РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Първомай, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20255340100398 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Д. П. П. срещу Заповед за задържане на лице с рег.
№ 325зз-95/02.06.2025 г., издадена от полицейски орган при РУ – Първомай – Д. Е. Д.,
на длъжност „мл. инспектор“ при РУ – Първомай.
В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при нарушение на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че не било
изписано разбираемо основанието на което бил задържан – не ставало ясно дали се
касае за т. 1 или т. 2 на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Също така поддържа, че в заповедта не било
посочено по какъв начин бил препятствал полицейския орган да изпълнява
задълженията си, в какво се изразявало нарушението на обществения ред, ако е
установено такова, и какво е било неговото участие. По тези съображения е направено
искане да бъде отменена издадената заповед.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв. К.,
поддържа изложените в жалбата доводи.
В съдебно заседание ответникът Д. Е. Д. – полицейски орган при РУ –
Първомай, оспорва жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
От съвкупната преценка на приобщените доказателства се установява, че във
връзка с обезпечаване сигурността при провеждане на традиционния събор на с.
Татарево, общ. Първомай на 31.05.2025 г. в населеното място се намирали
полицейските служители в РУ – Първомай – П. З. и Т. Т.. След полунощ, вече на
1
01.06.2025 г. в с. Татарево, общ. Първомай били изпратени и служителите на РУ –
Първомай – Д. Д. и А. Ч., които следвало да извършат обход и при необходимост да
окажат съдействие при опазване на обществения ред. Около 00:55 ч. между лицата Н.
Д. М., от една страна, и Г. А. Й. и А. Г. Й., от друга, възникнал спор кой да води
хорото. До физическа саморазправа не се стигнало, като същите единствено разменили
реплики. Те били разделени от полицейските служители, като едната компания, от
която били Г. А. Й. и А. Г. Й., се прибрала на масата си пред читалището, а другата
компания на Н. Д. М. се установила под навеса пред магазин „Аргис“. Под навеса с
поставени пейки се намирал и жалбоподателят Д. П. П., който бил употребил алкохол,
като в един момент се насочил да се саморазправя с друго лице, но след намеса на
полицейските служители пререканието било прекратено. Около 01:15 ч. към навеса се
приближили лицата Г. А. Й. и А. Г. Й., които искали да се извинят на компанията на Н.
Д. М.. Същите обаче не били приети радушно от намиращите се под навеса лица, като
скандалът се възобновил и прераснал във физическа саморазправа. Впоследствие след
намесата на полицейските служители боят бил прекратен, а две неустановени лица от
компанията на Г. и А. Й. се отдалечили от навеса и тръгнали по улицата. Изведнъж от
пейката под навеса станал жалбоподателят Д. П. П. и се засилил със заплахи и обиди
към горепосочените две лица. В този момент се намесил полицейският служител Д. Е.
Д., който застанал между тях и разпоредил на жалбоподателя няколко пъти да седне на
масата и да преустанови действията си. Жалбоподателят казал на полицейския
служител Д.: „Бягай от тука! Какъв си ти да ми казваш какво да правя аз!“. Поради
това последният го предупредил, че ако не изпълни разпореждането ще бъде задържан.
Въпреки това жалбоподателят П. продължил да спори и да не изпълнява
разпорежданията на полицейския орган. За да не допусне жалбоподателят да стигне до
масата на другата компания и да предотврати масово сбиване, полицейският служител
Д. предприел действия по задържането му. Тъй като жалбоподателят оказал съпротива
и се държал агресивно, се намесил и полицейският служител Ч.. За да успеят да
задържат жалбоподателя, двамата полицейски служители използвали физическа сила и
помощни средства (белезници). Впоследствие жалбоподателят бил отведен с
патрулния автомобил в сградата на РУ – Първомай.
При тези данни на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР Д. Е. Д. – „мл.
инспектор“ в РУ – Първомай, издал Заповед за задържане на лице с рег. № 325зз-95 от
01.06.2025 г. с посочен час 01:15 ч., с която било разпоредено задържане на
жалбоподателя Д. П. П. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ
– Първомай за това, че на 01.06.2025 г. в с. Татарево около 01:15 в близост до центъра
противозаконно пречи на орган на власт да изпълнява задълженията си по служба – чл.
