИК ****в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК **** по силата на Приложение № 1 от 01.09.2017 г. към Рамков договор
за продажба на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 16.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 72.14 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 14.02.2017г. - 15.08.2017г.; сумата 215.60 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване
на поръчител, за периода 04.02.2017 г. – 15.08.2017 г.; сумата 215.60 лв., такса за
експресно разглеждане на документи, сумата 245 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране, като неоснователни.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.