270, ал. 1 НК. Копие от заповедта било връчено на задържаното лице срещу подпис. На
задържания П. бил извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск на лице от
01.06.2025 г. Жалбоподателят попълнил и подписал декларация по чл. 74, ал. 3 ЗМВР,
че е запознат с правата си. Той бил освободен на същия ден – 01.06.2025 г. в 09:35 ч. С
разписка било удостоверено връщането на намерените при обиска вещи.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля А. Ч., образуваната преписка с рег. № 6193/01.06.2025 г. по
описа на РУ – Първомай, надлежно приобщените писмени доказателства и
веществените доказателства – компактдискове, съдържащи записи от видеокамерите
на магазин „Аргис“ и патрулния автомобил. В тази връзка съдът намира, че следва да
даде вяра на показанията на свидетеля А. Ч., доколкото са логични, без вътрешни
противоречия, обективни и съответстват на писмените и веществените доказателства.
2
Същите не са опровергани от тези на ангажираните от жалбоподателя свидетели – Н.
К. и Н. К., които като лица в приятелски отношения с жалбоподателя не са лишени от
заинтересованост, обслужват защитната му теза и правят опит да омаловажат
поведението му, като сочат, че жалбоподателят станал, за да потуши конфликта и се
обяснявал с полицаите, които го задържали без причина. Изложеното от тях обаче
противоречи на показанията на незаинтересования свидетел Ч. и видеозаписите от
охранителните камери, от които се установява, че жалбоподателят става от масата си и
се засилва да се саморазправя с две лица от другата компания, а полицейският
служител Д. се намесва, за да предотврати физически сблъсък. По тези съображения
съдът не кредитира показанията на свидетелите К. и К. в частите относно събитията,
предхождащи задържането на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 АПК – т. е. в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на 01.06.2025
г.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава
заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да
задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени
хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са
допуснати нарушения на административно-производствените правила от издателя,
които да са от категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл. 72,
ал. 1 ЗМВР по съществото е заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74,
ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. Заповедта съдържа необходимите реквизити,
посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правните
основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и
часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, правото
му на преводач, в случай че не владее български език, на адвокатска защита, както и е
посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В тази връзка
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспореният административен акт
е немотивиран. Видно от същия като правно основание ясно е посочена разпоредбата
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обосноваваща правото на полицейските органи да могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В заповедта са
посочени и фактическите обстоятелства, обуславящи задържането на лицето, като е
налице описание на съставомерните обстоятелства, както и неокончателна правна
квалификация на евентуалното престъпление, за което е уличено задържаното лице. С
оглед спецификите при издаване на заповеди за задържане на лица в условията на
незабавност, не може да се очаква или изисква посочване на всички признаци на
евентуално престъпно деяние по чл. 270, ал. 1 НК, както например в постановлението
за привличане към наказателна отговорност. Посочването на конкретната форма на
изпълнително деяние и квалификацията по НК не е дължимо от полицейските
служители, задържащи лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Точната правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне
3
наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на РБ, какъвто се
явява съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 НПК прокурорът. Поради това не може да
се очаква в заповедта да се изписва цялата установена фактическа обстановка, каквито
изисквания поставя наказателният процес. Фактически основания в случая се
съдържат и в съпътстващите документи, част от административната преписка, като
същите свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му
участие в конкретното престъпление. Именно поради това, съдът намира, че описаното
в заповедта за задържане от фактическа и правна страна е достатъчно за осигуряване
на правото на задържания да разбере каква е причината за задържането му. От това
следва изводът, че заповедта за задържане е мотивирана от фактическа и правна
страна, тъй като става ясно кое субективно право упражнява административният орган
(задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление) и от кои факти
то възниква (извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 НК). По тези съображения
съдът счита, че заповедта за задържане обезпечава стандартите за мотивираност на
административния акт и възможността на задържаното лице да организира ефективно
защитата си. Ето защо, съдът приема, че на жалбоподателя е било известно, че на
01.06.2025 г. около 01:15 г. в с. Татарево, общ. Първомай противозаконно е пречил на
полицейските служители да изпълнят задълженията си по опазване на обществения
ред.
Според настоящия съдебен състав оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 ЗМВР регламентира
правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от
24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72,
ал. 1, т. 1 – 7 ЗМВР. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За реализиране на основанието, предвидено в чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за извършено
престъпление, от които да може да се направи предположение за възможна
съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е
необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в
извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи
подозрение срещу лицето. Следователно за прилагането на тази ПАМ не е необходимо
да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин
авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Само
наличието на такива данни, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението е достатъчно административният орган при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е задържан във връзка с данни за извършено престъпление по чл. 270,
ал. 1 НК. Съгласно тази разпоредба, който противозаконно пречи на орган на властта,
частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни
задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от
петстотин до две хиляди лева. Безспорно издателят на заповедта в случая попада в
хипотезата на посочената норма като орган на властта съгласно делегираните му
правомощия по ЗМВР. От приобщените доказателства се изяснява и че
жалбоподателят не се е подчинил на разпореждане на орган на МВР, доколкото, след
като полицейският служител Д. Д. му разпоредил да седне на масата и да преустанови
4
действията си, насочени към саморазправа с две от присъстващите лица,
жалбоподателят му казал: „Бягай от тука! Какъв си ти да ми казваш какво да правя
аз!“, като не е изпълнил даденото му разпореждане. Константна е съдебната практика,
че изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 270, ал. 1 НК – противозаконно
пречене, се осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на
законови норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при
осъществяването на служебните задължения на органите на власт. Престъпният
резултат на това деяние се състои в създаването на някаква пречка за служебната
дейност на органа на властта, като за съставомерността на престъплението от
обективна страна не е необходимо този орган да не е могъл да изпълни своите
задължения. По силата на разпоредбите на чл. 64, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР
полицейските органи могат да издават устни разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции, а разпорежданията са задължителни за изпълнение, освен
ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление. Разпорежданията
следва да са във връзка с изпълнение на възложените в чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 8 ЗМВР
охранителна и превантивна функции на МВР по опазване на обществения ред,
респективно за предотвратяване и пресичане на престъпления и други
правонарушения. В случая полицейските органи са изпълнявали служебните си
задължения по опазване на обществения ред във връзка с провеждания традиционен
събор в с. Татарево, общ. Първомай, по време на който, след като няколко пъти са
предотвратявали физически сблъсъци между две групи употребили алкохол лица,
жалбоподателят се е насочил да се саморазправя с две лица от другата компания.
Поради това съобразно разпоредбите на чл. 64, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1, вр. чл. 30а, ал. 1
и ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗМВР, за да бъде предотвратено извършване на престъпление против
телесната неприкосновеност, неколкократно на жалбоподателя е отправено
разпореждане да седне на масата и да преустанови агресивните си действия към двете
лица, към които се е насочил. Въпреки това той не се е подчинил, с което е създал
пречки пред полицейския орган да изпълни задълженията си по служба, а именно на
задълженията си по опазване на обществения ред. При това положение, след като са
били налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, без да се държи сметка за точната квалификация на
деянието или за степента на доказаност, напълно законосъобразно е издадена
процесната заповед за задържане на жалбоподателя П. за срок до 24 часа. При
установената фактическа обстановка ограничаването на свободата му на придвижване
към този момент е бил единственият начин да се избегне ескалацията на създалото се
напрежение между двете групи лица и предотврати извършването на престъпни или
други противоправни действия. По тези съображения съдът приема, че събраните по
делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно – наличие на данни за извършено от задържаното
лице престъпление.
Тук е мястото да се изясни, че за издаването на процесната заповед за
задържане е достатъчно да има данни за извършено престъпление, дори впоследствие
тези данни да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство.
В случая съдът счита, че правилно е приложен и принципът за съразмерност
при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на
процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
5
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано
от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Съдебната практика е еднопосочна в разбирането, че
по своята правна същност задържането по чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка с преустановителна и превантивна функция – да
се преустанови извършването на престъпното деяние, да се предотврати възможността
задържаното лице да се укрие, като по този начин осуети наказателното преследване,
или да извърши престъпление. Поради това задържането се явява необходимо и
целесъобразно с оглед преустановяване извършването на престъплението. Налагането
на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая задържането е
извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от
презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната
свобода. По изложените съображения, съдът приема, че задържането на
жалбоподателя се явява пропорционално на нуждата от пресичане и превенция на
престъпното поведение и предотвратяване на допълнителни вредни последици от
него. Чрез налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок
до 24 часа“ на практика полицейският орган е изпълнил служебните си задължения,
които са били възпрепятствани от поведението на задържаното лице. В случая
изпълнението на служебните задължения по опазване на обществения ред не е било
възможно да бъде осъществено от полицейските служители без ограничаване
свободното придвижване на лицето, което е отказало да изпълни разпорежданията на
полицейските органи. Ето защо, съдът счита, че изложеното налага извода, че
принудителната административна мярка в процесния случай е приложена спрямо
жалбоподателя в съответствие с материалноправните изисквания на закона, поради
което доводите в жалбата се явяват неоснователни.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. П., ЕГН: **********, адрес: *****************,
срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 325зз-95/01.06.2025 г., издадена от
полицейски орган при РУ – Първомай – Д. Е. Д., на длъжност „мл. инспектор“ при РУ
– Първомай.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд Пловдив в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РХ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: _________п______________
6